ИНТЕРВЮ за списание Тема, бр. 45(58), 11-17 ноември 2002 г.

 

Живков заложи бомбата монархия"

 

 Ценко Барев е роден на 23 октомври 1919 г. в село Докьовци, Трънско. Завършва естествени науки в Софийския университет. По време на следването си е активист на Земеделския младежки съюз и Академичния младежки съ!оз, близьк съратник на Г.М. Димитров и Никола Петков. Участва в списването на литературния вестникСветлоструй", средище на земеделци, комунисти, социалдемократи и анархисти. След манифеста Свобода или смърт" на земеделския лидер Г.М. Димитров, насочен срещу пронацистката политика на правителството и войнолюбвия ревизионизъм и авантюризъм на цар Борис III", през февруари 1941 г. Ценко Барев е арестуван. По Закона за защита на държавата е осъден за антиправителствена дейност на 12 и половина, а впоследствие на 15 години затвор. До него в съседни килии в софийския затвор лежат ген. Владимир Заимов и Никола Вапцаров. Освободен е от Кюостендилския затвор на 8 септември 1944 г. В началото на управлението на Отечествения фронт Ценко Барев става секретар на комитета по култура и информация, където негов началник е Трифон Кунев. След като компартията започва разправа и с партньорите си от Отечествения фронт - Звено", БСДП, БЗНС, Ценко Барев също попада в черния списък. Той ловко заключва двамата милиционери, дошли да го арестуват, скача през прозореца и бяга. Известно време се крие в Родопите, после преминава южната граница. В Гърция е арестуван и държан в различни затвори и лагери чак до 1948 г.. когато отива във Франция. През 1946 г. е осъден задочно на 15 години. В Париж започва работа в Българския национален комитет Свободна и независима България" начело с Гемето. Ценко Барев става главен редактор на списание Освобождение", орган на БНК. Избран е за председател на Представителството на поробените народи във Франция, става член на Федералния съвет на международното европейско движение. Участва в редица международни организации като член и наблюдател - ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО и други. Член е и на ръководството на Интернационала на съпротивата. Участва в издаването на излизащото на пет езика списание Континент". В редакцията на списанието са Ален Безансон, Раймон Арон, Владимир Максимов, Владимир Буковски, Александър Солженицин, Албърт Конкуест, Йожен Йонеско и други. През 1973 г. Ценко Барев основава Българското освободително движение със седалище в Париж.

Ценко Барев се връща тържествено в България през 1991 г. и се опитва да обедини враждуващите земеделски съ!ози. Той е избран за съюзен секретар на БЗНС-единен. Усилията му да направи БЗНС мощна реформаторска партия, независима нито от СДС, нито от БСП, срещат ожесточения отпор на почти всички земеделски дейци отдясно и отляво. Ценко Барев се обявява и срещу предложените от сините БЗНС-та връщане на земята в реални граници и цялата философия на земеделската реформа. На последната Конференция на БЗНС-единен основният девиз беше Не на новото казионерство".

 

Много веме преди 1989 г. пътеката до Мадрид беше проправена от лидери на БКП. Контактите с царя бяха особено активни по времето на Луканов, казва лидерът на БЗНС-единен и водач на Българското освободително движние в Париж по време на комунизма.

 

Г-н Барев, по време на комунизма как си представяхте свободна България в седалището на Българското освободително движение в Париж?

 

- За нас не бе изненада 10 ноември 1989 г., още по-малко това, което се случи след тази дата. Очертавахме България свободна и демократична. Българският народ е осъзнал трагедията от преживените национални катастрофи и ще стане реален фактор в определянето на своята съдба. През целия период на емиграция ние вярвахме в свободата и вярвахме, че ще се върнем. В периода на мирното съжителство" между Изткоа и Запада предупреждавахме народа, че чуждият свят трябва да се гледа критично и да се опази българското достойнство. На всяка цена искахме да го предпазим от политическите, иикономическите, финансовите и прочие хищници, за да не стигне в положението, в което е сега. Предпазните мерки, които взехме, се опитахме да ги обясним и разпространим вътре в страната. От 1985 г. наблюдавахме подготовката и се опасявахме, че на българския народ под друга форма и с други хора ще бъде наложено онова, което не искахме да стане. До края на 90-а видяхме хората, които се върнаха преждевременно. Видяхме как западният свят изпрати в България личности, сътрудничели с комунистите по линия на мирното съжителство", търговския обмен и прочие. Видяхме и бденията със свещи и беше напълно ясно за какво става въпрос. Затова изненада при нас нямаше. Всичко беше подготвено предварително.

 

След 1989 г. всички водещи партии, дори бившите комунисти поеха курс към либерална икономика. Смятате ли, че това бе правилно?

