Марко Турлаков (14.09.1872 21.10.1940).

 

 

    Е роден на 14.09.1872 г. в с. Кърджалии (дн. Сърнево), Хасковско. Член на БЗНС от 1900 г. , избран на VІІІ конгрес на БЗНС за член на УС и на ПП на БЗНС 1906 г., член на УС и помощник редактор на в-к Земеделско знаме 1907 г., където публикува и с псевдонимите Мариус, Трудов. Председател е на Х конгрес 1908 г., член на УС и секретар на Съюза, член на УС избран на ХІ конгрес 1909 г. и съредактор с Д. Драгиев на сп. Земеделска мисъл. Подпредседател на ХІІ конгрес 1910 г. и член на УС, член на ПП като касиер и управител на съюзната печатница, резервен член в УС на Народен магазин. На ХІІІ конгрес 1911 г. е член на УС и на ПП като управител на съюзната печатница и редактор на сп. Земеделска мисъл,. Учителства от 1890 г. Съюзно решение го задължава да мине на работа в Съюза като организатор-1906 г. Завършва право в Софийския университет.1907-1910 г. Избран е за депутат в V ВНС 1911 г., ХVІ ОНС 1913 г., ХVІІ ОНС-1914 г., ХVІІІ ОНС 1919 г., ХІХ ОНС-1920 г. Избран е за член на УС от ХІV конгрес 1913 г. и за резервен член на УС на Народен магазин.

Избран е за член на УС на Народен магазин 1915 г. и 1919 г. От 10.09.1915 г. до 21.10.1916 г. замества мобилизирания Р. Даскалов като управител на Народен магазин. След неговото осъждане той е заместен от Н. Атанасов.

Член е на УС излъчен от ХV конгрес и на ПП като управител на печатницата-1919г. Член на УС от ХV конгрес-1919 г.и член на ПП като секретар заедно с Кирил Павлов-касиер, Р. Даскалов-редактор, Драгиев-редактор на сп. Земеделска мисъл, Турлаков-управител на печатницата, Ал. Стамболийски и Коста Томов-членове.

Съподсъдим с Ал. Стамболийски, той е оправдан, но осъден по Деклозиеровата афера- 1915 г. След осъждането му той е заместен от Н. Атанасов. През ноември 1918 г., освободен от затвора, той заема мястото си като управител на Народен магазин. В заседание на УС, 24/29.11.1918 г., е съставено ново ПП:Оббов-секретар, М. Турлаков- касиер администратор и Ал. Стамболийски- редактор. Редактор във в."Земеделско знаме".1912-1913 г. редактор на сп."Земеделска мисъл"-1913 г. Изразява в сп. Земеделска мисъл поддръжка на войнствената политика срещу Турция, което е противоположно на позицията на Ал. Стамболийски против войната. При разцеплението на парламентарната група 30.12.1916 г. Турлаков подкрепя болшинството.

Живеят в София заедно със Ал. Стамболийски през 1914 г. и го съветва да не отпечатва брошурата си за срещата с Фердинанд защото ще се изложи на съдебно преследване. Целият тираж бил поверен за пазене на проф. Ал. Цанков. Привлечен е като подсъдим и в процеса по аферата Деклозиер,- 21.10.1916 г.- осъдени са депутатите Неделчо Георгиев, Григор Бояджиев, Марко Турлаков на 8 години, Найден Команов и директорът на Народен Магазин Р. Даскалов. През декември 1918 г. Касационният съд отменя самото дело поради липса на престъпно деяние. Драгиев го обвинява, че е създал вълнарски синдикат към Народен Магазин с цел за лично облагодетелстване. 1915 г

        Министър на железниците, пощите и телеграфите и управляващ Министерството на правосъдието в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски - 07.10.1919 г. По време на голямата железничарска стачка (24.12.1919-14.02.1920) той взема енергични мерки против стачниците.

Член е на УС на създадената през 1920 г. Кооперативна банка и председател на Контролния съвет на Земеделска кооперативна банка- Синдикална централа- 1920 г.

