Излезли книги


 

 

 

Публикувана е книгата на Кирил Стоянов - "Имигрантски живот"

В нея се описват житейните преживявания на един български емигрант  в различни страни по света.
Автора е предоставил изключителни права на
Радио Отзвук и Земеделско Знаме да се публикува книгата му за свободно четене по Интернет, за което ние му благодариме от името на редакция "Отзвук", както и от името на бългаското емигранство... четете

 

Димитър Илиев:МОЯТ ЖИВОТ (1897-1966). Спомени. Съставителство и редакция-проф. дин. Димитър Попов. С., изд. Изток-Запад, 2006 г., 711 с.

Четете още..

 

 

 

Излезе от печат книга на Петко Ношков: Жертвите на злото. Спомени и размисли. Ред. и предговор от Петко Огойски. Изд. Рал Колобър,С.,2006,162 с.

Описано е всекидневието на обикновеното българско село с проблемите породени от войната и настъпващия комунизъм както и събитията свързани с демократичните промени през 1989 г.

 

 

 
Заслужава да се отбележи публикуването на приносите на 60 участника (историци, публицисти, специалисти по музейно и архивно дело) в националната научна конференция посветена на Земеделското движение в България състояла се в Пазарджик през 2004 г. Своевременно, ние публикувахме в нашия сайт приноса на доц. д-р Веселин Бояджиев - Актуални проблеми на земеделските политически организации, който се намира в нашия архив и за което още веднъж му благодарим.

 Половината от съобщенията са от сътрудници на местни музеи и отразяват дейността на БЗНС в даден край и даден времеви период. Материалите са много интересни, с разбиране на местните проблеми и осветени с подробен библиографски апарат от местните архиви и музеи.

 Другата половина от приносите са от историци от БАН и други национални исторически институции, но тематиката остава същата. 



 По случай 110-годишнината от рождението на Йордан Ковачев дружеството Приятели на Й. К. и особено синът му Методи положиха похвални усилия да отбележат тази годишнина с три публикации, на които ще се спрем бегло в следващите редове.

ОВИДИЙ - поема

        Поемата е написана по време на третото задържане на поета в концлагер 11.07.1957-19.12.1958 г. Изнесена е от лагера както от самия автор, така и от други концлагеристи, на които са били поверени ръкописни копия. Предложена е за издаване на няколко издателства, всички са отказали, някои от рецензентите се оказаха по-късно големи дисиденти.

          Сюжетът на поемата е изгнанието на поета Овидий в Кюстенджа от императора Октавиан Август, който се чувства заплашен от нарастващата слава на поета-класически конфликт между тиранина и поета. Ковачев използва този отдалечен във времето сблъсък, за да обясни своята позиция на гражданин срещу насилието, този път упражнявано от току що установената комунистическа власт. Алегорията е особено силна, защото поетът се занимава само с трагичната съдба на прокудения поет без никакво напомняне за съвременността и следователно не може да бъде обвинен за нищо, но все пак излага подробно и истинно произволното решение за прокуда на един поет, раздялата му с любимата жена и с дома си, пътуването му като изгнаник и тежкия му живот в изгнание, завършил на края с признанието и обичта на народа, който го е приютил:

А така, внезапно, без причина,

с заповед, издадена в яд,

до живот да пратиш в чужбина

без вина човек със дух богат,

от смъртта е по-непоносимо,

повече от болестта боли,

щом като и същество любимо

ударът ще в скръб приневоли.

          Дори и за неосведомен читател е ясно, че поетът говори за себе си, за трагичния сблъсък на поетичния блян с набиращия скорост комунистически валяк. Поетът е, разбира се, смазан, но не и вярата му, че неговата поезия работи за бъдещето и че то ще отдаде признание за неговия кураж и страдания:

Ако в край далечен аз загина,

вечно жив да бъда за света,

спомен горд в моята родина

и за мен ще спази вечността.

            Затворникът, концлагеристът, изгнаникът-жертвите на многоликото насилие-не губят надежда, макар и потънали в безнадеждния свят на жертвите:

 

Да, кога пак робите въстанат,

водени от някой нов Спартак,

роб, плебей и пролетарий хванат

остър меч-ти Рим ще видиш пак.

