Само се затвърди убеждението ми,че няма случайности.За всичко,което се случва си има причина.  Пренаситен от четене реших да се поразходя.Отидох на гарата и се качих на първия влак,беше ми все едно за къде е.Седнах до прозореца и забих поглед през него.Картините се сменяха бясно,детайлите прелитаха пред очите ми,дървета,храсти,коли,хора,къщи.Влакът не беше от най-бързите,но задържайки погледа си на 2-3 метра от прозореца всичко ми се струваше ужасно бързо.Главата ми започна да бучи,престанах да различавам бягащите сценки.И тогава вдигнах глава и вперих очи в далечината.Моментално се успокоих,само периферното ми зрение отчиташе предишната какафония.А аз се наслаждавах на гледката,в далечината ме мамеха планините.Виждах всичко толкова ясно,имах предостатъчно време да разглеждам детайлите.Успокоих се,тъкмо започнах да се унасям и влакът намали скоростта си и спря.Станах,отворих прозореца и погледнах къде съм.Видях малка опърпана гаричка с голяма табела “Тръщеник”.Нещо ме дръпна навън.Слязох,влака си замина с някакво облекчение.Ръждиво кученце се препичаше на слънце опряло гръб в олющената мазилка на сградата.До него,точно както си му е реда,на стара изпочупена пейка седеше още по-стар дядо.Седнах до него и в опит да бъда дружелюбен промълвих:еех,сега да имаше по една студена бира.Тъкмо си мислех,че не ме е чул и дядото провлачи:отстрани на гарата има павилион,кажи на продавачката да ми запише и на мен една,ама гледай да не е зелена бутилката.Взех бирите,подадох му неговата и му казах наздраве.Отпих жадно и го попитах:дядо, ти като си толкова стар умен ли си? Е па не знам,примлясна ми той.Защо ни управляват лошите,защо на власт са винаги разбойниците,които крадат от държавата,тоест от нас? Кажи де.Той ме погледна хитровато и отсече:така трябва.Стига бе,ти в това село “Тръщеник” съвсем си изтрещял.Откъде накъде така трябва? Дядката ме изгледа почти намусен:я си представи,че ни управляват честни,добри,съвестни хора,представи си го и помисли,ама хубаво си поразмърдай мозъка.Казах си добре де ,я да видя.На власт са хора,които не ни крадат,не ни лъжат.Няма корупция,няма нагласени обществени поръчки.Няма приватизации-кражби и заменки.Откраднатите пари от олигарсите и местните феодали ще им бъдат отнети и върнати на държавата.Ще има достатъчно пари за здравеопазване,образование,работни места,доходите ще се повишават.Стандартът на живот ще се повишава,ще са доволни и младите българи и пенсионерите.Виждайки тази картинка,не се сдържах и се обърнах пак към дядото:или слънцето те е напекло или бирата ти е вповече.Защо трябва да ни управляват бандити бре? Той се размърда и ми вика.И какво? Всичко ти се струва прекрасно,а? Ако ни управляват свестни,честни хора всичко ще е наред,така ли?Да де,ама докога,колко дълго ще продължи всичкото това щастие? Нали синовете и внуците на тия щастливите,ще са полуидиоти,няма да стават за нищо,като всичко им е наред,като им е подредено,наредено и сложено на масата,те какво да се напъват? Ще стават все по-мързеливи и рано или късно ще спрат да се развиват.Ще спрат да мислят,да дишат и накрая нищо няма да остане от нас,няма да ни има като народ.Разбра ли? Затова управниците ни са такива дръвници,,а пък ти ,аз и другите като нас сме длъжни да им се опъваме,да не ги оставяме намира,да се съпротивляваме, от време навреме да им набиваме  обръчите.Не го ли правим,оставим ли ги без контрол от наша страна пак ще загинем,щото чорбаджиите пък се самозабравят и полудяват да грабят.Ще ни изтрепят с алчността си.Който е на власт,няма как да остане честен и да иска другите около него няма да му дадат ,няма да го допуснат.Към властта се намърдват само с една цел да крадат от нас,това е.Само дето последните двайсетина години сме ги поотпуснали тия хаймани.Време е да им набием обръчите.Хайде вземи по още една бира,хайде бе размърдай се.

Ивайло Зартов

Публикувано в Сюжети.

Драстично се е увеличил броят на имигрантите от европейските държави, които са тежко засегнати от дълговата криза. От Гърция например са пристигнали 90% повече имигранти, отколкото през 2010 г., а от Испания – 52 на сто повече. Чувствително повече са станали и имигрантите от държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. – 43%. Друга причина за тази тенденция е, че от май м.г. Берлин вдигна забраната за трудовия си пазар за всички нови членки на ЕС. След това се увеличил броят на новодошлите от Полша и Унгария. С 30% се е увеличил и броя на имигрантите от България и Румъния, сочат данните. Като цяло м.г. в Германия са пристигнали 13% повече хора от страните в ЕС, отколкото през 2010 г.

МВР се оплете в най-рекламираната си операция, отбелязва “Сега”. Вътрешното министерство пропусна да сложи име на "най-ювелирната" си спасителна операция. Така вече няколкогодишната традиция на МВР да лепи етикети на акциите си, започнала още с "Наглите", "Килърите", "Октопода", "Дупетата", "Огнярите" и др., изведнъж бе прекъсната. Малко след обявяването й пък заподозрените бяха тотално объркани. В ранни зори вчера вътрешният министър Цветан Цветанов се похвали, че ГДБОП и останалите служби в МВР са спасили от поръчково убийство столичен бизнесмен с богато криминално досие. Арестувани били един черногорец и трима арменци, които трябвало да извършат разстрела. По стара традиция няколко часа по-късно нещата вече изглеждаха коренно различни. На специален брифинг градският прокурор Николай Кокинов обяви, че по това дело ще има само един обвиняем. Той е със сръбско гражданство и се наричал Битики Хаки.

“Мутренските времена се върнаха. Позабравените от зората на демокрацията яки момчета тръгнаха отново да събират борчове с бой”, разкрива “Стандарт”. За неплатена сметка от около 100 лева за GSM трима бабаити нахълтали в офиса на "Евростил" ООД и се нахвърлили върху собственика Генчо Данчев. Жертвата е един от най-големите производители на алуминиева дограма в Югозапада. Нападателите се представили са събирачи на задължения към мобилни оператори, лизингови къщи и банки. Данчев дори нямал време да им поиска легитимация, защото върху него се стоварила канонада от удари, разказва изданието.

Учени от Българската академия на науките може да разработват висококачествени ваксини за фондацията на Бил Гейтс. За това се разбраха българският президент Росен Плевнелиев и основателят на „Майкрософт” на среща в Сиатъл в първия ден от официалната му визита в САЩ, която ще продължи до 21 май, четем в “Монитор”. Кръстена на Гейтс и жена му Мелинда, това е най-голямата благотворителна фондация в света с активи за близо 94 млрд. долара, както и най-голям дарител на ваксини за Африка и развиващите се страни. Минути след като стъпи на американска земя, държавният ни глава описа пред Гейтс капацитета на българските учени да създават мощни ваксини срещу СПИН полиомиелит и туберкулоза, които фондацията може да купува от нас. „В най-скоро време очакваме техни представители да дойдат у нас, за да ги запознаем с възможностите на БАН да осигури тези ваксини, нужни за глобалната дейност на фондацията”, съобщи Плевнелиев.

Щедър подарък към хотелиерския бизнес се готви да направи регионалният министър Лиляна Павлова, разкрива “Сега”. Хотелите, мотелите, хижите и бунгалата да бъдат приравнени по статут с жилищните сгради, предлагат регионалното министерство и агенцията за строителен контрол с промени в наредбата за номенклатурата на видовете строежи. Това означава, че такса смет на тези сгради ще бъде намалена значително в много общини. За София например разликата ще е 6 пъти в посока надолу, защото жилищните имоти плащат 1.6 промила такса смет, а нежилищните – 10.

Турски, гръцки и арабски названия на 220 географски обекти на територията на община Варна да бъдат сменени с български. Списък с новите имена бе предложен от работна група съветници по време на заседание на местния парламент на морската столица, проведено в сряда, информира “Труд”. Ментешето, например, носещо името на град в Анадола, от който по време на турското робство дервиши са се преселили в тукашната местност и са обитавали древен храм, ще стане Сборяново, защото открай време там правят събора си жителите на кв. "Владиславово". Кочмар (в буквален превод – място, където се събират овцете) се предлага да бъде Княз Борис, тъй като там Карел и Херман Шкорпил са открили една от най-ранните християнски базилики, в която се предполага, че е погребан княз Борис.

Столичното метро е на път да счупи световния рекорд за най-дълго име на подземна гара, научаваме още от “Труд”. Съветниците от транспортната комисия в градския парламент решиха вчера да преименуват най-новата станция от "Цариградско шосе" на "Цариградско шосе – Интер експо център". Броят на буквите в названието е 31. Засега начело на нашенската класация е станцията "Софийски университет "Св. Климент Охридски", чието название е с 36 знака. Първото място в световната класация държи метростанция "Улица "У"/Паметник на Африканско-Американската гражданска война/Кардозо" в столицата на САЩ Вашингтон. Освен че изписването им отнема много място, имената на метростанциите в София не могат да бъдат запомнени от чуждестранните туристи. Други имена, които пораждат трудности за гостите на столицата, са "Константин Величков" и "Национален стадион "Васил Левски".

Дори и в кризата българинът не спира да пуши и пие, показват данните на Националния статистически институт (НСИ), съобщава “Монитор”. Само за година харчовете ни за двата порока са се увеличили с 22,4 лв. Така средно на лице от домакинството тези разходи възлизат на 39 лв. за първите три месеца на годината. В рамките на едно българско домакинство на този харч се падат малко под 100 лв. Освен че нарастват като абсолютна сума в бюджета ни, разходите за цигари и алкохол увеличават леко и дела си в общите разходи – от 4,1% през първите три месеца на 2011 г. на 4,4 г. това тримесечие. Добрата новина е, че паралелно с тях растат и доходите, допълва вестникът. По данни на НСИ увеличението на доходите е с 10,6% през първите три месеца на 2012 г. в сравнение със същия период на миналата година.

Интересът на чуждите инвеститори към България започва да се пробужда, пише "Капитал Daily". Това показва статистиката на БНБ за платежния баланс на страната, според която за първото тримесечие на годината са постъпили чужди инвестиции за 236 млн. евро при отлив на 42 млн. евро за същия период на миналата година. Числата се потвърждават и от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Той коментира, че в последните месеци ведомството му консултира повече проекти на чуждестранни компании, което показва повишен интерес към България. Освен това според него също има забавяне в изтичането на капитали от страната ни, но отказа да посочи по-подробни данни за сектори и конкретни компании. За последните 12 месеца (март 2011 г. – март 2012) спрямо предходните преките инвестиции в България са нараснали с 33% до 1.62 млрд. евро.

67 депутати от ГЕРБ вероятно ще запазят депутатските си банки в следващия парламент, но за останалите 50 оставането на избираеми места в листите е под въпрос, твърди “Стандарт”. Според изданието в средите на управляващите вече върви "първата цедка" за парламентарните избори през лятото на 2013-а. Неразбориите в структурата във Варна, а преди това в Благоевград и Хасково, както и провалът на изборите в Кюстендил, дали тласък на контрола в ГЕРБ и Изпълнителната комисия вече е започнала да оглежда депутатите – кой колко работи на жълтите павета и в региона си, активен ли е или само генерира неприятности. Предстои с партийния си пост да се раздели областният координатор в Кюстендил – депутатът Валентин Микев, след като ГЕРБ остана на трето място в частичните избори за общинари. Втората промяна ще е във Варна.

http://kafene.net/analysis.html

Единствената европейска държава управлявана от премиер, който е бивш наркотрафикант, ето една истина, която българските конвенционални медии не могат да си позволят да проинесат. Някои от страх, други поради икономическа принуда, трети защото са част от пропагандната машина на престъпността, която е на власт.  Положението е особено драматично, защото зад академичния тон на автора, който може да си позволи да нарича нещата с истинските им имена, има и реална политика. А нейните интереси са хора като Бойко Борисов да бъдат на власт. "Кучи син, но наш кучи син" – е казал Рузвелт за диктатора Сомоса баща. Ето защо преди година посланик Уорлик дойде лично в парламента да брани "кучия син" от шокиращите данни за него в американските дипломатически доклади, впрочем обилно цитирани от Мойзес Наим.

