Димитър Илиев (08.11.1897-1966)

Е роден на 08.11.1897 г. в с. Тишевица, Врачанско, в някога заможно и будно семейство.        Като ученик във Врачанската гимназия става толстоист. Съученик му е Стоян Калъчев, по това време анархист. Селски учител. През войната завършва ШЗО в Бояна. След войната записва право и става член на БЗНС. Издава на своя сметка стихосбирка Незабравки. Започва да публикува във в-к Земеделско знаме. Организира земеделски дружби в своя край. Участва в ХV конгрес-1919 г.- и взема страната на Драгиев. Местната дружба го изключва за една година като драгиевист. Участва, заедно със Стоян Калъчев, в подготовката на конгресната резолюция. Приет е за помощник-редактор на в-к Земеделско Знаме-1919 г. И с него се случва сблъсък с Телефончето, както по-рано с Калъчев и е уволнен. Назначен е за учител в с. Ставерци, Оряховско. По настояване на Ал. Стамболийски се завръща в София и заема предишния си пост-1920 г. Централизира подготвителните работи по създаването на БЗМС и след Учредителния конгрес-1921 г.- отговаря за текущата работа в редакцията на в-к Младежко знаме. На 20.06.1921 г. е създадена младежка земеделска група Ал. Стамболийски в с. Тишевица.

Жени се 1922 г. за отдавна уговорена женитба с дъщеря на богат селянин от с. Ставерци. Кумува им семейството Никола Захариев. Имат дъщеря и син който е роден докато Илиев е в затвора 1927 г. Внукът от дъщеря му е проф. дин Димитър Попов, който е уредник и съставител на спомените му.

8/10.11.1922 г.-І редовен конгрес на ЗМС-Илиев е избран за член на УС и негов председател от Пашмаклийски Смолян) окръг. След като Стефан Цанов се отказва от поста секретар на ЗМС Илиев го замества. Частен секретар на Р. Даскалов. Придружава го в предизборната му кампания през април 1923 г. Като секретар на ЗМС е автор на окръжно №8 без знанието на секретаря на БЗНС Мико Петков. Д. Илиев, Н. Захариев и Радослав Нотев са били членове на ИК на бойните отряди създадени през май 1923 г.

        След деветоюнския преврат е арестуван в V полицейски участък, където са били задържани особено опасни земеделци-в една килия с Бакалов и Муравиев. Преместен е в Централния затвор, което му спасява живота. 10.09.1923 г.-е освободен заедно с Радослав Нотев. ВМРО го заплашва със смърт. Заминава си на село, но и от там го гонят. Отива в селото на жена си и участва в Септемврийския метеж. Декемврийският конгрес на ЗМС се провежда без него. Завършва право през февруари 1924 г. и стажува при врачански адвокати-комунисти. Единофронтовците се опитват да го привлекат, но без успех. Привлечен е за помощник на Петко Д. Петков в редакцията на в-к Земеделска защита, но пише и във в-к Народна защита на Д. Грънчаров.

5/7.09.1924 г.- заминава със земсова делегация (Никола Велев, Спас Найденов, Никола Захариев и Иван Попов) на конгрес в Любляна на Славянския Земеделски Младежки Съюз, чиито е подпредседател. Цялата делегация остава в емиграция. По-късно пристига съпругата му с малко дете. Отговорник е за емиграцията в Ниш.

07.03.1925 г.-Председателства другарски арбитражен съд в Прага в спор между Оббов и Цоков, който е оправдан от обвиненията на Оббов. Участва активно в междуособните борби на земеделската емиграция заедно с Никола Захариев и Дени Костов, но не заема страна в борбата между двете групи на Задграничното Представителство или по скоро не одобрява и двете. От тогава датира и неприязненото му отношение спрямо Оббов и Вергил Димов, както и противоречивите му отношения със Стефан Цанов, вече назован папата.

