Д-р Георги Михов Димитров (15.04.1903-29.11.1972)

 

 

 

       Е роден на 15.04.1903 г. (в кръщелното издадено по-късно от турските власти е посочена 1899 г., което му позволява да избегне касирането му за ненавършени 30 години като депутат през 1931 г.) в земеделско семейство, обработвало около 200 дка. земя, в с. Ени чифлик(близо до Чорлу),  на брега на Мраморно море. Баща му се казва Михо и произхожда от Пазарджишко, а майка му Мария е по произход от Сливенско. Има по-голяма сестра Христина. Отначало е учил в гръцко училище. През 1913 г. са принудени да напуснат Тракия и се заселват в с. Дойренци, Луковитско където вече е била настанена леля му още след Освободителната война. Завършил прогимназия той работи като общински чиновник в Дойренци. Завършва петгодишния курс на гимназията, в Ловеч, за три години през 1921 г. и става прогимназиален учител в същото село. Не е изяснено как и кога е станал земеделец, вероятно през 1922 г. На 08.04.1923 г. цар Борис е минал през Дойренци и той е произнесъл приветствено слово.

        На 09.06.1923 г. селяните от Дойренци решават да се противопоставят на преврата и на десети тръгват към Ловеч, но на четиринадесети се разпръскват без да е имало някакви сражения. Задържани са 280 селяни от този край. Следствен затворник, в началото на септември 1923 г., той полага (конвоиран от полицай) изпити по педагогика в Ловеч. Между задържаните се е намирал и Мико Петков-секретар на Съюза преди деветоюнския преврат, но той не е направил някакво впечатление на Димитров. Имал някакво осъждане на смърт посред нощ и извеждане на разстрел, редовен съд не го е съдил защото е на свобода още през септември 1923 г. Забранено му е да учителствува, работи като чиновник в местната кооперация. Този епизод от биографията му не е подкрепен с друго доказателство освен с лични твърдения.

        През 1923 г. започва да следва дипломация в Свободния Университет, а през 1924 г. записва медицина. Живее на ул. Раковска 40, с Минчо Панов от с. Балван, Търновско, студент по право. Началната му издръжка като студент е осигурена от Тодор Конов, председател на кооперацията в Дойренци, но за по-нататъшната му издръжка няма сведения. Според спомените му, бил е зает със следването си от 8 ч. сутринта до 22 часа, а след това следвали политически събрания и заседания. Д. Грънчаров му е предлагал да участва в заседанията на Селския Интернационал в Москва. Пише във в-к Младежко знаме редактиран по това време от Вергил Димов-Пролет иде е първата му статия- 19.03.1924 г. Сътрудничи в сп. Земеделска защита издавано от Софийската земеделска студентска група, продължило по-късно като Земеделски страж. Той се определя като центрист в младежкото движение. Произнася реч на конгреса на ЗМС през декември 1923 г., но не фигурира в Управителния му съвет. В спомените си  твърди че е бил в ръководството на студентската група още през есента на 1923 г.- което не се потвърждава от разположимите проучвания и за 1924 г. (Тодор Кавалджиев-Кратка история на...). Арестуван след априлския атентат, той изнася че е бил жестоко инквизиран в течение на 12 нощи и че първата нощ съзатворниците му са изброили 350 нанесени му удари с гумена палка.

        Секретар за кратко на ЗМС през 1928 г. и секретар на Студентската земеделска група и един от инициаторите за образуването на Българския Академичен Земеделски Съюз (БАЗС), образуван на 14/15.09.1929 г. на който също е секретар. Негов орган е сп. Сеяч започнал да излиза на 01.10.1928 г. и все до 19 май 1934 г. Той развива оживена дейност в земеделските младежки организации и в българо-югославското дружество за приятелство. На V конгрес на ЗМС, през 1929 г., той го напуска поради навършени 26 години (само след две години, по повод депутатството му при не навършени 30 години, той ще твърди че е роден 1899 г. и ще представи кръщелно свидетелство за това). Той участва активно в конференциите на Международното аграрно бюро (Зеления Интернационал) в Прага, на югославянската и чехословашката земеделска младеж. Пише редовно във в-к Пладне.

        Твърди че се запознал с Н. Петков в Париж през 1930 г. но по това време Петков е в България от 1928 г.

