В ЗАЩИТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Васил Юруков

 

Една от най-свидните жертви на българската демокрация в борбата й с настаняването на болшевизма у нас е Никола Петков. Стоейки начело на най-демократичната у нас политическа организация - Земеделския Съюз - той- се прояви като достоен водач, като неустрашим борец и в защита на убежденията си, в защита на демокрацията, той стана жертва на кървавата пролетарска диктатура.

Никола Петков бе човек на действието, не на кабинета. Неговите къси, отривисти статии в Народно Земеделско Знамеимаха повоче характер на лозунги за действие, на позиви за борба и съпротива, отколкото на кабинетни размишления. И- затова увличаха.

Той бе чужд на всякакво хитруване, на каквото и да било колебание или нерешителност. Всичко, което нямаше белега на демократичните парламентарни традиции, белега на истинска грижа за :земледелческия народ, за работния народ, за неговата интелигенция, бе, отречено от него. Защото той мразеше класовата борба, разгаряна от комунистите в продължение на години, а сега кулмииирала в убийства, в затваряния и интернирания. Той виждаше щастливото бъдеше на нашия народ не в непрестанните борби и революции, а в , честното и правдиво съгласуване на усилията и интересите на земледелци, работници и интелигенция.

Затова той се противопостави с цялото си същество на бсзсъвстните поплъзновения на една шепа комунисти да установят пролетарска диктатура у нас с помощта на Червената Армия. Той не се поколеба да се обяви решително и открито против тези поплъзновения и напусна мекото министерско кресло,за да го замени с бурната и пълна с опасности опозиционна борба.

Но окупаторът има право на всичко: на имота, на живота и на свободата на окупирания. И затова Никола Петков бе обречен на гибел още от първия ден на борбата си за демокрация, свобода и независимост. Той бе сякаш обречен, като жертва, и от самия народ, който се бореше вече за свободата си.

Личността на НиколаПетков растеше колкото повече конфликтът между демокрацията и   болшевизма у нас се разгаряше. Той водеше  опозиционната борба тъй непримиримо, тъй енергично, че увличаше в нея и цялата наша демокрация.

Конфлнкът застраши иай-сетне намеренията на комунистите, подкрепяни енергично от окупатора, особенно намеренията за прокарваие новата им конституция през Великото Народно Събрание.'Тогава комунистите решиха, че той и водената от него опозиция са истинската пречка за настаняване на болшевизма у нас. И трябваше да бъдат премахнати по един или друг начин. Естествено, първият на когото пролетарската диктатура трябваше да посегне бе Петков. Той остана, обаче, непреклонен. В речта, която произиесе при вдигане на имунитета му на народен представител, той заяви:

Аз не искам да се оправдавам тука. Защшото, всьщност днешното ви нападение не е против мене, макар то да цели моето погубване. Нападението ви е против демокрацията и свободата, против достойнството дори на човека. То е предварителна стъпка към поробването на българския народ. Ето защо, всички които защитават свободата тябва, според вас, да бъдат отстранени. - Ние, земеделците, ние си оставаме демократи, каквото и да етава, и ще продължим да, вярваме в. свободата, въпреки, терора, на който ни подлагате.

А в последните си думи пред съда, той заяви между другото:

Член съм на БЗНС. от 1923 година. Основните линии на неговата идеология са: мир, ред и демокрация. Аз не съм се отклонявал никога от тази идеология.

Никола Петков падна като убеден и горещ защитник на една.: доктрина, скъпа на целия народ. Затова той стана идол, стана съществото, около което народът събра всичко най-хубпво от своите политечски аспирации и своите надежди, всичко най-хубаво от душата си.