Показателно е и мълчанието на опозицията, която в друг контекст би използвала максимално подадената и топка. Тя обаче си трае, защото мафиотите, които управляваха при Тройната коалиция също са важни експонати в българския музей на организираната престъпност, изплувал от грамите.  Така или иначе, духът е пуснат от бутилката. Реалността, че в България се симулира демокрация, а всъщност става дума за мафиотска държава, управлявана от престъпник, с престъпна опозиция, не може да бъде крита вечно. Знак за това е все по-сериозното осмиване на властта с вицове, карикатури и съвременни изразни средства, съпоставимо единствено с периода на късния зрял социализъм на Тодор Живков, от когото се вдъхновява сегашния премиер. А едва ли има по-добър пример за мафиотска държава от България в края на 80-те, с каналите за дрога и оръжия на Държавна сигурност.

Биволъ преведе и представя на своята публика цялата статия от Foreign Affairs, списание, в което са взимали думата 11 американски външни министри, и което без съмнение играе важна роля за разбирането на световните процеси от сегашни и бъдещи политици в САЩ и по света.  Световната икономическа криза се превърна в истинска благодат за транснационалните престъпници. Благодарение на слабата икономика богатите престъпни организации могат да придобиват финансово затънали и потенциално ценни компании на ниски цени. Фискалната дисциплина принуждава всички правителства да орязват бюджетите на правоохранителните служби и съдебните системи. Милиони хора са понесли сериозни удари и това ги е подтикнало към по-лесното да нарушават закона. Голям брой безработни експерти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, правото и логистиката са допринесли с опита и таланта си за развитието на световните картели. Междувременно филантропите по целия свят са „ограничили" благотворителността си, създавайки фондове за финансово подпомагане на изкуствата, образованието, медицинската грижа и други сфери, които престъпниците с удоволствие подпомагат в замяна на достъп до политиката, социална легитимност и подкрепа. Международните престъпници едва ли могат да пожелаят по-благоприятна бизнес среда. Техните дейности се извършват с присъща свобода и имат стабилна финансова основа, което означава, че те се радват до голяма степен на ликвидност- една не лоша позиция, в която можеш да бъдеш по време на финансова криза.

Но насърчените врагове и намаляващите източници не са единствените проблеми, с които се сблъскват полицейските служби, прокурорите и съдиите. През последните години възникна нова заплаха- т.нар. държава мафия. Престъпниците по целия свят са проникнали в правителствата до едно безпрецедентно ниво.  Вместо да ликвидират групировките, някои правителства предпочетоха тъкмо обратното- да поемат контрола върху незаконните операции.  В мафиотските държави правителствата забогатяха, направиха богати и техните семейства и приятели, експлоатирайки парите, силата, политическото влияние и световните връзки с престъпни синдикати, за да затвърдят и увеличат тяхната собствена власт. Наистина, водещите позиции в някои от най-рентабилните и незаконни световни предприятия са заети от професионални престъпници; те включват по-старши правителствени лидери, директори шпиони, шефове на полицейски служби, военни и в някои изключителни случаи дори държавни глави или членове на техните семейства.

Сливането на правителствата с престъпните групи се различава от по-ограничените начини, по които те са си съдействали в миналото. Правителства и шпионски служби, включително онези от демократичните страни, често помагат на престъпниците да изнасят тайно оръжие за съюзническите бунтовници в други страни или с цел да убиват враговете зад граница.

(Лекомисленият опит на ЦРУ да помогне на американската мафия да убие Фидел Кастро през 1960 г. е може би най-известният пример.)

За разлика от нормалните държави, мафиотските не разчитат случайно на престъпните групи, да задействат определени чуждестранни политически цели. В мафиотската държава, ако правителството не ръководи престъпната групировка, то поне става интегрирана част от нея и защитата на тези бизнес групировки става приоритет. В мафиотските държави като България, Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела националният интерес и интересите на организираната престъпност са тясно свързани.

Тъй като политиката и средствата, които се разпределят в мафиотските държави са колкото повлияни от престъпниците, толкова и от властите, които по принцип формират състоянието на държавата, то тези държави поставят сериозно предизвикателство пред висшестоящите лица и анализаторите на международната политика.

Мафиотските държави не могат да бъдат лесно класифицирани и по този начин замъгляват концептуалната линия между държавните и извъндържавните действащи лица. В резултат на това тяхното поведение може да бъде трудно предсказано, което ги прави особено опасни в международната среда.

Революция в престъпността

Общоприетото разбиране за международните престъпни мрежи се основава върху три погрешни разбирания. Първо, много хора вярват по отношение на незаконните дейности, че те са се извършвали и преди това. Истина е, че престъпниците, контрабандистите и черните пазари са съществували винаги. Но природата на международната престъпност се е променила значително през последните две десетилетия като криминалните мрежи са се разпрострели отвъд традиционните пазари и са започнали да се възползват от политическите и икономическите трансформации, както и да експлоатират новите технологии. В началото на 90-те години, например, престъпните групи се адаптираха лесно към иновациите в комуникациите, като например напредналото електронно криптиране.

Криминалните синдикати също така прокараха нови пътища и средства за трафик на наркотици, като „подводни наркоканали": полуподводни канали, които могат да избегнат радарни, сонарни и инфрачервени системи. (Наркокартелите в Колумбия се усъвършенстваха изцяло до подводни канали.) През последните години криминалните организации се възползват и от силата на Интернет, което е довело до удивителен подем на киберпрестъпността, което пък от своя страна струва около $114 билиона на световната икономика за 2011 г. според данни на най-голямата компания за производство на защитен sсофтуер Symantec.

Второто погрешно всеобщо разбиране е, че международната престъпност е таен феномен, който включва само малко общество от криминално проявени хора, които управляват далеч от обществата. Истината е, че в много държави престъпниците не се притесняват да бъдат в т.нар. ъндърграунд, но не управляват и отдалеч. Всъщност, заподозрените лидери на много основни престъпни групи станаха известни донякъде. Заможни хора с подозрителни бизнеси са търсени филантропи, които контролират медиите- радио и телевизия и собствени печатни издания.

Освен това сливането на богатство и власт не зависи единствено от незаконни дейности, а също така и от действията на членовете на обществото: например, милионите граждани, измамени от фалшивата китайска индустрия за потребителски стоки; търговията на дрога в Афганистан; милионите западни граждани, които пушат редовно марихуана; стотиците хиляди мигранти, които всяка година наемат престъпници, за да ги прекарат в Европа и богатите професионални служители от Манхатън и Милано, които назначават нелегални имигранти за детегледачки и прислужници.

Обикновени хора като тези, които са интегрирана част от криминалната екосистема.

Третото погрешно разбиране е, че международната престъпност е изцяло в ръцете на закона, че е най-добре контролирана от полицията, прокурорите и съдиите. Всъщност международната престъпност е по-добре схващана като политически проблем, в който се намесва и националната сигурност.

Мащабът и обхватът на най-влиятелните престъпни структури съвпадат с най-големите световни мултинационални корпорации. И както законните групировки търсят политическо влияние, така и криминалните. Разбира се, престъпниците са се опитвали винаги да подкупват политическите системи, което е в тяхна полза. Но нелегалните групировки никога преди това не са успявали да се сдобият с толкова голямо политическо влияние, на което се радват сега държави в по-големите части от Африка, Източна Европа и Латинска Америка, а да не споменаваме Китай и Русия.

През изминалото десетилетие този феномен прекрачи всякакви граници и допринесе за възникването на потенциалните мафиотски държави. Хосе Гринда, испански прокурор с дългогодишен опит в борбата срещу източноевропейските престъпни организации, заявява, че е станало невъзможно за него и колегите му да различат интересите на престъпните групировки от тези на техните правителства. Според Гринда испанското законодателство се бори постоянно с криминалните синдикати, които съществуват като израстъци на правителствата на Беларус, Русия и Украйна. В поверителни бележки, съхранявани в дипломатическите доклади, изнесени от уебсайта Уикилийкс, той обяснява подробно притесненията си за „огромния контрол", упражняван от, както той определя, „Руската мафия" над голям брой стратегически сектори от световната икономика, като добива на алуминий и природен газ. Този контрол, предполага Гринда, е възможен заради нивото, на което Кремъл си сътрудничи с руските престъпни организации. В мафиотските държави правителството, чиновниците и престъпниците работят често заедно, поддържайки законен бизнес в тесни връзки с управляващите и техните семейства и приятели. Според Гринда Москва често назначава криминални синдикати- както, например, руската служба за военно разузнаване ръководи мафиотска група, която снабдява кюрдските въстаници в Турция с оръжие. По-показателен за припокриването на руското правителство и престъпните групи е случаят с товарния кораб "Arctic Sea", за когото правителството твърдеше, че е отвлечен от пирати до брега на Швеция през 2009 г. Москва привидно изпрати руския военноморски флот да спасява кораба, но много експерти смятат, че това е било всъщност с цел контрабанда на оръжия, контролирана от руските разузнавателни служби, и че отвличането и спасяването са били уловки, целящи да прикрият следите.

Гринда казва, че контрабандата е била съвместна операция, ръководена от организираните престъпни банди и, както той закодирано ги определя, „Евразийските служби за сигурност". Руснаците бяха засрамени, но резултатът беше съществено благоприятен, дори малко комичен. Подчертаната афера, непредсказуемата страна на сигурността, в която е трудно да различиш геополитическите калкулации на държавата от мотивите за изгодата на криминалните групировки.

"Мафията си има страна"

Русия не е единствената страна, където линията между правителствените служби и престъпните групи е необратимо замъглена. Миналата година съветът на Европа публикува доклад, в който се твърдеше, че министър-председателят на Косово – Хашим Тачи и неговите политически съюзници упражняват „насилствен контрол върху търговията на хероин и други наркотици" и заемат важни позиции в „мафиоподобните структури на Косово и организираната престъпност".

Връзката държава-престъпност е вероятно много по-силна в България.

Американски дипломатически доклад от 2005 г., пуснат от Уикилийкс миналата година, който си струва да бъде цитиран, рисува притеснителната картина за българския произход в мафиотската държавност.

Ето и част от доклада :

Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително правителството, парламента и съдебната власт. В опит да запази влиянието си, независимо от това кой е на власт, представители на OП правят дарения на всички основни политически партии. Тъй като тези личности са разширили дейността си в законния бизнес, те се опитват – с известен успех – да си купят място в коридорите на властта…

Под нивото на националното правителство и ръководството на основните политически партии, ОП "притежава" много общини и отделни членове на парламента. Това пряко участие в политиката – за разлика от подкупа – е сравнително ново развитие на българската OП. По същия начин, в регионалния център на Велинград, личности от OП контролират общинския съвет и кметството. Почти идентични сценарии се разиграха в половин дузина по-малки градове и села в България.

(Бел.прев. Цитатът е от доклад на посланик Джеймс Пардю озаглавен "Българската организирана престъпност" http://www.wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html)

Това състояние на нещата накара Атанас Атанасов, член на парламента и бивш директор на Националната служба Сигурност, да отбележи, че „други държави си имат мафия; в България мафията си има държава."

Държава и престъпност са също преплетени и в Афганистан, където висши правителствени служители и провинциални управляващи, включително полубратът на президента Хамид Карзай Ахмед Карзай, който беше убит миналата година, са обвинени не само, че заговорничат с трафикантските мрежи на дрога, но дори и че ги ръководят. Тъй като търговията на наркотици стана все по-глобална, африканските страни, също въвлечени, са станали важна част от разпространението на дрогата от Андеанския регион и Азия до гладните за дрога европейски пазари.

Неминуемо няколко африкански управляващи и техните семейства, заедно с по-нископоставени политици, военни офицери и членове на съдебната система, са навлезли сами в бизнеса за търговия на дрога. В Гвинея, например, Осман Конте, син на експрезидента Лансана Конте, беше официално заклеймен като „бос на дрогата" от американското правителство през 2010 г.

Полицейски служби, тайни служби, съдилища, местни и провинциални управленски структури, паспортни служби и митници са се превърнали в желани мишени за престъпните групи. Миналата година Рене Санабрия, пенсиониран генерал, който е оглавявал агенцията за борба с наркотиците, беше арестуван от американските федерални агенти в Панама и обвинен в заговор за пренасяне на хиляди килограми кокаин до Маями.

Санабрия беше признат за виновен и беше осъден на 14 години затвор. Подобно на него, поредица от генерали, които са заемали директорските позиции в агенциите за борба срещу наркотиците, лежат сега в затвора за участие в престъпления, които е трябвало да предотвратят.

