Георги Иванов Вълков (21.10.1897-10.04.1942)

 

 

Е роден на 21.10.1897 г. във В.Търново. Баща му е кадрови фелдфебел. Преселват се в Плевен, където завършва гимназия и е близък приятел с Илия Бешков и Сергей Румянцев. Запасен офицер. Инвалид от войната и получава пенсия. Жени се 1924 г. за Йорданка. Христова Георгиева. Кумува им Димитър Грънчаров.

        След 9 юни участва активно в БЗНС. Сътрудничи в земеделската преса като Младежко земеделско знаме и Земеделска защита-издавани в Плевен. Помощник-редактор на Грънчаровия в-к Народна защита. Заедно с Вергил Димов основава сп. Земеделски страж(7 броя). През април 1924 г. редактира сп. Звънар в което сътрудничат известни имена в литературата и особено Илия Бешков и Ал. Жендов и се утвърждава като способен журналист (редактира 11 броя). Спряно е февруари 1925 г.

        Положението му в страната е застрашено и той заминава заедно с жена си за Прага, подпомогнат от организацията и от приятели. Помощник на Оббов в редакцията на Земеделско Знаме. Завършва Международната аграрна школа на Зеления Интернационал (други източници посочват Руска кооперативна школа или Руски кооперативен институт в Прага).

Представлява БЗНС в Международното аграрно  бюро. Научава чешки и френски. Участва активно в организацията на земеделската емиграция.

        Завръща се 1927 г. Установява се в София, ул. Цар Крум 19. Постоянно е следен от полицията, особено след 1934 г. Подпомогнат от едната част на Задграничното представителство-К. Тодоров и Ал. Оббов-и по съюзно поръчение на 02.11.1928 г. започва да издава като директор в. Пладне, (излиза до 30.6.1934) под мотото Винаги справедлив--никога неутрален! подкрепя емигрантите и се държи в центъра. Подкрепя югославянската политика за интегрална Югославия. Напада БЗНС Врабча 1 и способства за образуването на БЗНС Ал. Стамболийски. Две рубрики го характеризират най-добре-Всекиму заслуженото на първа страница и Бележник на трета страница. Вестникът е един от върховете на българската журналистика. Опонентите му го приемат като вестник на чужди агенти и антибългарски оръдия. Г.М.Димитров пише редовно, главно по външно-политическите проблеми и стои зад западните демокрации. Срещу вестника се водят много дела-негов адвокат е Христо Стратев. Има спирания, конфискации. Ал. Оббов казва по-късно: Подвигът на Георги Вълков, разглеждан от тая точка зрение, добива още по-голяма заслуга, която трябва правилно да бъде оценена, за да може да се обясни оная ненавист и злоба, която придружаваше и личния, и обществения му живот до последните дни... Напразно го мразеха, той умря босяк-елегантният и позиращ в ролята на милионер джентълмен-с пура в устата и надсмиващ се отвисоко над човешката тъпота, глупост и подлост.

Около вестника се обособява идейната група Пладне, в която са Трифон Кунев, Васил Павурджиев (които напускат редакцията заедно с Къню Кожухаров след създаването на БЗНС Ал. Стамболийски), Стефан Симов, Илия Бешков и др. Вестникът е модерен, добре списван и в решителна опозиция на Сговора, подкрепя БЗНС-Врабча 1, но критикува ръководството му. През декември 1931 г. вестникът минава напълно в опозиция. През януари 1932 г. пладненци публикуват брошурата Действувай!.

21.03.1932 г.-конференция на кръга Пладне. Създава се БЗНС-Ал. Стамболийски с лява ориентация. Органи:Земеделско знаме и сп. Земя. Конституиран е Управителен Съвет който излъчва временно Постояннно Присъствие със секретар Асен Павлов.

Избран за член на УС на БЗНС Ал. Стамболийски -ХХІV конгрес,21/23.11.1932 г. в Ст. Загора.

        ХХV конгрес на Об. БЗНС-Ал. Стамболийски-Врабча 1-21/23.11.1933 г.-УС: К. Тодоров, Г.Ив.Вълков, Г. Йорданов-председател на УС, М. Драндаревски, Оббов, Д. Стоянов, Н. Атанасов, Хр. Стоянов,А. Аврамов, Г.М.Димитров, А.Павлов и др.

        ПП: Хр. Стоянов-секретар, К. Тодоров-редактор, членове-Оббов, Н. Атанасов, Г. Йорданов, Г.М.Димитров, А. Аврамов.

