За неговото месторождение натиснете ТУК ! 

За потомството му натиснете ТУК !

 Александър Стамболийски (01.03.1879-14.06.1923).

 Ал. СтамболийскиРоден е на 01.03.1879 Г. в с. Славовица, Пазарджишко. Баща му, Стоимен е придружавал кервани за Истамбул откъдето и фамилното му име Стамболията-Стамболийски.

От първия си брак, с Катерина, дядо Стоимен има двама синаНикола (син Стоян) и Александър, от втория, с Мария, има син Васил. Имали са и сестричка Катерина, починала на пет годишна възраст. Дядо Стоимен е доживял до близо столетие и е починал на 09.06.1933 г.

Александър учи прогимназия в Ихтиман. Ученик в Садовското (откъдето е изключен) и Плевенското земеделско училище, което завършва през юни 1898 г. Запознава се с Янко Забунов, който го приема в семейството си и от чиято библиотека Стамболийски се възползва жадно. Става учител във с. Ветрен. Той поддържа ученическите си връзки със Забунов. Сътрудничи в Земледелска защита като се подписва, А. Ст. С-ски.

 

 

 Във  Ветрен се запознава с Милена Даскалова. Организирали са аматьорско театрално представление с пиесата Хамлет като Стамболийски е имал ролята на Хамлет, а Милена тази на Офелия. Милена произхожда от видно Еленско семейство. Прадядо йДойно Граматик е преписвач на Паисиевата история. Баща й, Георги Райков, е учител и се установява в Пазарджик. Той е основател на градското читалище, участва в освободителните борби. След разгрома на Априлското въстание е арестуван и умира в затвора от холера през 1878 г. Милена е родена 1875 г. и е учителка от шестнадесетгодишна възраст. Сестра й е майка на Константин Муравиев.

Венчават се през пролетта на 1900 г.

С поддръжката на съпругата си, през октомври 1900 г. заминава да следва философия в Хале и агрономство в Мюнхен, но през пролетта на 1901 г. се разболява от туберкулоза и се завръща в страната. Лекува се в Бяла

Ученик в Садово 1897 г.

 

черква (В Родопите) и в Чепино, където по това време се лекува и Цанко Бакалов. Наново заминава за Мюнхен, но пак се разболява и прекъсва следването си.

През 1904 и 1921 г. се разболява наново и този път се лекува в Юндола.

Дъщеря му-Надежда е родена 1901 г., син му Асен-1904 г.

На конгреса през 1902 г., в Шумен, Забунов му предлага да живее и работи в редакцията на новия съюзен орган Земледелско знаме, с отговорен редактор Станчо Момчев в Стара Загора, заедно с Александър Димитров и под авторитета на Димитър Драгиев. Избран е за редактор от Варненския конгрес 1904 г. Инициатор е за издаването на Земеделски народен календар чиято първа годишнина излиза през 1905 г. Тиражът му за 1909 г. е 100 000 броя.

През учебната 1905-1906 г. е учител в Славовица. Отношенията му със съпругата си са обтегнати поради обществените му ангажименти, но се уреждат донякъде. Милена се примирява с обстоятелството, че съпругът се е обрекъл изцяло на обществените си задължения. В началото на 1917 г. тя е обвинена в подстрекателство на женски бунтове. Починала е на 09.12.1945 г. в София.

Участието на Стамболийски в организационния живот и в структурите на БЗНС е всеобхватно, ефективно и резултатно.

Избран е в Управителния Съвет на БЗНС-1904 г.и остава такъв до убийството му. Избран е за член на Постоянния Съвет на БЗНС и за негов подпредседател 1904 г.; подпредседател на Постоянното Присъствие-1905,1906,1907. 1908 г., член на Постоянното Присъствие-1919 г.

Съюзният орган, в-к Земледелско знамее негово животно дело. Помощник-редактор на Земеделско Знаме 1903 г.; редактор от 1904 до 1920 г.; главен редактор 1921 г.; главен почетен

ПП на БЗНС в Стара Загора.