 

- Това бяха табели - пазарно стопанство", приватизация", либерализъм", но либерализъм от XVIII в, т. е. на мошениците. Адам Смит е казал, че в една богата държава се печели малко, в една средна държава се печели малко повече, но в една малка и бедна страна - там са истинските печалби. Този либерализъм е премислен, добре подготвен и няма нищо общо с нужните реформи. Получи се точно обратното. Например наблюдавах едно предприятие, което изнасяше продукция в 26 държави, включително Латинска Америка. Комунист ли е бил директорът или не - не беше от значение. Важното е, че предприятието работеше добре. Не работниците, а населението бе предизвикано да свали диретора. И го ликвидираха. Ами ликвидационните съвети? Никъде по света го няма термина ликвидационна комисия". Да ликвидираш, а не да създаваш. Това също бе премислено много добре от т. нар. покръстени либерали, за да ликвидират селското стопанство. А можеше ТКЗС-тата просто да се реформират, да се разделят на по-малки кооперации с комасирана земя и след това вече да се приватизират. Който си иска земята, да му я върнат. България беше модел на кооперативно движение. В кооперациите имаше инвентар и животни достатъчно. С камиони и кораби изкарваха овцете ни през границата. Наложената и криворазбрана либерална демокрация беше висша форма на експлоатация в най-широкия смисъл на думата. След като се разпродаде всичко, дадоха на прегърбените старци по една мотика и лопата да копаят малки парцели, за да се изхранват. Това ли е реформата, либерализмът? Като погледнете как бяха създадени банките. Къде е сега г-н Моллов? Къде е шефът на Балканбанк? Къде са сега тези хора?

 

Какъв е резултатът от земеделската реформа в наши дни - агония на земеделието?

 

- Да. В ликвидацията на селското стопанство участваха всички без изключения. Защото беше единственото нещо, което можеше да държи българския народ и да изнесе продукция на Запад. Подмамиха селяните, че ще им раздават добитък и техника. Великото народно събрание гласува един сравнително добър закон за земята. След това 35 пъти го промениха. За съжаление трябва да кажа, че участници в това ликвидиране станаха и така наречените земеделски сьюзи. Това на всички може да е позволено, но не и на БЗНС. Те станаха съучастници в това престъпление и улесниха провеждането на тази коварна за българската нация политика.

 

Постоянна тема от век насам е пропастта между елит и народ. На какво се дължи това?

 

- Дължи се на факта, че по-голямата част от т. нар. български елит е на държавна издръжка. Онази част от елита и интелигенцията, която мислеше със собствената си глава, я претопяваха. Става дума и за една с нищо неоправдана национална малоценност. Прекъснати са корените. Когато някой идва от село, помагат му да пререже корените си. Държавата не създава условия на мислещите. Достатъчно е малко да вдигнат глава, за да ги цапардосат. Захари Стоянов ни дава един такъв пример: той написва биография на Христо Ботев и я представя на тогавашния просветен министър Живков за отпечатване. Отказват му и не издават книга за този чапкънин". В миналото учителите нямаха голямо образование, но имаха голяма любов към децата. И това, което знаеха, го знаеха. Учителите бяха най-мизерно платените хора, но идеализмът ги държеше до идването на комунизма. Имаше и кръг от писатели, които пишеха възпитателни беседи и детски книжки. Тях обществото ги забрави. У нас реално съществуваше народна интелигенция, а не елит. Във всяко село имаше читалище и въздържателно дружество. Днес вече закриват училища и плащат 120 лв. на учителите. Ако нашият народ прогледа, осъзна и създаде свое кооперативно движение, това е дело на учители, свещеници, студенти. Докато правителствените чиновници ги е страх, че ще ги сменят, и изразяват волята на господарите си.

 

Как оценявате влиянието на 45 годишния режим върху обществото?

 

Недостатъците на режима умело се прикриваха. Сега много са тези, които говорят големи приказки, но тогава мълчаха. Оттук изпращаха хора навън, за да дезинформират, а не да информират. За тези хора държавата винаги е давала пари, а комунистите даваха още повече. След като някой е приел пари от комунистическата държава, някакси не върви после да се прави на герой и демократ и да преподава уроци по демокрация, родолюбие, справедливост.

 

 

 Т. нар. преговори с ЕС се свеждат до безусловно изпълнение на диктати, повечето от които засягат жизнените интереси на населението, но компенсирани с благотворителни жестове", смята лидерът на българската емиграция

 

Имали сте немалко сблъсъци с Държавна сигурност. Какви са впечатленията ви от комунистическите разузнанавателни служби?

