СТАТИИ ОТ  ПЕТКОВ

 

Той издигна сам своя неразрушим па.мстиик. Със своята пламенна борба за демокрация, със своята огнена вяра в правдата и свободата. Почитайки заветите, които ни остави, ние даваме място на две негови статии по-случай деня, в който той се пожертва за свободата и независимостта на Отечеството. В тях той се очертава  като истински народен трибун.

ДЪЛГЪТ НА  РЕПУБЛИКАТА

Републиканската форма на управление е преди всичко доказателство за по-голяма политическа зрялост на народа. Тази зрялост следва да даде своите отражения, както във вътрешното управление на страната, така и във външнополитическото ръководство на държавата.

До сега външната политика на нашата държава се провеждаше под непосредственото влияние на властвуващата династия, която в съдбоносните за народа и държавата ни моменти винаги съумяваше да наложи своите външнополитически амбиции и интереси, които резко се различаваха от действителните интереси на българския народ.

Премахването на монархията освободи народа от нейното онекунство и предаде цялостното управление на страната в ръцете на самия народ. С това, обаче, българският народ, и особено неговите политически първенци, поеха един върховен дълг.

По вътрешните въпроси отделните партии могат и трябва да имат различия. Но по външната политика народът трябва да бъде единен. Неговата външна политика трябва да отразява постоянните, неизменни национални тежнения на целия народ. Това налага днес повече от всеки друг път очертаването и вглъбяването в съзнанието на всеки българин на един общобългарски въишно-политически мироглед, който да гарантира на нашата външна политика необходимия стабилитет и да я предпази от вредното влияние на партийните борби и увлечения.

Българската външна политика не трябва да попада под ничие тясно партийно влияние, а да стои над всички партии като една огромна стоманена стрелка, сочеща вечно към трайните и ненарушими външно-политически идеали на народа. Защото попадне ли тя под тясно партийно влияние, много лесно ще загуби своята съпротивителна сила спрямо чуждите влияния, ще раздели народа на фили и фоби и ще стане наново готова жертва на неприятелите на нашия народ.

За тази цел, обаче, външно-политическите проблеми, които се поставят за българския народ, трябва да бъдат поставени на свободно общонародно обсъждане. Лошите спомени от миналото, когато съдбоносни за народа външнополитически решения се вземаха по време на тайните пътувания на владетеля, не трябва никога вече да се повтарят в нашата страна. Тайната дипломация не носи нищо добро за народа.

в. Народно земеделско знаме от 21  януари 1947 г.

 

ДВЕТЕ ДИКТАТУРИ

 

След 9 септ. 1944 год. ЦК на РП (к) като успя да постави ръка на всички ключови министерства, установи в страната еднопартийната си диктатура. Този диктаторски режим по нищо не ее различава от режима, който българският народ познава от годините на фашистката диктатура. И единият и другият вървят по един и същи път. И единият и другият са отречени от народа.

И двете диктатури са управления на малцинството.

И двете диктатури почиват на организираното насилие в миналото - полиция, днес -партийна милиция.

И двете диктатури прокламират високо свободата, а вършат насилие, говорят, че почиват на народната воля, а потъпкват народния глас.

И двете диктатури потискат основните граждански свободи. И двете са врагове на Конституцията: в миналото тя се нарушаваше, без да се споменава нейното име, днес в нея се кълнат, отричайки я изцяло със своите дела.

И двете диктатури са врагове на свободния печат.

И двете диктатури са врагове на свободата на митинги и събрания. И двете изпадат в ярост срещу противните тем политически убеждения.

И двете диктатури, по принцип, са врагове на парламентаризма.

И двете диктатури са в невъзможност да се справят с назрелите стопански нужди на страната.

И двете диктатури посягат безотговорно на народното имущество: в миналото - върху дохода на гражданина, днес - и върху парчето земя на българския селянин.

Най-сетне, и двете тия диктатури са малцинства, които упражняват своята власт върху мнозинството на българския  народ, което не е нито буржоазия, нито пролетариат.

Това мнозинство, изразяващо над 80% от народа, се състои преди всичко от селяни, които работят сами собствената си земя. То се състои от чиновници, занаятчии и дребни собственици, които нито експлоатират, нито желаят да бъдат експлоатирани. Това мнозинство, именно, защото е мнозинство, винаги е било за народовластие и винаги - против диктатурата и диктаторите. То е водило дълги борби и е проляло много кръв за своите конституционни свободи. Най-голямата преобладаваща част от него днес се намира в средата на БЗНС. Чрез него днес народът води упорита борба срещу насилието и насилниците, срещу тези, които посягат на Търновската конституция.

Този демократичен селски народ винаги е излизал победител в борбата.

Рано или късно, той ще излезе победител и ще извоюва свбодата и демокрацията.

в. Народно земеделско знаме от 4 декември 1945 г.