редактор 1922 г.

Инициатор е за създаването му и редактор на сп. Земеделска мисъл-януари 1910 г. До 1915 г. излизат 41 броя.

Народен Магазин:1909 г.-подпредседател на УС, 1910 г.-председател, 1911-1913 г.-резервен член на УС,

Кооперативна банка-УС 1920 г,

Кариерата на Стамболийски в БЗНС съвсем не е бърза, но е в безспирен възход. Редактирането и списването на в-к Земеделско знаме е главното му занимание, при това, без да изоставя пътуванията си по селата за изграждането на организацията. Развитието на организацията е поставено над личните му и семейни интереси.

Възловите моменти в неговото политическо развитие са противоборството  му с цар Фердинанд-върховенството на Парламента пред монарха, против измененията на Конституцията, неутралитет във външната политика.

04.09.1915-Опозицията е приета от цар Фердинанд. Стамболийски го критикува дръзко и държи за неутралитет в първата световна война. Той публикува две брошури: Речта на Стамболийски пред царя и Пререканията между Стамболийски и царя, заради които е арестуван в Славовица и осъден- 08.10.1915 г.-на доживотен затвор. От съпроцесниците му, Шаренков е осъден на 18 месеца, а Турлаков е оправдан. Следователят му, Васил Митаков, по-късно министър в кабинета Кьосеиванов, е осъден на смърт от Народния съд. Привлечен е като подсъдим и в процеса по аферата Деклозиер,-21.10.1916-но е оправдан, осъдени са депутатите Неделчо Георгиев, Григор Бояджиев, Марко Турлаков, Найден Команов и

Семейството му, 1908 г.

директорът на Народен Магазин Р. Даскалов.

Конфликтът му с Димитър Драгиев, чиято развръзка става на ХV конгрес на БЗНС през 1919 г., съвсем не е личностен, а израз на високо разбиране за отговорността на политика при определянето на стратегическите насоки в развитието на БЗНС. Още на ХІV конгрес, в 1913 г., Драгиев е порицан за незадоволителна парламентарна дейност.

Депутат в ХІV ОНС 1908 г., избран в Преславско, V ВНС 1911 г., ХVІ ОНС 1913 г., ХVІІ ОНС 1914 г. и председател на парламентарната група. След осъждането му, го замества Ал. Димитров; ХVІІІ ОНС 1919 г., ХІХ ОНС 1920 г., ХХ ОНС 22.04.1923 г.

Законодателството на земеделския режим е перфектното изражение на решителното отваряне на селските маси спрямо проблемите на държавата. Предложените решения и гласуваните закони са израз на избуялата социална енергия на българското село. Много от тях остават трайно в нашата държавна система.

При провала на фронта и до смъртта си, Стамболийски се стреми да избегне гражданските размирици (каквито се развихриха в Германия, Австрия и Унгария) като заплаха от ляво, каквато беше и Транспортната стачка и да принуди десницата да поеме отговорностите си за водената до тогава от нея политика.

При образуването на трите кабинета, ръководени от Стамболийски, той дозираше умело и с проникновение състава им така, че да се получи възможната най-широка подкрепа от различните течения в БЗНС Може да се дискутира доколко земеделските правителства обхващаха реалното упражнение на властта при фрапантните случаи на немощ както при убийството на Александър Димитров, Кюстендилските събития и Търновския погром.

Създаването на Оранжевата гвардия и оставането й в организационна немощ е също един пример за нещо започнато и недовършено.

Пред ХVІ конгрес 1921 г.Бяхме ли ние готови за управление? Аз ви казах и го повтарям:не! ...Някои казваха тогава, че сме се качили на властта. Аз ви казвам, че не ние се качихме на властта, а тя се качи на нас.

23.І.1919 г. до 07.05.1919 г.-М-р на Обществените сгради, пътищата и благоустройството в първия коалиционен кабинет на Теодор Теодоров и до 06.10.1919 г. във втория му кабинет.

