Николай Александрович Петрини (03.12.1899 17.04.1925)

Е роден на 03.12.1899 г. Баща му е руски офицер участвал в Освободителната война и останал в Източна Румелия като военен инструктор. Маика му, Серафима Илиева е от Сливен. Той има две сестри по-големи от него. Учи в еврейско училище и от малък владее български, руски, турски и идиш. По - късно научава немски и френски. Като млад се е чувствал русняк. Влиза в Кадетския корпус на Военното училище през 1904 г. От там се познава с Петко Д. Петков, Асен Агов и Иван Миланов. Напуска Военното училище и завършва гимназия в Одрин през 1909 г. Започва да следва социални и правни науки в Женева.

При избухването на Балканската война се завръща в България и влиза като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Раняван е и е носител на ордени за храброст. След войната остава в армията като редови офицер. Участва в Световната война в един полк с Петко Енев-виден комунист. След излекуването си от получени рани сам пожелава да се върне на фронта като ротен командир (същото прави и Асен Агов). Те тримата към които се присъединява и Иван Миланов стават известни като групата на болшевиките. На 22.09.1918 г. при с. Кафадарци той превежда престолонаследника Борис по една пътечка и така го спасява от вероятен плен. През 1924 г. Борис чрез Павел Груев го съветва да бяга в Чужбина, но Петрини отказва.

След войната завършва Аеропланното училище с чин капитан и е на служба в летище Божурище и помощник на Началника на Гражданска авиация Асен Агов.

Влиза в БЗНС малко преди деветоюнския преврат, а според някои източници може би след него. Избран е от Преслав за депутат в ХХІ ОНС-ноември 1923 г., но не е ясно да ли е бил в единофронтовска листа или в земеделска такава. Безусловен привърженик на Единния фронт, той критикува в речи и статии във вестниците Народна защита и Народно знаме току що създаденото Постоянно Присъствие на БЗНС което е против обща работа с БКП.

Той участва в т.н. Земеделски революционен комитет заедно с Д. Грънчаров, Хр. Ж. Косовски, вероятно и с Кирил Павлов и Петър Янев и е делегиран от него във Военния комитет на Единния фронт. Участва в създаването на канали за свръзка със земеделската емиграция в Сърбия. На 11.07.1924 г. Заминава за Виена и Прага където води разговори със Задграничното представителство за земеделско участие в Червения Селски Интернационал. През август 1924 г. се среща с нелегално завърналия се в страната Коста Тодоров в с. Грамада, Кулско. Бил е и в Белград по подготовката за въстание. Пише предговор към брошурата на Грънчаров-Блок на трудовата демокрация.

На 16 април 1925 Николай Петрини е арестуван заедно с Хр. Косовски и Марко Фридман в квартирата на Адела Николова, намираща се на ъгъла на ул. Паренсов и бул. Евл. Георгиев (съществуваща до днес). В момента на арестуването му той е народен представител в тогавашното Народно събрание, но въпреки това е ликвидиран заедно с Хр. Косовски на 17 април 1925 вечерта в Обществената безопасност. Естествено възниква въпросът: защо са запазени невредими истинските извършители на деянието Задгорски, Фридман, Даскалов, Камбуров и Коев, и заслужено изправени пред съд и осъдени, а са ликвидирани Н. Петрини, Хр. Косовски и Д. Грънчаров, членове на БЗНС? Според някои източници още преди атентата в "Света Неделя" военният министър генерал Иван Вълков издава тайна заповед до началниците на военни гарнизони, в която разпорежда да започне подготовка да бъдат изтребени водачите на опозицията: "Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните органи на властта за съгласуване средствата на борба срещу комунистите и земеделските дружби. Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията. В най-кратък срок да се съставят списъци на тези хора, за да може в даден момент да се унищожат всички техни водачи - виновни или невинни...".

На 11 май 1925 година задочно е произнесена смъртната му присъда от съдебния състав по делото за атентата в църквата "Света Неделя".