Министър на финансите от 22.05.1920 до 09.02.1923 г. в кабинета на Стамболийски. При свободен курс на българския лев, същият удвоява стойността си от 3 на 6 златни стотинки, швейцарският франк поефтинява от 29 на 13,15 лв.

  През пролетта на 1921 г. Ал. Стамболийски се разболява и се страхуват за живота му. Турлаков прави предложение в Министерския съвет да се определи негов заместник, което не се приема. Прави същото предложение в Парламентарната група, но и там то е отхвърлено.

Замествал е Ал. Стамболийски като военен министър, когато той се намирал в чужбина. Народен представител 1923 г. обявява се против част от реформите на БЗНС. Изгонен от правителството и изключен от БЗНС.

Като анализира допуснатите недостатъци по време на земеделското управление, Турлаков смята, че основната му грешка е неправилното прилагане на народовластието и на парламентаризма, както в организацията така и в държавата; в масовия прилив на службогонци и недостатъчния му управленчески и интелектуален капитал; отварянето на все по-широк фронт от противници-църквата, адвокатите, търговците, военните, подписването на предварителна недатирана оставка на кандитат-депутатите в ХХ ОНС и др.

В изказването си пред ХVІ конгрес - 1921 г.- Турлаков предупреждава, че управленческото нетърпение на съюзни дейци ще постави на изпитание правителствената програма и апелира за умереност в желанието да се върви напред. В последвалото си изказване Ал. Стамболийски, в течение на два часа, окуражава напротив такова бързане. Радикалните изказвания за селска диктатура са характеризирани от Турлаков като нетърпеливи кандидати за власт и ги нарича януарчета.

На ХVІІ конгрес на БЗНС през май 1922 г. той се изказва за ненарушаване на Конституцията и на Устава. Той се въздържа от нападки срещу Ал. Стамболийски, но твърди че правителството прави грешки и те не бива да се повтарят.

        Характеристика на Ал. Стамболийски за него по време на затвора им:Г.е също тъй един от старите дейци, ала не така активно участвувал в съзиданието на делото. Неговото трудолюбие и стремеж за школническо звание е познато всекиму. Това идва от характерните му черти. Ала по натура той не е борецборчеството му е по дълг, създадено вследствие увличането му в борбата. Има амбицията да се издигне. Ала вероятно е, че не ще бъде нещо повече от това, каквото е, защото познанията му ще се парализират от отслабване на енергията вследствие напредналата му възраст. А той и без това има слаба борческа енергия, която най-много издига личността в обществото. На него делото може да разчита като на един мощен и акуратен сътрудник, но не и като на един борец със самостойна инициатива, с безпределно, безкористно и достойно за удивление безстрашие. Той ще си остане един от първите в инструктивния щаб на делото, но никога не ще може да заеме място на особено достоен главатар.

До 1919 г. той е в левицата на съюза, против Драгиев. Намира че е засенчен от Р. Даскалов. Конфликта му със Стоян Калъчев относно отлагането на ХVІ конгрес (февруари 1921 г.) за да може намиращият се в чужбина Ал. Стамболийски да присъства на него изостря конфликта с младите деятели - януарчетата, с изключение на Стефан Цанов. На този конгрес той заявява: Нищо от това, което ще решите под влияние на минутни настроения, а не под диктовката на здравия разум, няма да се изпълни.

Министър на железниците в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски, той потушава железничарската стачка.

        Когато Р. Даскалов и Ал. Димитров са в чужбина, той се опитва да наложи реорганизация на кабинета, но не успява. 20.05.1920 г.-М-р на финансите.

        През април 1921 г., когато Ал. Стамболийски е тежко болен, той иска да се избере друг премиер, но не успява. Опитва същото и в парламентарната група също безуспешно.

        На 24.06.1921 г. е извършена реорганизация на правителството. Левицата има 6 представители, от които Оббов е колеблив, десницата има 4 представители. След убийството на Ал. Димитров и влизането на Христо Манолов в кабинета левицата и десницата се изравняват.

