ТРИФОН КУНЕВ 20.02.1880 01.02.1954*

 

 

Всеприета истина е, че колкото повече хора на изкуството членуват в една политическа сила толкова по-здрав е нейният корен в недрата на обществото. А БЗНС ги има и то, от най-висше качество.

Един от тях е ТРИФОН КУНЕВ БОЯДЖИЕВ. Той е роден на 20.02.1880 г. в с. Ъглн, Луковитско, в средноимотно семейство, с шест момчета (всичките висшисти) и едно девойче. Баща му е стамболовист, три пъти избиран за депутат. Единият от братята му-Атанас Бояджиев, национал-либерал, е министър на просвещението 1933-1934 г. (неговият син, д-р Христо Бояджиев, изгнаник от 1946 г., възстановява семейната им къща).

Започнал гимназия в Плевен той завършва класическия отдел на гимназията В. Е. Априлов в Габрово през 1898 г. и учителства четири години в родното си село. Води весел живот, свири на кавал, влюбва се в младо селско момиче. За да го отдалечат от нея родителите му го изпращат в София да следва право-1903 г.

Правист и журналист-фейлетонист, той сътрудничи на редица периодични издания като в-к Българан, съредактор е със Симеон Радев на в-к Воля 1911-1915 г. Член е на Висшия съвет на Народнолибералната партия (стамболовисти) от 1911 до 1919 г. и редактор на в-к Българска независимост - от април до декември 1908 г.

Поезията на Трифон Кунев е част от общото участие на нашата поезия в култа към родното. Той заема своето място между сродните му Пенчо Славейков, Цанко Церковски, Кирил Христов, Яворов, П. Ю. Тодоров. Но, докато за тях народнопесенната лирика е само една частична проява за Кунев тя е цялостно изражение. Първата му стихосбирка Песни (45 песни) е по народни мотиви (У Кунев има чувство за хубавото и това чувство е проявено преди всичко в неговата поетическа реч, така характерна по своя народен колорит...-Владимир Василев, сп. Мисъл, 1905 г.). Според проф. А. Т. - Балан тези песни са конгениални с народното творчество и го

*Настоящата публикация е осъществена с участието на г-н Петко Огойски.

извисяват като поет-лирик, в чието творчество битуват най-нежните трепети на човешката душа. Много от стихотворенията му се пеят като народни песни и те напълно се вливат в народния епос толкова те са му еднородни (Ела се вие превива, По жътва, Угар). Двете следващи стихосбирки, Зарници 1907 г. и Хризантеми 1926 г. показват едно по-силно присъствие на символизма без напускане на първичната свързаност с народното творчество. Гео Милев включва негови стихотворения в Антология на жълтата роза и Антология на българската поезия и им дава високата си оценка: Трифон Кунев със своята меланхолична съзерцателност и слух, който изтръгва шъпот из невидими струни между душата и външния свят, е може би единственият чист тип на символист в нашата поезия: поет на есенните шумове и на примирението пред трепета на далечните и безгласни зарници... След 1907 г. той почти не пише повече стихове.

Под псевдонима Ланчелото, той написва Конско евангелие за народняците, илюстрирано от Александър Божинов. За основа на тази книга са послужили вече поместените сатирични скици във неговия вестник, с което си навлича омразата на народняците и на демократите.

Други негови псевдоними: Риналдо Риналдини, Тевеке, Тунку, Л, И.П., П., Т.К., Р.

Следват Весели злополучия - 1919 и 1922 г. сборник хумористични разкази писани от 1911 до 1917 г. Издадени и от Хемус, 1940,160 с. Повечето от тях са публикувани във в-к Воля.

Автор е на много статии, есета и спомени, повечето публикувани във в-к Кооперативна просвета през 30-те години, и във в-к Пладне 1929-1934 г.

Живота му е отбелязан с голямата му любов към украинката (баща е работил в руската окупационна администрация и остава в страната) Мария (Маша) Крилова. И двете им семейства са против и те сключват брак след дълга съпротива. Творчеството му, особено за периода 1904-1907 г. е проникнато от тази голяма любов. Маша е починала през 1930 г.

Участва в Балканската война като дружинен командир в Македоно-одринското опълчение. Запасен офицер, той участва и в трите войни.

През 1919 г. напуска стамболовистите и става член на БЗНС. Обяснението за това публикува във в-к "Победа", бр. 146 от 30 юни 1922 г., под заглавието Pro domo sua:

Пресата нададе вой срещу мен "той измени на себе си. Той се продаде." Разбира се това е една безсрамна лъжа. Ако аз можех и исках да се продавам, нима нямаше да отида там, дето е борсата за интелигентните души в България; дето се плаща най-добре за такъв род стока; дето се продадоха професорите; дето ми предлагаха съблазнителна цена; дето купуват живи хора и умрели съвести. Нима нямаше да отида в "Слово" или "Зора"? Верно е, че аз заемах едно от първите места в една партия. Верно е, че такива се смятат за бъдещи министри. Верно е, че напуснах най-голямото място, за да стана малък фейлетонист. Аз се отказах от голямата длъжност, която ме заставяше да мълча, за да заема малкото място, което ми даваше свобода да говоря Това е решение, взето през дългите нощи на размишления в окопите на страшната висота (кота 1248) при Битоля, гдето стоях заедно с въоръжения български народ, докато тия, които днес ме клеветят пиеха бира в София, плетейки хвалебствени статии за "героите на фронта".

