Грънчаров, Димитър Нинов 16.06.1883 29.04.1925

 

 

     Роден е на 16.06.1883 г. в с. Равнище, Тетевенско. Семейството му се е изселило от с. Стъргел, Софийско. Баща му, Нино е земеделец и търговец на добитък, народняк. Завършил VІ гимназиален клас във Враца, той отива при брат си Банчо - фелдфебел във Велико Търново, където завършва гимназия. Участва в социалистически кръжоци и научава френски и немски. Учителства няколко години в родното си село, участва в учителското професионално движение и е тесен социалист или по-точно съюзист. Отбива военната си служба в 33 Свищовски пехотен полк 1903-1904 г. На 12.09.1904 г. се жени за Вела, селско момиче и през 1905 г. им се ражда дъщеря Невена (по мъж Арзуман, която се изселва в Щатите). Развеждат се през 1913 г. и през 1916 г. Грънчаров сключва втори брак с Мара Прелезова, актриса, от която има дъщеря Нина. Бракът им е неуспешен.

      Записва право в СУ през 1908 г. През 1911 г. започва да пише в социалистическия в-к Напред, редактиран от Кръстьо Раковски и следи дебатите в V ВНС където вижда Ал. Стамболийски за пръв път. Установява се като адвокат в София през 1912 г. Защитава един от обвинените в атентата в градското казино на 31.01.1915 г., което го прави известен. Познанството му с Рувим Х. Маркъм, професор в Американския колеж в Симеоново и известен журналист, му позволява да се заеме с покупка на земи в Дървеница и Симеоново за постройката на новата сграда на колежа, което му донася значителни хонорари и земи в района. По-късно, в съдружие с Лазар Димитров образува млекарско дружество Витоша в с. Дървеница. През войната служи във военно-съдебната част и е командирован в Скопие. След войната е обвинен по чл. 4 от закона за осъждане на незаконно забогателите и е оправдан.

        Срещали са се често с Ал. Стамболийски. С Петър Янев са състуденти и Грънчаров ги съветва по правни въпроси. Членува в БЗНС от 1922 г. Става неплатен организатор за Плевенска област. Привлича в БЗНС Илия Станев, учител в с. Торос (сестра му по-късно ще се омъжи за Прокопи Киранов, съдружник на Грънчаров в адвокатската му фирма). Предложено му е да бъде избран за депутат, 1923 г., но той отказва. Правен съветник на Цвятко Аврамов-държавен обвинител по процеса срещу виновниците за войната.

        Адвокатският му кабинет на ул. Искър №11 е голям, има много сътрудници, между които М. Геновски и Петко Ралчев (участник в Учредителния конгрес на БЗНС), член на БКП. Бил е защитник на Плевенските метежници. На процес в Карлово се явява с полицай, защото самият той е арестуван. На процеса срещу земеделските министри и членовете на Постоянното Присъствие е защитавал Мико Петков.

        Арестуван е на 10 юни и оставен под полицейско наблюдение. Съден е за организиране на бойните групи на БЗНС в Луковитско (за чиито началник е избран през май 1923 г.) и за метежите в гр. Роман и освободен от Луковитския участък в края на август. срещу голяма имотна гаранция, събрана от сдружени земеделци. До юни 1924 г. е арестуван 19 пъти. Нелегален, той произнася надгробна реч при погребението на Петко Д. Петков и се изплъзва от полицията.

        Грънчаров е много активен журналист. Нелегален, той споделя с Невена Елмазова, че ако се нормализират времената ще се занимава само с журнализъм. Сътрудничел и редактирал е често спирани от цензурата вестници като Народно знаме, Народна защита, Народовластие, Оранжево знаме, Народно знаме с редактор Динол Динков и др.

Брошурата му Блок на трудовата демокрация е публикувана на части в Оранжево знаме и подготвена след това за печат. Предговорът е от Петрини. В нея той излага програмните си виждания по сътрудничеството на БЗНС с БКП. Той сам констатира, че двете партии са били на една позиция само при гласуването на Референдума за съдене на виновниците за националните катастрофи. Окачествява позицията на БКП по време на деветоюнския преврат като битка между две буржоазии за погрешна. Приема, че лозунгът Единен фронт на труда е лансиран от Коминтерна и допуска, че червения Селски Интернационал е самостоятелна селска централа. Той говори за селско-работническо правителство, до като комунистите винаги са прокламирали, че са за работническо-селско такова. Той е за Република.

