Спас Дупаринов (27.04.1892 10.11.1923)

        E роден на 27.04.1892 г. в с. Чамшадиново (Веринско), Ихтиманско. Семейството е многобройно-пет момчета и едно момиче. Фамилията му е будна и дава видни жители на  селото. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил-1910 г. Запознава се с Ал. Стамболийски и става член на БЗНС-1908 г. Не му е позволено да бъде учител в родното си село. Започва да работи във в-к Земеделско знаме и записва Философия и педагогика в СУ 1910 г., навлиза в средата на студенти-земеделци като Петър Янев, Оббов, Омарчевски, Йордан Дойчинов и в средата на бохемите около хумористичния седмичник Въртокъщник, редактиран от Хр. Стоянов. Приятел е и с Марко Марков-бъдещ скулптор и автор на паметника на Ал. Стамболийски пред Съюзния дом. На ХІІІ конгрес на БЗНС-1911 г., като председател на комисията по печата, той критикува списването на Земеделско Знаме, което предизвиква Ал. Стамболийски да предложи оставката си като редактор. Този инцидент не оставя следа в бъдещата кариера на Дупаринов.

        През 1912 г. той започва да следва право в Женева заедно с Петър Янев. Участва в Балканската война в състава на 22 пехотен полк и е ранен. Продължава следването си в Брюксел, където следва и Илия С. Караджов. Завършва право в края на 1916 г. и се завръща в страната. През световната война завършва ШЗО в Скопие и е тежко ранен в ръката на фронта. Демобилизиран е 1917 г. Посещава често Самболийски в затвора. На 10.09.1917 г. започва да излиза наново в-к Земеделско знаме - Дельо Георгиев и Дупаринов са в редакцията на вестника. След Радомирските бунтове извежда ранения Райко Даскалов в Солун. Предизвиква с изказването си напускането на Д. Драгиев на ХV конгрес-1919 г.

Избран е за пръв помощник-редактор от ХVІ конгрес февруари 1921 г. подпомаган от Ст. Калъчев и Иван Гр. Бояджиев. Той е действителният редактор на съюзния орган-1917-1918 г. и помощник - редактор 1919-1920 г. С многобройните си статии той си навлича омразата на старите партии, което обяснява и убийството му след преврата. На ХV конгрес 1919 г. апострофира остро Драгиев и обидени групата му напуска заседанията на конгреса. В писмо до Ал. Стамболийски Дупаринов поднася извинение на Драгиев за постъпката си. Избран е в УС на Народен магазин-юни 1919 г., април 1920 г., 1921 г. Член е на Контролния съвет на Кооперативна банка-януари 1920 г.

Избран е за депутат - 1920 г. в ХІХ ОНС от Кюстендилско и в ХХ ОНС 1923 г. и се изявява като добър оратор и дебатьор. Докладчик е на проекто-закона за Трудовата повинност. Избран е за втори помощник-държавен обвинител по процеса срещу виновниците за войната. Участва в преговорите водени от Ал.Димитров с други селски партии през 1921 г. След убийството на Ал. Димитров той, Крум Попов и Стоил Стефанов образуват Комитет Ал. Димитров (който се е трансформирал по-късно, според спорни твърдения, в Комитет за селска диктатура) и подновяват излизането на в-к Селски глас. Назначен е за посланик в Прага-април 1922 г. В легацията работят Иван Гр. Бояджиев Ванката и Кирил Забунов (син на Янко Забунов). При завръщането на Ал. Стамболийски от конференцията в Лозана той идва в Прага с намерението да получи чешка подкрепа, но те само го съветват да подобри отношенията си с кралството на СХС. По време на заседанията на ВСС през февруари 1923 г., в Прага му гостува Оббов, който го запознава с отношенията в правителството и дава благоприятна оценка за действията на Торлаков и Омарчевски като не смята, че членовете на петорката трябва да бъдат изключвани. В разговорите, Оббов предрича скорошни трагични събития в България и съветва Дупаринов да не приема министерски пост в новото правителство.

        В началото на март 1923 г. се завръща в София. На 10 март присъства на свикано от Ал. Стамболийски съвещание в МС, на което той обявява състава на новия кабинет въпреки изказани неодобрителни мнения за Хр. Стоянов и К. Муравиев, но указите са били подписани преди самото съвещание. Дупаринов замества П. Янев в министерството на правосъдието. Той взема за личен секретар братовчеда си Паун Станоев. На 6 юни, придружен от Владимир Лебедев, той заминава на обиколка в страната като първо отива в Шумен. На затворените бивши министри от кабинета Малинов-Костурков той обещава скорошно подобрение на участта им. В Сливенския затвор, на 8 юни, той посещава бившите министри от кабинета В. Радославов и ги уверява, че наскоро ще бъдат амнистирани.

        Преврата на 9-и юни го заварва в Пловдив. Води съпротивата в Асеновградско - издава Позив към сдружените земеделци в Станимашка околия и след победата на превратаджиите се насочва към Харманли и е арестуван заедно с депутата Ангел Грозков. Прехвърлени са в V полицейски участък в София. В началото на септември 1923 г. е осъден за организирането на метежите в Асеновградско условно на три години в Пловдив, но е задържан по делото на земеделските министри (Петър Янев, Мико Петков, Ал. Радолов, Н. Атанасов, Хр. Стоянов, Ст. Омарчевски, Д. Зографски,К. Муравиев, Кирил Павлов, Н. Захариев  и Стоян Калъчев-всичките подсъдими са оправдани), насрочено за 22.11.1923 г. Обвинението е в създаването на Оранжевата гвардия и повик за бунтовете срещу превратаджиите. Поради вероятността да бъде оправдан превратаджиите решават убийството му. При конвоиране от военните той е убит на 10.11.1923 г. източно от гара Вакарел, близко до родното му село, където е и погребан.

        През 1919 г. се жени за Вяра п. Ботева, племенница на Оббов. Кумува им Ал. Димитров, помощник кум е фамозния аферист Атанас Телефончето, посредник при закупуването на съюзни имоти който, след преврата написа най-гадните пасквили срещу земеделския режим. Сватбата става в Съюзния дом. През 1921 г. им се ражда дъщеря - Маргарита-Александрина която по-късно ще стане добра земеделка и голяма драматична актриса. Не съм имала баща. Била съм на 2 годинки, когато съм загубила баща си д-р Спас Дупаринов, бивш министър на правосъдието. Но вярвам, че и моят баща би бил светец като Апостол, споделя Маргарита Дупаринова.

        Спас Дупаринов е от втората генерация съюзни дейци, които подкрепят безусловно Ал. Стамболийски в борбата му срещу не малко съюзни дейци които посрещат амбицията му с подозрение. Като журналист и държавник Спас Дупаринов се откроява като личност от първа величина. Убийството му е поредното доказателство за неспособността на опозицията на земеделския режим да води нормална политическа борба.

▲▲▲

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Виячев Димитър: Спас Дупаринов. Очерк. С.,1956,

Радев Хр.К.: Спас Дупаринов. Пътят към прозрението. С., 1989,236 с.

Стъпала към подвига. Сборник очерци. С.,1980,196 с.

▲▲▲