        Между 1923 и 1931 г. е арестуван повече от 200 пъти.

        25.12.1929 г.завършва последната година от следването си за два месеца в Белград. На 28.04.1930 г. получава разрешение за докторска практика, отначало в Дойренци, а после в София. 04.10.1931-брак с Мария Стойчева, осиновена дъщеря на д-р Христо Стойчев, завършил медицина във Франция, популяризатор на минералните води и организатор на първата масонска ложа в България. Тъщата му, Анастасия не успява да обясни, на процеса срещу участниците в заговора на Г.М.Димитров през 1941 г. с какви пари е купила апартамент на 65, ул. Гладстон, на 29, ул. граф Игнатиев и през 1938 г. два апартамента в Молловото здание на пл. Народно събрание за 1 200 000 лв. (цитирано по откритото писмо до Г.М.Димитров от Иван Неделчев през 1945 г.). Кумува им Димитър Гичев. Имат две деца:Александър (за когото той твърди че е боледувал от мистериозна болест, 1932-1956) и Анастасия, родена 1937 г.

        За младежките му години прави впечатление липсата на приятели студенти и земеделци, на личности и събития оформили характера и мирогледа му. Липсват и указания за издръжката му по време на шестгодишното му следване, липсват и обичайните за всеки младеж влюбвания.

     Депутат в ХХІІІ ОНС-1931 г. от Ловешко. Той поддържа, че БЗНС трябва да даде парламентарна подкрепа на Блока, но да не участва в правителството. Подкрепя правителството на Блока, но по повод на амнистията на емигрантите се стига до разцепление в БЗНС. В реч от 25.12.1931 г. той напада правителството и е за пълна и безусловна амнистия на земеделските водачи в изгнание. По искане на Гичев е предложено изключването му от парламентарната група, но само 23 от 69 депутата гласуват за. На 10.06.1932 г. Гичев обявява в НС че Г.М.Димитров не е повече в парламентарната група на Врабча. Той образува своя група от двама депутати с неговия колега от Ловеч-Стефан Кирчев. При една реч на Димитров в Парламента само Кирчев ръкопляска и някой от земеделците се провиква Групата ръкопляска!

        21.03.1932 г.-Конференция на кръга Пладне. С помощта на Оббов и К. Тодоров е създаден БЗНС Ал. Стамболийски с печатни органи: Земеделско знаме и сп. Земя. Избран е временен УС и временно ПП със секретар Асен Павлов. Присъединява се и академичната организация Цанко Бакалов.

        На 21.11.1932 г. ХХІV (?!) конгрес на БЗНС Ал. Стамболийски в Ст Загора: на който Г.М.Димитров държи шестчасова реч и е избран за член на УС. ПП-секретар Асен Павлов, касиер Вълчо Костов, редактор Никола Петков, членове-Георги Колев и Иван Ников, Почетни членове на УС-емигрантската четворка-Коста Тодоров, Недялко Атанасов, Димитър Стоянов и почетен председател на УС Ал Оббов.

17.08.1933 г.-Постига се споразумение за обединение на БЗНС Ал. Стамболийски и недоволните от Врабча 1: Н. Атанасов, Хр. Стоянов, и М. Геновски. Създава се Обединен БЗНС Ал. Стамболийски. Съставено е Об. ПП: Хр. Стоянов-секретар, К. Тодоров-редактор, Г. Йорданов-главен организатор, членове-Оббов, Г.М.Димитров, Н. Атанасов, Аврам Аврамов. Това е първия пост на Г.М.Димитров в ръководството на една земеделска организация. Присъединяват се и недоволни от Гичев депутати:А. Аврамов, Ат. Малинов, Г. Йорданов, Иван Дуков, Йордан Абаджиев, Н. Алексиев, Сеферин Митков, С. Сизов, Стойне Ризов както и групата от двама депутати на Г.М.Димитров. Председател на новата парламентарна група е Иван Дуков. По-късно се присъединяват и 12 члена на УС на БЗНС Захариев-Омарчевски между които Борис Бумбаров и Георги Трайков.