Употребявал е различни псевдоними като Дякон Игнатий, Димо Кръстев, Камен Ценов и др.

        Първите контакти за взаимодействие между БЗНС и БКП са осъществени с Петко Д. Петков и Цвятко Аврамов от Иван Пашов-член на ЦК на БКП, но те имат информативен характер и поетите задължения са по-скоро лични, отколкото такива на БЗНС като организация. На 04.09.1923 г., Грънчаров и Хр. Г. Косовски се срещат с Петко Д. Петков и се информират взаимно за положението. Временното ПП, съставено в казармите през юли, започва възстановяването на Съюза. С негово съгласие Петков започва да редактира в-к Народна защита. Още на тази първа среща Петков е предпазлив и резервира мнението си за обща работа с комунистите. На нова среща присъстват Цвятко Аврамов и Николай Петрини. Тя завършва без взето решение за единодействие. При избухването на септемврийските комунистически метежи няма редовно преговорено и прието споразумение между двете организации. Съставено е ново Временно ПП със секретар Никола Н. Велев, който е от левицата на Съюза. То подготвя предизборната кампания за насрочените на 18 ноември избори. Кандидатите за депутати са посочвани от самите организации, а процедурата при съставянето на общите листи не е съвсем ясна. От 72 изборни райони, общи листи е имало само 12, чисто земеделски листи-31. Избрани са 30 депутати-земеделци и 8 комунисти. Парламентарните им групи са отделени. Грънчаров е бил кандидат за депутат в Пазарджик по време на ноемврийските избори 1923 г., но е изгубил с много малко гласове. Скоро след изборите, на 25 ноември, Първото временно ПП поема отново ръководството на Съюза-Петко Д. Петков и Н. Петрини стават членове на редакцията, без Грънчаров. През декември 1924 г. земеделската парламентарна група отхвърля участието в Единния фронт. Организира се наново Студентска земеделска просветна група при БЗНС, чието ръководство е от представители на всички фракции. То издава сп. Земеделска защита, редактирано от М. Геновски. Взето е решение да се спре Народна защита като орган на Съюза и да се замени със Земеделска защита с редактор П. Д. Петков. Единофронтовците обаче подновяват излизането (на 17.01.1924 г.) на спрения в-к Народна защита под редакцията на Грънчаров, Петрини и Пекарев (който скоро я напуска). Това означава практическото напускане на БЗНС от групата на Грънчаров. През февруари 1924 г. към тях се присъединява Лазар Станев, уволнен учител, социалист, който става уредник и администратор на вестника. Румянцев също е сътрудник на вестника. В поредица от осем статии Грънчаров подкрепя създаването на комунистическата Партия на труда. На процеса срещу земеделските ръководители, започнал на 20.03.1924 г., Грънчаров защитава Мико Петков-секретар на БЗНС в навечерието на преврата. Процесът завършва с оправдателна присъда. На 20.04.1924 г. заседава Върховният Съюзен Съвет. Избрано е ПП: К. Павлов, М. Торлаков, П. Янев, К. Томов-редактор на Земеделска защитаи Г. Марков-секретар. Това ръководство е против Единния фронт.

        През март 1924 г. Грънчаров и Петрини се срещат със Станке Димитров-секретар на ЦК на БКП. Обсъждат се взетите решения на Задграничните ръководства на БЗНС и на БКП за поемане на курс към въоръжено въстание. Петрини поема военната организация, той вече има връзка с Коста Янков. Създаден е Акционен комитет на единофронтовците в БЗНС: Грънчаров, Петрини, Косовски, Иван Неделчев, Георги Драгнев, Никола Кротнев. Грънчаров е имал различия с Петрини. Петрини е луд!... Аз го ръководех, а сега никого не слуша... - споделя той с Елмазова.

П. Д. Петков отказва участието си. Не е ли пресилено да се твърди, че П. Д. Петков е единофронтовец?

