Archive for April, 2010
Британия и ЕС: Краят на аферата
Независимо от крайния резултат на изборите Британия върви към края на своята мимолетна афера с ЕС. Тя започна с големия рестарт на Тони Блеър през 1997 година, който се опита да вкара Европа в проекта си ‘cool Britannia’. Неговото политическо меню трябваше да включи променения лайфстайл на средната класа в Англия, бързо привикнала на уикендските шопинг набези с „Евростар” в шикозен Париж.
Медиите продължават да вървят след победителите
Днес Борисов и Цветанов се държат така, сякаш никога не са били в българския политически живот и са паднали от небето на 5 юли м.г. За това, пак повтарям, много им помагат и медиите, които не им припомнят собствените им позиции и тежки компромиси от миналото. Когато Цветанов казва, че през последните 20 години не се е водела истинска борба с престъпността, никой не го пита дали в тях влизат и четирите години на Борисов като главен секретар и пребиваването на самия Цветанов в министерството.
Арман Бабикян: Бойко Борисов демонстрира чисто монархически ход
Ходът, който демонстрира премиерът, е чисто монархически и с него Бойко Борисов казва: аз съм различен от всички останали, всички останали са мошеници и маскари. Тези хора бездействаха, те ви ограбваха, те са лоши, аз съм различен и не нося отговорност за това, което са правили досега.
Русия преподаде урок на ЕС в Украйна
Ако гръцката финансова криза научи ЕС на няколко важни урока, засягащи монетарния му съюз, то не по-малко сериозно е и посланието, идващо от Украйна относно ефективността на европейската външна политика. Новоизбраният президент на Украйна Виктор Янукович се съгласи на сделката, предложена от руския президент Медведев миналата седмица, която осигури на Москва право да ползва базите в Крим за своя Черноморски флот за още 25 години. В замяна Украйна си осигури 30% намаление на цената на газа от Русия.
Защо ни е правителство, ако не може да ни направи щастливи?
|
|
Всеки народ си заслужава своя премиер слънце
Публикуваме анализ на Петьо Цеков, поместЕн в днешния брой на в. "Сега"
Гледам индексА SOFIX на фондовата борса как се поклаща през последните 9 месеца – откакто премиер е Бойко Борисов. Графиката напомня на спокойно море – малки вълнички се разбиват в приказен плаж. Индексът на спокойствието е 425.
Брюксел с резерви към Бойко, българските досиета в ОЛАФ се отварят пак
Правителството на министър-председателя Бойко Борисов се изправя пред все повече трудности, защото надеждите на българския народ помръкват, докато икономическата криза хвърля страната в дълбока рецесия. Борисов се радва на пълната подкрепа на немския канцлер Ангела Меркел, но тъй като тази подкрепа не е свързана с финансова помощ, България изпада в дълбоки затруднения.
Бедните у нас ще стават още по- бедни
Световната банка и МВФ съобщават, че икономическата криза се отразява пагубно на борбата срещу бедността. Източна Европа и Централна Азия са засегнати от нова вълна на бедност, алармират експерти. Според новото издание на съвместния доклад на Световната банка и МВФ „Световен мониторинг”, икономическата криза се отразява негативно на няколко от обявените от ООН главни цели на хилядолетието – сред тях са целите, свързани с глада, здравето на майките и децата, равнопоставеност на жените, достъп до чиста вода и контрол върху заразните болести.
Четвърти километър 47
Премиерът рекъл: „И аз искам да вдигнем детските надбавки и лекарствата да са безплатни! Искам и пенсиите у нас да са по 2000 евро, а заплатите по 6-7 хиляди!" Братя, крадат ни икономическата платформа. Политическа партия „Четвърти километър” с лидер д-р Тони Филипов, демек аз, първа обеща 2000 евро пенсия и средна работна заплата 4000 евро…



Защо ни е правителство, ако не може да ни направи щастливи? Вярно е, че щастието наистина не идва по закон и наредба, платеният данък не го гарантира, полицията не може да го опази, а армията да го завоюва. Обаче ако държавата лети като аварирал самолет, как да си кажеш, че си щастлив? Когато всеки ден ми разказват по новините за крадците на милиони от миналите правителства, изобщо не се радвам. Как беше клишето – не протривам доволно ръце, че разбойниците са си намерили майстора.