ДОЛУ ДИКТАТУРАТА!

 

 

 

   На 27 октомври, 1946 г. у нас бяха произведени избори за Велико народно събрание. Това събрание трябваше да замени Търновската конституция с една нова конституция. Вследствие на това, съществуваше опасността, че новата конституция, при създалите се политически условия у нас, поради чуждата намеса и чуждата поддръжка на БКП, ще носи силния отпечатък на болшевизма. И наистина, в проекта за бъдещата конституция, изготвена от една 55-членна комисия от току-що разпуснатото Обикновено народно събрание, се намираха нови доказателства за това. Всъщност, тази 55-членна комисия бе избрана само, за да се хвърли прах в очите на лековерпите. Българската комунистическа конституция бе в действителност преписана от Сталиновата конституция на СССР.

   Разбира се, тази причина бе една от най-важните, за да се разгори опозиционната борба но случай прсдстоящите. Но тя не бе едничка. Напротив. Пълното нарушение на всички права и свободи на българския гражданин, кървавият терор, провеждан системно, неизброимите административни произволи бяха нарушили така гражданската свобода и правосъдие, че маса български граждани се самопожертвуваха за тях в тези върховни моменти.

Поривът и силата, с които се водеше опозиционната  борба в изборите, или с други думи против болшевизиранешо на страната, са достойни за почит и удивление. Те са достойни за това да бъдат напомнени и днес, 7 години по-късно.

На 20 октомври 1946 год., т. с. една седмица преди изборите, в столицата бе устроен изборен събор от опозицията. На него трябваше да се изкажат първенците от опозицията, а именно: Никола Петков и Асен Стамболийски от БЗНС, Лоста Лулчсв от РСДП и проф. Петко Стоянов, от стрина на независимите интелектуалци.

Комунистите бяха взели всички мерки, за да попречат на събора. Мнозина граждани бяха възпрепятствувани да стигнат до площад 9 септември, гдето трябваше да стане събора. Но все пак потокът от граждани и селяни не бе спрян. Огромният площад се препълни, но електричеството бе прекъснато, та високоговорителите увиснаха неми и безпомощни на стълбовете. Тълпата шумеше и се вълнуваше. Високоговорителите не я интересуваха. Никои не чакаше тепърва да бъде убеждаван от ораторите за злото, което заплашваше всички. Граждани и селяни бяха дошли всъщност, за да демонстрират възмущението си от безчинствата на комунистите и да заявят готовността си да се борят против тях.

Въпреки носещите се из въздуха заплахи, площадът и водещите към него улици се задръстиха съвършено от множеството.

За събора не бяха разлепвани обяви. По из целия град се носеше: Всички на събора на опозицията! Гражданите, изтерзани от терора се тълпяха, за да чуят гласа на свободата, за да счупят за минута веригите на заплахите и насилието!

Храбър и корав е нашият народ, когато се бори против потисниците, когато воюва за свободата си.

Появата на Никола Петков на трибуната бе посрещната с бурни възгласи: Да живее! - Да живее Свободна България! - Долу диктатурата!

В един позив към българките и българите, безсмъртният демократ подчерта в едри линии програмата за борба и за едно утрешно управление на опозицията. Поради историческия интерес, който представя този позив, ние го предаваме изцяло, така както го намираме във в. Народно земеделско знаме, от 20 октомври 1946 г.:

 

На 27 октомври т. г. вие ще изпълните вашия върховен граждански дълг - ще изберете народните представители за Великото народно събрание, което ще изработи Конституцията на най-младата република - нашата скъпа родина България, ще положи основния закон на държавата, който е поставен над всички власти, органи, личности, домогвания и само в рамките на който могат и трябва да се развиват, защищават и прокарват всички рзисквания, идеи и реформи.

Нашите бащи и деди - възрожденците - изградиха в 1879 г. Търновската конституция върху принципите за пълния суверенитет на народа, за свободата, равенството и правото на собственост.

Те създадоха една от-най-демократичните конституции. Монархията потъпка Търновската конституция. Величави ще останат в нашата история борбите на възрожденците срещу монархията за запазване правата и свободите на българските граждани.

Шсстедест и седем години българският народ се бори срещу личните режими на тримата надменни български монарси, за да извоюва своите политически права и свободи, осветени от Търновската конституция. Достагрчно е да споменем само имената на няколко от тия борци срещи личния монархически режим, а именно: митрополит Климент, Петко Славейков, Стефан Стамболов, Петко Каравслов, Александър Стамболийски, Янко Сакьзов, Найчо Цанов и др., за да разбере всеки българин историческата борба, която българският народ е водил срещу монархията, за да запази Търновската конституция и да създаде установения от нея демократичен режим.

Въпреки тая борба, монархията успя да установи личния режим, да установи дори най-чуждия на демократичния характер на българския народ режим фашизма, и да създаде три национални катастрофи. 