        12 члена на УС на БЗНС Врабча 1, между които Никола Захариев, Борис Бумбаров, Георги Трайков и Омарчевски се присъединяват към пладненци.

        Според някои, след преврата на 19 май е образувано нелегално ПП:К.Тодоров, Г.М.Димитров, Ас. Павлов, Г.Ив.Вълков, Б. Бумбаров и Иван Костов.В конституираното ПП през 1938 г. Вълков не фигурира. От 01.04.1935 г. неофициален орган на пладненци е в-к Сеяч от който излизат само няколко броя. От март 1936 г. излиза в-к Младо село с ред. Ас. Павлов (спрян март 1938 г.).

        Подкрепя акцията за защита на подсъдимите в Лайпцигския процес-1934 г. Не участва в различните земеделски вестници след преврата. След спирането на Пладне той се оказва материално затруднен.

        Посещава Москва през май 1935 г.-има положително отношение към конкретни постижения на Съветите без да приема строя по принцип.

16.05.1936 г.-в София започва издаването на в. Нова Камбана", информационен всекидневник. Продължение е на в. "Камбана" (19071919 г. и 19251935 г.). Директор-издател е Л. Т. Поповски. Редактори са Тр. Доброславски, П. Карчев и Г. Ив. Вълков. Поддържа връзки с Политическия кръг "Звено". Сътрудници във всекидневника са Т. Павлов, Г. Бакалов, Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Б. Делчев и др. Последният брой на в. Нова камбана излиза на 15 октомври 1938 г.

През юли 1936 г. земеделски деятели от различните фракции образуват Комитет на земеделският фронт, познат още като петнадесеторката(противопоставяща се на петорката на Д. Гичев). Вълков е член в нея. Те излизат с Декларация-позив за установяване на демократичен режим в страната.

        Полицията го държи под постоянно наблюдение още при завръщането му, следен е от агенти, а в антуража му са внедрени секретни сътрудници дори и хора на които има доверие. Полицията е убедена че той е сръбски и английски шпионин.

                Оббов и Г.Ив.Вълков имат отрицателно мнение за Пладненци през 1937 г.

26.08.1937 г. - обиск и разпит защо е отпечатал на циклостил и разпространил Една непроизнесена реч посветена на Ал. Стамболийски и П. Д. Петков. Държан е в ареста пет дни.

15.03.1939 г. -нов арест и контрол на приходите му. Установяват че те са по-малки от разходите му. Той е дописник на хърватския в-к Новости. Подозиран е че получава тайно пари от Белград. Негов помощник е съгражданинът му Емил Иванов Стратев-земеделец, редактор на в-к Сеяч, юрист. Преводач в щаба на авиацията, той му предава поверителни документи-предадени на сърбите (Душан Петкович-секретар в югославската легация и англичаните (Норман Дейвис-резидент на английското разузнаване) в началото на 1941 г. Друг негов информатор-Спас Константинов Манолов е секретен сътрудник на полицията. Тези действия не са били познати на полицията изцяло, но полицията е имала сериозни улики че той събира поверителна информация.

22.02.1941-Разкрит е заговорът срещу присъединяването на България към тройния пакт и са извършени многобройни арести. Арестуван е и той, но се доказва, че той не е участвал в заговора (както и почти никой друг от земеделските лидери освен д-р Г.М.Димитров). При обиска са открити достатъчно доказателства за дейността му, но не се отива към процес, а се подготвя коварен план на военното разузнаване за окончателното му премахване.

26.02.1941-Въдворен в Гонда вода (заедно с него е интерниран и Христофор Янев-кореспондент на американски вестници, германски агент и агент на военното разузнаване). През март Вълков се разболява (хронично е болен в очите) и от Пловдивската болница подава молба да бъде освободен (...Правя Ви тържествена декларация, че ако бъде удоволетворена молбата ми, не ще се срещна с никое лице, не ще напусна жилището си нито за секунда и че съм готов да понеса, каквито и санкции да има и най-малкото нарушение на взетите спрямо мен мерки). Освободен е на 04.07.1941 г. (обещава да сътрудничи с отдел Б на ДС, началник Праматаров). Христофор Янев е освободен по същото време.

   Полицията му предлага да търси връзка чрез Михаил Пъдев, също бивш интерниран журналист в Гонда вода, с американските служби като наследници на английското разузнаване. Но те нямат доверие в Пъдев, а и Г.М.Димитров настоява пред тях да нямат доверие във Вълков, страхувайки се да не бъде изместен от него.