По настояване на Стефан Цанов, той се завръща в България през 1926 г. въпреки реалната опасност да бъде обвинен в неамнистирани деяния. Назначен е за съдебен стажант във Видин, а после в Оряхово, където започва адвокатска практика при видния земеделец Петко Деков. През 1927 г. е арестуван и обвинен за участие в нападението на Годеч (22/23.01.1925 г.) като е подложен на жестоки инквизиции. Арестуван е и Никола Захариев. В Централния затвор остава до процеса (в края на 1927 г.) на който е оправдан. Прокурор му е Ангел Держански. Наново се установява като адвокат в Оряхово. Избран е за председател на околийската дружба-1929 г. Стефан Цанов постоянно го релансира с искане на пари и ги получава.

В навечерието на ХХІІ конгрес -21/23.11.1930 г.-се води ожесточена борба за оглавяване на организацията. Групата на Гичев-Муравиев е подкрепена от Н. Атанасов, Хр. Стоянов, Н. Захариев, Велико Великовски. В групата на пладненци е Ал. Оббов. Стефан Цанов е подкрепен от местни в Кнежа деятели и е готвен за водач на БЗНС, но опортюнизмът му проваля тези планове. Досегашното ръководство на Г. Марков и Ал. Радолов се бори за запазването на позициите си. Преди откриването на конгреса, Стефан Цанов постига разбирателство с Гичев и е избран за Председател на бюрото на конгреса и за Председател на УС.

УС: Д. Илиев (от Мастанлийски окръг(Момчилградско) от където не е имало делегати), Д. Зографски, Дени Костов, К. Муравиев, Недко Ботев, Пъшо Таков, Омарчевски, Стефан Цанов, Ст. Даскалов, Н. Захариев и др.

ПП: Д. Гичев-секретар на ПП, Петко Деков-редактор, Д. Долбински-редактор на Зем. мисъл, членове- Радолов, Г. Йорданов, Г. Марков, Николай Велев

След ХХІІ конгрес и все до парламентарните избори за ХХІІІ ОНС - 1931 г.- в Съюза се развихрят междуособни борби. Въпреки решението на конгреса за самостоятелно участие в изборите, утвърждава се линията за коалиция с демократичните партии. Двете ПП се обединяват преди самите избори и постигат изборна победа.

Д. Илиев е против гичевистите и е критичен спрямо Стефан Цанов, който се е разбрал с тях. Не е включен в депутатските листи. Земеделците недоволстват от неизпълнението на правителствената програма и започналото брожение рискува да разцепи Съюза. Най злободневният проблем е амнистията на земеделците-емигранти, нежелана от застрашените за постовете си гичевисти. За това и гласуваната амнистия не засяга бившите земеделски министри.

ХХІІІ конгрес-21/23.11.1931 г.:

Въпреки че е избран за представител на своя окръг, заедно със Стефан Цанов, той не е допуснат на игрището (!) където заседава конгреса. Папистите търпят пълно поражение.

По внушение на Цанов, той участва в паралелния конгрес на групата Марков-Томов, 1932 г. ПП на БЗНС Сердика 1932 г.:Г.Марков, Недко Ботев, Дим. Илиев, и Хр.Г.Попов. Тази стъпка също е резултат на двойствени игри на Стефан Цанов от които той, в последния момент, се измъква не спазвайки обещанията си.

През лятото на 1932 г. е било постигнато едно ефимерно обединение- Об. ПП:от пладненци-Асен Павлов, Н. Петков, Ал.Ганчев и Ат. Малинов; от Сердика-Г.Марков, Недко Ботев, Дим.Илиев и Хр.Г.Попов; от драгиевистите-Д. Досков, Дечо Тенев, Грозьо Динев и Найден Команов; от недоволните от Врабча 1-Нед. Атанасов и Петър Коев.