06.10.1919 г.-М-р председател на коалиционен кабинет с народняците и прогресивните либерали; м-р на войната до 24.06.1921 г. и временно управляващ същото министерство от 24.10.1921 до 09.11.1921 г. и от 09.02.1923 до 12.03.1923 г.; управляващ министерството на Благоустройството до 21.02.1920 г.; управляващ министерството на външните работи и изповеданията до 09.06.1923 г.; управляващ министерството на търговията, промишлеността и труда от 14.03.1923 до 09.05.1923 г.

27.11.1919-подписва мирния договор в Ньойи.

20.05.1920-М-р председател на първия земеделски кабинет. Министър на Външните работи и управляващ министерството на Войната, където го замества Ал. Димитров през юни 1921 г.. Реконструкция на кабинета през ноември 1921 г.

15.03.1923-втори земеделски кабинет-Стамболийски е м-р председател и министър на Външните Работи, управляващ м-вото на търговията и промишлеността.

Строителството на съюзния дом е една особена заслуга на Стамболийски. Още преди войните се чувствала нуждата за такъв. Имал е спор за това със Станчо Момчев. Той избира за архитект Лазар Парашкеванов, виден протагонист на модерната архитектура. Проектът е одобрен 1922 г., но първата копка е направена едва през 1947 г. и под давлението на комунистическото правителство проектът е изменен като предвидената конгресна зала за 1 200 души е променена в Опера за 1 500 души. Строежът трае десет години. Успяло се е да се избегне култовския облик на сградата и София се сдобива с една от най-добрите акустични зали в света.

Едно от големите качества на Стамболийски е отвореността му към личности далеч от политиката, но притежаващи особени качества.

Така, през 1922 г. той се среща в Рила с Учителя на Бялото братство Петър Дънов.

Той посещава в Женева видния наш скулптор Андрей Николов и го приканва да се завърне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време" --увещава го Стамболийски. През 1921-22 г. Николов извайва бюст на Стамболийски (той се намира сега в Музея на Обществото на народите в Женева), а по-късно, през 1927 г. се завръща в България.

Привлича в дипломацията личности като ген. Михаил Савов, Петко Д. Петков и Димитър Станчов. Инициатор е за празнуването на юбилеите на Иван Вазов и Цанко Церковски.

Като управник на една малка и победена страна, той не е могъл да не подпише Ньойския мирен договор, с териториалните загуби, с военните ограничения и тежките репарационни задължения.

Външната политика на земеделския режим е насочена към разбиване на международната изолация на страната и е успешна като се има предвид краткото време, с което е разполагала.

Бързите и енергични действия срещу важни социални групи ги изправят на нож с управлението. Относителната по-слаба подготовка на новия държавен апарат усилва недоволствата и прави възможно провеждането на преврата.

Може да се каже, че Александър Стамболийски е безупречен в идеите си и в тяхното осъществяване. Може да бъде критикуван до колкото не е овладял държавните механизми, се е заобиколил с нови хора и се е разделил с други, е започнал да вярва в собствената си значимост, за което свидетелстват многочасовите му речи и култовски манифестации.

Той се отличава със своята борбеност и самобреченост.

Александър и брат му Васил са убити на 14 юни 1923 г. в къщата им на 3 километра от село Славовица. Говори се за не безизвестният дядо Коле, който коли леко и отрязва главата на Александър Стамболийски със садистично удоволствие... Земеделският лидер е прободен 97 пъти с щик и обезглавен. Преди да издъхне, се подписва със собствената си кръв на стената на стаята-мъчилище. През 2001 г. къщата-музей изгоря, следствието не се произнесе умишлен или не бе палежът и сега ...няма пари да се изгради наново. Личният му архив в Чифлика, в Славовица и в Съюзния дом е разграбен и изгорен от шпицаджии.

Да изгуби властта чрез преврат, да загуби и главата си, е доказателството, че Александър Стамболийски наистина е великият реформатор, от когото противниците му с право са се страхували.