1922 г. е назначен за инспектор във вероизповедния отдел на МВнР.

На 9-и Юни е арестуван, което вероятно му спасява живота заплашен от вилнеещите шпицаджии. В ареста написва Заплакала е гората - посветена на мъката по убития Ал. Стамболийски. След атентата в Св. Неделя пак е арестуван и въдворен за година и половина в родното си село (С. Румянцев му е оставил сребърния си пръстен с камея, а Йосиф Хербст му е завещал своето тефтерче). След деветнадесетомайския преврат пак е арестуван.

През 1931 г. от листата на Народния блок е избран за народен представител и е член на Земеделската парламентарна група.

Военно-монархическият преврат на 19 май 1934 г. сваля от власт правителството на Народния блок, но не може да свали Трифон Кунев, нито от пиедестала на голям поет, нито от ролята му на борец за земеделската правда и срещу скупчилите се около царя царедворци. Тази му борческа позиция, както и новите му книги: Антологията Песни-Зарници-Хризантеми (1937 г.) го поставят в първите редици на обществениците и културните дейци на България. В защита на евреите, той редактира и приподписва  (подписът му е заличен след 9-и септември) с още петнадесет други писатели Меморандум връчен на Филов и митрополит Стефан. На 01.01.1944 г. той пише на Филов за завой в

На разходка в София.

mолитиката. Затова след 9-ти септември той е избран за Председател на Съюза на българските писатели и Директор на Народния театър. Вменява му се в грях (гърбица) изключването на 19.11.1945 г. от СБП на редица писатели, въпреки че протоколът на това събрание не носи неговият подпис, липсата на формален протест от негова страна ангажира отговорността му. Явява се като свидетел на защитата на съдените от Втори състав на народния съд писатели. Противопоставя се на уволненията на артисти искани от комунистите. През май 1945 г. си подава оставката като председател на СБП и от редакцията на в-к Литературен фронт.

Но само след десетина месеци, зловещият напор на сталинистите у нас за пълно обсебване на властта, заедно със здравите сили на БЗНС, отпраща и Трифон Кунев в опозиция. Член е на Постоянното Присъствие и един от редакторите на ръководеният от Никола Петков в-к Народно земеделско знаме. Той отдава своето слово и остро перо в служба на демокрацията.

През май 1945 г. участва в образуването на Лига за защита на правата на човека и на гражданина и е избран за неин подпредседател. Правят се многобройни постъпки в защита на осъдени и преследвани.

На три пъти вбесените комунисти стигат до физическа разправа с безумно смелия писател и общественик-на 12.11.1945 г. с Никола Петков са бити при излизането им от Алианс Франсез на пл. Славейков; на 08.06.1946 г. в редакцията на Народно земеделско знаме му е нанесен тежък побой както и в самия Парламент.

От септември 1945 г. до юни 1946 г.Трифон Кунев публикува във в-к Народно земеделско знаме поредица от фейлетони в рубриката Ситни дребни... като камилчета. През март 1946 г. той издава част от фейлетоните със същото заглавие. Предговорът Няколко разяснения от автора предизвиква гнева и злобата (Точно върху тези особености на българския характер се гради силата на нашето съпротивление и на решителния отказ да станем каша, удобна да се влее в калъп от политически и стопански фантазьори, които искат да изменяват историческия образ на нашия народ) на самия Г. Димитров. Последва публикацията на този предговор в Народно земеделско знаме под заглавието и прокуратурата възбужда съдебно преследване и арест на автора (от 21 юни до избирането му за депутат в VІ ВНС, до 8 ноември). В Отворено писмо до моите избиратели Тр. Кунев им благодари за освобождаването си от затвора и заявява, че оставам все такъв какъвто ме знаетедо фанатизъм предан на българския народ в неговия бит, в неговата същност, в неговата вечност, в неговия свещен език, в неговата самобитност, в неговата борба за вечна свобода и независимост, в неговата вяра в доброто, човещината и християнските добродетели, в неговото презрение към всяка диктатурадясна или лява, в неговия стремеж към прогреса и в неговата воля да бъде свободен член на културната общност на народите.

Това са политически фейлетони основаващи се на пъстри и смеховити народни анекдоти. Почти няма съвременник от средата на 40-те години, който да не си ги спомня. Писателят е безразсъдно смел. Колкото повече е атакуван от комунистическата преса (намесва се дори и Тодор Павлов) толкова повече той е остър и нападателен. И днес звучат актуално сентенциите му: "Кога си направил някому добро, па му го споменеш, половината добро го пиши умряло; кога си се борил за свобода на народа по партизански отряди, па ти плати държавата за това, цялата ти заслуга е ликвидирана; народните работи са чисто нещо - те не позволяват да се намеси в тях парата, почестите и насилието."