        Среща с полковник Тигъл(или Мистър Браун) в средата на септ. 1941 при Христофор Янев. Вълков излага възможностите на Пладненци за борба срещу нацизма. Заедно с Х. Янев предприемат обиколка из страната с цел да се затегнат редовете на тази организация. Два дни след тази среща Пецо Трайков попада също в капана на полковник Тигъл.

13.10.1941-Той предава на Янев документи относно състоянието на пладненци и възможността да се създаде разузнавателна структура.

Арестуван е на 03.11.1941 г.

09.02.1942-процес в обл. военен съд. Защитник Григор Чешмеджиев. Обвинение за първи път в бълг. история.:шпионаж и връзки с американския шпионаж. Обвиняеми-той, брат му и Христофор Янев (на когото предава политически документи за полковник Тигъл-фикция на Абвера). Брат му Васил Вълков, мобилизиран в ж.п. полк, е предал плановете на строените укрепления във Варна. Полицията потвърждава че е знаела за политическите позиции на Вълков но не го обвинява в шпионаж. Следователят му поручик Димитър Радев е познат противник на земеделците и техен палач. Той е имал контакти с адютанта на Царя ген. Рафаил Жечев и с арх. Севов за да ги информира за позициите на Пладненци. Процеса завършва на 24.02.1942 г. Брат му Васил (бивш телохранител на Коста Тодоров) остава в процедура на помилване все до 14.09.1943 г., когато Регентите заменят смъртната му присъда с доживотен затвор. Вълков и Стратиев са осъдени на смърт. В затвора болестта на очите му се усилва поради липса на грижи. В деня на свиждането с жена си-09-04-1942 г. Стратиев и Вълков са изведени от килиите си и обесени. В предсмъртното си писмо той пише:... Неизбежният момент настъпи. Вие знаете, че аз не бях престъпник, а че много зли настроения се бяха събрали над главата ми. Знаете, че служих на делото честно и искрено. Не ме разбраха и сега бързат да изпълнят смъртната присъда, която е жестока, но която не отбегнах. Така е било съдено, аз не искам да съдя, народът ще съди всички ни. Нямам възможност да се прощавам с вас и ви прегърна и целуна за последен път, бъдете благословени, понесете твърдо нещастието...

Съпругата на Вълков, на връх Великден, в катедралата Света Неделя, придружена от двете си деца, Ивайла (омъжена за кратко с Петър Увалиев) на 14 години и Виктор на 7 години (по-късно Главен секретар на прокомунистическия БЗНС, министър на Външните работи и посланик), всичките те се приближават до Царя и го гледат с просълзени и молещи очи. Виктор му подава писмо, а г-жа Вълкова успяла да му каже няколко думи.

Завърнал се в страната Г.М.Димитров  се покланя на гроба му на 26.09.1944 г.

Личността на инж. Г.Ив.Вълков не е проучена сериозно. Мястото му в земеделското движение след деветнадесетомайския преврат е неясно. Има индикации за неразбирателство с Г.М.Димитров. Критиката му на БЗНС Врабча 1 щеше да бъде полезна ако създадения с негова помощ БЗНС Ал. Стамболийски не беше отишъл така далеч и в борбата си срещу Димитър Гичев и с проюгославянската си политика. Безспорно надарен журналист и достатъчно умен и информиран за да схване заплахите които Втората световна война предвещава за България, той се ангажира изцяло и без резерви против политиката на сътрудничество с нацистка Германия. За и против демокрацията стана разделна черта която разделяше хората вече не по национална принадлежност, а по индивидуална политическа позиция.

Трябва да му се признае искреното и дълбоко убеждение че мястото му е в лагера на демокрацията и той го осъществи без да мисли нито за себе си, нито за своите близки.

●●●

от него:

Да се готвим за конгреса. Какво не ни харесва в ръководството на Земл. съюз и как да унищожим злото? В кн. авт. означен Стар Сдружен Земеделец. С.,1930,64 с.

Селски войни. С.,1932,63 с; 2.изд. <Изд. семейство Г.Ив.Вълков> С.,1945,63 с.

Земеделски Земледелски народен календар. Г.І-ІІ. С., Изд. Бълг. акад.земл. съюз. І.1929. (Ред. Г.Ив.Вълков, Г.Ив.Такев, Г.Денков, Г.М.Димитров и К.Кожухаров) 192 с. ІІ.1930. (Ред. Г.Ив.Вълков, Гаврил Денков и Къню Кожухаров).160 с.

за него:

Недев, Недю Тенев :

Българин с европейски измерения:операция на Абвера срещу инж Г.Ив. Вълков. С.,1995,164 с.

●●●