Но на 9 септември 1944 год. борбата на българския народ успя .: и монархията бе съборена.

На 8 септември 1946 год. единодушен българският народ осъществи идеала на най-големия, най-самоотвержения и най-чистия наш революционер Васил Левски - републиката.

Днес ние всички трябва да изградим републиката, такава каквато я желаеше Васил Левски чиста и свята; такава, каквато я мечтаеше Христо Ботев - основана върху свободата и социалното равенство.

Каква ще бъде утрешна България, каква ще бъде утрешната българска република, това зависи само от вас, български граждани и гражданки.

Вие, с вашия вот и с вашата смелост ще решите дали България ще бъде една република на еднопартиен режим, на насилие и партийна диктатура, или една народовластническа република, основана върху свободата, равенството, правото на собственост и социална правда.

Вие знаете, че на 9 септември 1944 год. българският народ създаде един демократичен режим, наречен Отечествен фронт, със задача н първа точка на програмата му - възстановяване на Търновската конституция.

Вам е известна борбата, която още в първите дни започнаха представителите на БЗН Съюз, на РСДП(о) и на Независимите интелектуалци срещу РП (к), която, въпреки тържествено поетите от нея ангажименти преди 9 септември, превърна тоя демократически Отечествен фронт в чисто еднопартиен и комунистически.

И ако представителите на БЗН Съюз, РСДП (о) и - Независимите интелектуалци не напуснаха още първите месеци Отечествения фронт, то е защото България бе ангажирана в една отечествена война срещу фашизма и германския хитлеризъм, а всеки знае, че във време на една народна война създаването на политически кризи е вредно за интересите на страната.

Но,  когато  нашата скъпа армия покри  българското оръжие със слава и завърши Отечествената воина с победа, представителите на БЗН Съюз, РСДП(о) и на Независимите интелектуалци напуснаха властта и започнаха борбата срещу превърналия се в комунистнчески Отечествен фронт.

Историкът ще каже безпристрастната си дума, но и събитията които се развиха и се развиват пред очите ви, доказват че ние, които напуснахме  властта и поведохме  борбата  срещу  еднопартийната диктатура, сме на прав път, а не тия, които останаха във властта за да водят борбата отвътре.

Достатъчно е да ви кажем, че в днешния комунистически Отечествен фронт е останал само един от съзидателите на демократическия Отечествен фронт. Останал е като пленник и срещу оставането си загуби най-верния и най-верните си партийни приятели. Вие знае защо  ние напуснахме, демократичния Отечествен фронт. Защо той се превърна в комунистически, в диктатура на една партия. Вие познавате недемократичните, насилнически и реакциоинни условия, при които комунистическият Отечествен фронт управлява близо вече две години страната и при който той произведе изборите на 18 ноември 1945 год. Ние не взехме участие в тия избори, защото липсваха и най-елементарните условия, за да могат те да бъдат израз на свободно проявена народна воля.

Две години вече комунистическият Отечествен фронт държи българските граждани в пълно политическо, и икономическо подчинение.

Днешното вътрешно политическо положение на страната може да се окачестви само с две думи - еднопартийна диктатура.

Има ли някой от нас, български граждани и гражданки, който да не е почувствувал тормоза и тежестите на тая еднопартийна диктатура?

Вие ли, български селянки и селяни, не сте я почувствували, с несправедливата аграрна реформа, която ви отне земите, с насилническото кооперативно обработване на земята, което ви обърна в ратаи, с несправедливите реквизиционни наряди, с терора, упражняван над вас само затова, че искате да браните земята, бащинията и интересите си и защото искате да останете верни на идеологията на великия Александър Стамболийски?

Вие ли, български работници, на които еднопартийната диктатура отне правото на стачка, свободата на професионална и синдккална организация, правото на максимален работен ден под формата на ударничество без непрекъсната неделна  почивка  и ви  отрече човешкото достойнство?

Вие ли, занаятчии, конто бяхте най-голямата опора на българщината през епохата на робството и на които еднопартийната диктатура отне свободата, гордостта и независимостта на собственици и възможността за съществуване с несправедливи наряди и лишаване от наряди?

Вие ли, чиновници, които нямате никакъв стабилитет и гаранции за справедливо възнаграждение, защото цензът ви, прослужените години и опитността ви са нищо пред качеството на партиец?

Вие ли, български съдии, на които отнеха несменяемостта, независимостта и ви принудиха да сте служители на една партийна Темида?

Вие ли, интелектуалци, хората на свободните професии, които мзерствате, защото не искате да се примирите с партийното робство и да превиете врат?

Вие ли, хората на науката, професори, учители, студенти и ученици, които изхвърлят из университетите, гимназиите и училищата, защото искате науката да не бъде монопол само на една партия?