Грънчаров и Петрини участват в Общ Акционен комитет на Единния Фронт с Коста Янков и Станке Димитров. На 20.04.1924 г. се състои заседание на ВСС. Излъчено е ПП: Г. Марков-секретар, Коста Томов-редактор и К. Павлов, М. Торлаков, П. Янев. Взема се решение да не се участва в Единния фронт. За 18 май са насрочени избори за общински и окръжни съветници. Няма официални листи на Единния Фронт, а само местни споразумения. През лятото на 1924 г. левицата в БЗНС свиква отделна конференция, която избира Грънчаров и Петрини в ръководството. На нова среща с Марек през август 1924 г. са подписани: Протокол за единен фронт между БКП и БЗНС; Основи, организационна форма, платформа и цел на бойния фронт на БКП и БЗНС; Програма на работническо-селската власт. Тези документи са подписани от Грънчаров и Петрини от името на някакъв Акционен комитет (Грънчаров, Петрини, Косовски, Никола Котев, Георги Драгнев и Иван Неделчев) към БЗНС, което е съвсем недопустимо. По-късно, той научава, че е съществувал втори таен земеделски комитет, в който участвал и Георги Драгнев-малко известен факт! В началото на юли Грънчаров излага своите позиции на събрание на Софийската градска дружба, за което ПП го изключва от Съюза, защото провежда вредна за Съюза дейност и напуска земеделската идеология. През август, след няколко арестувания, Грънчаров минава в пълна нелегалност. През септември 1924 г. Оббов им съобщава, че е против изграждането на Общ акционен комитет, което Грънчаров не приема. Хр. Стоянов и Н. Атанасов-другите два члена на Задгр. Р-во, на среща с Г. Димитров в Прага, в началото на септември 1924 г., заявяват, че поддържат Единния фронт. През ноември се е състояла среща на Акционнния комитет с пратеника на Задграничното Ръководство на БЗНС - Христо Гетов-Оббов, който застъпва идеята за самостоятелно земеделско въстание, а комунистите могат само да са помагачи. Тази позиция е отхвърлена от Акционния Комитет, без да се стига до разрив. Петрини и Косовски са натоварени с военните приготовления за въстание. През декември 1924 г. се състои ІІІ конгрес на БЗМС, на който се сблъскват единофронтовци и техните противници. В УС са избрани единофронтовците Иван Марев, М. Геновски, Г.Трайков и др. В началото на 1925 г. земеделската парламентарна група се обявява против участието на БЗНС в Единния фронт. На 05.01.1925 г. Ц. Бакалов е пуснат от затвора под гаранция. На състоялия се ВСС на 22 януари постъпва молба от Грънчаров  (член на Луковитската градска дружба) да се преразгледа изключването му от Съюза. Въпреки бляскавата защитна реч на Петрини това решение не е отменено. Новото ПП е центристко - ни на дясно, ни на ляво, само напред. Полицията започва да инфилтрира това нелегално движение, започват разкрития в провинцията. От декември 1924 г. Грънчаров минава в пълна нелегалност. Укриван е от Невена Елмазова (близка с д-р Михалчев, началник на политическия отдел при Обществената безопасност) и Стефана Попова в жилищната кооперация Москович Палас, ул. Цар Самуил и при Адела Николова, ул. Генерал Паренсов. Подготвяно е заминаването му за Москва, за да установи връзка с комунистическия Селски Интернационал, но вместо него заминава Станке Димитров. Арестуван е Йордан Николов, телохранител на Грънчаров, който, след жестоки инквизиции, издава нелегалната квартира при Попова, но полицията не открива там Грънчаров. Той се укрива при Адела Николова. След арест на Лазар Станев той намира убежище при семейство Леже, но след освобождаването на Станев той се завръща при Адела. На 10 март той отива при Невена Елмазова, пак в Москович палас. На 14 април, при Адела, се е състояла среща на Общия Акционен Комитет, след което са вечеряли заедно Фридман (ранен от полицията при престрелка на ул. Русалка), Петрини, Косовски. Никой не знае какво се готви, а и Фридман, който вероятно е знаел, мълчи. След атентата на 16 април са арестувани Адела, Петрини, Х.Ж. Косовски и Фридман. Научавайки за атентата в Света Неделя, той се провиква: Какво безумие! И в предсмъртните си писма до децата си той отрича каквото и да било участие на земеделци в този акт. На Елмазова, той потвърждава, че не е знаел за атентата и заявява: Кълна ви се в децата си!