        През март 1922 г. при разискванията по закона за новия правопис Ал. Стамболийски предлага да се премахнат предвидените наказателни санкции в закона, без да е имало решение в Министерския съвет за това. Тогава Турлаков му заявява: Аз под твое шефство не мога да бъда министър в този кабинет. След всичко станало ти не можеш повече да бъдеш министър-председател. Възниква няколкодневна криза в правителството. Стамболийски призна прегрешенията си и най-умолително иска прошка от групата и от нас, обидените от поведението му министри. Той призна, че справедливостта иска неговото слизане от председателското място, но моли и групата и нас, пред вид близкото свикване на Генуезката конференция, да отложим този въпрос за след конференцията. Декларира, че веднага след завръщането си от Генуа, пред конгреса ще даде оставката си и в никой случай няма да приеме, ако конгреса наново го натовари да състави кабинета (из Необходими разяснения). В Парламентарната група се постига компромис и помирение. Петорката отправя протокол към Ал. Стамболийски с искане да промени методите си на управление, да прочисти съюза и т.н. На конгреса, обаче, Стамболийски не обявява това свое обещание.

        Възникват големи трудности с Междусъюзническата комисия. Турлаков е назначен на мястото на Р. Даскалов за временен комисар по репарациите през юли 1922 г.

        Участва в делегацията на конференцията в Генуа-април 1922 г.

В края на 1922 г. е сондиран от Военния съюз и от Двореца, но той отклонява предложенията имайки собствени планове-Крушата е узряла, сама ще падне.

        Върховния съюзен съд е решил Турлаков да бъде изключен поради аферизъм. Изключен от Съюза на заседание на ВСС 8/10.02.1923 г.

        В брошурата Кой и защо ме изключи от БЗНС, публикувана 1923 г., Турлаков се спира подробно на тези събития. Тя заслужава подробен анализ.

        Заседавало се е без проверка на кворума. Ал. Стамболийски обявява до тогава неизвестния дневен ред и държи реч. Иска оставката на всички министри и мандат да състави ново правителство, когато намери за добре.

        Според Пъшо Таков той е нарекъл тримата министри предатели и изменници на съюзните интереси. И е заявил, че ще ги замени с млади и нови хора, които макар и да нямат още никаква опитност в живота и обществените борби, ще му бъдат безпрекословно послушни.

        В изказването си, Турлаков подържа, че стила на Ал. Стамболийски е неправилен и недемократичен-неговия метод в управлението-вместо силата на закона-усвоиха насилието.

        Когато в УС бяха избрани неугодни за вас лица, вие се противопоставихте, а когато предложихте оногова там (сочи Калъчева), макар и никой да не гласува за него, вие имахте тупето да го прогласите за избран, нещо повече, поставихте го дори и в ППнапук на всички постановления на устава

        И за тази цел вие искате да си разчистите пътя, вие искате нашите оставки, защото сме ви спирачка. Но едно запомнете, че пътя, из който сте тръгнали, пътя, който на всяка цена искате да следвате, далече няма да ви изведе и вие много скоро ще си строшите главата.

        Знам, другарю Стамболийски, че тия ми думи вместо да ви вразумят, вместо да предизвикат у тебе опомнюване, те повече ще те радразнят, повече ще те ожесточат, защото ти не искаш да слушаш съвети, ти не можеш да търпиш мнение противно на твоето. Но, аз не говоря за да ти се харесвам, а говоря, защото трябва да изпълня дълга си и защото ме боли, боли ме и за тебе, другарю Стамболийски, боли ме и за организацията, и за България. не ти мисля злото, и за да туверя в това, аз тук пред всички заявявам, че дори и тогава, когато ти вдигнеш ножа над главата ми, аз няма да вдигна ръка против тебе.