Мафията пусна корен и във Венецуела. През 2010 година президентът Уго Чавес назначи генерал Хенри Рангел Силва за главнокомандващ на венецуелската армия; по-рано тази година той стана министър на отбраната. Но през 2008 година американското министерство на финансите добави Силва в списъка на официално определените наркобосове като го обвини, че участва и помага в търговията на дрога. Наскоро финансовото министерство лепна този етикет и на редица други венецуелски служители, включително отличени военни офицери, по-висши офицери от разузнаването и влиятелни членове на конгреса, които са в съюз с Чавес. През 2010 година венецуелец на име Валид Маклед, е обвинен от няколко правителства, че е бил глава на една от най-големите световни групи, разпространяващи дрога и е заловен от колумбийските власти. Преди да бъде екстрадиран във Венецуела, той твърди, че има видеоклипове, записани телефонни разговори и други доказателства, които показват, че е работил за криминални мрежи, в които влизат 15 венецуелски генерали (включително шефът на военното разузнаване и шефът на агенцията за борба срещу наркотиците), братът на вътрешния министър на страната и петима членове на конгреса.

Отчасти поради такива връзки, кокаиновият бизнес във Венецуела процъфтява през последните години и към настоящия момент страната осигурява повече от половина артиди на кокаин до Европа. Търговията с наркотици не е единствената незаконна дейност, която се развива в ерата на държавната престъпност: страната стана също така основна в трафика на хора, пране на пари, фалшифициране, контрабанда на оръжия и контрабандна търговия на петрол. В миналото специалистите по външна политика считали основно международната престъпност за относително несериозен проблем, с когото вътрешните законови системи трябва да се справят. Влиянието на престъпността, смятали те, е било незначително в сравнение с терористичната заплаха или пролиферацията на оръжия за масово унищожение.

За щастие всеобщото разбиране започва да се променя. Все повече и повече политици признават, че престъпността е станала значителен виновник за глобалната нестабилност, особено с възникването на мафиотските държави. Криминални групи, например, са въвлечени в разпростанение на ядрени оръжия за лични облаги. Абдул Кадир Кан, всеизвестният пакистански ядрен търговец, твърдеше, че е разпространявал тайните за производство на бомби в други държави, за да движи интересите на Пакистан. Но международната мрежа, която той направи за доставка и продажба на стоките си, бе обявена за незаконна и целяща лични облаги. Експертите по разпространение на ядрени оръжия са наблюдавали дълго, че действащите лица извън държавата може би няма да отговорят за стратегиите за спиране на тази дейност по начина, по който държавите го правят: има основание за притеснение дотогава, докато престъпните организации се сливат все повече с правителствата. Ввероятно най-тревожната в това отношение държава е Северна Корея. Въпреки че тя обяви наскоро, че ще прекрати своите опити за производство на ядрени оръжия, че ще спре обогатяването на уран и ще позволи на международните инспектори да посещават нейните основни ядрени комплекси в замяна на хранителни доставки като помощ, страната е все още ядрено въоръжена и нейните криминалнонасочени действия накараха американски служители да я нарекат „Държавата на Сопрано".

Специалист по връзката държава-престъпност в Северна Корея, е написала, че страната има „потенциал и мотивация да изнася ядрен материал", предупреждавайки, че „ разпространението чрез нелегални мрежи няма да бъде винаги контролирано от снабдяващата държава", което прави по-несигурна вече опасната ситуация. Дори ако поставим настрана алармиращата перспектива на ядрените мафиотски държави, едва въвлечените в незаконната търговия правителства, ще бъдат по-предразположени към използването на сила, когато техният достъп до изгодни пазари е заплашен. Вземете, например, войната от 2008 г. между Грузия и Русия за откъснатите територии от Абхазия и Източна Осетия.

Томас де Ваал от фондация „Карнеги", експерт по Кавказ, заяви, че преди конфликта престъпни организации извършвали излючително изгодни операции в Южна Осетия, където незаконната търговия е считана за важна част от икономиката. Въпреки че е трудно да се открие конкретно доказателство, мащабът на тези нелегални дейности предполага активно съучастие на висши руски служители, които са всъщност криминални покровители и партньори. Разбира се, конфликтът беше подхранен от много фактори, включително етнически сблъсъци, вътрешна политика и желанието на Русия да наложи хегемония върху своята близкогранична страна. Възможно е също така, сред всеобщия групов интерес да вкарат Кремъл във война, да е имало и такива, въвлечени в доходоносни операции в спорните области.

Извличайки изгода в сенките

Борбата срещу транснационалната престъпност, трябва да означава повече от ограничаването на трафика на фалшиви стоки, дрога, оръжия и хора; трябва също така да включва предпазването и даването на заден ход на криминализацията на правителствата. Незаконната търговия е неразрушимо опасна, но опасността, която поставя пред обществото е по-осезаема, когато престъпниците достигнат високо ниво в правителството и когато то се грижи за тях. Все още днешните правоохранителни органи не се противопоставят на криминалните структури, които са не само богати, безскрупулни и управляващи с насилие, но също така се възползват от пълната подкрепа на националните правителства и техните дипломати, съдии, шпиони, генерали, министри и полицейски началници. Мафиотските държави могат да си позволят най-добрите адвокати и счетоводители и да имат достъп до най-напредналата технология. Слабо финансираните правоохранителни органи, претоварените съдилища, бавната бюрокрация са все по-неспособни да се справят с така добре финансираните ловки врагове. Правоохранителните органи са възпирани и от факта, че са национални по своята същност, докато най-големите и най-опасни престъпни групировки, заедно с агентите от мафиотските държави, оперират в множество юрисдикции. Мафиотските държави обединяват скоростта и гъвкавостта на транснационалните престъпни мрежи със законните протекции и дипломатически привилегии, с които разполагат само държави, създавайки хибридна форма на международно действащо лице, срещу което вътрешните правоохранителни органи имат твърде малко оръжия. Наличните инструменти, които националните правителства могат да използват, за да се борят срещу новата заплаха – договори, многостранни организации и сътрудничества сред националните правоохранителни органи, са бавни, тромави и неподходящи за тази цел. Все пак, как една държава може да координира усилията си срещу престъпността с лидерите на правителството или полицейските служители, които сами по себе си са престъпници? Възникването на мафиотските държави застрашава разбирането за международно правоохранително сътрудничество. През 2006 година шефовете на полицейските служби от 152 нации се срещнаха в Бразилия за 75-то общо събрание на Интерпол, международна организация, чиято конституция призовава „да се гарантира и да се допринесе за възможно най-обширната взаимопомощ между всички полицейски органи." Президент на Интерпол по това време беше Джаки Селеби, шеф на полицията на Южна Африка. В своето отворено послание, Селеби призовава колегите си „да намерят системи, които да осигурят стабилно положение на границите и граничния контрол ", една със сигурност благородна кауза. За съжаление нейният защитник се оказа измамник. През 2010 г. Селеби бе обвинен, че е приел подкуп на стойност $156,000 от контрабандист на дрога и сега излежава 15-годишна присъда в затвора. Но по-тревожно за Интерпол от всеки случай, привлякъл общественото вниамние, е това, което вътрешните членове наричат „проблем с правното доверие", което е сподавило усилията на службите. „Истината, макар и тъжна, е че няма да споделя най-добрата и най-деликатна информация с руските или мексиканските полицейски служби", каза ми веднъж старши служител на ангенцията за организирана престъпност към Великобритания, когато го попитах за Интерпол. Въпреки че агенцията прави огромни усилия да защити поверителността на информацията, която нейните членове споделят, то действителността е, че националните правоохранителни органи остават предпазливи по отношение на прекаленото разкриване.

Тъй като ролята на мафиотските държави стана по-ясна, правоохранителните органи по целия свят започнаха да развиват нови политики и стратегии за справяне с такива държави, включително да изискват от по-висши обществени служители да разкриват финансите си; да упражняват контрол върху счетоводителите, адвокатите и технологичните експерти, които защитават престъпните босове; да подобрят взаимодействието сред различните вътрешни служби. Подемът на мафиотските държави също така изисква спешно да се търсят начини, за да се интернационализира борбата срещу престъпността. Един обещаващ достъп ще бъде създаването на „коалиция на честните" сред правоохранителните органи, в които е по-малко вероятно, че са прониквали или заграбвали престъпни групи. Някои държави вече експериментират със споразумения от този тип, които отиват отвъд нормалното двустранно антипрестъпно сътрудничество, включвайки не само правоохранителни органи, но също така и представители на разузнаването и въоръжените сили. Допълнителна стъпка ще бъде развитието на мултинационални мрежи от магистрати, съдии, полицейски служители, анализатори от разузнаването и политици, които да насърчат по-високата степен на сътрудничество отколкото Интерпол позволява, чрез изграждане на доверието, което съществува сред по-висшите служители на правоохранителни органи, които са се борили заедно срещу транснационалните престъпни мрежи в продължение на десетилетия. Както често се случва, дългосрочни сътрудничества сред съмишленици, които се познават добре един друг и споделят еднакви ценности, са далеч по-ефективни отколкото формално одобреното сътрудничество между институции, чиито служители едва се познават. За съжаление, въпреки почти всеобщото съгласие, че битката срещу международната престъпност изисква международно действие, повечето антипрестъпни инициативи остават основно вътрешни. И въпреки че мафиотските държави са превърнали международната престъпност в предмет на национална сигурност, отговорността за борбата срещу нея продължава да се основава почти изцяло на правоохранителните органи и други подобни, които рядко взаимодействат с техните колеги от национална сигурност, въпреки че транснационалната престъпност заплашва демократичното управление, финансовите пазари и човешките права. Важна пречка в борбата срещу разрастването на мафиотските държави е основната липса на осведоменост сред обикновените граждани за обхвата на този феномен. Игнорирането на обхвата и мащаба на проблема ще затрудни опазването или увеличаването на все още оскъдните бюджети на правителствата, натоварени с борбата срещу международната престъпност, особено във време на фискална дисциплина. Но такава осведоменост ще се породи трудно, докато толкова много аспекти от процесите за държавна криминализация са погрешно разбрани и в тях се крие дори много по-голям проблем. Изразходването на обществени средства за намаляването на влиянието на мафиотските държави ще бъде безполезно или дори с обратен ефект, освен ако фондовете не плащат за политикa, залегнала в съшествената част на познанието. За съжаление, държавата мафия е феномен, за който има малко налични данни. Анализаторските доклади, които правителствата прилагат понастоящем към проблема, са примитивни, основани върху остарели разбирания за организираната престъпност. Пускането на тези оскъдни знания изисква правоприлагащи органи, разузнавателни служби, военни организации, медийна намеса, академични и неправителствени организации, които да доразвият и да споделят по-достоверна информация. Това обаче ще бъде само първата и несъмнено недостатъчна крачка.

http://www.bivol.bg/mafia-states.html

На частичните избори през 2004 г. в Свиленград се оформи широко дясно обединение. Неясно как Доган, Костов, НДСВ, ВМРО, Софиянски и т.н. се събраха зад един кандидат. Звъннахме тогава на едно приятелче в Свиленград да го питаме какво обедини толкова партии. “Ти си луд, бе, рече, нема толкова партии по нас. Ние имаме само три: на първа смяна, на втора смяна и на нощна смяна…”

Това по-късно беше потвърдено от доклад на посланик Пардю, който отбелязва, че в Свиленград има „пълно поглъщане на общинската администрация от личности, които полагат незначителни усилия да прикрият връзките си с могъщи контрабандни интереси…”

Въпросът е дали това е някаква автономна Свиленградска република, или е под сюзеренитета на ГЕРБ. Ако слушаме Танов, по-скоро е първото. Той лани каза: „Сред митничарите  цари известно объркване и несигурност – идват избори, а никой отгоре не ги търси и не им иска да събират за партийните касички.”

Карикатура Хр. Комарницки, в. “Сега”

Но от друга страна има факти, които говорят за противното. Щото си спомняме например „големия кораб” от записания телефонен разговор на Танов и Дянков? Танов се жалваше на Дянков от Цветанов: „Прави удар за цигари по пазарите. Да ударят каналите от Гърция… Пълна фалшификация! И заблуждава премиера…” Пък Дянков, с ясното съзнание, че в разговора участват повече от двама души, първо направи една проскинеза на премиера: той нямало да се върже на Цветанов, защото, за разлика от него бил умен. И посъветва Танов: „Звънни му и му разкажи там за т’ва, за големия кораб…”

„Големия кораб”! “Капитан Коваленко”, заловен от хората на Танов с 35 млн. къса контрабандни цигари. Обаче хората на Цветанов опровергаха, не били контрабанда. И „големият кораб” мина. И сигурно продължава да минава, „навярно без шум оттогава…” И не е ясно колко пъти минава… Дали колкото пееше Силвия Кацарова, или повече?

Допитване на “Труд” до най-големите производители показало, че от началото на годината до средата на май легалните продажби на цигари в България намалели с нови 10%. “Реално на пазара в момента съотношението между контрабандни и легални цигари е почти 50 на 50″, коментираха от голяма тютюнева компания. Източник на “Труд” от митниците съобщи, че в пограничните райони контрабандата минава дори 60%.”