Там, при теб, нов кораб ще пристигне,

носещ край на мъка и беда,

и на щит народът ще те вдигне:

Наш поет, запей на свобода!

          Чрез изключителното внимание на поета към Фабия, съпругата на Овидий (песен ХХVІ), е показано централното място на семейството в живота на затворените. Лиризмът и трагичността на поета достигат рядко срещани висини именно при нейното назоваване:

Да не бе таз обич, тази вяра,

от живот самин се бих лишил,

ала тя пак бодро в път ме кара,

сетната надежда възродил.

Сетната надежда-пак да зърна

свидното, любимото лице,

сетната надежда-да прегърна

твоя стан и твоето сърце.

......................

О, за туй съм само аз причина  

ти за мен почерни своите дни,

с мен ведно, любима, ти загина,

злата ми съдба те ослани.

          Много са цитатите, които могат да бъдат направени, за да се изтъкнат качествата на поемата. Цялата тя е една всеобхватна похвала на твореца, осмелил се да предизвика гнева на тиранина. Тя е дълбоко съпричастна към страданията на жертвите му. Прочетена както се слуша любима музика, читателят се извисява до върховете на поетическата мощ на твореца. И за това:

Нека се надбягват вековете,

името в безсмъртие светлей,

както друг страдалец вечно свети

от скала съседна-Прометей.

▲▲▲

В КОНЦЛАГЕРА

Стихосбирката съдържа 49 стихотворения, от които 19 са написани по време на втория му престой в концлагер (29.04.1951-28.04.1952), пет са написани след освобождаването му, деветнадесет са написани по време на третия му престой в концлагер (17.07.1957-19.12.1958) и шест са посветени на образи и лагерни сцени. Поетът е, по това време, на почтена възраст, няколко години само го делят от края на живота му. Физически е крайно слаб, политически е победен, лишен е от професията си на адвокат както и синът му, забранен е за публикуване, толстоизмът му е преследван от властта, отделен е от семейството си. И по-малко от това сломи много от противниците на комунизма. Изпращането му в концлагер е непризнато осъждане на смърт. За разлика от Данте, Ковачев не гледа на този ад от върха на кръговете му и воден от благосклонната ръка на Вергилий, а потапян дълбоко във всеки от котлите му, като се започне от повикванията му в Държавна сигурност, арестите, обиските, пътуванията по етапен ред и престоя в концлагерите с безкрайното им разнообразие и убийствена изобретателност в умението да се унищожи личността, а ако може и човекът. Три пъти този човек е излизал изнурен от комунистическата преизподня, завръщал се е в тихия пристан на семейството си, но и заобиколен от официалната враждебност и е възстановявал силите си, за да твори наново и до края на дългото си пътуване в нощта.

          Тези няколко оцелели стихотворения на Й. Ковачев вероятно са само малка част от онова, което той е сътворил през последните двадесет страдалчески години от живота си. Те само доказват, че от първата му стихосбирка Моето утро, публикувана през 1924 г. до края на живота си, поетът е останал верен на себе си, което е и най-трудното в живота на всеки от нас.

 

 

 

СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ЙОРДАН КОВАЧЕВ

е сбирка стихове от негови събратя по перо посветени по един или друг повод на Йордан Ковачев. Погледите са различни, общото е топлата симпатия и дълбокото уважение, с които е посрещан човекът и поетът Й. Ковачев.

          От посветените на него стихотворения преди 9-и септември ще спомена  Писмо от Мария Д. Вапцарова, написано по повод публикацията през 1938 г. на стихосбирката му Озарение-едно бодро признание на поета и радостен прием на поезията му.

          От посвещенията след 10-и ноември лъха свободната и непринудена, но вече безопасна за автора оценка, признание и преклонение.

          Най-интересни са посвещенията от времето на комунистическия режим. Съобразно възможните лоши последствия за авторите им тяхната поетика е много по-драматична и звучи искрено. Двете посвещения от събратята му по съдба Дживанов и Лаков са пропити от състрадание и приятелство. Названието бай Йордан говори за близост, но и за уважение, както някогашното дядо Вазов за народния поет.