За поколенията след неговата мъченическа смърт, Александър Стамболийски остава висок пример за идеолог и политик отговорил адекватно на проблемите на българското село и държава, образец на смел и успешен държавник поемайки кормилото при условия заплашващи самото съществувание на страната.

За привържениците на БЗНС, преживели комунистическия строй и прехода към демокрация, Александър Стамболийски е пример за себеотдайна служба на Организацията, пример за гражданска и политическа честност, пример, чието подобие не бихме могли да намерим днес нито в организацията ни, нито в обществото ни. И това е жалкото!

 

▲▲▲

 

От него :

 

 ... Пълно събрание на съчиненията му. Т.ІІІІ. Ред. и предг. Къню Кожухаров. Ур. и кор. Хр. К.Радев. Изд. Фонд. Ал.Стамболийски. С., 1947,322с. Т.I,ч.1.Михаил Геновски: Александър Стамболийски. Живот,идеи, борби 19001914. Т.III. ч.2.-- Трудова демокрация. Политически партии или съсловни организации. <4.изд.> Съдържа и Къню Кожухаров : Философскообществените възгледи на Александър Стамболийски с.970. С.,1947,246с. Т.II не е излязъл.

... Избрани произведения. Съст. и ред. Ненчо Димов, Йордан Зарчев, Богомил Вълов. С.,1979,524с.; 2.изд. С.,1980,524с.

Власт. Безвластие. Народовластие. <Писано в затвора.>. С.,1919,40с.

Върховният принцип на народовластието <Писано в затвора>. С.,1919,16с.

Глас из земледелската среда. Разказ. Отпеч. от в.Землед. защита. Плевен,1900,34с.

Двете ми срещи с цар Фердинанд. С.,1919,32с.; 2.изд. С.,1945,40с.; 3.изд. С.,1979,32с. Фототипно изд. на изд. от 1919г.; 4.изд. С.,1979,84с. Изд. е посветено на 100 год. от рождението на Ал.Стамболийски.; 5.изд. С.,1989,56с. Изд. е посветено на 110г. от рождението на Ал.Стамболийски.

Законодателната дейност на Обновителното XIX селско народно събрание. В кн. авт. означен С.А. С.,1923, 50с.

Защо ги съдим? Първа реч, произнесена на 8 заседание на 27 окт.1922г., III редовна сесия на XIX-то обикн. нар. събрание по вътрешната политика на правителството. С.,1922,103с.

Защо ги съдим? Втора реч на ..., произнесена на 9 заседание на 28 окт.,1922г., III редовна сесия на XIX-то обикн. нар. събрание по вътр. политика на правителството. С.,1922,76с.

Защо се сдружават земледелците <Писано в затвора>. С.,1919,32с.; 2. изд.,Плевен, 1945,32с.

Земледелец по занаятие и земледелец по убеждение. Библ. на БЗНС,№8. С.,1908,8с.

Земледелските дейци и тяхното израждане <Писано в затвора.>. С.,1919,76с.

Земледелският съюз и неговите врагове <Писано в затвора>. С.,1919,40с.

Земледелският съюз и неговите оръжия за отбрана и победа. <Писано в затвора>. С.,1919,54с.

Земледелско управление, първа година <15-часова реч на м-р председателя..., произнесена пред делегатите на XVI редовен земледелски конгрес>. С.,1921,192с.

Знаменита реч на м-р председателя..., произнесена на 16 земл. нар. конгрес. С.,1921,23с.

Из кореспонденцията на Александър Стамболийски. Документи..., С.,[1923],32с.

Интелигентните сили в Земледелския съюз и партиите <Писано в затвора>. С.,1919,80с.

Истината по разпокъсването на земледелската парламентарна група. Заглавието вероятно дублира Писмата ми от затвора...Вж по-долу. С.,1919,[.?.]

Какъв трябва да бъде политикът <Написано в затворите>. С.,1919,52с.; 2.изд.С.,1920,51с.

Нашите възгледи по държавните пенсии. Библ. БЗНС ,№3. С.,1908,46с.