„Минава, големият кораб минава… навярно без шум оттогава…”

Като стана дума за проскинеза. Оня ден на заседание на МС премиерът рече на Десислава Атанасова: Деси, и за статистиката, която излезе за удължаването на живота. За трите години наше управление с една година средно се е вдигнала продължителността на живота.

Деси: Да, точно така е и аз се радвам, че от сектор „Здравеопазване” има с нещо, с което да се похвалим. Действително статистиката на Евростат е положителна. През 2006-2008 г. са били съвсем различни тенденциите. От 2009 г. насам се увеличава продължителността на живота.”

Господи, дай на нея мозък, а на него по мозъка… Може и обратно.

В „Труд” звъннали в НСИ за повече информация. Статистиците много се развеселили от твърденията на премиера. И обяснили, че Евростат не провежда собствени изследвания, а работи с данните на НСИ. Пък данните на НСИ показвали, че увеличение имало, но не с 1 г., а с 4 м. Но това не било нова тенденция, а, дето се вика, откакто свят светува… И наистина, в древен Рим и Гърция средната продължителност на живота е била 18-20 г., през Средновековието 35, в началото на миналия век нараснала до 50 и т.н. Но за целите на проскинезата това е без значение.

Проскинеза, да обясним, ако случайно някой не знае, е древноперсийски ритуал за приветстване на монарха с поклон до земята и целуване на краката. Персите смятали, че с проскинезата човек се издигал по достойнство и положение и приближавал до царя. Александър Македонски харесал тоя ритуал и се опитал да го въведе, но на демократичните македонци и гърци той се сторил обиден. Разправят, че по тази причина Александър заповядал да заколят Калистен – племенник на Аристотел и негов биограф. Не щял да му направи проскинеза…

Явно ние сме по-близо до персите нежели до гърците. Сега се сещам, че персийският цар Дарий винаги казвал, че държавата му е богата и силна не заради войските, а заради магистралите.

Вторник, 8 май

В петък, в края на предизборната си кампания, Саркози рече: „Бъдещето ни е на ръба на бръснача, ще станете свидетели на голяма изненада.” И верно станахме свидетели – Саркози отстъпи президентския пост Франсоа Оланд.

Президентшата Карла специално така се изненадала, че й пресъхнала кърмата.

Карикатура в. “Новинар”

В подготовката на изненадата има и българска следа – в качеството си на шеф на ПЕС Станишев ходи да говори на митингите на социалиста.

Ей, на Станишко му върви като на бясно куче тоягите. Точно той ще се случи начело на ПЕС, когато ще почне лявата вълна в Европа. Ако почне, де, щото анализаторите не са единодушни… Да бе жив Иван Хаджимарчев, па да напише наново „Овчарчето Калитко”… Как израсна от тамагочито на партията до лидер на европейските социалисти с единия гол късмет. Помните ли какви топли зими му даде Господ, доде беше на власт? Ни една година немаше такива студове, като тая. БСП ще сбъркат, ако го сменят. Такъв късметлия нема да намерят. Едно време викингите, като си избирали началници, най-много ценели това дали човек има късмет. Който нема, направо го сваляли от кораба. Щото, викали, с човека можеш да се бориш с оръжие, на боговете се правят жертвоприношения, срещу черна магия помагат чудеса, но на лошия късмет човек няма какво да противопостави. (Вж. „Червения змей”) А Гоце късметът вече май го загъзи, така да се каже…

„Президентът без първа дама, но с Аню в САЩ”, съобщава „Стандарт. Дано да е същото, ама като го гледам Аню, не вярвам. Нали щяха да му дават служебна жена, какво стана?

Пък в „България днес” пише, че във фирмата на президентшата Плевнелиева “Мейз лабс” ООД нямало бюра, а дюшеци на пода и работели легнали. Като искаш нещо да поговориш с колежката и отиваш и лягаш до нея… А когато правят съвещания си е направо като… Както и да е. Ако Юлиана беше от Шоплука, да кажеш – сбъдна се мечтата на Нане да копа легнал… Всъщност, тя откъде е? В интернет няма дума къде е родена. Ще останеш с впечатление, че е родена на някое срамно място, та затова се крие. А то срамно място нема. Зорка беше от Якоруда и не го криеше… 

„Новинар”: „Плевнелиев с първа реч като главнокомандващ”. На парада президентът рече: ” От все сърце благодарим на тези български мъже и жени в униформа за показания професионализъм…” Обаче в сайта на президентството „показаният професионализъм” е придобил вида на „показен професионализъм”. И въпреки, че в. „Сега” им обърнаха внимание още отзарана, до 17.30, когато проверихме за последно, професионализмът още си висеше като „показен”*. Явно и вестници не четат в президентството. А както казваше незабравимият Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей, „хора, които не четат вестници, трябва да бъдат убивани морално на място…”

Ама то как да четеш „Сега”… Така яростно бяха нападнали президента, при това по всички страници, не само на една. Наричат го „Чехлю”, „ходеща комуникационна напорна кула”, иронизират го, че цялата му личност и същност била „изтъкана от клъстери, хъбове” и т.н. и т.н.

Но керванът си лае, кучето си върви! Напук на враговете, президентът си гледа работата. Точно преди малко го чух да казва, че вече е изпълнил 5 от 40-те си обещания. Което значи, че ще избачка петилетката ако не за две, то най-много за три години.

Ама малко е фуклив, да ви кажа. Слушах как обясняваше що объркал обръщението си към чешката делегация. Дето първо ги поздрави на поляци, после на чехословаци и чак третия път налучка. Преди пленарните разговори между делегациите, вика,  обсъждахме с  Вацлав Клаус на “перфектен немски” шкодите, които произвеждаше навремето Чехословакия и затова после се обърках…  (Което не обяснява обаче що ги почна на поляци!) Това „перфектен немски” дразни, издрънкано тъй не на място. Демек, аз не просто говоря немски, а перфектен немски. Дано Бойко да не е чул, щото това си е направо опит за разграничение от монолингвистичната герберска маса.

Сряда, 9 май

„Новинар”: „Цяла улица в Дупница с ток на аванта. Нали крадем от държавата, не от хората, оправдават се тарикатите.”

От държавата, не от хората! Щото хората не са държавата?! И те верно у нас не са. Българинът, обратно на Краля Слънце, вика: „Държавата – това не съм аз”. Социализмът наложи траен стереотип на разделяне на кражбата на два вида. Първият вид е морално приемливата, оправданата кражба – от държавата. Вторият – морално укорима – от частно лице. Да не откраднеш от държавата се приема от българския ум едва ли не като грях, като подигравка с даровете на провидението. Ама май не е и само социализмът виновен. Той само обяви държавата за обща и с това легитимира правото на всеки българин да си носи неговата част дома. Но иначе си го имаме в гените явно още от номадския период.

В анализ, озаглавен „Иванчо, Марийка избяга с Гошко!”,

„Труд” разказва, че по данни на НСИ 177 965 души, или 5% от мъжете в България, носели името Георги. Ивановците били на второ място, с около 3000 по-малко. И разликата тепърва щяла да се увеличава, щото при новородените през 2011 г. Иван е чак на четвърта позиция – 876, срещу 1258 Гошковци.

Тази тенденция е от доста време. Още през 2006 г. сме я отбелязали: „Ивановците прогресивно намалявали. Преди 5 г., в края на “най-успешното правителство”, Ивановците били 273 хил. Към днешна дата по данни от ГРАО са останали 208 хил. Учените обясняват, че това било следствие от демографската криза.”

Но ние не повярвахме на това обяснение, щото някак си не приимаме Иван Костов в ролята на демографски фактор… Имаме друга хипотеза, но преди да я изложим, ще помолим костовистите да не подскачат. Така само наливат вода в мелницата на Мира Янова. Тя вика, че един от изводите на нейните фокус групи бил:  „Човекът на ДСБ е доста нетолерантен, умерено арогантен към всичко и всички.” Ние не сме склонен да й вярваме, но крайното ни мнение зависи от тях…

Та, според нас, по-вероятна е хипотезата, че покрай Иван хората са намразили и Св. Иван. И тази хипотеза се потвърждава от факта, че името Георги, макар и в момента да е на първо място, все повече отстъпва позиции на Никола. Даже в провинцията Никола вече водел. Както знаете, Никола не сме имали на властовите върхове. В подкрепа на тая хипотеза е и залезът на името Петър. През 2008 г. от Института по български език към БАН съобщиха, че Петър все по-рядко се срещал. И изобщо, прекалено много съвпадения, за да са случайност…

Премиерът вика, че между градовете се заформила «страховита» битка за агенциите, кой коя да вземе. Варна и Бургас били във война за Агенцията по рибарство и аквакултури. А Плевен и Хасково воювали за Агенцията за лозата и виното. “Едните, вика премиерът, казват, че най-големите масиви са в Хасковско, другите казват “ама ние пък пием повече…”

Не знам, но ако на нас беше възложено да решим този тежък казус, вероятно щяхме да дадем превес на «пиещите». Така де, народът не случайно е рекъл: юнак вино пие, ахмак лозе копа…

И понеже Го споменахме, та се сещаме за неговата чутовна битка с ЛУКойл. В резултат на нея България днес е в челната тройка сред 32 страни в Европа по поскъпване на бензина през първото тримесечие на 2012 г., съобщава порталът “Нефть России”, цитиран от в. „Сега”. Начело е Унгария с ръст на цените от 15.6%, следвана от Полша с 15.1%. Ние им дишаме във врата с 14.9%. Но добрата новина е, че по критерия покупателна неспособност (цената на бензина срещу заплатите), се нареждаме на второ място. Украинците можели да си купят 211 л бензин, а българите – 290. Челната петица се допълва от Беларус, Румъния и Литва. Нямам какво да добавя, освен да ви заостря вниманието, че изследването е направено от руския Центъра за икономически изследвания “РИА-Аналитика”, публикувано е от руски портал, цитирано е от вестник, който е на руски природен газ. Демек, нема място за съмнение.

“ЛУКойл България” взе поръчка за нови 100 млн. лв. от резерва”, пише още „Сега”. Е, цените не са от най-подходящите да се подменят резервите, ама какво да се прави?!

Дето се вика, при такъв враг като Борисов, немаш нужда от приятели.

Пък вчера Путин встъпи в третия си мандат като президент на Русия. И обеща „повече демокрация”. И веднага почна да дава доказателства. Даже преди да е встъпил. В навечерието на инагурацията полицията задържала част от опозиционните лидери, а друга част армията взе запас.  Това е страшно тарикатско. Слава Богу, че у нас се премахна военната служба. Иначе си представям как Аню, по ходатайството на Батко, щеше да ни нареди да правим марш на скок от София до нос Емине, например… Един път само съм вземан запас за 10 дни, но ми свалиха 11 кг.

Като казах марш на скок, та се сетих за един готин виц. Може и да съм ви го казвал някога, но то пък кой не повтаря вицове? Познавам хора, дето с два-три вица целия живот си изкарват… Сещам се и за един персонаж на Стендал: „Кметът на Вериер беше се прославил с духовитостта си благодарение на половин дузина шеги, които беше наследил от чичо си….Тъй като покрай другото беше много вежлив, освен в случаите, когато ставаше дума за пари, той минаваше с право за най-аристократичната личност във Вериер…”

Та за вица, де. В казармата, след първия марш на скок през силно пресечена местност, старшината попитал новобранеца Георги Първанов: “Как е, Герги, излезе ли ти душата?” А Параванов, който даже не се бил и запъхтял, му рекъл: “Там, откъдето съм, ние това усилие го правим, за да идем до тоалетната.”

Пък Николай Слатински, бивш секретар по националната сигурност на президента, вика: «Георги Първанов остави на работа Димо Гяуров заради папката “Гоце”. И вика още, че агентурната принадлежност на Първанов е трябвало да се извади наяве, за да падне зависимостта му. Но явно някой нямаше интерес това да стане. Всъщност, що да се правим, че не знаем кой е този  някой?! Иван Костов, той скри папката Гоце. Щото ще бъде много наивно да смятаме, че Димо Гяуров, произведен набързо от редник в генерал, е действал като самостойна личност.

Стари работи са това, но все пак се чудя, че никой никога не пожела да обясни защо СДС, премиерът Костов и президентът Стоянов не извадиха досието на Гоце? Като нищо щяха да му икономисат втория мандат.

Не от много ум се чудя, нали?

Четвъртък, 10 май

Вчера, след размисъл до обед – Ден на победата, или Ден на Европа,  стигнах до компромисен вариант. Не вреди да се пие по едно и за двете. За първото тайно. А за второто от мъка. Не се получава нещо европеизмът ни. Дето беше казал преди сто и кусур години класикът, „европейци сме ний, ама все не сме дотам”… И а-ха да станем, ама за малко… Чета как прокуратурата се възмутила от постоянните критики на Брюксел срещу дейността й.