          Останалите посвещения от това време също учудват с гражданската си смелост да се отъждествят с един преследван поет.

          Като край на до тук казаното не мога да се въздържа да не цитирам свидетелството на Йордан Русков от 1958 г.:

В мрака си го взеха беленските нощи,

и го няма още, и го няма още.

Вместо да люлее внучка в своите скути,

той люлей в душата мъка с мисли люти

не, не са и люти, само са горчиви.

          И това на Райна Минкова от 1966 г.:

При нас остана само песента

и повика за правда във всемира.

О, не!при нас остана същността

чрез словото, което не умира.

 

▲▲▲

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Йордан Методиев Ковачев е роден на 18.10.1895 г. в гр. Пещера, в семейство на македонски изселници. Учи гимназия в Пловдив-1914 г. Завършва право в София-1919 г.

Жени се 1920 г. за Сийка Влахлиева (поч. 1981 г.), студентка по философия, от с. Дъбене, Карловско. Имат две деца: Методи, роден 1921 г. и Анка, родена 1925 г. (поч. 1997 г.)

Първото му стихотворение Есенна пролет е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка Моето утро е издадена 1924 г. Творчеството му се проявява в различни литературни жанрове-поезия, разкази, театър и преводи от руски и френски.                 Портрет от Минчо Кацаров, Париж, 1931 г.

Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника Свобода 1923-1934 г. орган на вегетарианското движение, в-к Нов живот 1935-1949 г. Сътрудничи в сп. Възраждане 1918-1934 г., в Светлоструй, Мисъл и воля, Мисъл, Литературен глас, Кавал, Народно земеделско знаме и др.

Председател е на Съюза на писателите (замества на този пост самоубилия се поет Н. В. Ракитин) от провинцията в България 1934-1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите-демократи със седалище Париж.

Адвокат е от 1920 до 1947 г., когато му е отнето адвокатското звание, на него и на сина му Методи. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г. Защитава Трифон Кунев и Никола Д. Петков, този път от комунистическата тирания. Много активен поборник е против смъртното наказание.

От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в ХV конгрес на БЗНС -1919 г. Привлечен е от идеите на Драгиев и за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в БЗНС Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в Несебър. На съюзната конференция 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на Д. Гичев и Н. Петков. На 01.11.1944 г. в Пловдив изнася беседа Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС, в която излага и обосновава земеделските си идеи. Посреща видните земеделски водачи, дошли в Пловдив за големия земеделски събор 24.12.1944 г. Публикува статии във в-к Народно земеделско знаме (Писмо до Борис Делчев:...Ако пък с твоя поход срещу мене се прибавя нещо към твоята известност или благонадеждност радостта ми ще бъде по-голяма. И ти нещо спечелваш - и аз нищо не губя. ...).

Избран е за депутат на Обединената Опозиция във VІ ВНС 1946 г. (участва активно в изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето е въдворен в лагера Куциян 01.11.1947-01.05.1948 г. Въдворяван е в лагера Белене два пъти: 29.04.1951 28.04.1952 г. и 11.07.1957-19.12.1958 г. (На 25.10.1957 г. група културни дейци, между които акад. Людмил Стоянов, правят неуспешна постъпка за освобождаването му от лагера). При всяко арестуване са му конфискували книги и ръкописи и при всяко освобождаване се е завръщал в къщи в неузнаваем вид и с разбито здраве.

                                           Махатма Йордан Ковач от М. Кюркчийски, 1932 г.

Защитник е в процеса на Н. Петков, което не улеснява по-нататъшната му съдба. В-к Стършел (който храбро продължава да излиза след като уж комунизмът е паднал) излезе на времето с редица пасквили, един от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев.

  От ранни младини сътрудничи и помага на хуманитарни движения като вегетарианското (един от основателите на Българския вегетариански съюз-1914 г.), въздържателното, есперантското и кооперативното (един от основателите на Българското вегетарианско кооперативно дружество 1919 г., инициатор за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр, дн. Пловдивски кв. Прослав-1926 г.), против войната и милитаризма (от 1928 г. е член на Интернационала на борците против войната, със седалище в гр. Инфилд, Англия, а от 1935 до 1947 г. е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 г. (когато се запознава с д-р Радженат Прасад, сподвижник на Махатма Ганди и първи президент на Свободна Индия 1947 г.) и в Лион 1931 г. Участник в Международното движение за помирение и в неговите заседания в гр. Билтхофен, Холандия 1939 г.), расизма и антисемитизма (1943 г. се обявява в защита на заплашените от изпращането им в Германия евреи).

