Цвятко Аврамов (12.11.1894 27(?).09.1923)

 

 E роден на 12.11.1894 г. в Севлиево. Баща му е царвулар, по-сетне кръчмар. Преселва се в Плевен. Има две сестри (едната е учителка, другата завършва медицина в Дрезден) и трима братя. Баща му не е съгласен Цвятко да се учи и той се издържа от продажба на вестници. Участва в издаването на младежки вестник По пет на нож-орган на останалата правда. Познава се със Стоян Заимов, който му предрича политическо бъдеще. Членува в малобройната Републиканска партия водена от Кръстьо Станчев-1912 г. Записва право през 1913 г. и е администратор на Републиканската партия, но я напуска след като тази партия одобрява участието ни във войната. Мобилизиран е през 1915 г. в ІV Плевенски пехотен полк и завършва ШЗО в Скопие (нейн началник е подполковник Дрангов). След войната работи като счетоводител в Славянска беседа.Заедно с Ал. Димитров издават в-к Военно слово- септември 1920 г.- в който е критикуван Съюза на запасните офицери.

        Член е на БЗНС от 1918 г. Ръководи окръжна младежка конференция в Плевен - 1921 г. На Учредителния конгрес на БЗМС, през септември 1921 г. оспорва позицията на Ст. Омарчевски (ЗМС - културно-просветна организация). Избран е за редактор на в-к Младежко земеделско знаме и член на УС на БЗМС. Той е от групата на младите, дошли в Съюза след 1919 г. - бедни и вишисти. Приятелите му са го наричали Козма безсребърен, а също така и Великият бедняк. На конгреса в Манежа, 1922 г., е изхвърлен от залата поради изказване против монархията (Сега има един цар, който иска да свали земеделското правителство. Ние сме републиканци, недейте хвали Бориса). Земеделците якобинци - са замисляли да арестуват самоволно виновниците за войните. Заедно с Крум Попов, Стоил Стефанов, Стоян Калъчев и Димитър Кемалов е участвал в т.н. Комитет за селска диктатура, съществуванието на когото не е доказано. Като председател на журито на конкурса за Марш на селската младеж отхвърля всички представени творби и приема тази, която Румянцев им предлага в последния момент. Одобрява Търновския погром и заедно с Крум Попов иска твърда политика спрямо виновниците за войните. Държавен обвинител по техния процес, Грънчаров му е правен съветник.

   След преврата се укрива в Плевен. Връща се в София повикан от Петко Д. Петков. Свързва се с много съюзни дейци с цел да се възобнови организацията. Арестуван е на 03.07.1923 г. и пуснат след десетина дни. На 10.08.1923 г. издава от името на ПП Окръжно №2 за възстановяването на Съюза. На 16.08.1923 г. издава №6 на в-к Младежко знаме, конфискуван от полицията и издаден наново. През август 1923 г. участва в разговорите между П. Д. Петков и д-р Пашов, пълномощник на БКП и е склонен за общ фронт с комунистите. Констатирана е обща оценка на положението, но без практически последствия. Наново е арестуван на 05.09.1923 г. и въдворен в Горна Джумая на 16 септември. Убит е, вероятно, на 27.09.1923 г.

        Той е от генерацията млади и просветени деятели на БЗНС, крайни в разбиранията си и нетърпеливи да ги осъществят. Ал. Стамболийски, с промените в правителството през февруари 1923 г. им гласува доверие против десницата и отчасти срещу Р. Даскалов. Това доверие не се оправда от последвалия развой на събитията без при това личните им качества да са поставени под съмнение. Оцелелите от тях ще възобновят Съюза през втората половина на двадесетте.

        Нищо от неговата дейност не показва че е единофронтовец, за какъвто комунистическите лъжеисторици го обявяваха.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

ЗА НЕГО:

Божков Любен: Рамо до рамо. Сборник. С.,1983,179 с.

Георгиев Николай: Цветко Аврамов. Биогр. очерк. С.,1971,60 с.

Лалова Захарина: ЦвяткоАврамов. Бурни дни идат. С.1991,224 с.

▲▲▲