Говорителката на главния прокурор Стелиана Кожухарова рекла: “Прокуратурата търпи критики, но на мен ми е трудно да си отговоря на въпроса “Защо?”

Как се наричаха хора, които трудно разбират елементарните неща? А, сетих се – минимално изключителни. Само от уважение към вас няма да давам примери колко нелепо е това изказване…

За момент ще ви върна към цитата на Бастиа от миналия път: „Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и опасно от труда.” Прокуратурата е тази, която трябва да направи това. Защото, има ли човек, освен героят от поучителните разкази за деца, който да не се възползва, ако селото е без кучета? Няма! Но има достатъчно доказателства, че прокуратурата прави каквото може, за да стане ограбването по-скъпо, но не и по-опасно. Настоятелно моля господин главния прокурор и неговота говорителка да не се засяга от това, което казвам, защото аз говоря според всички свидетелства на историята. Даже съм си записвал.

Г-н главен прокурор, спомняте ли си коя година казахте: “Имаме изключително ясна представа за знаковите хора в организираната престъпност. Остава ни да съберем доказателства”? Е, аз също си спомням…

Но стига с тия тъжни работи… Я нещо по-лежерно!

„Труд” съобщава, че Анджелина Джоли споделила пред свой близък, че е мамила годиника си (ортографските рекламации отправяйте към колегите от „Труд”!) Брад Пит с друг. Изневярата станала през 2005 г., когато вече живеела с Брад, обаче още поддържала връзка и с бившия си. Щото, както е добре известно, жените са малко като маймунките, докато не се хванат здраво за новия клон, не пускат стария. Брад Пит рекъл, че е поразен от откровенията на своята половинка и, ако не били шестте им деца, вероятно щял да постъпи по различен начин.

Тоа па, поразен останал! Що, бе?! Не познаваш ли поне писаната история на жена си? През 2006 г. Анджелинка рече: “Мама ми внуши, че онова, което е под полата, трябва да се използва”. И явно се е вслушвала в съветите на майка си. Щото през 2009 г. допълни: “Бях ненаситна за секс”. И сподели, че още на 14 г. живяла с приятеля си при майка си. Това беше през февруари. А през април рекла на Брад Пит, че иска да си има любовник и не е против и той да си завъди. Много била стресирана от грижи по децата…

И сега тоя се поразил?! Направо се поразих!

Петък, 11 май

«Скенер ще чете мислите на домашни любимци”, съобщава БГНЕС. Мечтата на любителите на кучета се сбъднала, най-накрая те ще могат да разберат какво се случва в главите на техните домашни любимци. Да, да… Най-добрият начин да си развалиш приятелството с някой е да разбереш какво мисли за теб.

„Уууууху-хууу! О, погледнете ме, загивам!… Онзи мръсник готвачът от стола за нормално хранене на служителите от Централния съвет за народно стопанство ме лисна с вряла вода и ми ощави левия хълбок. Какъв гад! А на всичко отгоре се пише пролетарий!… Какво толкоз съм му направил? Нима ще подям Съвета за народно стопанство, ако се поровя в боклука?! Свидлива твар! Погледнете му някой път мутрата! Широка е като тепсия. Простак! Това са хората!”

Така си мисли Буби от „Кучешко сърце” преди да стане Полиграф Полиграфович Бубев…

- Не бойте се, то не хапе.

- Аз ли не хапя?!… Ей тоя дългунестия да го захапеш сега над ботуша за подколянното сухожилие… А бе я вървете на бабината си… Стига ма! Какво си се разлаяла?… Дали да не ида да си хапна? Майната им на тия!… Нейсе, хубавичко ще ви наглася галошите утре, многоуважаеми Филип Филипович. Два чифта вече ви се наложи да си купувате и още един ще си купите. Та друг път да не запирате кучета… и т.н. и т.н.

Ама що да ходим чак при Булгаков, като помним какви ги наприказва кучето Гаро, след като някои от нас му оспориха премиерската пържола…

Ами, ако докато върти радостно опашка „и прави метани като мюсюлманин по време на молитва”, кучето си мисли: „Айде бе, говедо, тръгвай да те разходя, че си станал 200 кила!” Да не говорим, че ако кучето «проговори», можеш да разбереш и какво мисли жена ти за теб в твое отсъствие. Даже и тъщата какви ги говори зад гърба ти… И изобщо.

Не, това е голяма щуротия! Вижте колко тъжно стана в БСП, след като Станишев започна да разбира какво мисли за него Първанов и Първанов да разбира мислите на Станишев. Грозно стана, не ли?

„Наркотрафикант получил отличие от Първанов”, тръби дружно пресата. Гоце връчил на осъдения за наркотрафик в Италия Алекси Стоименов държавното отличие “100 години Илинденско въстание”. Срещу това награждаване остро реагирал писателят и български емигрант Методи Димов, с рецензията на чиято книга Първанов обясни Гоце. Първанов не отрекъл, само рекъл, че не помни и сменил темата: изнасянето на тази информация била един “ярък пример за черния пиар” срещу него, в който от ръководството на БСП били вложили над 1 млн. лв.

Преувеличава. 1 млн. лв. са много пари. За много по-малко може да бъде очернен много по-качествено. Есенеска „Всеки ден” писа, че Първанов и Мариана Тодорова имали това-онова… Тази дописка предизвика яростен демарш от страна на президентството. Първанов изпратил остра нота по нарочен човек персонално на шефа на КТБ Цветан Василев. И той обяснил, че лично Моника Йосифова-Станишева платила, за да излезе дописката. 5 000 лева платила. Така ми разказаха нещата, но не мога да бъда напълно сигурен, естествено. Но пък цяла България научи как Първанов каза в интервю, визирайки Моника: „За разлика от някои политически лидери, нито аз, нито моята съпруга сме имали бизнес с правителството на ГЕРБ.”

Та казвам, че, ако Първанов не беше разбрал какво мисли Станишев и, ако Станишев не беше разбрал насрещното мислене, други щяха да са нещата в БСП. Не ли?

P.S. Кюстендил, приемете моите извинения за всичко, което съм казал за вас и най-вече за всичко, което съм си мислил! Никога повече няма да споменем оная глупост за ролята ви в българския генофонд! И изобщо искам да кажа, че вие не сте Кюстендил, вие сте един своеобразен Курск в днешния ни политически живот!

…….

* Повторна проверка показа, че и в събота, 12 май, професионализмът продължаваше да виси като „показен”. Явно така ще си остане за поколенията…

http://www.reduta.bg/?p=3026

Съпругата му Красимира Медарова също е привързана към земята. Тя има 208 декара ниви в землищата на Старо Село и Дунавец, които дава под аренда, 68 декара ниви в с. Златоклас, Дуловско и 75 декара в с. Добротица, Силистренско, или общо 351 декара.  Красимира и Николай Медарови имат общо 3000 декара земеделски земи, а освен това Медаров има на негово име апартамент в София, жилищен имот на морето и апартамент в комплекс "Манастира" в Банско за зимния отдих.

Проверката на ВКП подминала имотите на съпруга

Преди няколко дни излязоха резултатите от проверка на ВКП за имуществото на Медарова, която не установи никакви несъответствия между нейните приходи и придобитото имущество. Проверката беше образувана по сигнал на евродепутата Слави Бинев, който съобщи, че тя "притежава имоти повече от Бил Гейтс". Точни данни за имотите обаче не бяха съобщени нито от Бинев, нито от проверяващите.

Според ВКП всички притежавани от съдия Медарова имоти са били надлежно декларирани към момента на придобиването им пред Сметната палата с посочване на цената на придобиване и произход на средствата.

В декларациите на Красимира Медарова обаче няма следа от близо 2000 декара земя на нейния съпруг, придобити след 2007 г., които по закон тя е била длъжна да декларира, показа проверка на Биволъ.

Това означава, че ВКП изобщо не е проверила имотите на Медаров. Интересно е,  че в прессъобщението за проверката се посочва, че Красимира Медарова и Николай Медаров нямат обща съсобственост. Съпругът на шефката на ЦИК е дългогодишен представител на Сименс в страната (чрез фирма Сиенсис), и едва ли би имал проблем да докаже произхода на средствата за имотните придобивки. Това обаче не отменя задължението имотите да се декларират от Медарова – коментираха юристи.

Случаят с Медарова не е изолиран, както показват данните от Сметната палата. Магистратите често "пропускат" да декларират "дреболии" като имотните придобивки и доходи на съпрузите си, които лъсват при съпоставяне на данните в декларациите с данните от НАП.

Странното при шефката на ЦИК е, че проверката на ВКП, която би трябвало да е по-задълбочена от тази на Сметната палата, не откри липсата на съпружеските земи в нейните декларации, а магистратката получи експресно "индулгенция".

http://www.bivol.bg/medarova-imoti.html

Така, седя един ден пред нея, гледам ръцете и, слушам загрижения  както винаги глас и с болка схващам, че съм още млад и зелен, независимо, че съм прехвърлил петдесетте. Укорите, с които отдавна съм свикнал и на които вече дори не обръщам внимание, внезапно добиват друг смисъл. Всяка нейна дума е вярна, а тя е повтаряла тези думи може би стотици пъти до сега. Излиза, че съм я слушал, без да чуя какво ми е казвала. Господи, какъв глупчо съм бил толкова много години! Горката ми майка!

         Гледам излинялата и от пране, и носене зелена блуза, старателно лъснатите обувки, останали от дъщеря ми преди много години и ми е трудно да преглътна. Като знам колко оскъдно се храни, за да останат пари  от пенсията за данъци, лекарства и празниците на мен, и децата ми, стискам зъби. Защо по дяволите не успях до сега да се замогна, след като работих непрекъснато? Защо други хора, определено по-неспособни от мен успяха в живота? Да живея честно май се оказа голяма глупост, а?

         Защото тия, които проповядваха да не се краде, заграбиха милиони народни пари, тия, които раздаваха правосъдие, се превърнаха в престъпници, а аз, който по законите на логиката трябваше да успея в живота, се провалих! Не за друго, а просто защото не мога да събера едни смешни пари, за да купя дърва на мама за зимата. На най-добрия, най-милия и опрощаващ човек на света – моята майка, аз не мога да помогна! ЗАЩО?

         Наистина ли съм неудачник, в сравнение с наглите успели приватизатори, трансформираните в бизнесмени партийци, далавераджиите, рекетьорите и всички пладнешки хайдуци в бюрократичната система на държавата?

         Мама не казва нищо по въпроса, но с тъга гледа, как сам ремонтирам тридесетгодишната си кола, докато по улицата профучава с „Мерцедес" – а си  бившата ми съученичка, с прякор „Дружинната". Хубаво е, че в квартала всички се познаваме. Ако щете вярвайте, но дори за миг не ми е минавало през ум да и завиждам някога. И като малка, и като порасна, „Дружинната" бе дъщеря на баща си, силния партиец от комитета на партията. Самата тя бе глупава, безлична и незначима, също като онова резервно копче, дето го пришиват най-долу на ризите. Независимо природната си ограниченост или тъкмо заради нея, тя е голям началник в Общината. Назначава, наказва и уволнява хора, които са много по-умни и способни от нея. Двете и дъщери също са началници в различни министерства в столицата. Идват и на гости със служебните си коли, управлявани от служебни шофьори, а за бензин и заплати парите идват от балъци като мен. Моите деца бяха отличници  в училище, знаят по три чужди езика, но едва успяха да си намерят работа. Изглежда да си интелигентен, талантлив и способен, е недостатък в милата ни родина. В България трябва да си тъп, нахален и крадлив, за се издигнеш. Читавите хора са предопределени за „лош човешки материал", както казва Б.Б. – Богът Бойко.

          Стоя и се питам, що за пародия на държава, що за сбъркан свят сме си изградили?!

         След мама и аз прозирам, че инерцията няма да ни запази дълго като държава. Идват други, ценящи себе си народи, размножаващи се като скакалци и унищожаващи всичко по пътя си. За беда ние сме на един страшен кръстопът, желан от всеки!  Нашето време май е на свършване вече!

         А толкова много обичам България! Тази страна, в която планините са приказно красиви, морето примамливо като детска мечта, а равнината дива и необятна като първа любов! Страната с най-честните и трудолюбиви бедни хора на земята!

         За другата България не ми се говори! Аз дори не знам, защо все още се наричаме българи! Какво общо има между Аспарух, Крум, Борис, Симеон І, Ботев, Левски, Вазов  и  агент Гоце, А.Марин, Трактора, Р.Петков, Р.Овч., Масларова, Кунева и други, злоупотребили с власт  недоразумения? Това, че стъпваме по една и съща земя, макар и по различно време, не ни прави българи! Хората преди нас са били българи! Доказали са го, като са проливали кръвта си за земята българска, строили са и са създавали държава и държавност!