          ХХV конгрес на Об. БЗНС-Ал. Стамболийски-Врабча 1-21/23.11.1933 г.-УС:Г. Йорданов-председател на УС, К. Тодоров, Г.Ив.Вълков, Минчо. Драндаревски, Оббов, Димитър Стоянов, Недялко Атанасов, Христо Стоянов, А.Аврамов, Г.М.Димитров, А.Павлов и др. ПП: Хр. Стоянов-секретар, К. Тодоров-редактор, членове-Оббов, Н. Атанасов, Г. Йорданов, Г.М.Димитров като представител на парламентарната група, А. Аврамов. До тук, д-р Г.М.Димитров е само член на ПП на Об. БЗНС Ал. Стамболийски-Врабча 1 и за това е необяснимо че неговия Манифест от 1941 г. е подписан с титлата главен секретар.

          Разцеплението в БЗНС предизвикано от пладненци не може да се приеме като нормален политически акт. Те не са работили в БЗНС-Врабча 1 като обособено малцинство на което е отказвана политическа изява, много от тях са и депутати на Блока. Амнистията на земеделците-емигранти е предстояла и без тяхното настояване. Проюгославската политика на повечето от водачите им може да обясни създаването на нов земеделски съюз като неин необходим проводник.

        1932 г. се запознава с Дамян Велчев и поддържа редовни контакти с него. Арестуван е и измъчван по процеса на Д.Велчев.

        19.05.1934 г.-военен преврат на звенарите и установяване на безпартиен режим. БЗНС (о) симпатизира на преврата, пригажда дори своята съсловна идеология към фашисткия корпоратизъм, влиза в близки отношения с ръководителите на преврата и търси поле за съвместни действия с тях. Пладненци  са очаквали да бъдат поканени да участват в правителството-надеждите им са излъгани, предимно поради неодобрението  на превратаджиите спрямо  Коста Тодоров като лидер на Пладне. Г.М.Димитров е благосклонен към преврата на 19 май и го одобрява в статия на в-к Пладне (единствен от партийните органи който излиза до 30 юни) от 19/V-превратът е един акт за спасение на България от партизанщината.На 21/V Об. БЗНС излиза с окръжно-Забраната на политическите партии предвещава възхода на съсловно-професионалните съюзи.

        Според някои, след преврата е образувано нелегално ПП:К.Тодоров, Г.М.Димитров, Ас.Павлов, Г.Ив.Вълков, Б.Бумбаров и Иван Костов. От 01.04.1935 г. неофициален орган на пладненци е в-к Сеяч-редактиран от Михаил Михайлов, излизат само няколко броя. От март 1936 г. излиза в-к Младо село с ред. Асен Павлов (спрян през март 1938 г.), а по-късно в-к Светлоструй.

        След Майския преврат БЗНС Ал. Стамболийски(о) се разпада на три групи.

        Димитров води фракцията подкрепена от в-к Младо село. Имало е и студентска корпорация Младо село. С него са Асен Павлов, Коста Тодоров, Ал. Оббов.

        В.к Селски глас подкрепя Н. Атанасов, Христо Стоянов, Георги Йорданов.

        Сп. Земя и труд-(1935-1939 г.) на М. Геновски.

        През юли 1936 г.- Комитет на петнадесеторката в който участва и Об. БЗНС Ал. Стамболийски-Врабча 1. Те оповестяват декларация-позив на земеделски деятели като противовес на Гичевата петорка.

  Усилията на БКП през периода 1934-1939 г. да получи подкрепа от земеделците под формата на Народен Фронт се оказват напразни. Осъществени са отделни изолирани акции като Споразумението за защита на Търновската конституция през 1937 г. и Споразумението между БРП, Врабча, Пладне и други партии за Обща изборна платформа по случай изборите за ХХІV ОНС през 1938 г. и Споразумението през март 1935 г. между двете земеделски младежки организации и РМС, но всичко това не позволява на БКП да претендира за някаква решителна роля в борбата против безпартийния режим.

        1936 г.-Г.М.Димитров отваря рентгенов кабинет на ул Клементина №31 и живее на ул. Гладстон 65 (на същия адрес е живял П.Д.Петков). През 1938 г. тъщата му купува два апартамента в Молловата сграда на пл. Народно събрание за 1 200 000 лв.

        През 1936 г. се свързва с лорд Сесил-един от организаторите на Международния конгрес за мир от когото получава месечна субсидия от 40 000 шв. фр.

