Учредяването на БЗНС е само началната стъпка в дългия поход за развитието на земеделската организация. Само двама от четиримата основатели на БЗНС, Димитър Драгиев и Цанко Бакалов, участват активно в близо двадесет годишно изграждане на Съюза.

Към тях се присъединяват Александър Стамболийски и Александър Димитров и с общи усилия изграждат Организацията и я довеждат до първото място в българския обществен живот. Райко Даскалов заема особено място в това развитие, той е активен участник едва след Балканската война и допринася за осигуряването на финансовата мощ на Съюза и е носител на радикални идеи и законодателни инициативи по време на земеделското управление.

Трудностите са били много и разнолики. След отмяната на данъка за десятъка настъпва известно успокоение в страната. Много от земеделските деятели се завръщат в предишните си партии. Броят на дружбите и членовете им намалява. От 439 дружби през 1902 г. остават 40 през 1903 г. и достигат 411 едва през 1907 г. Броят на съюзните членове е 1 320 през 1903 г. и достига 7 910 през 1907 г. и от тогава е в постоянно увеличение. Броят на абонатите на Земеделско знаме е само 283 през 1903 г., 5893 през 1908 г. и остава леко над този брой все до 1913 г. Съюзните разходи са 1 979 лв. за 1907 г. и достигат до около 60 000 лв. годишно все до 1913 г. Парламентарното представяне на Съюза е слабо. В първите две ОНС, ХІ и ХІІ, с 23 и 14 депутата респективно, повечето от депутатите се завръщат в старите си партии; в ХІІІ ОНС БЗНС не е представен. Едвам в ХІV ОНС, след изборите проведени на 25.05.1908 г., БЗНС е представен достойно с 22 депутата, между които Цанко Бакалов, Александър Димитров, Димитър Драгиев и Александър Стамболийски.

През тези десет начални години, с крайно ограничени материални възможности и при остра противопоставеност с политическата класа, БЗНС израства от нищо, утвърждава се като политическа организация и дава заявка за първа политическа сила през следващите десет години. Показателно за това е изборната тежест на организирания земеделец, т.е. съотношението на получените гласове в изборите и броя на организираните членове на БЗНС-то е 10,8 при изборите за V ВНС, 1911 г., около 4,0 за следващите избори с тенденцията за намаляване поради широката масовизация на Съюза. Заслугата за това е на двамата основоположници на БЗНС-Бакалов и Драгиев, но и на двамата строители на организацията-Александър Димитров и Александър Стамболийски.

Не ще и дума, че този възход е бил възможен само поради искрената народна подкрепа на десетки безименни дейци на БЗНС като Кальо Малев, Диньо Рашев, Георги Сукуров, Недялко Атанасов, Александър Ботев, Крачун Конов, Цоно Матов, Станчо Момчев, Александър Ст. Пенчев, Марко Торлаков, Коста Илиев, Гено Недялков, Павел Баев, Марин Шиваров, Григор Ив. Бояджиев, Найден Команов, Димитър Перчемлиев, Ангел Грозков, Павел Кожухаров и др.

Водените три неуспешни войни подлагат нашето общество на особено тежки изпитания. За разлика от всички други партии, числения състав на БЗНС е почти целия изпратен на фронта. Фабричните работници и чиновниците участват сравнително по-малко във фронтовите действия, защото са нужни на вътрешния фронт. Осъдени са видни земеделски деятели и така те са отстранени за години от активен политически живот.

Към всичко това се прибавя и поражението на фронта. Дълбокото народно чувство за самосъхранение се насочва към БЗНС. И ако действията на Райко Даскалов по времето на войнишките бунтове не довежда до желания максимален резултат, то постоянните и настойчиви усилия на Александър Стамболийски, при пълната дискредитация на дотогавашния политически елит, довеждат до коалиционно, а по-късно и до самостоятелно земеделско управление, което осигурява вътрешния мир и отприщва пътя на смели социални реформи.

▲▲▲