        Личните му средства са на изчерпване, а помощ от БКП не получава. Имал е застраховка живот за повече от един милион лева, на името на жена му-той я прехвърля на децата си преди да тръгне за Дървеница.

Вълната от арести прекъсват нелегалните му връзки, съпругата му отказва да му помогне, а поради опасност от разкрития той е трябвало да напусне дотогавашното си убежище при Невена Елмазова. Илия Станев го снабдява с фалшива лична карта на името на Божко Хаджийски издадена от кмета на с. Слатина Лико Митров. Преди да напусне убежището си той пише на голямата си дъщеря Невена като освен бащинските си напътствия отхвърля решително да е вземал някакво участие в подготовката на атентата. На 28.04.1925 г. пак Илия Станев урежда извеждането му от Прокопи Киранов при Христо Рунев, управител на млекарската кооперация, на която Грънчаров е фактическият собственик (на когото Грънчаров е кум) в с. Дървеница. Рунев ги отвежда за нощувка при Георги Котев. Бил е предаден. На 29 април се води престрелка. Грънчаров се самоубива. За отбелязване е, че той както и Николай Петрини са били въоръжени с пистолет и ръчни бомби. Той е вярвал, че при арест ще бъде ликвидиран веднага.

        С това самоубийство целия Общ акционен комитет е унищожен, с изключение на Марек, който е в Москва. Четири дни по-късно е започнал процеса срещу извършителите на атентата и ръководителите на Единния Фронт. На него, Фридман свидетелства, че дружбашите са се сношавали с политическия отдел, но не и с военния център на БКП-организатор на атентата. Укривателите на Димитър Грънчаров: Лазар Станев е осъден на смърт, но присъдата не е изпълнена и той умира от туберколоза през 1938 г.; Стефана Попова и Невена Елмазова са осъдени до живот, присъда намалена респективно на 12 и 15 години затвор. Самият Грънчаров е осъден в процеса срещу атентаторите задочно на смърт и глоба от 500 000 лв.

        Димитър Грънчаров се намесва в политиката на вече зряла възраст. Краткото му участие в организацията на БЗНС ограничава влиянието му в нея. Въпреки съюзните становища както и тези на Задграничното Представителство на БЗНС в Чужбина, той се определя за тясно сътрудничество с БКП и изпъква като земеделският теоретик на Единния Фронт. Предпоставката, че така ще бъде свален Сговора от власт и че новото селско-работническо правителство ще продължи несвършеното от земеделския режим, не е подкрепена с друго освен с вяра. Когато комунистите готвят атентата в Света Неделя той теоретизира за Трудовата демокрация-това изглежда наивно и трудно разбираемо. Остава само личния му кураж да сложи край на живота си, което възвишава личността му. Започнатото от него сътрудничество с комунистите ще има дълголетно бъдеще, което ще докаже, че това сътрудничество не е възможно, че то е вредно и за БЗНС, и за България.

▲▲▲

БИБЛИОГРАФИЯ

Бозаров В.: Трибун на работническо-селското единство. С.,1978,

Георгиев Николай: Димитър Грънчаров. Очерк. С.,1979,36 с.

Елмазова Невена: Април 1925. Димитър Грънчаров-идеологът на Единния фронт. Спомени. Предг. Георги Драгнев и М. Геновски. С.,1946,262 с.

Радев Хр. К.: Димитър Н. Грънчаров. Единофронтовецът. С.,1987,404 с.

Присъда №196 в името на Негово Величество Борис III, цар на българите, против Ст[анке] Димитров, Марко Фридман, Дим. Грънчаров, Николай Петрини, Хр.Ж.Косовски, Петър Т.Задгорски, Петър Абаджиев, Дим. Даскалов, Благой Ст. Камбуров и Г.К. Коев. С.,1925,36с.

Кървавият велики четвъртък. Атентатът в храма Св. Неделя. Делото ФридманЗадгорскиКоевГрънчаровПетриниКосовски и др. <По стеногр. дневници на съда>. С.,(1925),148с.

▲▲▲