Евтим Арсов (20.10.1914-03.02.1959)

       

 

 

 Е роден на 20.10.1914 в планинското село Враня стена, Пернишко. Следва Стопански науки в Правния факултет. Девети септември го заварва в концлагер в Каспичан. Кооптиран е във временното Постоянно Присъствие на БЗМС като Организационен секретар.

      На 26.05.1945 е арестуван и осъден на 3 г. в процеса срещу така наречената конспирация на д-р Г.М. Димитров, които изтърпява в Кюстендилския затвор, а след това е въдворен в Белене където остава осем месеца.

При излизането в опозиция-1945 г. ПП на ЗМС е: Сърбински-главен секретар, К. Зарев-орг. секретар, П. Гаджев-пол- секретар, Емил Антонов, Дора Коева и др.

При забраната на ЗМС-1947 г.- ПП е: Сърбински-главен секретар, Ефтим Арсов-орг. секретар (по това време той е в затвора), Митко Попигнатов-админ. секретар, Вангел Горов и Кр. Зарев-главни организатори, Дора Коева и др.

През 1952 г. е съден в инсценирания процес срещу така нареченото Постоянно Присъствие и е осъден на смърт, присъда заменена с 20 г. затвор. В многобройните си писма до сестра си Вера разкрива личните си и човешки проблеми. Местен е в почти всички български затвори, бил е сериозно болен, не е подписал декларация за сътрудничество с комунистическата власт.

Убит е в Пазарджишкия затвор на 03.02.1959 г.

Евтим Арсов е почти непознат за историята. Земеделските форуми се кичат с единствената позната негова снимка, но нищо не е направено за да се осветли неговото доблестно поведение спрямо комунистическите джелати. Подобна е и съдбата на Мара Рачева, Петър Коев, Рангел Даскалов, Любен Боянов-цяла плеяда от мълчаливи герои чиято трагична съдба остава в полумрака на историята.

▲▲▲