        Според Йордан Райчев през 1937 г се е състоял нелегален конгрес на БЗНС Ал. Стамболийски в Стара Загора, за което няма потвърждение от други източници.

        На изборите 1938 г.-БЗНС Пладне има 14 депутата от които 6 по-късно са били касирани. На изборите за ХХV ОНС 1939/1940 г.-5 депутата.

        При завръщане от пътуване в чужбина през 1938 г. е интерниран в Доспат за два месеца и под домашен арест първите 6 месеца на 1939 г.

        След окончателното заминаване в чужбина на К. Тодоров ПП се реорганизира:Г.М.Димитров секретар (но не и главен), членове-А.Павлов, Никола Петков, Мацанкиев, Михаил Михайлов, Иван Костов, Б.Бумбаров.

        Според спомените му, през 1939 г. Об. БЗНС Ал. Стамболийски Врабча 1 е ръководен от подмолно ръководство от 6 члена. То одобрява писмото му до Г.Димитров и В.Коларов, в което той предсказва нападението на СССР от Хитлер.

        В края на 1939 г. е мобилизиран в четвърти артилерийски полк за да отбие военната си повинност в съкратен срок.

        С наближаването на световния конфликт Англия цели да обедини Гърция, Югославия и България като защитно предмостие срещу навлизането на Германия в източното Средиземноморие. България е най-слабото звено в тази политика. Дипломацията и шпионажа търсят български политик за провеждането на тази политика. Операцията е ръководена от Норман Дейвис от Управлението за специални операции, подпомаган от разузнавача Джулиан Еймъри, полковник Бейли и военният аташе полк. Рос. Те контактират Ал. Оббов и д-р Димитров(с посредничеството на сръбския земеделец Милан Гаврилович), но само Г.М.Димитров  се ангажира в подготовката на преврат срещу цар Борис и за сключването на един българо-югославски съюз срещу Германия. Той разполага с щедра финансова поддръжка и рекрутира около 50 души, извън земеделските организации, група наречена Народна стража за съпротива. Нито една политическа организация не участва в акцията, дори не и Пладне.

        Отношението на земеделската емиграция спрямо югославяните както и това на пладненци заслужава отделно проучване, но може да се приеме че се е отишло отвъд елементарната политическа предпазливост.

        21.02.1941 г.-Опозицията иска аудиенция от Царя-подписали от земеделците:Никола Петков, д-р Г.М.Димитров и Димитър Гичев. По тази причина полицията се опитва да го арестува срещу 22 февруари, в жилището му на ул Гладстон 65, но благодарение на двете му слугини (!?) той успява да избяга и минава в нелегалност, посещава югославската легация и на 26-ти Норман Дейвис (в спомените си той го представя като професор) го прехвърля като дипломатически багаж в Турция. Там пише Манифест (видимо подражание на манифеста на Ал. Стамболийски 1915 г.), подписан от него като бивш депутат и главен секретар на БЗНС Ал. Стамболийски, изпратен в Белград за напечатване и разпространение. Самият той заминава за Белград на 9 март-под името Иван Григориев. Той споменава че на 04.04.1941 г. е имал среща с Нешо Тумангелов-командир на чета която е трябвало да мине в България на 6 април. След разпадането на Югославия заминава заедно с англичаните в Гърция и Кайро. Работи като консултант на англичаните по българските въпроси.

        През тези два месеца той непрекъснато твърди че единствената му цел е да се завърне в страната (с третата чета) и да поведе съпротивата срещу германците, отказва всякаква парична помощ от англичани и югославяни, както и да стане министър в едно общо югославско правителство (видимо подражение на Чърчиловата инициатива за френско-английска държава през юни 1940 г.), но на края се озовава в Кайро.

        12.05.1941-Пладне отрича участието си в акцията на Г.М.Димитров.

        Твърди че е оставил за свой приемник Н. Петков.

        През април 1941 г. в Йерусалим е образуван Български Национален Комитет Свободна и независима България-Г.М.Димитров, Иван Костов, Коста Тодоров, Димитър Мацанкиев. Предоставени са им радиостанции Свободна и Независима България и Васил Левски.