 

- Имам само частични впечатления, защото фактически не разсекретиха досиетата. От седем картона получих само два. Не са малко големите лъжи. Следили са нашето списание Бъдеще" и са преписвали оттам. Затова ограничихме информацията за БОД в него. Имало е и няколко момчета емигрантчета, които са давали информация главно по кафенетата. В документите на ДС не открих нищо съществено. Пращали са пътници" в Париж - агенти, които пък са си разчиствали лични сметки с техни съперници в ДС. Други пък са искали просто да пътуват в чужбина. Службите си имаха бази на Запад и редица техни служители след промените като прелетни птички отлетяха на Запад. Едни минаха през Унгария, за да вземат пари от тайните фондове, други през Париж. На Запад те разгърнаха една кампания, която преди това нямаше как да направят. Обвиняваха ни, че сме агенти на КГБ и прочие. А всъщност те бяха такива. Плащали са им мизерно, за това и донесенията им са мизерни. Но трябва да кажа, че анализите, правени от ДС, не се различават по нищо от анализите на научните институти на Запад. Имали са няколко осведомени, информирани хора. След 10 ноември комунисти казват, че Държавна сигурност е управлявала. Това не е вярно. ДС управляваше по заповед на Политбюро.

 

Как оценявате връщането на Симеон Сакскобурготски и неговото управление?

 

Още е рано е да се говори за неговото управление. Много време преди 1989 г. пътеката до Мадрид беше преправена от хора на Тодор Живков. Особено активни бяха контактите по времето на Луканов. Веднъж в канцеларията на БОД в Париж изненадващо дойде един висш функционер на БКП, днес на БСП. Започна да говори срещу режима на Живков. Аз му казах: Вие заредихте пред бъдещето на българския народ три бомби - македонския въпрос, възродителния процес, и третият, който подготвяте сега, е монархията.

 

Вашето становище по европейскто обединение и предстоящата конференция в Копенхаген?

 

- Не може да бъде друго освен положително. Като народ и държава ние сме XIII века в Европа, така че по него спор няма. Даже е смешно, когато се казва ще влезнем в Европа". Важното е да се каже кой ще ни обединява, как става това обединение и доколко интересите на нашия народ ще бъдат защитени от всяка гледна точка: политическа, материална, духовна. Засега всичко това са все още приказки и няма нищо постигнато като реалност. Самата постановка на т. нар. преговори с ЕС се свежда до безусловно изпълнение на диктати, повечето от които засягат жизнените интереси на населението, но компенсирани с благотворителни жестове", хубави пожелания и експертни съвети. А малко или почти никаква перспектива за уреждане на нашите вопиющи нужди, от чието решение зависи преди всичко да бъдем равноправни, когато седнем на една маса с другите от европейската общност. Засега сме послушни изпълнители, за да не кажа по-лоша дума.

 

Провежда се след няколко седмици Конференция в Прага, на която България ще започне преговори за влизане в Алианса. Как гледате на това наше участие?

 

- Първото нещо е: защо НАТО? Да гарантира нашата сигурност или да ни опази от външни нападатели? Преди четвърт век в Хелзинки се подписа договор от всички европейски правителства плюс САЩ и Канада за сътрудничество и сигурност. Той е валиден и сега. Нещо повече - този договор е инструмент в изграждането на обединена Европа. За нас това е предостатъчно. България е миролюбива страна. Нейното геополитическо положение й отваря широки възможности да сътрудничи със страните от Средиземноморския басейн, на север с ОНД и на запад с всички западни цивилизовани и напреднали във всяко отношение народи. Що се касае до нашата вътрешна сигурност, тя зависи единствено от нас. От политиката, която проведа правителството. Ако външна сила, която и да е тя, ни гарантира нашата вътрешна сигурност, значи не сме годни да се управляваме и търсим покровители да ни направляват. Това е неприемливо от лично, обществено и държавно разбиране за достойнство, общ интерес и държавен суверенитет. Външната сигурност НАТО не гарантира и на държави, които са членове на самата организация. Случаят с Кипър е пред нас. Събитията, които се разиграха на Балканите, като започнем от Босна и

приключим с Косово, Сърбия и в последно време Македония, не са никаква гаранция. По-скоро - взема се обратен курс. Ето защо България е миролюбива страна и трябва да се опази от всякакви военни съюзи, били даже миролюобиви". Гласуваното от парламента с единодушие Партньорство за мир" отвори вратите обаче за друга политика, за да се стигне до пряко участие в съмнителна стратегия, която не виждам като спасителна или гарантираща нашата външна сигурност. Стана обратното. Нас ни лишават от малкото, което имахме, гърбът ни е несигурен, съседи се въоръжават с гласувани военни бюджети и т.н. С две думи - преди Партньорството за мир" нашето становище беше за пълен неутралитет. След неговото подписване на Конференция на БЗНС-единен ние гласувахме единодушно: партньорство за мир с НАТО, но и партньорство за мир със страните от ОНД. Само по този начин ще можем да се опазим от нови фатални стъпки, с каквито наши управници от близкото ни минало доведоха страната и народа до три национални катастрофи. Всяка друга политик е жестоко опасна за бъдещето на държавата ни, независимо кой я провежда и кой ще я провежда.