        Седем присъстващи министри си подават оставката. След обед има частно заседание на ВСС без депутатите-членове на ВСС, на което по обвинения от Ал. Стамболийски са изключени Томов, Манолов и Турлаков. Подобни случаи са от компетенциите на Върх. Съюзен Съд или по решение на дружбата, в която членува предложеният за изключване като засегнатият има правото да се обърне към съюзния конгрес като последна инстанция. Турлаков предлага парламентарна или съдебна анкета, но тя да анкетира и по дейността на Ал. Стамболийски. В Търновските събития ние възвеличихме цепеницата, като фактор в управлението. По причините за противопоставянето му на Ал. Стамболийски: Моят грях е, че се обявих против диктатурата на Стамболийски в съюза и в България. Моят грях е, че ме подозреха в стремеж да отнема първенството

Изключи ни въобще падението, покварата, напастта от пришълци и низкопоклонничеството спрямо самозабравилата се сатрапия, която от известно време зацари в Съюза

        Аз не се плаша от никой съд и може би в края на краищата, ако не намеря удовлетворение, ако този Парламент, ако неговият наследник не се заеме да извърши тая работа, може би ще ми се наложи да потърся пред други установени по реда институти моята чест. Аз не съм нито рушветчия, нито фалшификатор, нито користолюбец.

Из Отворено писмо до сдружените земеделци в България:

        Народовластието на г. Стамболийски си поставя за цел да се въоръжат половината от българските граждани със стражарска нагайка и цепеници, за да се наложи и въдвори реда в останалата половина

        Премахнете личния режим в съюза, който е проводник на корупция, рутина, аферизъм и авантюризъм; очистете редовете а организацията от всичко престъпно, гешефтарско, коруптираноза да имате една организация, която ще вдъхва надежди за по-светло бъдеще.

Из История, принципи и тактика на БЗНС:

        Никой не е искал да замества г. Стамболийски. Причините и недоразуменията имаха принципален характер; те бяха борба и спорове за парламентаризма или против парламентаризма, за демократичността на организацията, или за своеволията.

        За кандидат-депутатите в ХХ ОНС-1923 г.- за по-голяма сигурност, че бъдещите депутати ще бъдат послушни, от тях се взеха предварително подписани заявления без дати, с които си подават оставките.

        Петорката (Турлаков, Томов, Манолов, Омарчевски, Радолов) сведена от Стамболийски на трима е против решенията на ВСС от 04.02.1923 г. и минава в открита борба срещу Ал. Стамболийски. Изказване на малкия конгрес, февруари 1923 г.:Турлаков различията се дължат на отклоненията от народовластието и парламентаризма и ние сме спирачка по поетия от Ал. Стамболийски път по който той ще си счупи главата.

Из Необходими разяснения (допълнение на брошурата на Пъшо Таков Съдбоносни дни):

        Групата избра и назначи анкета, която да изследва лошото положение, в което беше изпаднало дружеството (Народен магазин, б.а.). Като виновници за това анкетьорите и мнозинството от групата сочеха главно двама души от министрите: Ал. Димитров и Недялко Атанасов. Обвиняваха ги най-вече за стремежа им да фаворизират и защитават евреина Отто Нехелес, когото бяха направили поддиректор на дружеството едновременно със заплата и комисионна върху доставяните и продавани чрез него стоки от Магазина.

Аз съм дълбоко убеден, че ударът насочен на 17 септември визираше преди всичко нас-отговорните министри.

Аз не съм поклонник на цепеницата и насилието, защото съм убеден и поддържам, че управника всякога трябва да си служи само със средствата на закона. Неговото назначение е да бъде изпълнител на законите, а не да произволничи според своето вътрешно убеждение.

Потвърдено е изключването му от Съюза през фев 1923 г. на околийско събрание в Стара Загора, в присъствието на Ст. Калъчев. Но той остава влиятелен. На събрание на околийската дружба в Плевен 42 от 51 дружби отхвърлили изключванията като несъобразени с Устава.

В реч пред НС той се обявява против правителството и иска то да се върне към нормалния път. С Томов и Манолов издават в-к Час последван в-к Обнова-21.03.1923 до декември.1923 г. След 9 юни в него излиза статия Тиранинът падна с автор Иван Попов.

За изборите през април 1923 излизат с листа на Земеделски народовластен съюз с оранжево-виолетова бюлетина.

Стамболийски в реч но 11.04.1923 г.:Изпъдихме ги, защото бяха заловени, че са агенти на Блока, съучастници в известни атентати и убийства, заедно с Блока и някои консервативни организации се готвеха да извършат преврат...