        20.10.1941-25.12.1941- Процес Д-р Г.М.Димитров:35 обвинени. след обжалване произнесени са следните присъди:на смърт-Г.М.Димитров, Иван Костов, Борис Николов, двама англичани и трима югославяни; до живот-Дренчев, Керимидчиев, Гинчев, Сергей Златанов; 15 години-Ников, Барев, Радев, Маджаров, Арнаудов, Пешев, Попов; 10 години-Попигнатов; 8 години-Дамянов и Кавалов. Смъртните присъди не са изпълнени.

Той се установява в Цариград, с чести пътувания до Йерусалим и Кайро.

        План Сила 133. Британски план за Балканска и Дунавска конфедерация. Планирало се е прехвърлянето на Г.М.Димитров  при Дража Михайлович през лятото на 1943 г. Одобрява се участието в ОФ. Радио Св и Независима България подкрепя програмата на ОФ в предаване на 22.07.1942 г.

През 1942 г. дражевистите създават комитет за работа с пладненци и звенари, поверен на Стефан Сърбаков, емигрант от 1923 г. Изграждат се канали в Кулските и Видинските села. Установена е връзка с дейци от София, с Борис Бумбаров нпр., с Никодим Попов-без конкретни действия. Тази агентура е съдена през лятото на 1944 г. с Вампирски и Бумбаров в Плевен.

По това време дражевистите са за Велика Югославия от Триглав до Черно море.

        06.09.1944 г.-среща се със Стойчо Мушанов в Кайро под патронажа на Ситън-Уатсън. Г.М.Димитров е против кабинета Муравиев. На 15/9 той пише на Чърчил и Рузвелт, както и на Стафорд Крипс, на 20/9 тръгва за България и на 23 е в София.

        Емиграцията на д-р Г.М.Димитров, започнала с една ограничена политическа акция, завършва като участие във вече една по-широка игра между великите сили за надмощие в България.

        и поема поста си на главен секретар на БЗНС?!

        На 14/15.10.1944 г. е проведена Национална конференция на свикани от Вр. ПП дейци. Председател на бюрото е Оббов. Избран е УС (от 48 члена като 24 са от групата на Г.М.Димитров): Държански, Оббов, Ал. Ботев, Асен Павлов,Асен Стамболийски, Бумбаров, Б. Пашев, Борис Ненов, Борис Джамджиев, Благой Николов, Васил Г. Вълков, Владо Вампирски, ГМД, Г. Йорданов, Г. Марков, Г. Славчев, Г. Василев, Мацанкиев, Д. Стоянов, Иван Барев, Иван Георгиев, Иван Костов, Иван Ников, Йордан Райчев, К. Тодоров, Кирил Пиронков, Къньо Славов, М. Драндаревски, Минчо Панов, Милена Стамболийска, М. Геновски, Невена Р. Даскалова, Недко Ботев, Н. Атанасов(който не е присъствал), Никола Гърнев, Никола Хайдуков, НДП, Н. Попов, Слави Нейков, Слави Пушкаров, Стоян Кърлов, Стоян Игнатов, Тинка К. Павлова, Т. Лазаров, Тодор Янакиев, Тр. Кунев, Хр. Стоянов, Хр. Стратев. Не фигурират Георги Драгнев, Георги Трайков, Стефан Тончев.

        Председател на УС- Оббов.

 ПП(от 12 члена от които 8 са от групата на Г.М.Димитров)- ГМД-главен секретар, НДП-редактор, член-Асен Павлов. В разширения състав на ПОП влизат Б.Бумбаров и Ангел Держански.

        На конференцията присъства и значителна група гичевисти които оповестяват резолюция-декларация на Инициативен комитет за свикване на конференция на БЗНС Врабча:Йордан Ковачев, Никола Стамболиев, Минчо Панов, Петър Запрянов, Стефан Илиев и др.

        Произнесени са речи от Йордан Ковачев, Райна Лапардова, Найден Команов.

        Имал е свиждане със обвинените от Народния съд земеделци.

        На 24/9 посещава Никола Петков-скрит конфликт между двамата. Бидейки в Москва Никола Петков не участва в Националната земеделска конференция на 14/10, която избира Г.М.Димитров  за Главен секретар.