        През февруари 1932 г. В Оряхово се провеждат частични избори, след касиране на депутат от опозицията защото на общите избори не е имал навършени 30 години. Вергил Димов е правителствен кандидат. Кампанията му е изпълнена с тормоз върху местните дейци които не приемат кандидатурата му и издигат отделна листа начело с Д. Илиев. Близо до Козлодуй е убит противник на В. Димов, сдружен земеделец. Димитър Мацанкиев издава брошура по този повод: Кървавите дири по снежните преспи. Истината по Оряховския избор. С.,1932,64с.

През есента на 1933 г., Никола Захариев и Стоил Стефанов напускат Врабча. В споразумение със Стефан Цанов, те свикват свой конгрес в градското Казино, по същото време с конгреса на Врабча, но, за кой ли път, Цанов променя поведението си. Стоил Стефанов е избран за секретар. Папистите са отвратени от водача си.

След деветнадесетомайския преврат е арестуван в Оряхово.

През март 1938 г. са насрочени законодателни избори по мажоритарната система за ХХІV ОНС. Резултатите са 60 мандата за опозицията от всичко 120, земеделците получават 46 мандата (Врабча 1-27 между които Д. Гичев, Д. Илиев, Д. Кушев и др; Пладне-10-Д. Мацанкиев, Д.Стоянов, М. Драндаревски, Къньо Славов, Н. Петков, Т.Лазаров, Ради Найденов; Селски глас 1-Н. Атанасов; Орач 4-Омарчевски, Г.Марков, Н. Захариев ???; независими- 4). Георги Марков е избран за правителствен подпредседател на НС.

Илиев напуска с десетина други депутати парламентарната група на Врабча 1 и се обособяват в отделна група.

В предизборната кампания правителството го обявява за свой кандидат. Депутат в ХХV ОНС-1940 г.

От 1938 г. поддържа приятелски връзки с Н. Петков.

На 24.12.1943 г. произнася реч в Парламента против комунистите.

        През август 1944 г., застъпва широкото участие на БЗНС в правителството на Багрянов.

След 9-и септември е задържан в централния затвор за кратко време и е освободен по настояване на Н. Петков.. Стефан Цанов се опитва пред комунистите да го ликвидират. Става защитник на Багрянов и на Никола Захариев, но повдигнатото му обвинение му попречва да ги защитава. Името му е публикувано като подсъдим пред Народния съд, поправено по-късно. През 1945 г. е избран за Председател на Юридическата секция в Съюза, където наследява Недко Ботев. Адвокатската му кантора, на ул. Алабинска 38, е наречена Якобински клуб, те поемат защитата на преследвани земеделци. Кантората става център на политическа информация и много посещавана (Справка до Тодор Живков за поведението на близките съмишленици на бившия земеделски лидер Димитър Гичев

юли 1956 г. Строго секретно!

ДИМИТЪР ИЛИЕВ, бивш народен представител от опозицията, добавил: "Човека (Гичев) е решил да отстоява докрай и да мре за народа".)

Защитава Асен Стамболийски относно софийското му жителство. Пише особено много статии по време на предизборната кампания, неподписани по настояване на Стефан Цанов пред Никола Петков.

Н. Петков го иска за защитник. Той е имал само едно свиждане с Петков и то в присъствие на множество милиционери. Защитната му реч е запомнена с куража си.

16.08.1947 г. в адвокатското му бюро, след края на процеса срещу Петков, се е състояло събрание на видни опозиционери. в очакване да научат присъдата(сводка на ДС).

Няколко дни след екзекуцията на Петков, той е арестуван и показанията му са използвани за пропаганда. Задържан е през декември 1947 г. и въдворен в концлагера Куциян. Освободен е на 31.07.1948 г. Изселен е в родното село на съпругата си, където се занимава със земеделие. Спомените му завършват без поставен край, събитията, вероятно, са му попречили за това.

Животът на Димитър Илиев е пример на скромност и на всеотдайна вярност към земеделските идеи и безпримерна честност спрямо земеделската организация. Може само да се съжалява че такъв човек е преживял подобна орисия!

▲▲▲