Заради статията му Едно разяснение. Г-н Георги Димитров обвиняваТрифон Кунев отговаря, публикувана на 05.06.1946 г. както и заради Отворено писмо до моите избиратели (в-к Народно земеделско знаме, бр.184,1946 г.) е арестуван на 21 юни и подведен под съд. Защитници му са Ангел Держански, Йордан Ковачев и Никола Бронзов. След 140 дневен арест той е освободен защото е избран за депутат в VІ ВНС. Делото е спряно, но не и прекратено. Въпреки постоянните клевети, обиди и побоища, той неотстъпно служи на каузата на народовластието и като депутат на Обединената опозиция в VІ ВНС от октомври 1946 и все до касирането на опозиционните депутати и екзекуцията на Никола Петков.

След разгрома на Обединената Опозиция той пак се завръща в родното си село и очаква следващата репресия. На 30.10.1947 г. делото е подновено и на 1 ноември той е вкаран наново в затвора. Осъден е на 5 години затвор. Изпратен е в Сливенския затвор. Знае се, че там е написал само една творба посветена на родния му край. Там, около дъбовата му снага и библейска брада се тълпят всички, но също така и внедрени агенти. Това е отмъщението на камилчетата.

Сестра му, Гена Милева е единствената му подкрепа в тези тежки дни.

През октомври 1947 г. е изключен от Съюза на българските писатели.

На 14.01.1951 г. той е помилван от Вълко Червенков с една година затвор и е освободен.

С д-р Дафина Кьорчева

Затворникът се колебае да приеме ли тази милост. Излязъл от затвора, той е приютен само от д-р Дафинка Кьорчева, сестра на неговия голям приятел Димо Кьорчев, в нейния апартамент на ул. Раковска, №120, на няколко крачки само от фамилната му къща на №91. На 20 януари ДС възобновява надзора си над Камиларя. Заобикалят го около 15 секретни сътрудници. Техният началник е сетнешният генерал Владо Тодоров, неосъден за унищожението на досието на Георги Марков.

Държавна Сигурност го обгражда с доносници, някои, от които са близки на семейството му, а други са близки до водачите на опозицията.

Излиза си от затвора жив, но не и здрав. В тъмнотата на Червенковската диктатура той се сближава с дъновистите. Имах случая да го срещна при паметника на Васил Левски в София в началото на 1954 г. И сега се самоупреквам, че го занимах и с тетрадка мои стихове. Но той се оказа бодър духом, защото като ги прочете, усмихнат каза:

Пиши, пиши, млади момко, ама не забравяй, че нашите читатели сега се казват следователи! Па, ако е сила силовита, не е пък вековита! Чак след месеци разбрах, че на 01.02.1954 г. е склопил завинаги орловите си очи.

При погребението му архимандрит Василий произнася надгробната реч и между другото казва:

Неговото дело ще се измери верно не сега, а в перспективата на историята.

Два дни след погребението му ДС закрива досието Камиларя с резолюцията: Да се закрие разработката. Умрял. Камилчетата не остават безработни, жертви в изобилие!

След затвора-в планината.

Още една скъпа жертва пред олтара на Отечеството, още една икона за поклонение в храма на Земеделския съюз!

▲▲▲

БИБЛИОГРАФИЯ.

От Песни до Ситни дребни...като камилчета. Съставителство и редакция: Радой Ралин и Димитър Аврамов. С.,1993,623 с.

Ситни дребни ... като камилчета. Отбор фейлетони-С.,1946, с.128. Ново издание с послеслов от Йордан Попов. С.,1992,142 с.

Песни-С.,1905,85 с. Песни писани от 1899 до 1905 г. в с. Ъглен. Някои от тях са публикувани предварително. Вт.изд. С.,1938,с.80.

 Хризантеми-С.,1907,79 с. Песни писани от 1904 до 1907 г. по време на следването му в София.

Конско евангелие за народняците-сатира. С.,1910,с.88. Подписана Ланчелото. Илюстрации от Александър Божинов.

Весели злополучия-сборник разкази. Кн. І,С.,1919, с.128. и Кн. ІІ,С.,1922, с.49.

Зарници-С.,1926,30 с. Песни писани до 1906 г.

 Антология. Песни. Хризантеми. Зарници. Художествена проза-С.,М-во на нар. просвещение,1937 г.

Спомени-Златорог,кн.8,С.,1939,с.579.

Стихотворения (1945 г.)-антологична стихосбирка с предговор от автора.

За него:

Трифон Кунев. 110 години от рождението му (1880-1990. Издание на БЗНС-Никола Петков от 20.02.1990 г.

 Досие Камиларя - 1925-1954 г. Поредица статии от Цвета Трифонова във в-к Литературен Форум от бр.38 (20.11.2001 г.) до бр.6 вкл.(12.02.2002 г.).

Димитър Аврамов: Диалог между две култури. Изд. Български писател,С.,1993, стр.80-156.

Зрели години.

▲▲▲