        През втората половина на декември:Геновски член на УС, Стефан Тончев и  Иван Неделчев от Бургас се изправят срещу ГМД.

        След събора в Стара Загора, през декември 1944 г., ГМД полага венци на гробовете на Драгиев и Турлаков.

        Според Н.Пенчев:Н.Петков го информира че Съветите са против него-той се разплакал и заявил Значи се налага аз отново да напусна родината си и пак да бъда изгнаник-емигрант.

        17.01.1945 г.-ПП взема решение той да си подаде оставката което е отхвърлено от него и от Христо Стратев.

        18.01.1945 г. Заседание на ВСС, Областните ръководства и ПП:Пекарев като най-възрастен от присъстващите предлага за председателстващ Г.Йорданов. Доклад на ГМД-За досегашната политика следвана от Земеделския съюз-земеделската организация брои около 1 млн. членове. Подава оставка. Трудно е избрано ново ПП:Н. Петков-секретар, Стефан Тончев-помощник-секретар, Обббов-редактор на Земеделско знаме, Стефан Симов-помощник-редактор, Г. Драгнев-стопански отдел, Тр.Кунев, Асен Стамболийски, М. Панов и М.Драндаревски, земеделските министри. Председател на УС е Д. Стоянов.

24.01.1945 г.-реорганизация на ПП: Н. Петков-секретар, Оббов-редактор на Земеделско знаме, Стефан Симов-помощник-редактор, Асен Стамболийски-касиер, Г. Йорданов-главен организатор. Завеждащи отдели:М. Драндаревски-организационен, Иван Барев-административен, С. Пушкаров-култура и пропаганда, К. Кожухаров-финансово-стопански, Стефан Тончев-ОФ. Членове:Трифон Кунев, Минчо Панов(негов съквартирант от студентските им години), Г. Драгнев. Създава се и Разширен състав на ПП.

       Г.М.Димитров участва в политическия ни живот малко повече от три месеца, време на възстановяване на БЗНС и на трудности в сътрудничеството с комунистите. Посрещането му в България и импозантните земеделски събори в Стара Загора и Пловдив го утвърждават като изтъкнат земеделски лидер. Смятан от комунистите за поддръжник на западните сили, той е схванат от тях като човек за премахване и налагат на БЗНС неговото отстраняване.

        От февруари до април той е болен от настинка развила се в пневмония.

        21.04.1945-Прокуратурата постановява изпращането му в концлагер, но поради болестта му е задържан под домашен арест в жилището си на ул. Граф Игнатиев 29, трети етаж.

        23.05.1945-бягство и убежище в дипломатическата мисия на САЩ. След кратък арест на съпругата му Мария, семейството е въдворено в Дойренци.

        При изключването му от казионния съюз-13.06.1945 г. се изтъква че след обиколка в Чужбина през 1934 г. е започнал да води лична политика. По заговора през 1941 г. е похарчил 2,24 млн. лв. съюзни пари за въоръжаването на личните му конспиратори, а съюзното ръководство е било държано настрана от тази акция.

        05.09.1945 г.-Под американска защита той напуска страната заедно със съпругата си.

     09.01.1946 г.-от Неапол заминава за САЩ. Той смята че Барнс го е завлякъл в емиграция смятайки че тя ще е краткотрайна. Американците го съветват да не се проявява много.

        Процесът срещу него е подготвян още от окт 1944. Първо, процес Бригада Г.М.Димитров-4 изпълнени смъртни присъди. Второ, по време на процеса срещу Дража Михайлович се изнасят данни за връзките му с Г.М.Димитров  през 1934-1936 г. и чрез англичаните по време на войната. От 29/5-12/7 1946 се гледа делото-18 подсъдими. Задочно са съдени Ц.Барев, Вакрил Янев и Г.М.Димитров който получава доживотна присъда.

        03.07.1947-С Наги, Мачек и Гаврилович възстановяват Международния Селски Съюз.

        06.12.1947 г. в-к Сатърдей Ивнингпост публикува негова статия за Никола Петков. В нея се прокрадва идеята  че Никола Петков е участвал в ОФ без одобрението на Г.М.Димитров, което исторически не е вярно.

        24/27.05.1948-конгрес на МСС във Вашингтон:Председател Миколайчик, главен секретар и редактор на бюлетина Г.М.Димитров.

