О С В О Б О Ж Д Е Н И Е

- LA LIBERATION -

МЕСЕЧНО   СПИСАНИЕ  ЗА  "ПОЛИТИКА   И  КУЛТУРА

Париж, АВГУСТ-СЕПТЕМВРИ, 1950.                  КН. Х и XI. ГОД. I

 

ПЕТКОВ  - СИН   НА  ЕДНА  ЕПОХА

(Реч, произнесена от Председателя на Н. К. д-р Г. М. Димитров, по случай три годишнината от смъртта му)

Преди три години великият български демократ и селски водач, Никола Петков, увисна на бесилката в героична борба срещу комунистическата диктатура. Безброй други борци за свобода, независимост и демокрация бяха простреляни, а хиляди все още изпълват затвори и концентрационни лагери. Една нова червена реакция се наложи не само в България, но и в цяла Европа. Едно ново насилие коварно се налага над други части от света и се стреми да подчини под кървавото си царство цялото свободно и културно човечество.

Ние живеем една нова, велика шекспирова епоха на 20-я век. А може би и много но-велика от нея. Защото вместо личностите  на  миналото, герои днес са народи и техните доблестни представители. И вместо отровата като коварно средство за политически убийства, се употребяват дръзко публично, пред лицето на целия цивилизован свят, бесилата и куршума. И тези позорни античовешки средства не са в ръцете на отделни крале или принцове, които комплотират за власт, в едно княжество или в една държава, а в ръцете  на  една  международна конспирация, която комплотира за власт и диктатура над цялото човечество. И тази клика издига тези средства и методи на действие в политическа програма и социални идеи н принципи за обществено преобразование на света.

Бунтът срещу това варварство на 20-я век не се изразява от някакъв колеблив и безидеен Хамлет, а иде от дъл бочината на народните маси, изразен и чрез подвига и саможертвата на своите най-храбри, доблести герои като Никола Петков.

Това е бунт на правото срещу силата. Бунт на светлината срещу мрака. Бунт на свободата срещу робството. Това е истинска революция на народния възход срещу червената контрареволюия и червената маска. Това е настъплението на народите срещу плановете на новия варваризъм, да ги върне към нов феодализъм и ново духовно и физическо крепостничество, много  по-злокачествени от средновековните и първобитните.

Феноменът Никола Петков е ярък израз на на приравняване духовния ръст на малките народи с този на великите чрез безпримерна жертва пред олтаря на народни, и общочовешки идеали.

Този марш на народите не е в състояние да спре и най-отчаяната инквизиция и най-ужасното насилие. Защото това е маршът на една нова епоха. И герои като Никола Петков сигнализират надигналата се исполинска мощ на народите, които са решили да станат господари на съдбините си и да изградят основите на едно ново и по-светло бъдеще. Ерата на своето политическо, икономнческо и културно самоуправление.

Затова именно, тази нова велика епоха нрави велики и увековечава имената на своите герои, катоНикола Петков. Те ще живеят заедно с нея в борбата и строителството на народите си и на цялото културно и свободолюбиво човечество.

Злобата и предизвикателствата на народните врагове и потисници и техните жалки оръдия, показва и дори способствува за близкото тържество на народната победа. И колкото по-кървав става техния терор, толкова по-светъл и по-велик става образът на техните жертви, като Петков, и по-светла и вечна става паметта им. Поклон пред тях. Поклон пред подвига им!