След преврата, Турлаков, Томов и Манолов са арестувани също. Освободен е през март 1924 г. Заедно с Манолов, през март 1924 г. са привлечени за членове на Вр. ПП.

От 12 до 31 декември 1924 г. е задържан с обвинение за участието му в Търновските събития.

На заседание на ВСС от 20/22.04.1924 г. е избран за член на ПП заедно с К. Томов, П. Янев, К. Павлов, и Г. Марков като секретар. Предишното изключване на петорката е отменено. По същото време е избран и за член на Контролната комисия при ЗКБ-Синдикална Централа. През декември той си подава оставката от ПП. На 02.02.1925 г. групата на десните се обявява против решенията на ВСС, образуват свое ПП което се установява в жилището на Г.Марков на ул. Ивайло и получават разрешение от властта да издават в-к Земеделско знаме. След кървавите изстъпления на властта след Априлския атентат десните наново завземат управлението на Съюза.

        На 02.02.1925 г. недоволните от формираното през януари 1925 г. ПП се обявили за ПП, издават своя притурка на съюзния орган и се установяват на ул. Ивайло, в дома на Г.Марков. Разколниците са:Коста Томов, Г. Марков, Ст. Омарчевски, М. Турлаков и Хр. Манолов. На 15/17.03.1925 г. те свикали ВСС и въпреки липсата на кворум избират ново ПП:Г. Марков-секретар, К. Томов-редактор, Ц. Бакалов, Ал. Радолов, Дельо Георгиев-членове. Те получили разрешение да издават Земеделско знаме.

        Заседание на ВСС на 7/9.02.1926 г. ПП:Петър Перчемлиев-секретар,К. Томов-редактор, Кольо Велчев-касиер, Г. Марков и Марко Турлаков (арестуван и вкаран в затвора, заместен от Ст. Омарчевски-членове.

През 1929 г. Марко Турлаков участва активно в кампанията за завръщането на Г. Марков в Съюза завършила-26.09.1929 г.- със създаването на Обединено ПП: Радолов, Г. Йорданов, Г. Марков, Д. Гичев, Д. Стоянов, К. Муравиев,Ст. Даскалов, Тр. Кунев, Хр. Г. Баев и др. Двете парламентарни фракции също се обединяват. Апелира се към Томов и Момчев да се завърнат в Съюза.

На ХХІІ конгрес-1930 г.-той е възпрепятстван от аудиторията да произнесе речта си. Той я публикува в отделна брошура под наслов:Една непроизнесена реч пред ХХІІ конгрес на БЗНС. В нея са засегнати основните му разбирания за политиката и идеите на БЗНС, които са атакувани от всякъде, но без сериозна обосновка. Един сбит преглед на разбиранията му се налага.

Три са външните причини за лошото състояние на организацията-междуособните борби между младите, усилията на комунистите да завладеят организацията отвътре и политическата полиция.

Вътрешните причини са необузданите и недоказани личностни амбиции. Конгресите са фиктивни законодатели за организацията. Тяхната многобройност и лош ред не позволяват сериозна работа.

        Избран за член на УС на БЗНС Ал. Стамболийски -ХХІV конгрес,21/23.11.1932 г. в Ст. Загора.

                Заседание на УС на БЗНС Ал. Стамболийски - 16/18.03.1933 г.-Оббов-председател на УС, Георги Марков-подпр. на УС. ПП:Асен Павлов-политически секретар, Станчо Трифонов-адм. секретар, Турлаков-касиер, Н. Петков-редактор, членове-Вълчо Костов, Г. Колев и Ив.Ников.

        Ново ПП-21/23.06.1933 г.: Асен Павлов-секретар, Вълчо Костов-касиер, Н.Петков-редактор, членове-Ив.Ников, инж. Йордан Тонев, Г.Марков, и Коце Гешев.

На ХХІV конгрес на БЗНС-Ал. Стамболийски през 1932 г. е избран за член на УС и през 1933 г. влиза за няколко месеца в ПП като касиер на Съюза. След деветнадесетомайския преврат е арестуван и се оттегля от активна политическа дейност.

Умира в София на 21.10.1940 г.