         Сегашните недоразумения в „управлението" на страната доказаха единствено, че са безродници, че могат да се гаврят със земята, с хората и дори с кръвта на предците ни! И ако някога българите са давали силата, ума и дори живота си за земята ни, сега безродниците продават на безценица, с цел лично обогатяване земята, народа и държавата единствено и само за ПАРИ!

         Всъщност знам как и аз да „успея"! Много по-лесно е, отколкото може да си помисли човек. До „потопа" има все още малко време. Но…… мамо, прости ми! Достатъчно силен, умен и смел съм, за да не стана мутра, комунист или обикновен крадец! Знам, че по сегашните критерии не съм успял в живота, но това нашето живот ли е? Ти си ме учила да меря всичко с други мерки. Не с пари, проценти и моята част от далаверата. Единственото, което ми остана, е да се срамувам! Срамувам се, че съм българин, мамо!

         Гледам изсветлелите ти вече очи мамо, слушам топлия ти глас и ме боли душата. Каква полза да си мисля, че съм добър син, като не мога да ти помогна за толкова незначително нещо – няколко кубика дърва за зимата.

         Гледам отново и виждам от другата страна лоясалите мутри на политиците, чувам мазните им приказки и полудявам! От безпомощна обич към теб мамо, и от дива омраза към тях! Бавно, но сигурно полудявам и знам, че вече е близо деня, в който няма да има какво да загубя, освен въжето с което са стегнали шията ми! Знам също, че все ще успея да събера малко дърва, с които да направя клада за нашите управници. Така ще те стопля, мамо! Защото от снежната зима е по-страшна зимата в душите ни.

Разбирам, че тя май пак е видяла нещо в бъдещето, което на мен както винаги ми е убягнало. Така, седя един ден пред нея, гледам ръцет е и, слушам загрижения както винаги глас и с болка схващам, че съм още млад и зелен, независимо, че съм прехвърлил петдесетте. Укорите, с които отдавна съм свикнал и на които вече дори не обръщам внимание, внезапно добиват друг смисъл. Всяка нейна дума е вярна, а тя е повтаряла тези думи може би стотици пъти до сега. Излиза, че съм я слушал, без да чуя какво ми е казвала. Господи, какъв глупчо съм бил толкова много години! Горката ми майка!

Гледам излинялата и от пране, и носене зелена блуза, старателно лъснатите обувки, останали от дъщеря ми преди много години и ми е трудно да преглътна. Като знам колко оскъдно се храни, за да останат пари от пенсията за данъци, лекарства и празниците на мен, и децата ми, стискам зъби. Защо по дяволите не успях до сега да се замогна, след като работих непрекъснато? Защо други хора, определено по-неспособни от мен успяха в живота? Да живея честно май се оказа голяма глупост, а?

Защото тия, които проповядваха да не се краде, заграбиха милиони народни пари, тия, които раздаваха правосъдие, се превърнаха в престъпници, а аз, който по законите на логиката трябваше да успея в живота, се провалих! Не за друго, а просто защото не мога да събера едни смешни пари, за да купя дърва на мама за зимата. На най-добрия, най-милия и опрощаващ човек на света – моята майка, аз не мога да помогна! ЗАЩО?

Наистина ли съм неудачник, в сравнение с наглите успели приватизатори, трансформираните в бизнесмени партийци, далавераджиите, рекетьорите и всички пладнешки хайдуци в бюрократичната система на държавата?

Мама не казва нищо по въпроса, но с тъга гледа, как сам ремонтирам тридесетгодишната си кола, докато по улицата профучава с „Мерцедес” – а си бившата ми съученичка, с прякор „Дружинната”. Хубаво е, че в квартала всички се познаваме. Ако щете вярвайте, но дори за миг не ми е минавало през ум да и завиждам някога. И като малка, и като порасна, „Дружинната” бе дъщеря на баща си, силния партиец от комитета на партията. Самата тя бе глупава, безлична и незначима, също като онова резервно копче, дето го пришиват най-долу на ризите.Независимо при одната си ограниченост или тъкмо заради нея, тя е голям началник в Общината. Назначава, наказва и уволнява хора, които са много по-умни и способни от нея. Двете и дъщери също са началници в различни министерства в столицата. Идват и на гости със служебните си коли, управлявани от служебни шофьори, а за бензин и заплати парите идват от балъци като мен. Моите деца бяха отличници в училище, знаят по три чужди езика, но едва успяха да си намерят работа. Изглежда да си интелигентен, талантлив и способен, е недостатък в милата ни родина. В Българи

трябва да си тъп, нахален и крадлив, за се издигнеш. Читавите хора са предопределени за „лош човешки материал”, както казва Б.Б. – Богът Бойко.

Стоя и се питам, що за пародия на държава, що за сбъркан свят сме си изградили?!

След мама и аз прозирам, че инерцията няма да ни запази дълго като държава. Идват други, ценящи себе си народи, размножаващи се като скакалци и унищожаващи всичко по пътя си. За беда ние сме на един страшен кръстопът, желан от всеки! Нашето време май е на свършване вече!

А толкова много обичам България! Тази страна, в която планините са приказно красиви, морето примамливо като детска мечта, а равнината дива и необятна като първа любов! Страната с най-честните и трудолюбиви бедни хора на земята!

За другата България не ми се говори! Аз дори не знам, защо все още се наричаме българи! Какво общо има между Аспарух, Крум, Борис, Симеон І, Ботев, Левски, Вазов и агент Гоце, А.Марин, Трактора, Р.Петков, Р.Овч., Масларова, Кунева и други, злоупотребили с власт недоразумения? Това, че стъпваме по една и съща земя, макар и по различно време, не ни прави българи! Хората преди нас са били българи! Доказали са го, като са проливали кръвта си за земята българска, строили са и са създавали държава и държавност!

Сегашните недоразумения в „управлението” на страната доказаха единствено, че са безродници, че могат да се гаврят със земята, с хората и дори с кръвта на предците ни! И ако някога българите са давали силата, ума и дори живота си за земята ни, сега безродниците продават на безценица, с цел лично обогатяване земята, народа и държавата единствено и само за ПАРИ!

Всъщност знам как и аз да „успея”! Много по-лесно е, отколкото може да си помисли човек. До „потопа” има все още малко време. Но …… мамо, прости ми! Достатъчно силен, умен и смел съм, за да не стана мутра, комунист или обикновен крадец! Знам, че по сегашните критерии не съм успял в живота, но това нашето живот ли е? Ти си ме учила да меря всичко с други мерки. Не с пари, проценти и моята част от далаверата. Единственото, което ми остана, е да се срамувам! Срамувам се, че съм българин, мамо!

Гледам изсветлелите ти вече очи мамо, слушам топлия ти глас и ме боли душата. Каква полза да си мисля, че съм добър син, като не мога да ти помогна за толкова незначително нещо – няколко кубика дърва за зимата.

Гледам отново и виждам от другата страна лоясалите мутри на политиците, чувам мазните им приказки и полудявам! От безпомощна обич към теб мамо, и от дива омраза към тях! Бавно, но сигурно полудявам и знам, че вече е близо деня, в който няма да има какво да загубя, освен въжето с което са стегнали шията ми! Знам също, че все ще успея да събера малко дърва, с които да направя клада за нашите управници. Така ще те стопля, мамо! Защото от снежната зима е по-страшна зимата в душите ни.

Красимир Бачков

Те предвиждат инвеститор да получава право на строеж без промяна на предназначението на земята, с което му се спестяват такси за милиони левове. Собствениците на ски влекове пък ще придобият право на ползване на земите, без да участват в търгове и конкурси. Според опозицията законът е откровено лобистки и облагодетелства 3-4 фирми в ущърб на държавата и обществото. Според Димчо Михалевски (БСП) само за една писта държавата получава около 10 млн. лв. от такси за смяна на предназначението. Приход, от който с поправката тя доброволно се отказва.

Бомба, монтирана в арматурното табло на служебния автомобил на Станимир Флоров, трябвало да се задейства от дистанция. Такава била оперативната информация за подготвяния атентат срещу антимафиот №1, достигнала до МВР преди броени дни, разкрива “Труд”. Целта на покушението – да предизвика хаос в политически план с обезглавяването на елитната служба и отстраняването на човек, близък до вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. В страната подобно убийство би могло да доведе до предсрочни избори, оттегляне на чужди инвеститори. Но то залага и на международния отзвук в европейските институции и партньорските служби, прави непредсказуеми по-нататъшни решения, свързани с евросубсидиите, членството на България в Шенген, обяснява вестникът. Според него на тази информация се дължали и зрелищните арести през последните дни.

“24 часа” обаче тиражира друга версия. Вестникът научил, че заплашителното изречение, с което Антон Петров-Хамстера се обърнал към Димитър Желязков-Митьо Очите, и което по оперативен път е достигнало до антимафиотите и ръководството на МВР е: "Трябва да се реши проблемът с Цоновски". Сериозната заплаха срещу шефа на сектор "Контратероризъм" в ГДБОП Валентин Цоновски била обсъдена на среща между Хамстера и Очите преди около 20 дни в Бургас.В последните месеци подсъдимият за рекет Петров и осъденият наркобос Желязков провели няколко разговора, като на поне два от тях се смята, че са обсъждали покушение срещу висшия полицейски шеф, разказали спецполицаи. Комисар Цоновски бе човекът, който ръководеше операцията по задържането на бандата за отвличания Наглите, припомня изданието. При първоначалните арести на похитителите в края на 2009 г. бе задържан и Хамстера, а в дома му бе открита банкнота от откупа, даден за освобождааването на студента Румен Гунински. По-късно обаче срещу него обвиненията отпаднаха и той не е подсъдим по мегаделото за отвличания.

Странен обрат придоби захарната афера, при която бяха арестувани шефове на "Литекс", сред които и синът на бизнесмена Гриша Ганчев – Данаил, по обвинения за данъчни измами и пране на пари, съобщава “Сега”. Вчера МВР започна да бие отбой и стовари цялата отговорност за акцията на специализираната прокуратура, а спецобвинението изобличи изпълнителната власт в преувеличение. Говорителят на спецпрокуратурата Пламен Марков обяви, че щетите от укриване на ДДС за държавния бюджет са 200 хил. лв. за месец и половина, а не 200 млн. лв. за година, както твърдеше ден по-рано финансовият министър Симеон Дянков. Прокурорът уточни, че схемата е действала в периода февруари-април 2012 г. Данните за източените пари обаче са само за около месец и половина, защото финансовите отчети за миналия месец още не били готови. Вчера спецпрокуратурата повдигна обвинения на шестимата арестувани. Синът на Гриша Ганчев – Данаил, заедно с другите двама изпълнителни директори на "Литекс комерс" – Милко Димитров и Камелия Мирчева, са обвинени в участие в организирана престъпна група и данъчни престъпления.

Опандизените Пламен Галев и Ангел Христов ще започнат на чисто живота си най-малко с 10 млн. евро. Парите са били прехвърлени ден преди присъдата в петък през офшорка, регистрирана на Сейшелските острови, твърдят пред "Стандарт" осведомени източници. Миналия четвъртък на обяд "дупнишките братя" останали като гръмнати, като разбрали от свои източници във ВКС, че са осъдени ефективно. В Дупница се говори, че Пламен и Геле инвестирали около 5 млн. в оневиняването си. Щом разбрали за присъдите, спешно тръгнали да прехвърлят парите и напуснали страната.

Рекордните 707 942 дела са гледани в България през 2011 г., съобщи председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев, информира “Труд”. За средно 250 8-часови работни дни в годината това означава, че на всеки час у нас са се гледали 353 дела. "Когато през 2010 г. отчетохме 677 410 дела, мислех, че тази бройка е пределна, но явно няма нищо недостижимо в българската правосъдна система", заяви Груев. Съдиите са успели да решат над 601 000 от тези дела, което също е рекорд. По думите на Груев делата нарастват лавинообразно и е наложително да се вземат мерки. Според него трябва да се направи вътрешно преразпределение на кадрите в системата, като от по-малко натоварените съдилища се прехвърлят щатове в местата, които са затрупани от работа.

Българското и европейското правителство рязко се разминаха в прогнозите си за икономиката вчера, отбелязва “Сега”. Еврокомисията, която публикува пролетния си анализ, обяви, че очаква само 0.5% ръст за страната ни тази година. В същото време на инвестиционен форум в София зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева се изказа оптимистично, че през второто полугодие Западна Европа ще живне за радост на фирмите ни износителки и икономиката на България ще запише 1.4% ръст т.г. Двете прогнози се различават 2,9 пъти. Българския бюджет за 2012 г. е още по-далеч от реалността – там е предвиден ръст от цели 2.9%. Но миналата година финансовият министър Симеон Дянков успокои песимистите, че дори и той да не бъде реализиран, опасност от актуализация няма, тъй като всъщност приходите са смятани като за 1% ръст на БВП. Според новия доклад, в който Брюксел поголовно влошава очакванията си в сравнение с февруарския си анализ, еврозоната ще прекара 2012 г. в рецесия, а целият ЕС ще има 0% растеж на брутния вътрешен продукт. Главни виновници за тези резултати са Гърция, Испания, Португалия и Италия, които ще са в криза поредна година.