Писмата ми от затвора по споровете в земледелската парламентарна група < С прит. на едно писмо от М[арко] Турлаков.> С.,1919,23с.

Политически партии или съсловни организации? Библ. на БЗНС, №12. С.,1909,448с.; 2 изд. 1920,200с, фототипно; 3.изд. с предговор от Никола Д. Петков. С.,1945,324с.; 4.изд. включено в Пълно събрание на съчиненията му [на Ал.Стамболийски] С.,1947, 322с.; 5. изд. от 2.изд. С.,1990,200с.

Принципите на Българския земледелски народен съюз <Писано в затвора>. С.,1919, 60с.; 2.изд.Плевен,1944,31с.; 3. изд. Пловдив,1944,36с.; 4.изд. С.,1945,36с.; 5.изд. С., 1990,57с.

Различието между Земледелския съюз и партиите <Писано в затвора>. С.,1919,57с 2.изд.Плевен,1944,32с.

Резултатите от дейността на Земледелския съюз <Писано в затвора>. Кор. загл. Какво постигна Земледелският съюз с опозиционната си дейност. С.,1919,52с.

Речите са подредени хронологически.

Реч на ..., Преславски нар. представител, член на земледелската парламентарна група, произнесена по отговора на тронното слово на 25 май 1908г. С.,1908,61с.

Реч на м-р председателя ...,по програмата на земл. правителство, произнесена в XVIII Обикн. нар. събрание. С.,1919,40с.

Реч, произнесена от м-р председателя ..., по сключване на мира в Париж. <22 заседание на Нар. събрание, 26 дек. 1919г.>

С.,1920,78с.

 

Ученик в Садово 1897 г.

Реч, произнесена от м-р председателя ...,по Законопроекта за трудовата повинност. <20 заседание на Нар. събрание, 27 май 1920г.> С.,1920,24с.

Реч, произнесена от м-р председателя ..., по Законопроекта за увеличение размера на държавните заеми. <32 заседание на Нар. събрание, 21 юни 1920г.> С.,1920,23с.

Реч на м-р председателя ..., в отговор на запитването на социалдемократическата парламентарна група относително публичните събрания, цензурата, военното положение и пр. <57 заседание на XIX-то обикн. нар. събрание, 16 септ.1920г.> С.,1920,56с.

Реч на м-р председателя ..., по Законопроекта за изменение Закона за бюджета на държавата за 1921/1922 финансова година <24 заседание, II извънредна сесия на XIX-то обикн. нар. събрание, 5 юли 1921г.> С.,1921,67с.

Реч на м-р председателя ..., по законопроекта за изменение и допълнение Закона за търговията със зърнени храни и произведенията от тях. <41 заседание, II извънредна сесия на XIX-то обикн. нар. събрание,7.IX.1921г.> С.,1921,135с.

..., Стоян Омарчевски и Райко Даскалов: Речи, произнесени от министрите Ал. Стамболийски, Ст. Омарчевски и Райко Даскалов по случай 30-год. юбилей на поета и обществения деец Цанко Церковски на 16 октомври 1921г. в с. Бяла черква и отговор на юбиляра. С.1921,50с.

 

за него :

 

... С.,1923,47с.

... Агитационна библ. Земледелска България. [Пловдив,1929],16с.

... [Албум.] Авт. и съст. П.Петрова, М.Дупаринов. Художник О.Киров. С.,1989,24с.

... Биографичен очерк. С.,1968,...с.

... --борец за мир и сближение със Съветския Съюз. С.,1952,16с.

... --документално наследство : Външна политика на правителството на БЗНС, 19191923. Съст. П.Панаиотов и Т.Добриянов. С.,1989,400с.

... Живот, дело, завети. Приветствия, доклади и съобщения, изнесени на Меж-дународната научна конференция по случай сто години от рождението на Ал. Стамболийски, София, 6 и 7 юни,1979. Ред. колегия: акад. Хр.Христов и др. С.,1980,640с.

... Комисия за преглеждане архивите на бившите министри. Дружбашкия режим. Документи. №1 и №2. С.,1923,31с. и 47с.