Вие ли, български индустриалци и търговци, на които еднопартийната диктатура отне личната инициатива и спъна развитието на индустриалните предприятия, като ви остави  само, отговорностите, увеличените разноски и подведе мнозина  под отговорност?

Вие ли, български майки, селянки и гражданки, които треперите за живота на мъжете си, на децата си, които треперите за всяка изпусната дума на оплакване и очаквате всеки момент да бъдете изхвърлени от жилищата ви; вие, които искат да лишат от правото да оставите на деца и внуци нивата, която дедите ви са оросявали с потта си, която вие и мъжете ви с труд, с радост и с толкова надежди сте работили, вие ли, на които искат да вземат къщичките, наследени от баща и свекър, запазени от вас с толкова труд и лишения, измазвани, украсявани с такава любов, пазени ревниво от вас, за да ги предадете на децата си?

Вие ли, младежи, надеждата и радостта на целия български народ и на България, които сте подхвърляни на най-жестрки подигравки с така наречните оф бележки, с които се препречва  пътя на вашето образование и на вашето бъдеще?

Вие ли, българки, на които отнемат правото свободно да изучите синовете и дъщерите си, като ги принуждават да минат през униженията на партийните оф бележки?

Вие ли, български домакини, които сте принудени да чакате по цели часове по опашките, за да получите един килограм картофи или 250 гр. сирене, като изоставяте сами децата и къщите си и които в края на краищата не можете да получите дори и тия картофи и сирене и то в земеделска България?

Какво е днешното външно положение  на  България?

На Парижката конференция границите на България не бяха установени и гарантирани окончателно. На бедния български народ бяха наложени 125.000.000.000 лв. непоносими за него репарации.

Причината? Недемократичността и непредставителността на оф правителството и начннът, по който то защищаваше справедливата кауза на България, като я поставяше след защитата на своя Отечествен фронт.

Ето, гражданки и граждани, при какви условия правителството ще произведе изборите за Велико народно събрание за изработваното на нова конституция.

Вие всички сте чели проекто-констптуцпнта на правителството. Това е само една политическа статия, един партиен устав.

Не може да се говори за конституция, за основен закон, щом като не са провъзгласени и безусловно защитени основните неотнимаеми права и свободи на гражданина и човека, а всичко това е оставено да бъде уреждано допълнително с обикновени закони, в зависимост от променливи партийни мнозинства и щом като този основен закон може да бъде изменян така лесно, както и най-обикновените закони.

Гражданки и граждани, прочетете внимателно така наречения оф проект на конституция н вие ще констатирате, че доколкото са предвидени в него някои от основните права и свободи на българските грнждани, това е направено ограничено и като изключение.

Гражданки и граждани, от вас и само от вас зависи тоя комунистически проект за оф конституция да остане само един проект.

От вас се иска да се освободите от страха, който комунистическият Отечествен фронт успя да внуши у вас, и да имате куража да гласувате с бялата бюлетина на оф опозиция.

Не забравяйте, че свободата се извоюва, тя не се дарява.

Ако искате България да бъде демократична, свободна, независима, социална, народна и благоденстваща република, ще подкрепите следната  наша  изборна   програма,   която   ще   гарантира вашите политически права и свободи, вашата политическа и икономическа езависимост, вашето съществуване.

Ето нашата изборна програма:

Външна политика

Мир - най-ценното  благо на  народа.   Сърдечно  приятелство със Съветския съюз и вечна дружба с братския руски народ. Приятелски отношения с великите демокрации Америка, Англия и Франция. Искрено приятелство с всички свободолюбиви демократични народи. Най-тесни и сърдечни връзки с нова Югославия и другите балкаиски народи за окончателното братско споразумение на  балканските държави по всички спорни въпроси.

Вътрашна политика

Свободна, демократична, независима, социална, народна, благоденстваща република. Възстановяване и укрепване на политическите права и свободи на българския народ: свобода на личността, на печата, словото, събранията, сдруженията, свободни избори и режим на демокрация. Зачитане правото на частна собственост, учредяване на съдебна милиция. Само така ще може да се преустрои милицията и ще се внесе законност в нейните действия. Превръщане на милицията от партиен в истински държавен апарат. Съдебни гаранции за политическите права и свободи на гражданите. Пълно равноправие на гражданите и от двата пола пред законите. Истинско народно общинско самоуправление. Нов избирателен закон, който ще гарантира свободното гласуване на българските избиратели. Пълно гражданско успокояване. Премахване на всякакво вмесване на неотговорни лица и организации в частния и стопанския живот за българските граждани, което разстройва политическия и икономическия живот на страната.