Ролята на Марко Турлаков в развитието на БЗНС е остро оспорвана от безусловните апологети на Ал. Стамболийски. До идването на БЗНС на власт той е един от първите деятели на Съюза. Това е признато и от Ал. Стамболийски, който в прочутия си Бележник му дава бляскава характеристика. Различията му със Ал. Стамболийски се зараждат и развиват с идването на БЗНС на власт. Турлаков е със седем години по-възрастен от Ал. Стамболийски, дипломиран правист и като министър на финансите е длъжен да осигури средствата за една политика, която не винаги се е съобразявала с реалните възможности на режима. Той е привърженик на колективното ръководство на Съюза което го довежда до сблъсък с все по-откритото единоначалие на Ал. Стамболийски. След деветоюнския преврат полага усилия за обединението на разединените земеделски сили и е от малкото земеделски дейци които не са правели свой Съюз. Историята на БЗНС му дължи една по-обективна и сдържана оценка.

▲▲▲

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Турлаков, Иван Марков :

Зидари и гробари <величие и падение> на БЗНС. Поет, с псевдоним Иво Доля. С.,1931,192, VIIIс. БК 18781944:№ 47 244, но липсва в БК 1931.

Турлаков, Марко Иванов:

Демокрация и парламентаризъм. Общодостъпна библ. за политическо възпитание,№2. Ст.Загора,1929,116с.

Дисциплината в политическите организации. Общодостъпна библ. за политическо въз-питание,№1. Ст.Загора,1929,39с.

Една непроизнесена реч пред XXII редовен конгрес на Бълг. земл. народен съюз. С.,1930,31с.

Изложение върху финансовото и икономическото положение на България към 31.3.1921г. Липсва в БК 18781944. С.,1921,[.?.с.].

История, принципи и тактика на Бълг. земл. нар. съюз. Общодостъпна библ. за политическо възпитание,№3. Ст.Загора,1929,419с.

Кой и защо ме изключи от Българ. земл. народен съюз. Ст.Загора,1923,63с.

Кой и защо ме изключи от Бълг. земл. народен съюз. С прил. Реч по изменението на Избирателния закон, произнесена в 52 заседание на XIX обикн. нар. събрание, III редовна сесия на 16. II.1923г. от същия и Отворено писмо до сдружените земеделци в България от К.[оста] Томов, Хр.Манолов и М.[арко] Турлаков. С.,1923,71с.

Кому трябва да принадлежи земята? Библ. на БЗНС,№21. С.,1919,32с.

Кооперацията и нейните форми. С.,1919,100с.

Належащи реформи в правосъдното дело. Библ. на БЗНС. С.,1919,88с.

Положението на България в цифри. Изложение на ... по финансовото положение на държавата. С.,1922,29с.

Реч, произн.[есена] от министъра на финансите... по Законопроекта за 6/12 от кредитите по бюджетите, за 1919/1920г. за първото полугодие на финансовата 1920/1921г. <24 заседание на Нар. събрание, 7 юни 1920г.>. С.,1920,40с.

Реч на м-ра на финансите...по финансовото положение на България, произнесена при внасяне на проекта за бюджета на държавата за финансовата 1920/1921 г. <63 заседание на XIX-то обикн. нар. събрание, 30 септ.1920г.>. С.,1920,40с.

Реч на м-ра на финансите...по финансовото положение на България, произнесена при внасянето на проекта за бюджета на държавата за финансовата 1921/ 1922 г.<48 заседание на XIX-то обикн. нар. събрание, I редовна сесия, 26 февр. 1921г.>.

С.,1921,51с.

Реч на м-ра на финансите ... по Законопроекта за изменение и допълнение Закона за Търговията със зърнени храни и произведения от тях. <44 заседание, извънредна сесия на XIX-то обикн. Нар. събрание, 10.ІХ.1921г.>. С.,1921,48с.

Съдбоносни дни ??????С.,1926,  с.

Финансовото оздравяване и стопанското издигане на България.

Ст.Загора,1930,171с.

Характер и дисциплина.<Тяхното значение и развитие.> Ст.Загора,1929,280с.

▲▲▲