... Личност, дело, епоха. Библ. Зидари. Галерия убити държ. мъже.№45. Ч.I Плевен, 1928,127с. Ч.2-Доп. изд.Смърт. Плевен,1929,127с. Ч.3Стамболийски като оратор. <Бележити парламентарни и политически речи.> Плевен,1929,127с.

... Обществен деец и политик. С.,1922,50с.

... Очерк. В кн. авт. означен S.A.V.  С.,1922,50с.

... 1923-1948. Сборник. Издава КНИК.Урежда ред. комитет. С.,1948,80с.

Кабинета на г-на Ал.Стамболийски 19201921год. С.,1921,14с.

Музей Александър Стамболийски в село Славовица, Пазарджишки окръг. Илюстрован пътеводител. Съст. Здравка Лицова. С.,1987,48с.

Народът е приспан. Една бележита статия от Ал.Стамболийски. Реч на търновския народен представител Илия Н.Кирков, произнесена от трибуната на Народното събрание на 13 декември 1919г. в защита на преследваните по септемврийските събития. В БК 18781944 това загл. е подредено в творбите на Ал.Стамболийски.

С.,1919,16с.

Политическото красноречие на Стамболийски. Ч.I. Библ. Зидари. Галерия убити държавни мъже,№12. Плевен,1933,63с.

Смъртта на Ал. Стамболийски 14.6.1923-14.6.1933. Полит. библ. Зидари,№13. Галерия Убити държ. мъже. Плевен,1933,80с.

[Сто и двадесет] 120 години от рождението на Ал.Стамболийски. Доклади от тема-тичната конф. организирана от БЗНСНароден съюз, 26 февр. 1999г. в София.. Кор. загл. Александър Стамболийски. С.,1999,95с

Тридесет и пет години от гибелта на Ал.Стамболийски. Речи на Георги Трайков, Тодор Живков, Болеслав Подедорни, произнесени на 14 юни 1958г.в село Славовица, Пазарджишко. С.,1958,28с.

35 години от смъртта на Александър Стамболийски. С.,1958,15с.

14 юни 1924. Траурен лист..

Чуждия печат за дружбащината. Статия на г.П.Жантизон:Стамболийски и българския народ. Подредено и в Дружбашкият режим, брошура №10. С.,1923,80с.

Баучер Дж.Д. : Александър Стамболийски. Превод от англ. В кн. авт. озн. Джеймс Давид Баучер. С.,1921,15с.

Бел Джон Д. : Името на авт. Bell John D. Peasants in power. Al.Stamboliisky and Bulgarian Agrarian National Union, 18991923. N.J., 1977. бълг. изд : Александър Стамболийски и Българския земеделски народен съюз 18991923. Прев. от англ. Петър Тодоров. Предг. Пелин Пелинов и Петър Тодоров. С.,1993,285с.

Вълов Богомил : Александър Стамболийскижурналистът и публицистът. С.,1991,...

Пейо Гаджев : Поема. Трибунът. Със статия за великия покойник от Райко Даскалов. Библ. Селско творчество. Др. извори посочват Стамболийски вм. Трибунът. С.,1944,32с.

Генов, Паун Христов :

Земята беше твоят жребий. Книга за Стамболийски. С.,1989,584с.

От бащиното рало до държавното кормило. Документални разкази за Александър Стамболийски. С.,1981,311с.

Геновски, Михаил Иванов :

Ал.Стамболийски. Живот, идеи, борби <19001914>. Ч.1. С.,1947,246с. БК 1947, №744--Е част от Ал.Стамболийски. Пълно събрание на съчиненията му. Т.1. С.,1947.

Ал.Стамболийскиотблизо и отдалеко. Документирани спомени. Предг. Веселин Хаджиниколов. С.,1982,460с.

Димов, Ангел Георгиев и др. : Политически портрет на Ал.Стамболийски. Съдържа и Какъв трябва да бъде политикът от Ал.Стамболийски. С.,1999,99с.

