Паун Генов

Биография

Паун Генов е роден на 29 юни 1915 г. в село Средногорово ,Казанлъшко .Завършва гимназия в Казанлък . Сред любимите му учители са Стефан Попвасилев и Чудомир. В читалище Искра слуша лекции на Асен Златаров , Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров ,Александър Балабанов и Владимир Русалиев, с когото остават приятели цял живот. След гимназията се връща на село и като председател на читалището поставя основите на издателска библиотека Селско възраждане. В нейната програма пише : Да култивира в душата на селянина любов към книгата и към ония, които обричат перото си в служба на него. Да работи за нравственото усъвършенстване и духовното прераждане на селото основа на държавата и човечеството. Да разсее мрачния облак на невежеството, суеверието и злобата човешка. Да внедри в сърцата добродетелите на утрешния човек.

Литературна дейност започва още много млад, като през 1930 г. публикува в детски вестници. През 1933 г. редактира и пише във в. Хоризонт- обединително звено на младите провинциални писатели. През 1944 г. завършва философия в СУ Климент Охридски. Редактор и журналист във в. Младо село (1936-1938), Трезва младеж (1936), Светлоструй (1939- 1941), Земеделско знаме (1948-1950), Народно земеделско знаме (1945-1947), Кооперативно село (1953-1963). Член на Съюза на българските писатели от 1940 г .Член на БЗНС. Репресиран след 9 септември 1944 г.

Автор на книгите Нова вяра,стихове и поеми (1938), Предпролет (стихове, 1940), Владая (поема, 1946), Коста Тодоров (очерк ,1947) ,Янко Забунов (очерк ,1948), С любов и в труда и на сцената (очерци , Профиздат, 1966), Приятна болка (стихове ,изд. Бълг.писател,1975), Един живот в стихове (стихове изд. БЗНС , 1983), Откоси от моята нива (стихове, Бълг.писател ,1985) и романизираните биографии Райко Даскалов история на един кратък, но с бури изпълнен живот (1973) , Петко Д. Петков. Живот между два изстрела (1978,1980), От бащиното рамо до държавното кормило (документални разкази за Александър Стамболийски, 1981), Поет и държавник (Животопис на Цанко Церковски ,изд. Български писател, 1985), Земята беше твоя жребий (Книга за Стамболийски изд= БЗНС,1989).

Съставител на избрани произведения на Димана Данева и Коста Тодоров. Преводач на руска поезия. Автор на множество статии и рецензии за литература, кино, изобразителни изкуства. Лектор в много селски университети и читалища в цяла България.

Семейство: съпруга - Маргарита Петрова Генова (1920-2007), син - Севдалин П. Генов (1943), дъщеря - Румяна П. Генова(1946)

Починал на 7 август 1999 г в София.