Доц. Веселин Бояджиев

КОЕ БЗНС Е ПО-КАЗИОННО?

В летните горещини идещите избори за президент се наместиха като блюдо от всекидневната храна на медиите, което сервират на все по-малко вярващия в политиката българин. От една страна президентът вече е готов за член на Българското географско дружество, тъй като е обиколил и продължава с настървение да опознава страната. Всеядно,- важното е да има повод. Прав е човекът, в таза държава и на този народ така се прави и им се полага. Срещу него са напърчените му противници, действащи на принципа много вожд-малко индианец.

Радостно е, че в шумотевицата се чува и името на БЗНС, мярна се тук-там и главният секретар. Петимен бях да чуя нещо ново, нещо градивно. Щото вървежът надолу продължава и всичко, което се прави отново, буди доказаното недовериеи се питамедали не е насочено към нечие лично облагодетелствуване, може и да не е веднага

Има две събития в годината, на които много разчитам по различни причини. Те са поклоненията на о-в Персин и пред костницата на Славовица. На острова главен секретар не съм виждал не помня от колко години, но поне на Славовица съм се наслушал на речи за бъдещето. Таз години и това не даде Господ. Какво ли ни е приготвил ? Та за БЗНС вече спря да говори и нашата надежда и съюзник, който бяхме много харесали, - г-н Яни Янев. Но да не гледаме в миналото, въпреки че още древните са казали какво ни чака, ако не го знаем.

        Това сита-решета на г-н Пинчев, това люшкане, това прескачане. То да сме първи вече го знам. Една година при регистрирането за едни избори сам го изпробвах. Е, дадоха ни по телевизията, казаха, че ни имаи пак в тия. Думата ми не е за личностите на господата Петър Стоянов и Бойко Борисов. Думата ми е за ролята и падението ни. Първо, нямаме наш кандидат. На Иван Костов кой ли вярва, че Неделчо Беронов бил голям вожд и самият Костов бил готов да бъде воден от него като станел президент. Той така издигна и Петър Стоянов и оня го води, оставяйки ни сал едно Иване, кажи им. Тъжна е нашата чевръстост. Тъжно е съобщаваното ни от медиите пълно единство на ръководството при издигане на тази или онази кандидатура. Или ръководството ни е малобройно или е облъчено след като е готово да вдига безчет кандидатури. Ама дали можем да издигнем още някоя и друга личност за президент. До дупка, т.е. докато някой се съгласи или докато ние успеем да се качим на влака на националната политика, от който слязохме на границата между двата века. За следващите избори за парламент кой ли ще ни даде едното избираемо място. Това е реалната ни цел. За връщането на Съюзния дом и други лакърдии не съм чувал от отдавна, дори за забраната да не ходя на Славовица не бях разбрал. Бре, изложих се. Няма да коментирам нашите кандидатури. Даже и заради това, че не зная дали няма да има още някоя. Сещам се обаче за миналите години, когато и аз със страст и без много много да се свеня хвърлях навсъде жигосващото казионен. Тази дума се употребяваше за указване на всичко официално земеделско от времето на социализма. И според мен беше заслужена. Знам, че със сухото гори и суровото и го разбрах още през 1990г, когато на няколко места казионни земеделци създадоха БЗНС-Никола Петков и веднага бяха забравени като грешници, а на други точно казионните се оказа по-верни и по-здраво свързани с БЗНС и неговото болезнено неосъществено единство. Голяма радост бе след обединението, че в окръжните ръководства, все още повсеместни, ние, т.е. добрите, бяхме взели превес и казионните водеха само на едно място. Историята е поучително нещо.

Всъщност казионноста е външен признак и засяга външната политика на един човек или на една организация. За да бъде наречен БЗНС на социализма казионен, а членовете му казионери и казионни, причината е в пълното им подчинение на БКП и т.н.т. Без програма, приемайки БКП документациятавсе известни и правилно критикувани факти.

Нейсе, стана обединението в големия БЗНС. Той нямаше да е казионен. Ама още преди това се разигра драмата Изгубена/загубена/Станка с ролята на БЗНСН.Петков в рамките на СДС. Цялото ръководство и депутати и местни ръководители стръвно се бяха впримчили за лъжата, че ние сме основата на СДС. Да бе, ако фуражът се приеме за основа на млякото съм съгласен. Та нали тъкмо ръководството на БЗНС Н.Петков внушаваше на потенциалните си по потомствена линия млади членове да правят СДС или поне братската Социалдемократическа партия с обяснението, че така било добре и за Съюза, но най-вече за демокрацията. И днес все още има неразбрали, които се хвалят при възможност какви приноси имат към СДС. Пука им на СДС и неговите водачи, сред които припознавахме и наши. А бе той и Общи е свой на Левски, били са заедно.

Постепенно започна да ми прави впечатление, че на единствените избори местните, където можехме да се представим свястно, нашите членове, които бяха издигани за кандидати, започнаха бързо да намаляват. Сервираха ми се обяснения защо кандидатът ни не е от нас от рода на познавам баща му, беше наш член, добро момче е, от добро семейство е, на мен не ми се занимава. Никъде и до днес при избора на определен кандидат за определена длъжност не се изисква той да е готов да поеме теглото поне на неговото равнище. Нашият главен секретар трябва да е за президент, министър-председател. Като реалист разбирам, че не можем да искаме, както в началото на организацията, задължително и само сами да се явяваме на всички избори. Но хората от ПП не трябва да слизат под министър и заместник-министър. Председателят на общинската дружба в момента, в който приема ръководството трябва да се готви за кандидат-кмет. Подкрепата за чужди кандидати трябва да е и  з  к  л  ю  ч  е  н  и  е. Пълзящото ни замиране обаче върви и от горе надолу и в обратна посока.

Няма да коментирам нито качествата, нито миналото, нито бъдещето на нашите кандидати, нито нашето отношение към тях. Всичко, включително и нашето е една ясна конюнктура. А забравената в миналото и възкръснала дума далавера, за чиито измерения вече не знам докъде се простират?

        Та кое БЗНС е по-казионно, - днешното или онова? Знам, че може би единственото място, където все още сериозно се интересуват от нас е Историческият факултет на Софийския университет. Те и историците са едни: обичат да правят сравнения, дори са купили от географите думата паралели. Ми ако ни теглят едни паралели какви ли екватори и гринуички меридиани ще излязат на ачик ?

        Какво ли бъдеще чака една казионна организация? За Устав, за Програма, за политика ли, за какво да не питам? Все едни питанки остават на края. То с питанекъде ли е нашият Цариград, щото в него български цар никога не е имало и народът отрано се е ориентирал към чуждите. Помагай, Господи !

●●●