БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

 

 

Йордан Методиев Ковачев е роден на 18.10.1895 г. в гр. Пещера, в семейство на македонски изселници. Учи гимназия в Пловдив-1914 г. Завършва право в София-1919 г.

Жени се 1920 г. за Сийка Влахлиева (поч. 1981 г.), студентка по философия, от с. Дъбене, Карловско. Имат две деца: Методи, роден 1921 г. и Анка, родена 1925 г. (поч. 1997 г.)

Първото му стихотворение Есенна пролет е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка Моето утро е издадена 1924 г. Творчеството му се проявява в различни литературни жанрове-поезия, разкази, театър и преводи от руски и френски.                 Портрет от Минчо Кацаров, Париж, 1931 г.

Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника Свобода 1923-1934 г. орган на вегетарианското движение, в-к Нов живот 1935-1949 г. Сътрудничи в сп. Възраждане 1918-1934 г., в Светлоструй, Мисъл и воля, Мисъл, Литературен глас, Кавал, Народно земеделско знаме и др.

Председател е на Съюза на писателите (замества на този пост самоубилия се поет Н. В. Ракитин) от провинцията в България 1934-1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите-демократи със седалище Париж.

Адвокат е от 1920 до 1947 г., когато му е отнето адвокатското звание, на него и на сина му Методи. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г. Защитава Трифон Кунев и Никола Д. Петков, този път от комунистическата тирания. Много активен поборник е против смъртното наказание.

От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в ХV конгрес на БЗНС -1919 г. Привлечен е от идеите на Драгиев и за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в БЗНС Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в Несебър. На съюзната конференция 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на Д. Гичев и Н. Петков. На 01.11.1944 г. в Пловдив изнася беседа Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС, в която излага и обосновава земеделските си идеи. Посреща видните земеделски водачи, дошли в Пловдив за големия земеделски събор 24.12.1944 г. Публикува статии във в-к Народно земеделско знаме (Писмо до Борис Делчев:...Ако пък с твоя поход срещу мене се прибавя нещо към твоята известност или благонадеждност радостта ми ще бъде по-голяма. И ти нещо спечелваш - и аз нищо не губя. ...).

Избран е за депутат на Обединената Опозиция във VІ ВНС 1946 г. (участва активно в изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето е въдворен в лагера Куциян 01.11.1947-01.05.1948 г. Въдворяван е в лагера Белене два пъти: 29.04.1951 28.04.1952 г. и 11.07.1957-19.12.1958 г. (На 25.10.1957 г. група културни дейци, между които акад. Людмил Стоянов, правят неуспешна постъпка за освобождаването му от лагера). При всяко арестуване са му конфискували книги и ръкописи и при всяко освобождаване се е завръщал в къщи в неузнаваем вид и с разбито здраве.

                                           Махатма Йордан Ковач от М. Кюркчийски, 1932 г.

Защитник е в процеса на Н. Петков, което не улеснява по-нататъшната му съдба. В-к Стършел (който храбро продължава да излиза след като уж комунизмът е паднал) излезе на времето с редица пасквили, един, от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев.

  От ранни младини сътрудничи и помага на хуманитарни движения като вегетарианското (един от основателите на Българския вегетариански съюз-1914 г.), въздържателното, есперантското и кооперативното (един от основателите на Българското вегетарианско кооперативно дружество 1919 г., инициатор за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр, дн. Пловдивски кв. Прослав-1926 г.), против войната и милитаризма (от 1928 г. е член на Интернационала на борците против войната, със седалище в гр. Инфилд, Англия, а от 1935 до 1947 г. е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 г. (когато се запознава с д-р Радженат Прасад, сподвижник на Махатма Ганди и първи президент на Свободна Индия 1947 г.) и в Лион 1931 г. Участник в Международното движение за помирение и в неговите заседания в гр. Билтхофен, Холандия 1939 г.), расизма и антисемитизма (1943 г. се обявява в защита на заплашените от изпращането им в Германия евреи).

Вегетарианското движение у нас се препокрива с българския толстоизъм. Може да се твърди, че Й. Ковачев е неговият най-деен представител. Секретарят на Лев Толстой Булгаков посещава България през 1924 г. приет сърдечно от българските толстоисти и особено от Ковачев. През 1960 г. Ковачев пътува из СССР в обикновена туристическа група и отива, с още двама наши писатели, в Ясна поляна, където пък се чества 132-годишнината от рождението на Лев Толстой и се среща там повторно с Булгаков, по чиято покана той произнася на руски бележита реч.