Дружбашкият режим. Документи на Комисия за преглеждане архивите на бившите министри. С.,1923:№01: Ал.Стамболийски. 31с.

Кожухаров, Къню Петров : Александър Стамболийски. Биогр.оч. С.,1955,40с., 3.прер. изд. В кн. погрешно означено 2 прер. изд. С.,1968,192с.

Козолюбски Юлиуш : В БК 18781944 следващите две заглавия са подредени като анонимни.

Кой е Александър Стамболийски? С.,1943,24с.

Кой свали Стамболийски? Истината за 9 юни. Кор. оп. С.,1923,32с.

Мавродиева-Георгиева, Иванка Тодорова :

Александър Стамболийски . [Очерк]. С.,1993,72с.

Ораторът Ал.Стамболийски. [Изследване]. С.,1992,76с.

Пашев Борис : Ал.Стамболийски. Живот, идеи и дейност. С.,1946,39с.

Познавате ли Ал.Стамболийски? Бунтовника, публициста, държавник и мъдрец. Спомени и бележки от Ал.Ст.Пенчев, бивш народен представител. [Библ. Народен Уни-верситет,№64] 2.доп.изд. В.Търново,1947,50с. Кор. Александър Стамболийски <1.3.187914 юни 1923г.> Живот, борби и дело. 1.изд. В.Търново,1945,33с.

Петков, Никола Димитров : Александър СтамболийскиЛичност и идеи: По документи събрани и подредени от ..., Библ. Петко Д. Петков. С.,1930,343с.; 2.изд. С.,1946,380с.; 3.изд. Варна,1991,216с.

Румелийски Слави : Александър Стамболийски. Агит. библ. Землед. България, №1. [Пловдив],1929,16с.

Стоянов Людмил : Истинското име на авт. Георги Стоянов Златаров. Александър Стамболийски. Земледелският апостол. Романизуван живот. С.,[1931],365с.; 2.доп.изд. С.,1971,375с. 3.изд. Предг. Тодор Павлов. Послеслов Димитър Димитров.

Табаков Йордан : Александър Стамболийски. <Характеристика>. С.,[1930],64с.

Коста Тодоров : Стамболийски. Очерк. Белград,1938,[.?.]с.

Убиецът на Александър Стамболийски говори... [Сб. материали]. В.Търново,1991,80с.

 

▲▲▲

Опит за установяване на родословието на фамилията Стамболийски.

 

                                                                             Дойно Граматик

                                                                                    

                                                                                                                         

                                                                                                                         

                                                                                   х                           Гена   Иванка +Б.П

                                                                                                                                    

                                                                                                                                    

                                                                                                                                    

                           Стоимен                                    Георги Райков                        Хр.Ботев

     ↓←←←←←↓←↓→→→→→→→→→↓                                                

                                                                                ↓                               ↓

                                                                           ↓←      →↓                

Васил           Никола                    Александър                             Мария +вт.бр. с Д.Лолов

Майка Мария                   Майка Катерина    Милена   Сестра й                         

                             ↓←←←←←←←←←↓                                                                    

                                                                                         К.Муравиев                  

                     Надежда                    Асен                                                                   

                                                                Гина................................Гина                

    ↓←←←←←←←↓                            ↓→→→→↓→→→→                                           

                                                                                                                              

Алина          Милка                      Милена    Мария     Александър                Татяна Лолова

                                                                                      

                                                                                       ↓→→→→ →→↓

                     ↓← →→↓                                                                      

Димитър     Иван        Асен        Елвира      Иван        Барбара     Милена     

                                                                                       Майка Хана      Майка Снежана

                                                            ↓→→→→↓

                                                                         

                                                      Милена     Петра

 

Бащата на Ал Стамболийски, Стоимен е починал близо столетник на 09.06.1933 г. От първия си брак, с Катерина, той има двама синаНикола и Александър, от втория, с Мария, има син Васил, депутат в ХХ ОНС-1923 г. и е убит заедно с брат си.