Вегетарианското движение у нас се препокрива с българския толстоизъм. Може да се твърди, че Й. Ковачев е неговият най-деен представител. Секретарят на Лев Толстой Булгаков посещава България през 1924 г. приет сърдечно от българските толстоисти и особено от Ковачев. През 1960 г. Ковачев пътува из СССР в обикновена туристическа група и отива, с още двама наши писатели, в Ясна поляна, където пък се чества 132-годишнината от рождението на Лев Толстой и се среща там повторно с Булгаков, по чиято покана той произнася на руски бележита реч.

Участва в няколко международни анкети между най-големите имена на учени и интелектуалци:

Пътищата към мира - 1931 г., водена от румънския писател Еужен Релжис.

Проблемата за смъртното наказание - 1931 г., водена от унгарския журналист Еуген Гьомьори, преведена и издадена на български.

Ревизията на мирните договори - 1932 г., организирана от Международния съюз на писателите-демократи.

Председател е на Пловдивския инициативен комитет в защита на мира и културата.

Участва в дейността на Международния комитет за Индия 1933 г. и придружава Рабиндранат Тагор по време на посещението му в България 1926 г.

Лишен от правото на адвокатска

практика и забранен като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести.

Умира на 19.02.1966 г. Погребението му е израз на широка обществена подкрепа

от гражданството на Пловдив и от събратята му писатели.                                                    Портрет от А. А. Апелис, 1925 г.

29.03.1990 г. - с решение на последното комунистическо народно събрание Йордан Ковачев е реабилитиран политически и граждански.

Йордан Ковачев е многолика личност. Адепт на ненасилието той е жертва на необуздан комунистически терор. Юрист той е жертва на беззаконие. Певец на красивото и доброто той слиза три пъти в безбрежния океан на грозното комунистическо насилие.

Поклон и възхита!

 

▲▲▲

БИБЛИОГРАФИЯ

Псевдоними: Детелин, Човек, Felis Elaphus, Pantagruel.

Есеннна пролет първо стихотворение публикувано в сп. Факел, С.,1914, подписано Felis Elaphus.

Моето утро 45 стихотворения. Изд. Възраждане, С.,1924,78 с.

На невидими струни 48 стихотворения. Изд Посредник, С.,1928,61 с..

Искри - 17 разказа. Изд. Посредник, С.,1929,128 с.

Изпуснати хора - драма в 5 действия. Изд. Посредник, С.,1932. Вт.изд.1935. Тр.изд.1942. Четв.изд. Изд. Братство, Севлиево,1946.

Златни капки - 17 разказа. Изд. Посредник, С.,1934,144 с. Вт.изд.Изд. Братство, Севлиево, 1943.

                                                                  По време на процеса Н.Д.Петков от худ.Т. Динов

На борба с бедността 1934, вт.изд.1942. Брошура популяризираща икономическите схващания на Хенри Джордж.

Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев - превод на 54 стихотворения. Изд. Посредник,С.,1935,64 с. Увеличено първо изд.-98 стихотворения от Народна култура,С.,1956,142 с.

Озарение 92 стихотворения. Изд. авторът,1938,124 с.

Избрани стихотворения от М. Ю. Лермонтов - 68 стихотворения. Изд. авторът,1941,102 с.

Избрани стихотворения от Сюли Прюдом - 54 стихотворения. Изд. Хр.Г.Данов, Пловдив,1945,92 с.

Рог жълтици - комедия в пет действия. Изд. авторът,1945,87 с.

Избрана лирика от С.Я.Надсон изд. Народна култура, С.,1962.

Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС Реч, произнесена на 1.ХІ.1944 г. в салона на Военния клуб в Пловдив. Посмъртно издание,Пловдив,1995,28 с.

