Мара Петрова Рачева (29.06.1920-28.05.1945)

 

 

 

Е родена на 29.06.1920 г. в София в офицерско семейство. Следва право и защитава докторат Проблема за ненамесата в гражданската война от международно правно гледище през 1943 г. Земеделка отпреди 9-и. Лична секретарка на д-р Г.М.Димитров, а след неговата оставка през януари 1945 г., и на Никола Петков.

        Нейната лична трагедия и жестоката участ се дължат на нормалното човешко желание да помогне на човек в беда.

        На 23.05.1945 г. д-р Г.М.Димитров, под домашен арест в апартамента си на ул. Граф Игнатиев, успява да го напусне и потърсва убежище в апартамента на семейство Рачеви. Посрещат го майката Ружа (по-късно тя е споменавана като деятелка на Обединената Опозиция), а по-късно идва и дъщеря Мара и леля , които му предлагат пари и готовност за помощ. Д-р Димитров замолва Мара да го придружи до жилището на един британски дипломат. Там тя го оставя и той я изпраща при неизвестен земеделец и като се завръща тя му донася че трябва да иде в жилището на един друг английски дипломат. Не е ясно да ли тя го е придружавала и до това жилище.

        Мара Рачева е арестувана още на следващия ден. Това показва че комунистическата държавна сигурност много бързо е била информирана за нейната роля. От кого? От нейни съседи, от срещнали ги на улицата познати, от земеделеца при когото е била изпратена от д-р Г.М.Димитров или самата тя вече е била под наблюдение--до сега няма публикувано нищо сериозно по този въпрос, нищо и в спомените на д-р Г.М.Димитров. Още повече, че не са практикувани масови арести на геметовци свързани или заподозрени че имат пръст в бягството на д-р Димитров.

        Още в денят на нейната смърт, четири дни след арестуването , Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров, че тя била започнала да дава интересни сведения относно организацията на бягството на Гемето и участието на англичаните в него. Но днес, пише той, се хвърлила от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията и се е самоубила.

По повод убийството на секретарката на земеделския водач д-р Г. М. Димитров, Мара Рачева, в Дирекцията на милицията в София, служителят на Британската тайна служба в София полковник С. В. Бейли изпраща съобщение до Министерството на външните работи на Великобритания:

... Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били отскубнати.2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става.3. Двете уши са били отсечени.4. Дясната гръд е била нарязана.5. Езикът е бил раздран и всичките зъби извадени. 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста...

Официалното съобщение на милицията за смъртта на Мара Рачева е, че се е самоубила 4 дни след арестуването , хвърляйки се от прозореца на четвъртия етаж на сградата...

Подложена на разпит и инквизиции, Мара Рачева умира. "Някои немного високопоставени служители във Форин Офис - пише проф. Мозер - заявили още на 26 май намерението си да насърчат огласяванато на бягството на Димитров, но Антъни Идън блокирал подобно намерение до второ нареждане с резолюцията: "Това е опасно и не трябва да се прави без мое разрешение." Въпросът остава висящ в продължение на няколко дни, докато Уинстън Чърчил не вижда една телеграма на британския представител Ламбърт, в която се докладват събитията, станали в София. На 2 юни Чърчил пише една остра бележка на Идън, в която предлага публично огласяване смъртта на Рачева и споменава за д-р Димитров като за "британски агент":

"Какъв е целият този ужас за изтезанието на секретарката на Петков? - пита той. Ако Димитров е бил британски агент, ние трябва да го защитим с целия авторитет на британския флаг."

На 5 декември 1946 г. във Великото народно събрание Никола Петков ще пита народния представител на БРП (к) Катя Аврамова: Да кажете нещо за Мара Рачева, която се хвърли в Дирекцията на полицията - защо се е самоубила, или по-право, кой я самоуби? След голямата разобличителна реч на Никола Петков на 3.ХII.1946 г., в която доказва, че в България се гради тоталитарна система, подобна на хитлеристката, че зад паравана ОФ стои само една личност - Г. Димитров и нищо друго, след въпросите му за повсеместния терор и кървавите убийства на нар. представител Замфир Филипов и Мара Рачева и прочитането на писмото на депутата Петър Коев за мъченията в следствения арест на ДС, в Народното събрание се разиграва потресаваща сцена.

Приведените факти са ужасяващи със своя трагизъм. Една обикновена млада жена попада в бурята на развихрила се омраза и жестокост и загубва живота си след неописуеми изтезания. След смъртта си, Мара Рачева е вече име и знаме. Тя става достойна да бъде споменавана наред с Ал. Стамболийски и Никола Д. Петков. Времето в което тя е живяла е било жестоко и безмилостно, но и време когато и обикновения човек е можел да се издигне до шеметни висини ако в службата си на един идеал заложи и живота си.

Такава Мара Рачева ще остане с незаличим блясък и трагизъм в историята на земеделското движение!

 

ЦВЕТЯ ЗА РЕДНИКА НА ПОСТ

 

                                            На Мара Рачева

                                            частна секретарка

                                            на д-р Г.М.Димитров

 

За тебе песен никой не написа.

Не те извая в градската градина.

Не съм те виждал и във някой списък

на паднали за род и за родина.

 

А що се развълнувах тъй дълбоко,

случайно спрял пред гроба ти невзрачен

с обидно малък паметники горко

сърцето ми готово бе да плаче.

 

Цветя откъснал бях от своята градина

да ги положа върху гроба ти невзрачен

на този, за когото ти загина,

но не предаде. И той не бе обесен.

 

Цветята подарих на тебе, скъпа,

че що е вожд, идеи, идеали

без тези, що се борят неотстъпно

за тях, дори живота би си дали!

Боян Илиев

1992 г.

▲▲▲