Участва в няколко международни анкети между най-големите имена на учени и интелектуалци:

Пътищата към мира - 1931 г., водена от румънския писател Еужен Релжис.

Проблемата за смъртното наказание - 1931 г., водена от унгарския журналист Еуген Гьомьори, преведена и издадена на български.

Ревизията на мирните договори - 1932 г., организирана от Международния съюз на писателите-демократи.

Председател е на Пловдивския инициативен комитет в защита на мира и културата.

Участва в дейността на Международния комитет за Индия 1933 г. и придружава Рабиндранат Тагор по време на посещението му в България 1926 г.

Лишен от правото на адвокатска практика и забранен като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести.

Умира на 19.02.1966 г. Погребението му е израз на широка обществена подкрепа от гражданството на Пловдив и от събратята му писатели.                                                    Портрет от А. А. Апелис, 1925 г.

29.03.1990 г. - с решение на последното комунистическо народно събрание Йордан Ковачев е реабилитиран политически и граждански.

Йордан Ковачев е многолика личност. Адепт на ненасилието той е жертва на необуздан комунистически терор. Юрист той е жертва на беззаконие. Певец на красивото и доброто той слиза три пъти в безбрежния океан на грозното комунистическо насилие.

Поклон и възхита!

▲▲▲

БИБЛИОГРАФИЯ

Псевдоними: Детелин, Човек, Felis Elaphus, Pantagruel.

Есеннна пролет първо стихотворение публикувано в сп. Факел, С.,1914, подписано Felis Elaphus.

Моето утро 45 стихотворения. Изд. Възраждане, С.,1924,78 с.

На невидими струни 48 стихотворения. Изд Посредник, С.,1928,61 с..

Искри - 17 разказа. Изд. Посредник, С.,1929,128 с.

Изпуснати хора - драма в 5 действия. Изд. Посредник, С.,1932. Вт.изд.1935. Тр.изд.1942. Четв.изд. Изд. Братство, Севлиево,1946.

Златни капки - 17 разказа. Изд. Посредник, С.,1934,144 с. Вт.изд.Изд. Братство, Севлиево, 1943.

                                                                  По време на процеса Н.Д.Петков от худ.Т. Динов

На борба с бедността 1934, вт.изд.1942. Брошура популяризираща икономическите схващания на Хенри Джордж.

Избрани стихотворения от Ф. И. Тютчев - превод на 54 стихотворения. Изд. Посредник,С.,1935,64 с. Увеличено първо изд.-98 стихотворения от Народна култура,С.,1956,142 с.

Озарение 92 стихотворения. Изд. авторът,1938,124 с.

Избрани стихотворения от М. Ю. Лермонтов - 68 стихотворения. Изд. авторът,1941,102 с.

Избрани стихотворения от Сюли Прюдом - 54 стихотворения. Изд. Хр.Г.Данов, Пловдив,1945,92 с.

Рог жълтици - комедия в пет действия. Изд. авторът,1945,87 с.

Избрана лирика от С.Я.Надсон изд. Народна култура, С.,1962.

Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС Реч, произнесена на 1.ХІ.1944 г. в салона на Военния клуб в Пловдив. Посмъртно издание,Пловдив,1995,28 с.

В концлагера стихове. Издава Д-во Приятели на Й. К.,Пловдив, 2005,62 с.

Овидий поема. Издава Д-во Приятели на Й. К.,Пловдив, 2005,76 с.

Преводаческата му дейност и особено на руски поети спасява членството му в СБП и му осигурява минимална пенсия за преживяване. Не му разрешават други публикации освен преводите от руски. Така през 1954 г. изд. Народна култура издава Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов, където са поместени 3 стихотворения в негов превод Преиздаден през 1961 г. с 13 превода; 1955 г. в Избрани стихотворения на А.С.Пушкин са поместени 8 (преиздадено 1959 г.); 1956 г. в Избрани стихотворения на Ф.И.Тютчев са поместени 98.

 

Превеждал е и проза:

От Лев Толстой-Господар и слуга. Кавказки пленник. Книга за децата (1938 и 1965 г.).

От Иван Горбунов-Посадов-Жива любов.

От Виктор Юго-Против смъртното наказание.

От Хенри Джордж-Земелният въпрос. Прогрес и бедност. Обществени задачи.

 

За него:

Възпоменателен лист Иордан Ковачев-100 години от рождението 1895-1995.

Свидетелства за Йордан Ковачев стихове. Издава Д-во Приятели на Й. К.,Пловдив, 2005,35 с.

▲▲▲

 

 

web analytics