В концлагера стихове. Издава Д-во Приятели на Й. К.,Пловдив, 2005,62 с.

Овидий поема. Издава Д-во Приятели на Й. К.,Пловдив, 2005,76 с.

Преводаческата му дейност и особено на руски поети спасява членството му в СБП и му осигурява минимална пенсия за преживяване. Не му разрешават други публикации освен преводите от руски. Така през 1954 г. изд. Народна култура издава Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов, където са поместени 3 стихотворения в негов превод Преиздаден през 1961 г. с 13 превода; 1955 г. в Избрани стихотворения на А.С.Пушкин са поместени 8 (преиздадено 1959 г.); 1956 г. в Избрани стихотворения на Ф.И.Тютчев са поместени 98.

Превеждал е и проза:От Лев Толстой-Господар и слуга. Кавказки пленник. Книга за децата (1938 и 1965 г.). От Иван Горбунов-Посадов-Жива любов. От Виктор Юго-Против смъртното наказание. От Хенри Джордж-Земелният въпрос. Прогрес и бедност. Обществени задачи.

За него:

Възпоменателен лист Иордан Ковачев-100 години от рождението 1895-1995.

Свидетелства за Йордан Ковачев стихове. Издава Д-во Приятели на Й. К.,Пловдив, 2005,35 с.


 

Излезе от печат книга на Димитър Баталов СТРОГО ОТКРИТО, ДС-АГЕНТУРА, ДОСИЕТА, ЖЕРТВИ-КНИГА 1; изд. Български писател, С.,2005,200 с.

Книгата е посветена на семейството на автора. Двамата му братя, Атанас и Иван, горяни, са екзекутирани през 1952 г. в Пазарджишкия затвор. Авторът и баща му са дългогодишни политически затворници и концлагеристи.

Краткото изложение на автора е подкрепено с многобройни оригинални документи на Държавна Сигурност, което се прави за първи път в нас.

С помощта на документи е проследена подробно процедурата за залавянето и съденето на горяните както и упражнявания надзор върху автора след излизането му от затвора. Злокобната роля на ДС е осветлена всестранно и читателят потръпва от излъчващия се от страниците мраз на беснота и жестокост.

Книгата заслужава да се прочете като заслужена дан на почит към жертвите и към тази много изстрадала фамилия.

 

Следва кратък откъс от книгата.

 

ВЕЛИКДЕН Е - 1952.

 

В притихналата нощ сестра ми не е мигнала. Сънят потъва в нетърпеливото очакване на срещата с братята, оковани с вериги в Пазарджишкия затвор.

На празникас празнични надежди!

Ще ги види, ще им подаде червени яйца, козуначе и каквото там е приготвила.

В ранни зори се изправя пред голямата желязна врата. Отляво и дясно други петнадесет-шестнадесетгодишни момичета и майки пристъпват от крак на крак. Разговарят се за злата участ и от време навреме някоя проплаква. Край тях, със стиснати устни и ледени очи преминава нещо с червени лампази, посрещнато от глухоняма стража.

Идва ред и на сестра ми.

Не поемат кошницата, а подават обемист вързоп, привързан с ръкавите на познатите дрехи.

-Ето, вземи им партакешите!

Пена не успява дори да промълви, камо ли да изпищи. Изчезва синята пролетна вис. Сблъсква се с нещо тъмно. Небето се схлупва над главата . Слънцето се строполясва зад земята. Потъва в горещ въздух и тишина. Някаква топла лавина я грабва и я захвърля в обратна посока на нейния път. Краката треперят, скъсяват, огъват и заравят в безкрайна пясъчна пустиня без братя и баща, без никого.

Те са поели към вечността, а тя не знае закъде е тръгнала под изчезналото синьо небе и пролетно слънце. Не може да се изправибез пулс, след малко удвоен. Прелялото от мъка сърце повяхва изведнъж. Овчарско куче кротко я подминава. За първи път не се плаши от чуждо псе. Иска да се оттегли далече и по-далече, пребледняла, онемяла и рисковано усамотена с нечуто ридание.

Великден!

Вместо галещата пролетна утрин я достига обреченост на траур...

Ах, как искам да е измислен този преход от белия до другия свят!