Почти 28 000 са новите безработни българи за последните три месеца, сочат предварителните данни на НСИ за наетите лица към края на март 2012 г., научаваме от “Дума” Заетите намаляват с 1,3% спрямо края на декември 2011 г. и достигат 2,1 милиона души. Според националната статистика най-голям е спадът на наетите в администрацията, хотелиерството и ресторантьорството. В същото време са се увеличили хората, които работят в сферата на управлението на водите и отпадъците.  Спрямо първите три месеца и на миналата година има спад на наетите българи – с 44 000 души, показват още данните на НСИ. В процентно изражение намалението на наетите е най-голямо в дейностите, свързани с недвижимите имоти – с 11,9%, и селското стопанство – с 5,6%.

“Смятам, че с Барак Обама със сигурност има много какво да си кажем. Често установявам, че ни вълнуват едни и същи въпроси. В последните две години не съм спирал да говоря за това, че икономическият растеж не може да бъде купен, а трябва да бъде изработен. За мен много важна тема е подкрепата на малките и средните предприятия. Президентът Обама също смята, че не е толкова важно какво правят богатите хора. Много по-важно е какво прави средната класа, защото тя създава работните места, и ако се позиционира в индустрии с висока добавена стойност и с иновативни технологии, тогава средната класа определя посоката на развитие на държавата”, казва президентът Росен Плевнелиев в интервю за “Монитор”. Той ще представи България на срещата на НАТО в САЩ.

Европа се юрна да патентова у нас, показва статистиката на ресорното  ведомство, пише “Монитор”. Ниските такси, както и засиленият икономически интерес към България карат иноваторите на Стария континент да регистрират патентите си и на наша територия, обяснява Цанка Петкова, директор на дирекция "Изобретения, полезни модели, промишлен дизайн" в Патентното ведомство. В сравнение с европейската процедура, при която само началните такси са около 3000 евро, сертифицирането у нас излиза доста по-тънко. Едва 125 лв. струва лицензирането на откритие от самотен изобретател или малко предприятие, защото ведомството дава по 50% отстъпка от основните тарифи, за да стимулира родните иноватори.

http://kafene.net/analysis.html

Европа навлиза във фаза на политическа несигурност, която почти със сигурност ще промени сегашната, подкрепяна от Германия, стратегия за справяне с кризата, пише Майкъл Шуман за сп. "Тайм".  Много недостатъци има в европейската стратегия за справяне със сегашната дългова криза: неразумната мания за икономии. Упоритото нежелание да се отделят достатъчно финансови ресурси.

Неотстъпчивото отхвърляне на важни инструменти като еврооблигациите.  Само че може би най-сбърканата от всички идеи е очевидната самонадеяност сред европейските лидери, че гласоподавателите смирено ще приемат стратегията въпреки икономическите страдания и социалния катаклизъм, които тя създава.  Заблуждението бе разбито в неделя.

Във Франция социалистическият кандидат Франсоа Оланд победи Никола Саркози, един от ключовите архитекти на икономическите политики на еврозоната, за да стане новият президент на страната.

Още по-показателно в Гърция двете основни политически партии, които подкрепяха болезнената програма на икономии, наложена от еврозоната в замяна на два големи финансови спасителни пакета, бяха сурово наказани.

Около 60% от вота отиде за по-малките партии, повечето от които се обявиха в кампаниите си против мерките за икономии и реформите, изпълнявани от Атина.

По-конкретно подкрепата за една такава партия Коалиция на радикалната левица, известна като СИРИЗА, се увеличи над три пъти спрямо последните избори, превръщайки я в втората най-голяма партия в парламента с една шеста от 300-те места.

Тези изборни резултати предвещават проблеми.

Европа навлиза във фаза на политическа несигурност, която почти със сигурност ще промени сегашната, подкрепяна от Германия, стратегия за справяне с кризата.

По мое мнение, това ще задълбочи кризата, поне в краткосрочен план, а вероятно и за по-дълго, ако не бъде постигнат бързо консенсус за нова посока в еврозоната. Да се захванем с негативните последици от всеки от вотовете отделно.

Първо Франция. Изборът на Оланд почти със сигурност ще отклони посоката на икономическата политика в еврозоната от стратегията, наложена от Германия.

Оланд определено не е антиевро, но той нееднократно се е обявявал против сегашната политика за овладяване на дълговата криза и най-вече срещу прекаленото съсредоточаване върху икономиите.

Оланд разясни това преди изборите, заявявайки, че неговата победа носи надежда, че "икономиите, не трябва да бъдат неизбежни". Неговата позиция ще има две основни последици.

Първо, става почти невъзможно сегашният подход към кризата, основан само на икономиите, да бъде продължен. Оланд обеща да отхвърли споразумението, постигнато по-рано тази година за налагане на още по-строги правила и санкции за дълговете и дефицитите в еврозоната – крайъгълен камък на антикризисната програма на Берлин, освен ако не бъде въведен и пакт за растежа.

Без подкрепата на Оланд е малко вероятно Берлин да може да продължи да пренебрегва недоволството срещу икономиите. Това ни води до втората последица.

Гледните точки на Оланд вероятно го сблъскват с германския канцлер Ангела Меркел. Тя не проявява особено желание да отстъпи от настояването си за икономии, така че позицията на Оланд може да предизвика пукнатина между двете най-значими членки на еврозоната. Това пък може да промени цялата политическа динамика в еврозоната.

Близките отношения между Меркел и Саркози бяха основата на политиките в еврозоната – база, върху която бе изградена цялата стратегия за справяне с кризата. Ако отношенията между Берлин и Париж се влошат или дори се обтегнат, постигането на консенсус по политиките може да бъде по-трудно.

Германия също така може да се окаже все по-изолирана в подхода си към кризата

Гледната точка на Оланд съвпада с мненията на премиерите на Италия и на Испания, които също призоваха за нова подкрепа за икономическия растеж в Европа.

Общата тежест на три от четирите най-големи икономики в еврозоната вероятно е толкова голяма, че дори за Меркел е трудно да я пренебрегне. Сега за Гърция, където неприятните последици са по-дестабилизиращи.

Когато Гърция получи втория пакет от спасителна финансова помощ по-рано тази година, главното безпокойство на определящите политиките и инвеститорите бе, че гръцкото правителство никога няма да може да изпълни своята част от сделката – болезнена програма на икономии, която проваляше гръцката икономика.

Сега след изборите изглежда много вероятно тези страхове да се сбъднат. На гръцката политическа класа вече й бе трудно да изпълнява програмата на икономии, когато партиите, подкрепящи програмата, контролираха парламента.

Сега, когато парламентът е толкова разделен и толкова много нови депутати са против икономиите, не мога да си представя как настоящото споразумение по спасителния пакет ще продължи да се прилага както е планирано.

Двете най-големи партии незабавно призоваха за промени в спасителния пакет.

Андонис Самарас, лидерът на "Нова Демокрация", която спечели най-много гласове, посочи, че новото правителство в Атина трябва да има две цели: "Гърция да остане в еврозоната и да промени условията по споразуменията за заема, за да има икономически растеж и облекчение за гръцкото общество."

Същевременно още по-острият ръководител на СИРИЗА Алексис Ципрас поиска споразумението за спасителния пакет да бъде отхвърлено напълно. Тази политическа суматоха в Атина може отново да възпламени гръцката дългова криза.

Ако Атина откаже да се придържа към съществуващите споразумения, това може да доведе до започването отново на дълъг процес на преговори с останалата част от еврозоната и да увеличи опасността спасителният пакет да не бъде продължен.

Това отново ще възроди призрака на гръцкия дефолт и на излизането от еврозоната. Има и някои по-големи въпроси, повдигнати от резултатите от изборите в края на миналата седмица. Първо, изглежда

липсва връзката между обществената подкрепа за еврото в Европа и обществената подкрепа за мерките то да бъде спасено

Повечето хора в Европа са на мнение, че еврото е страхотна идея, но когато се стигне до необходимите реформи за подкрепа на валутния съюз неочаквано тази подкрепа се оттегля. Това е форма на синдрома "не в моя заден двор".

Да се направят жертви за еврозоната е добре, но само когато някой друг ги прави. Никой не желае да понесе бюджетните съкращения, намаляването на заплатите и тежестта на програмите за финансовите спасителни пакети като част от тези жертви.

Ако обаче валутният съюз ще продължава да съществува, то не може да се избегнат жертвите. Дали му харесва на някога или не, мерките за икономии трябва да са част от програмата за политиката в различни области, включително структурните реформи като увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда, които са също толкова непопулярни.

Решаването на дълговата криза може също така да наложи по-голяма финансова подкрепа от по-богатите страни на еврозоната (например повече средства за механизма за предотвратяване на кризи), нещо, което те изглежда избягват, за да успокоят гласоподавателите си, които нямаха особено желание да плащат, за да подкрепят еврото.

Така че въпросът е: дали гласоподавателите ще подкрепят някога мерките, необходими за поправянето на валутния съюз, а по този начин и затруднената европейска икономика. А ако не ги подкрепят, как някога ще можем да се измъкнем от дълговата криза? И как еврото може да оцелее?

Още по-широк проблем, разкрит от европейските избори, е крещящото противоречие между изборния успех и фискалната реформа. Гласоподавателите имат склонност да не харесват идеята за голям бюджетен дефицит и повишаващ се дълг, но когато се стигне до намаляване на разходите или плащане на данъците, които са необходими за стабилизиране на финансовата основа на техните правителства, те отхвърлят идеята политиците да осъществяват реформи.

Това е потенциално невъзможен парадокс, който дава сигнал за дълъг период на политическа и икономическа нестабилност в повечето най-развити страни на света.

Вероятно гласоподавателите ще имат желание да понесат по-високи данъци и да се намалят държавните услуги, ако виждат ползата (по-доброто икономическо представяне) и вярват, че процесът е честен и справедлив.

Сега обаче западните демокрации не са открили начин да постигнат толкова необходимата реформа.

Все пак има лъч надежда

Ключовият момент е, че европейските политици са наказани, тъй като политиката, която бяха приели за справяне с дълговата криза, просто не работи.

Стратегията причинява огромна икономическа болка на голяма част от еврозоната (Испания, Гърция, Португалия, Италия), докато резултатите от нея не са много, ако въобще ги има.

Лихвите остават високи, икономическите перспективи – мрачни.

Меркел и останалите властимащи от еврозоната като цяло игнорираха критиките към курса, който са поели, и все повечето доказателства за неговия провал.

Може би този демократичен бунт ще наложи положителна промяна – създаването на по-чувствителна, балансирана и жизнеспособна стратегия, която наистина обуздава дълговата криза.

Ако това се окаже истина, гласоподавателите във Франция и Гърция може просто да са направили голяма услуга на световната икономика.

Повече икономически новини в PariteNi.bg

Нека първо да разясня какво имам в предвид. Под корумпиране на разума, аз визирам противоречията, които възникват в нас когато собствената ни преценка и оценка за действителността, която ни заобикаля, се сблъска с тази налагана ни чрез медийното пространство и, или под натиска на чужди интереси, и когато в крайна сметка Разума приема външната преценка за меродавна, прекратявайки процеса на собствен анализ в опита си да се ориентира. Искам да наблегна, че този процес се проявява не само в България, но и в целия съвременен свят. Когато нашето мислене се сблъска с готови, смлени и на пръв поглед логично подредени заключения по дадена тема, ние много лесно се отказваме да оценяваме и анализираме дадената тема, въз основа на собственото си светоусещане. Тука отново искам да наблегна, че става въпрос за заключения прокарващи вижданията на чужди интереси, и в този смисъл, когато ги приемаме на готово, безкритично, ние се отказваме да действаме и мислим в собствен интерес, заемайки чуждата позиция като своя, и то поради това, че е по-лесно да приемем това което ни се предлага на готово, отколкото да упражним собствено мисловно усилие. Именно това е “Корумпирането на Разума”

Ние се отказваме да ползваме собствения си мозък. Ползваме го по-скоро, като склад за данни, отколкото като машина за анализиране на данни. На всички би трябвало да ви е ясно, че зад готово смлените заключения и оценки на дадена ситуация, които масмедиите ни предлагат, стоят огромни финансови средства и специализирани групи, които ги изготвят така, че да са лесно разбираеми, и най-вече привлекателни за обществото, и то без съпротива да ги припознае като свои собствени. Тези специализирани групи за които говоря, са най-често различни ПР отдели, икономически институти, отдели за връзки с обществеността, бизнес групировки и т.н. И ето, че те след внимателен анализ на своите интереси, ви поднасят информацията грижливо оформена, опакована с примамливи заключения и вие я приемате, корумпирайки разума си.

