Георги Йотов Дамянов (05.05.1886-25.06.1923)

       

 

Е роден на 05.05.1886 г. в с. Макоцево, Софийско. Има прогимназиално образование. Певец и декламатор. Занимавал се и с варджийство. Търгувал е с грозде и вино, продажните му пунктове носят името Бялата мечка. Жени се за Йорданка Кузманова с корен от Копривщица през 1910 г.(починала 1964 г.).

        Новобранец в 1907 г.-в Софийския крепостен батальон. Завършва подофицерски курс. Произведен е фелдфебел в навечерието на Балканската война. Участва в превземането на Одрин. За Световната война е мобилизиран в Софийски тежък артилерийски полк и достига чин взводен командир. На 18.09.1918 г. постъпва в болница и се включва в общия поток на отстъпващите войски. Оглавява разбунтувани военни части които тръгват към София през Горна Джумая, Дупница и Радомир. Отстъпващата разгромена армия се съсредоточава в Радомир с искания да се демобилизират или да си отмъстят за изгубената война. На 26 септември в Радомир пристига групата от политици обещали на цар Фердинанд че ще усмирят брожението във войската. На 27 септември те говорят пред войниците, които не приемат нито едно от предложенията на военния министър генерал Савов. В 10 и половина часа Ал. Стамболийски и Райко Даскалов заминават за Главната квартира в Кюстендил откъдето се завръща след обед само Р. Даскалов. Той започва да говори пред войниците и това трае до полунощ. Решението за обявяване на Република е взет след обед в малък кръг от участници. Ал. Стамболийски е прогласен за Председател на Републиката, а Р. Даскалов за Главнокомандващ. На 28 септември Ал. Стамболийски се завръща в Радомир, има кратък разговор с Р. Даскалов и тръгва за София. На 28 септември войниците стигат до Владая. Дамянов е определен за Началник щаба на Републиканската армия. Р. Даскалов е ранен.

        29 септември. Правителството е решено да потуши бунта.  В 15 часа и половина селото е бомбардирано от самолети. Войниците формират три колони и се насочват към София, но спират настъплението в 23 часа.

 30 септември. Той е арестуван на път от Владая за бойната линия и е вкаран в Централния затвор. Осъден на разстрел присъда отложена под натиска на общественото мнение. Амнистиран е през януари 1919 г.

        Продължава търговската си дейност. Влиза в БЗНС и е избиран за депутат в ХІХ ОНС-1920 г. и в ХХ ОНС-1923 г.

        В БЗНС от 1919 г. Член на УС от ХVІІ конгрес 1922 г.

При преврата е ръководител на Оранжевата гвардия. Участва в съпротивата в родния си край, укрива се и се готви да емигрира. От последното му убежище в с. Долни Камарци изпраща писмо по един селянин от Байлово, който го предава на полицията срещу обещаната награда от 50 000 лв. Убит на 25.06.1923 г.

        Радомирската република и Владайските битки са спонтанен израз на войнишкото негодувание срещу поддръжниците на една изгубена война и все още очакват обективната оценка на историка.72;.

●●●

Христо Цеков: Георги Дамянов. Свещен е гласът народен. С.,1988,117 с.

●●●