Георги Хинчев

 

 

ТЪРЖЕСТВО ИЛИ ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН...

 

 

С най-големите възможни букви (по 14 кв.см. едната!) вестник Народно земеделско знаме пише за състоялия се на 21 май т.г. извънреден конгрес на БЗНС НС, или по-точно на останалите от него верни привърженици на главния секретар Анастасия Мозер, че това било Тържество на земеделската идея... Че земеделската идея и правилната политика на лидера и част от ръководството беше защитена и че имаше десетки оранжеви и зелени знамена, и добре режисирана празничност и всеобща възбуда, какъвто е главният медиен аргумент за успех на този форум, това е вярно. Но не може да се квалифицира като тържество едно събитие, което е свикано само от десет областни настоятелства на организацията... Не може да се възторгваш изкуствено, въпреки окуражителните думи на представители на други дясноцентристки сили, от нещо осакатено и недоказано легитимно, когато само два дни преди това т.н. отцепници са провели не по-малък конгрес и тепърва съдът ще се произнесе кой е истинският... И дали и двата не са менте... Да не говорим, че точно след един месец мандалото на новия Закон за политическите партии ще хлопне и кухият следконгресен ентусиазъм бързо ще помръкне.

Може би тъкмо затова лайтмотивът на въпросния конгрес, прозвучал, между другото, твърде плакатно, бе обединението на различните земеделски сили. Активистите на организацията дори лансираха тази идея като някакво свое щастливо прозрение, което след като се счупи колата на земеделското движение най-после ги е осенило... Извършва се по най-драстичен начин разцепление, което прословутите извънредни конгреси се стремят да узаконят и в същото време се говори за обединение... Парадокс на парадоксите...

Има нещо сбъркано в представата на земеделските ръководители за мястото на самия Земеделски съюз в политическата система на страната... Има нещо дълбоко погрешно в стратегията и тактиката на тези политически мародери за земеделското участие в политическата борба... Има нещо безцеремонно и подло във връзката и и отношението на земеделските лидери към собствените им привърженици и симпатизанти, с чиито чувства и идеализъм те злоупотребяват като плетат само своята клиентелистка кошница, срещу оранжево-зелен прах в очите на истинските земеделци във вид на свидни икони и символи от славната история на организацията...

И сега, след като се пропиляха години наред, през които се мислеше само за личното облагодетелстване на върхушката, идеята за земеделско обединение се издига отново пак поради същите подбуди. Някои гледат на него като на патерица, за да могат отново да оцелеят...Но този, с когото би трябвало, според предварителна договорка, да се обединят, не дойде на конгреса в Софийската опера, въпреки че офисът му се намира в същата сграда... Значи започва ново надхитряне и актуално изнудване, защото именно той разполага с историческата абревиатура Б З Н С. Тоесткойто иска да се обединява, да си събуе обувките и да заповяда при мен... Ами ако не дойдат при теб след такъв ултиматум, ти какво ще правиш самичък бе, аланкоолу?... От друга страна пък и поканените какво толкова се назлъндисват и правят на велики, когато са я докарали до там не само името им, а и самите те да отпаднат от съдебните и партийните регистри... Като искаш обединение, включвай се в организацията с автентично име и толкоз! След като години наред си се продавал за трийсет сребърника много късно си се сетил за достойнството си... Друг начин за оцеляване няма, защото отцепниците си кръстиха своето парче от организацията с една перифразирана комбинация от досегашното име и нищо чудно да го узаконят...

...Дописвам с гняв и болка тези редове, защото след като занемарената организация е катастрофирала по обща вина на всичките си ръководители, да наричаш един конгрес, който, всъщност, беше един митинг, на който с право бяха анатемосани тези, които изневериха на земеделските принципи, тържество на земеделската идея, значи да си изгубил всякакво чувство за срам и реализъм... Защото това не беше тържество, това беше лебедовата песен на една столетна организация, която безразсъдно и съзнателно беше опропастена и дори продадена в един момент, когато за нея имаше определено място в българската политическа система.

Тъй като въпросът е актуален, сега многократно повече съжалявам, че досиетата на ченгетата и доносниците в нашата държава не бяха отворени когато трябваше, защото всичките беди в Земеделския съюз се дължат на това, че той бе овладян от зависими и дирижирани хора, които стъпка по стъпка го съсипаха без остатък. Дано дойде ден, в който да се разкрие тяхната долнопробна предателска дейност, за да бъдат те изправени пред позорния стълб и техните имена да бъдат заклеймени... Аз вярвам, че това рано или късно ще стане, но какво от това, когато Земеделския съюз вече няма да го има... Струва ми се, че всичко, което написах тук, е ... неговата епитафия...

▲▲▲

София

31 май 2006 г.