Просветно-културна политика

Достъпна за всички широка народни просвета. Преустройство на цялата образователна система върху демократични и научни основи, съобразно нуждите на живота и личните способности, като се държи сметка за стопанските особености на нашата страна, за отделните покрайнини и за народния бит. Откриване на нови земеделски, занаятчийски и др. професионални мъжки и девически училища. Усилено строителство на училищни сгради. Увеличение и заздравяване на грамотността и просветата на широките народни маси. Свободна и общодостъпна университетска наука, без каквито и да било ограничения и бележки. Децентрализация на висшите учебни заведения. Гарантиране свободата на вероизповедание.  Абсолютна религиозна търпимост.

Стопанска, земеделска и кооперативна политика

Премахване на стопанското и социално вредното посредничество. Кооперативно организиране вноса и износа на главните блага за нуждите на населението, на общините и на държавата. Право на лична инициатива за занаятчии, търговци и индустриалци. Изравняване на цените на земеделските произведения с тия на индустриалните и справедливо заплащане на труда на земеделския производител. Кодификация и подобрение на кооперативното законодателство. Освобождаване на кооперацията и професионалните съюзи от милиционерската и партийна намеса, чрез премахване на фашисткия изключителен закон за надзор върху тях, който е още в сила. Доброволно и свободно кооперативно обработване на земята върху принципа на запазване на частната собственост. Снабдяване на безимотното и малоимотно население с нужната за неговото стопанско съществуване земя с инвентар. Земята за земеделеца, т. е. за този, който пряко я обработва.

Финансова политика

Общ прогресивно-подоходен данък. Прогресивно данъчно облагане с определяне един екзистепец минимум за данъкоплатците. Реални държавни и общински бюджети, съобразени със средствата на народа, с които може да стане тяхното покриване, като се има предвид закрепването на народните поминъци и специално това на кооперациите. Междубалканско стопанско и финансово сътрудничество. Избягване на едностранната външна търговия. Създаване на пови пазари.

Социална политика

Обезпечаване работа за всички. Трудът е право на всеки български гражданин. Социална застраховка на всички слоеве на населението. Изграждане на хигиенични жилища и условия за работа. Държавна помощ за бедните. Установяване на непрекъсната неделна почивка за работниците. Максимален работен ден. Право на стачка за работниците. Свободна професионална и синдикална организация. Гаранции, стабилитет и справедливо възнаграждение за държавните служители. Партизанството трябва да бъде изхвърлено от учрежденията.

Правосъдие

Установяване на една истинска независима съдебна власт. Съдийска несменяемост. Независимо, евтино и бързо правораздаване чрез намаляване съдебните мита, берии и чрез опростяване на съдебните формалности. Учредяване на съдебна милиция, за да се гарантира животът и свободите на гражданите.

Народно здраве

Повдигане жизненото равнище и здравната култура на народа. Оздравяване на неговия бит и труд. Най-широко санитарно благоуройство на жилищата във всички населени места. Борба с детската смъртност. Всенародна медико-социална   застраховка. Повдигане на материалната и духовна култура на селото. Евтини и всеобщо достъпни лекарства и безплатна медицинска помощ.

Народна войска

Пълно демократизиране на войската и превръщането й в истинска народна армия - плът и кръв от българския народ. Армията да стои далеч от политическите борби, за да може да се посвети изцяло на върховната си задача - защитата на отечеството.

Граждани и гражданки, ние сме за Отечествения фронт така, както се създаде преди 9 септември 1944 год. и така, както се установи на 9 септември 1944 г. - демократичен съюз с равни права и задължения между селяни, работници, занаятчии и народна интелигенция, за унищожаване на фашизма и реакцията и създаване на истинска демокрация, на истинско народовластие.

За  да се осъществи  истинска демокрация и   народовластие, необходимо е  да  се  признае  свободното  организиране  на  всички демократични и антифашистки сили в страната. Ние сме за непрекъснато сътрудничество между земеделци,   работници, занаятчии и народна интелигенция. Без него няма и не може да има демокрация в България. Но това сътрудничество трябва да е основано върху пълната независимост, пълното рапенство и пълната свобода на организациите на българските селяни и работници - Българският земеделски народен съюз и РП (к), както и на техните младежки организацни ЗМС и РМС.  Само при горните условия може да се създаде независима народна република България.

Гражданки и граждани, в името на тая наша програма, на която основните начала са: мир, ред и законност, свобода на човека, пълно гарантиране на живота на българските граждани,  правото на   собственост, личнаинициатива,  граждански мир, спокойствие и социална правда, ние ви зовем без колебание и без страх да гласувате за нашите кандидатни листи.

Напред към изборните урни с бялата бюлетина за светлото бъдеще на нашата родина!

Да живее свободният български народ! Да живее България!

 

Български земед. народен  съюз, Секретар:  (Н.  Петков)

Работ. социалдем. партия (о), Секретар: (К. Лулчев)

Независими интелектуалци, Проф. Петко Стоянов.