Дори информацията и заключенията, които ви се поднасят, да са негативни за вас, с негативни спрямо вас последици, вие ги приемате именно понеже това ви освобождава от усилията необходими да мислите и анализирате самостоятелно. Много често хората дори не съзнават, че голяма част от възгледа им за живота, за случващото се около тях е възприет от вън, а не изграден на база собствения опит. Те не могат да направят разлика между собствено и наложено мнение, а това е много опасно. Тези хора, чиито разум е изцяло корумпиран, те не живеят свой живот, дори не би могло да ги квалифицираме като хора, а по-скоро бихме ги определили, като зомбита.

В съвременният свят, да успееш да се предпазиш от тотално промиване на мозъка и заглушаване на собствения разум е много трудно, а за някой и дори невъзможно. Всекидневно, ежечасно и ежеминутно ние се подлагаме доброволно на въздействието на всевъзможни източници на готово смляна информация, именно с цел да се информираме, но тази информация много рядко е поднесена обективно, а и почти винаги върви с готов анализ и логично оформени заключения. Тоест ние нямаме източник на чиста от странични намеси информация, която да смелим самостоятелно, чрез усилията на собствения си Разум.

Голяма част от информацията ни се поднася в комплект с готови критерии за оценка, които трябва да придадат тежест на заключенията и да ни помогнат да ги приемем като свои. Такива критерии са – демократично, толерантно, обществен интерес, законно и др. Няма да се спирам подробно върху тях, за да не усложнявам допълнително темата. Но трябва да спомена, че голяма част от тези критерии са изопачени като понятия, техния смисъл е подменен в зависимост от интереса, който се защитава.

За наше щастие обаче, всеки от нас притежава едно нравствено чувство за добро и зло, едни неписани принципи и закони от които се ръководи в действията си и които би трябвало да му помогнат в изграждането на самостоятелна преценка за събитията в които той е както страничен наблюдател, така и участник. Надали има някой който познава, цялата законова база на държавата в която живее, но въпреки това той има свое вътрешно усещане дали дадена постъпка е законна или не, без да познава дори бегло писаните закони на страната. Много често, писаните закони на дадена държава се променят под натиска на обществото, така, че да не влизат в противоречие с неписаните закони, с вътрешното чувство за справедливост, трупано  и предавано през поколенията. Мога уверено да твърдя, че голяма част от обществото не познава и не се ръководи в оценката си за събитията, от друго освен от десетте божи заповеди.

Но ето, че съвременните средства за масова информация, съвременните пропагандни модели се опитват и са на път да пречупят тази тънка и изграждана в течение на хилядолетия базисна основа за оценка на околния свят, именно чрез отнемането на необходимостта да мислим и анализираме самостоятелно, свеждайки процеса на мислене до приемане или отхвърляне на готово поднесената ни информация и избор на спуснати ни от вън различни гледни точки. Ние ставаме личности без лично мнение, без собствени ценности, без твърда позиция от която да възприемаме света.

Особено опасно е това по отношение на младото поколение. Това поколение, което все още не е попаднало във водовъртежа на рутинния живот, на семейните задължения, в мелницата на борбата за хляб. През всичките епохи, именно от средите на това поколение са се излъчвали великите мислители и революционери, значимите учени и въобще хората оказващи промяна върху движението, върху посоката в която се развива света. Именно това е поколението което разполага с най-много свободно време, което може да използва и което в предните поколения е използвало за изучаване, наблюдаване, анализиране и осмисляне на заобикалящият го свят, и ако това което е видяло, това до което е достигнало като извод не му харесва, се е опитвало да го промени и често е успявало.

Днес обаче, това поколение е подложено на небивали атаки, които да ангажират свободното му време, да го контролират, да му дадат насока , така че да не остане време за занимания като гореописаните. Целта разбира се е, да не се изплъзва от ръцете на заинтересованите контрола върху развитието на събитията в световен мащаб. За целта е нужно да се контролира младежта, да се управлява нейното свободно време, да се контролират ценностите и желанията на подрастващото поколение.

В България този процес е особено очеваден. При вас участието на младежите в промяната на света, която се случва по цялата земя, е доста вяло и апатично. Дори близостта на случващото се в Гърция, не успява да събуди у вас плам и желание за решителни действия срещу съвременната система на управление и разпределение на благата. А Гърция е едва ли не гордиевия възел на съвременния свят. И тука аз виждам корумпирането на разума на българската младеж.

Всички младежи, обичат силните чувства и изживявания, търсят ги, стремят се към тях, но тук търсенето на изживявания е съсредоточено в стремежа към удовлетворяване на първичните инстинкти. Този стремеж, активно се пропагандира от масмедиите, чрез различните шоута, филми и фаворизирани обекти за подражание. От екраните се сипят, чалга, секс и кървища, като източници на силни емоции и усещания и в крайна сметка именно в подобни преживявания младото поколение търси да изпита, да усети сладостта от живота, търси да се слее със самият живот. Разумът на младежта е подкупен от първичното, от инстинктивното, от скотското и отдалечен на светлинни години от човешкото. От удоволствието на мисленето, от изживяването на откритието, от емоцията и бурните чувства на борбата за справедливост, от пълнотата на живота на революционера.

Нека всеки от вас направи малка справка и да види на колко години са били съратниците на Васил Левски изграждали вътрешната революционна организация и БРЦК. Съвременната българска младеж не би могла да усети чувствата които бушуват в гърдите на революционера, на човека който е готов да умре за дадена кауза, който всеки ден се бори и излага на риск живота си в името на нейното осъществяване, извън писаните от нечии други интереси закони, но в рамките на собственото си чувство за справедливост.

Съвременната българска младеж, няма кауза, за която е готова да умре. Тя се е отдала изцяло на задоволяване на сетивата, на чувствеността, на първичната сладост от живота, но не познава истинската същност на усещането да живееш като човек, а именно да мислиш самостоятелно, да се бориш за справедливостта такава, каквато я чувстваш. Съвременната младеж , няма смелостта да прекрачи закона, ако сметне, че той е в противоречие със справедливостта, защото закона може да и отнеме възможността да се наслаждава на удовлетворяването на първичните си инстинкти. Тоест човешкото става заложник на скотското.

За съжаление в това положение се намира почти цялото българско общество. Страхът, че ще изгуби и малките възможности за задоволяване на първичните си нужди, са превърнали българинът в безропотна машина, възприемаща наготово всичко което и се спуска като поглед върху действителността. Българинът не би посмял да се защити, дори когато чувства, че е обект на несправедливо отношение, на безобразна експлоатация, на нагло и перверзно отношение към човешката му същност. И цялото това потъпкване на човешкото в себе си е в резултат на страха, страха че не ще може да се наяде, облече, че ще остане без подслон, че ще пострада семейството му. Това е порочен кръг. Кръг от който може да излезе само истинският човек, този който знае, че за да се наречеш човек, не е достатъчно да си нахранен, облечен и сексуално задоволен, но и да можеш да мислиш самостоятелно, да се бориш за това в което вярваш, и най-вече да можеш да се жертваш в името на даден идеал. Само човек, може да се жертва в името на осъществяването на дадена идея, на определен идеал и само този който реално е участвал в борбата за промяна на света към по-добро, съгласно собствените си разбирания и вътрешна убеденост, само той може да каже че е изпитал дълбочината на чувствата, който е способен да изпита човек, само той може да каже, че е живял, независимо от възрастта си.

И сега, ще разгледам едно противоречие, особено характерно за мисленето на  на модерния капитализъм в лицето на неолиберализма, а именно издигането в култ на егоизма и опита да бъдем убедени, че само когато работим в условията на конкуренция един с друг , само тогава можем да се реализираме и да очакваме адекватно заплащане за труда си и съответно печалби.  Този светоглед упорито се насажда и се използва масово от работодателите, особено в България. Ниското заплащане на труда според тях е необходимо условие за да бъдете вие конкурентно способен, което пълна глупост , понеже противоречи с личният ви интерес да бъдете адекватно заплатен за усилията които полагате. Как ще спечелите пари, ако сте длъжни да работите за без пари, Кога? Колко време трябва да работите за жълти стотинки, докато измрат всички китайци ли? Ако погледнете , печалбите на вашите работодатели и стандарта им на живот, ще видите, че те коренно се различават от вашия, ако вие имате африкански стандарт на живот, те имат европейски. Защо те не намалят печалбите си за да бъдат конкурентноспособни. Тука трябва да уточня какво е това печалба. Печалба е това което ви остава на разположение като парична сума, която можете да ползвате така както намерите за добре, това е напълно свободен паричен ресурс. Вие като работник, не притежавате такъв ресурс. Заплатата която получавате в името на конкурентноспособността си, отива изцяло за покриване на насъщните ви нужди, че дори и не достига, и не остава и петаче за лични удоволствия или спестяване. В този смисъл вие не печелите от труда си – цялата печалба от вашия труд отива за вашият работодател, защото той е единствения който успява да използва една част от придобитите финансови средства, напълно свободно, изцяло по своя воля и за задоволяване на личните си прищевки.

Тоест да се съгласявате да работите , на ниско заплащане, толкова ниско, че да не ви остават пари извън необходимите за да поддържате жизнените си функции, означава сами да се обричате на мизерия. А да се съгласявате с наложеното от медиите и работодателите твърдение, че ниските заплати са необходимо условие за да се развива икономиката и да се привличат чуждестранни инвестиции, че само така ще сте истински конурентноспособни е типичен пример за корумпиране на разума. Това е една огромна лъжа. Не е нужно да работите за жълти стотинки за да просперирате, това е невъзможно, това е противоречие. По-скоро някой иска да ви продаде като роби. Ако работодателят ви иска да е конкурентноспособен, той трябва да реинвестира  печалбата си в нови технологии и в обучение на персонала, а не в хотели, палати, коли и любовници. Ако държавниците искат да развиват икономиката, трябва да инвестират в образование, образование и пак образование, в развитието на модерни технологии.

Искам да разгледам и още една област, където корумпирането на разума е особено силно. Това са така-наречените мироопазващи военни мисии, мисии за подпомагане установяването на демокрацията в различни части на света. Тези мисии са особено популярни сред българските военнослужещи и тези успели да се доберат до участие в такава мисия, често са обект на завист. За какво всъщност става въпрос. Тези мисии де факто нямат  нищо общо с реалното установяване на демократични промени, където и да е. Те се провеждат изцяло в услуга на различни икономически интереси, най-вече за да се “демократизира” достъпа до полезните ресурси на “демократизираната” държава, така че заинтересованата страна да може да ползва съответната държава като суровинна база. Най-често сделката е суровини срещу демокрация. Затова не е чудно, че една част от населението на въпросните държави, да не кажем по-голямата, приема демократичните сили, като колонизатори и завоеватели и води упорита борба срещу тях.

В състава на мироопазващите и демократизиращи сили, няма да намерите и един военнослужещ, който да е отишъл там воден от идеали, а това веднага подкопава идеята, че наистина става въпрос за установяване на демокрация. Докато в средите на противниците, на тези сили ще видите редица доброволци водени изключително и само от идеали. Голяма част от българските военнослужещи са станали такива именно поради идването на демокрацията във вашата държава, съпроводено с масово обедняване на населението, разоряване и разпродаване на производствените мощности, закриването на редица предприятия и банкрутирането на цели отрасли в икономиката. Единственото, което им е предложено като алтернатива е да станат военни и да ходят да налагат демокрацията в следващата държава, която ще бъде подложена на разграбване. Българите постъпили в редиците на армията след промените, са постъпили водени от бедност, а не от идеали. Те имат да изплащат кредити, и в името на тези кредити, в името на оцеляването на собственото си семейство, отиват да “демократизират” , а ако се наложи и да избиват талибаните в Афганистан. Тука няма вътрешна убеденост в правотата на действията на войника, няма вяра в кауза, няма непоколебимост на духа, характерна за истинския войник. Как мислите, дали войните сражавали се за вашето освобождение от турско робство, са воювали водени от идеята да спечелят пари от освободителната си мисия? Разликата е огромна.

Ето къде е следващия очебиен пример за корумпирането на разума. На вас ви внушават чрез медиите, че участието ви във военните мисии е с възвишената цел на установяването на демокрацията, докато всъщност вие знаете, че това не е така, но въпреки всичко приемате като удобно прикритие за болезнената истина предложеното ви наготово виждане за смисъла на въпросните мисии.

http://neverojatno.wordpress.com/2012/05/09/chomsky/