Георги Хинчев

 

В НАВЕЧЕРИЕТО НА БЛАГОВЕЩЕНИЕГОРЧИВА ВЕСТ...

Една седмица преди светлия християнски празник Благовещение земеделците в България получиха не блага, а поредната горчива вест. И то-от своите недостойни ръководители... Които си сложиха качулка след като връхлетелият организацията опустошителен дъжд беше вече отминал и започнаха да хленчат за обединение след като колата се беше вече счупила... Този път-може би-искрено, защото атрофирана от алчност хитрата сврака падна с двата крака, тъй като пътищата към единството са вече затлачени, а мостовете до него-сринати...

И колкото и да е неудобно, аз ще се самоцитирам, защото по повод на тяхното високомерно и цинично отношение към земеделското единство в едно отворено писмо до всички земеделски лидери и лидерчета още преди три години аз написах следното Странно ми е, че поне видимо, всичко това не ви интересува. Жалкото е, че съдбата на Земеделския съюз е в ръцете на шепа хора... Но запомнете-нито една от вашите фракции, колкото и голяма да е тя, не ще може да постигне нещо съществено без всички останали! Запомнете и друго-психологическият ефект от новината за обединяване на земеделските части ще бъде огромен! Защото вие държите ключа както за възвисяването, така и за принизяването на Земеделския съюз. И от вас зависи какво ще наследите-преклонение или проклятие... Дано Бог ви помогне да получите просветление!...

Но те не получиха просветление, защото се оказаха недостойни за божията помощ. Затънали до ушите в грехове, те непрестанно богохулстваха в земеделския храм, превърнали го безскрупулно в долнопробно тържище, където с отвратителен цинизъм се надпреварваха като освирепели чакали да ръфат и да погълнат без остатък доверчиво поднесената им оброчна земеделска баница... И пред очите на цялата нация, ръководителите на парламентарно представената организация, която дори на квадрат е подчертала в абревиатурата си, че е народен съюз, разочароваха не само своите съидейници, но и техните привърженици и симпатизанти, които наплашени от какви ли не политически нашественици през годините на прехода благовейно се надяваха, че най-после ще могат да заложат на една устояла на времето вековна демократична организация...

Така се стигна до прословутите две нелегитимни заседания на разделилия се Управителен съвет на БЗНС-НС в София и Велико Търново, до взимането на взаимноизключващи се решения, до взаимно сваляне и издигане на ръководни кадри, до скалъпването на паралелен вестник, досущ като оригинала Народно земеделско знаме, както започна да се обозначава с големи букви през целите си страници досегашният и до насрочването на още един извънреден конгрес, на който фактическото разцепление ще добие истинско юридическо изражение... Тъжно, много тъжно...

А както вече имах възможност да се изкажа, тлеещият антагонизъм между взаимно крепящите се до неотдавна и затова несменяеми лидери на организацията се разгоря още преди и особено след образуването на безпринципната и изтъкана от бакалски сметки коалиция Български народен съюз. Точно тогава отместеният от мястото му земеделски камък олекна окончателно. Той се превърна в балон, когото острите и скверни думи между довчерашните съратници най-после спукаха... За да отиде една светла идея в небитието...

След Благовец иде Великден, но въпреки че надеждата умира последна, земеделците с мъка усещат нейната агония и не се надяват на възкресение... Защото най-трагичното е, че последните сътресения в организацията са не толкова израз на неизживяна или на възродена дружбащина. И дори не на безогледна байганьовска борба за последния неоглозган кокал. Разривът между жадните за власт мародери се оказа идеологически... Без да оневинявам едната фракция, която от безволевост и егоизъм сама вкара вълкът в кошарата, оказа се, че в името на личния келепир другата секта е готова да насочи бистрия земеделски поток към мътночервената помия на посткомунизма... След анатемосването на половинвековния тоталитарен гнет и това доживяхме!...

София, 5 април 2006 г.

▲▲▲