        20.01.1949-е възстановен Българският Национален Комитет Свободна и независима България но вече не като само земеделска организация, а като представител на Обединената Опозиция. Членовете му са заемали постове в националните ръководства на демократични организации и не трябва да са чужди поданици.

        септ.1949-дело за клевета срещу френския публицист Жувенел за книгата му Интернационала на предателите. Разглежда се през фев.1952 г. и Жувенел е осъден за клевета.

        14/9 до 14/12.1950-обиколка в Европа и участие в Европейското движение.

        Формирана е българска рота в Американската армия в Германия като начало на евентуално създаване на по-значителни военни части.

        20.09.1954-Създадено е Събрание на поробените европейски народи-СПЕН-без Югославия и СССР. Г.М.Димитров е избран за подпредседател а от 1962 г. е негов председател.

        Негова секретарка в емиграция е Цветанка Гълъбова от видното емигрантско семейство Гълъбови, завършила е Американския колеж.

        Втората емиграция на Г.М.Димитров е по-дълга от първата и с по-голямо политическо значение. Той е приет от американската политика като единствен представител на демократична България. Въпреки трудностите срещани както от негови сътрудници така и от реалната политика на западните страни, той успява да запази значително политическо присъствие в българската емиграция и защитава достойно каузата на поробената от комунистите родина.

        Починал на 29.11.1972 г. във Вашингтон. Препогребан в София на 29.11.1992 г.

        След разпада на комунистическия режим д-р Г.М.Димитров е приет от земеделските среди като неоспорван лидер и негови следовници като Милан Дренчев, Ценко Барев и дъщеря му Анастасия Мозер водят различните земеделски фракции. Това е може би доказателство за голямото му личностно обаяние, но едно сериозно проучване на дейността му все още чака своя автор.

 

 

▲▲▲

 

 

                    Ръкописи от него:

 

        Българската трагедия писана в Цариград, завършена 1943 г.

        Земеделието в Съветския съюз и

        Земеделската теория, писани 1943-44 г.

        Спомени са писани късно и са незавършени. Запазен е машинописен текст послужил за основа на книгата на Чарлз Мозер Д-р Г.М.Димитров.

Печатни издания:

        Земеделски (Земледелски) народен календар. Г.І-ІІ. С., Изд. Бълг. акад.земл. съюз. І.1929. (Ред. Г.Ив.Вълков, Г.Ив.Такев, Г.Денков, Г.М.Димитров и К.Кожухаров) 192с. ІІ.1930. (Ред. Г.Ив.Вълков, Гаврил Денков и Къню Кожухаров).160с.

        Реч произнесена пред конгреса на Българския земеделски народен съюзАл. Стамболийски, в Стара Загора, на 21 и 22.11.1931г. С.,1933,107с.

        Идеология и борба на земеделското движение. Реч произнесена на съюзната конференция на 14.10.1944г. С.,[1944],32с.; 2.изд.

        Идеология и борба на БЗНС. В.Търново, ....

        На борба за свобода и независимост. Библ. Земеделска просвета,№1,(С.),1944,32с.

        Присъда срещу комунизма. Статии, речи, изказвания, 19491972. Съст. и предг. Тончо Карабулков. С.,1991,288с.

        Спомени. Предг. от Елена Стателова, Чарлз Мозер.С.,1993,302с.

за него:

          Мавродиева-Георгиева, Иванка Тодорова:Ораторското майсторство на д-р Г.М.Димитров. [Изследване]. С.,1992,72с.

        Млечков, Илия Петков :Оспорван летопис. Спомени. С.,1993,136с.

        Процесът на д-р Г.М.Димитров. Становището на един подсъдим. С.,1945,46с.

        Мозер Чарлз : Д-р Г.М.Димитров. [Биография]. Прев от англ. Нели Яновска. Без сведения за ориг. загл. С.,1992,291с.

        Попов, Димитър.Харалампиев:Истината винаги е горчива. Проф. Чарлз Мозер срещу д-р Г.М.Димитров. На кор. авт. означен Д.Х.Попов. С.,1997,Т.1-287с. и Т.2-352с.

        Скерлев Стратия : Д-р Г.М.Димитров. Личност, дело и идеи. Цариград,1967,46с.