Милена Даскалова е родена през 1875 г. Тя произхожда от видно Еленско семейство. Прадядо й, Дойно Граматик, е преписвач на Паисиевата история. Баща й, Георги Райков, е учител, основател на градското читалище в Пазарджик, участва в освободителните борби, след разгрома на Априлското въстание е арестуван и умира през 1878 г. в затвора от холера. Сестра й е майка на Константин Муравиев. Милена е учителка от шестнадесетгодишната си възраст.

Александър и Милена се оженват през пролетта на 1900 г. Дъщерята им, Надежда е родена през 1901 г., а синът им, Асен през 1904 г. През 1917 г. е обвинявана в подстрекателство към женски бунтове. Умира на 09.12.1945 г. в София.

Надежда се оженва за Иван Гр. Бояджиев, син на виден деятел на БЗНС, от с. Тотлебен, Плевенско, който е осъден по Деклозиеровата афера и е бил в затвора заедно със Стамболийски и с когото заедно купуват Чифлика в Софийския квартал Връбница. Иван Бояджиев е избран за трети помощник-редактор на Земеделско знаме през 1921 г. Секретар на Райко Даскалов в Прага, той е ранен от рикоширал куршум при убийството на Р. Даскалов. Член на УС на БЗНС-Врабча през 1932-1933 г.

Те имат две дъщери. Синът на Алина, Димитър е стоматолог. Милка се омъжва в известния индустриален род Саръиванови. Има двама сина-Иван и Асен.

Асен Стамболийски е виден деец на БЗНС. През 1946 г. е избран за депутат на Обединената Опозиция в VІ ВНС. Редовно сътрудничи във в-к Народно земеделско знаме и е член на Постоянното Присъствие на БЗНС-н. Петков. След отнемането на депутатския му мандат е арестуван и прекарва седем години по затвори и концлагер Белене. Освободен е през 1954 г. Разрешено му е да стане уредник на семейната си къща-Чифлика, превърнат в музей Ал. Стамболийски

Съпругата му, Гина е потомка на Гена, сестра на Ботевата майка Иванка. Майка й, Мария се омъжва повторно за Димитър Лолов, дядо на актрисата Татяна Лолова.

Те имат три деца-Милена, Мария и Александър.

Мария е омъжена за рано починалия журналист Петко Караджов (1933-1961). Имат син Иван, роден 1958 г., историк.

Милена е родена 1930 г. Омъжена е за Гроник Карагьозян, магистър фармацефт. Тя се отдава на политиката и публицистиката. Член на Постоянното Присъствие на прокомунистическия БЗНС, депутат и подпредседател на Народното събрание. След 10 ноември одобрява промените и подкрепя усилията за обединение на земеделското движение. Понастоящем работи за публикацията на документалното наследство на дядо си. Вече илезе първият том Александър Стамболийски. Законодателство.

Дъщеря им, Елвира е родена през 1955 г. Омъжена е за Евгени П. Танчев, син на Петър Танчев. Той е професор по конституционно право, бивш шеф на Правния съвет при президента Първанов и член на Конституционния съд. Имат две дъщери-Милена и Петра

Третото дете на Асен е Александър, роден през 1938г. Той е публицист, ръководил е международния отдел на Националния съвет на ОФ, депутат в VІ ВНС. Женен за Хана, родена 1940 г., племенница на полския министър председател от началото на двадесетте години. Имат дъщеря Барбара. От втори брак със Снежана има дъщеря Милена, родена през 1979 г. Александър почива през 1994 г.

Такива, накратко, са данните за фамилията на Александър Стамболийски. Те се нуждаят от уточнения и допълнителни сведения, за да може да се установи една по-пълна и достоверна студия по въпроса.

Трагичната съдба на земеделския лидер и народен трибун сигурно не е улеснила живота на потомството му. Сдружените земеделци уважават неговите потомци за усилията им да се съобразяват с тежкото задължение да оправдаят получения морален и политически кредит. И защото, до като живее името Стамболийски, то ще напомня на съвременниците за епичния живот на Александър Стамболийски.

Обратно

▲▲▲