Личността на Николай Петрини се откроява с личната му храброст и безстрашие. Политическата му дейност подлежи на внимателен анализ. Краткотрайната му дейност в БЗНС е недостатъчна да оправдае амбицията му да свърже току що поваленият съюз с БКП и това е ясно подчертано с решението на П.П на БЗНС да изключи от редовете си Димитър Грънчаров и да отхвърли политиката на Единен фронт между БЗНС и БКП. Участието му във Военния комитет на Единния фронт не влече само по себе си отговорност за Априлския атентат в църквата Св. Неделя, за подготовката на който и политическото ръководство на БКП едва ли е знаело.

Единофронтовците в БЗНС, съзнателно или не, са обслужвали политиката на БКП, вече напълно подчинена, чрез Коминтерна, на СССР. Като такива, те не са могли освен да причинят безкрай беди на БЗНС. Личните им качества и мъченическата им смърт не ги освобождават от тази тежка отговорност.

●●●

Агънски, Никола Тодоров и Тодор Недков: Николай Петрини. Биогр.оч. С.,1955,36с.

●●●

Из Моите спомени на Султана Рачо Петрова, София 1991

с. 345-346:

Единният фронт се засилваше все повече и повече и проявите на неговото озлобление ставаха все по-ясни и по-чести. В числото на водителите на Единния фронт стои една част от крайно недоволните земеделци, комунисти и болшевишки агенти, които използват огорченията на селската маса, за да ги поощряват и тласкат към открита борба или към мълчалива, тиха съпротива. Един от най-буйните единофронтовци безспорно е Николай Петрини. Той по рождение не е българин: баща му е руснак, останал от времето на Освобождението в България. той притежава всички противоречия на руската душа: храбър, добър, ентусиаст. Той е крайно екзалтиран и лесно податлив на всички авантюри. Не избира и средствата за постигане на целите си. Женен по едно нещастно стечение на обстоятелствата за дъщерята на генерал Салабашев, той завлича прекрасната млада жена в нещастия, за които той е в голямата част виновен. Така стояха работите, когато един следобед жената на Петрини, Мара дойде да ме посети. Мара ми се оплаква от своя живот, от нескончаемите борби и тревоги, които тя по неволя трябва да дели със своя мъж и ме помоли да извикам мъжа , Николай Петрини, да го посъветвам и му спомня за съществуването на жена и деца. Николай Петрини не познавах до този час. Знаех, че преди години е бил много близък в нашия дворец. Съгласих се да поговоря с него. Мара ми разкри и силните упреци, които се сипят върху нея катадневно от баща и брата и двамата български офицери, умерени и добри патриоти. Разбрах борбата, която изпълваше душата на младата жена, и обещах, че всичко ще направя, за да накарам Петрини да се откаже от грешния път, по който беше тръгнал. За мъртвите не обичам да говоря. Ако не мога да разкажа добро, предпочитам да мълча. Ще разкажа само последователно срещите и разговорите ми с Петрини. Николай Петрини дойде един следобед в 3 часа. Разговорът с него мъчно се води: чувства се измежду думите му неискреност, която навред преобладава.

- Господин Петрини заговорих аз - не мога да разбера подбужденията, които ви карат да действате. Много неща не зная. Не допускам, че само недоволството от управлението на Русев може да ви кара да забравите вашия дълг към отечеството. Вий сте български офицер, положили сте клетва, не съм аз, която ще мога да ви обясня важността на дадената клетва. Говорят, че сте болшевишки агент и работите като такъв против България.

Петрини отговаря:

- Не е така, госпожо. Това правителство трябва да си върви, а главно Русев трябва на всяка цена да си върви. И понеже не си отива доброволно, ние ще го накараме насила да си отиде. - Не се лъжете, господин Петрини. Не мислете, че руси, а главно сърби ще ви възнаградят, ако докарате чужда окупация. Може да не обичате сърбите, но не мога да им откажа, че са големи патриоти и че за предатели у тях никога не ще има място.

Петрини упорито мълчи. Аз чувствам, че напразно говоря. Прекъсвам разговора и хладно се разделяме.

На Никулден аз отидох да върна посещението на Мара Петрини и мъжа . Колко млади интелигентни момчета видях аз там! С какво свито сърце наблюдавах аз опасната игра на водителите на единофронтовото течение с младежките чувства на тия деца! Къде са те? Къде са техните гробове, върху които една майчина сълза не пада?

с. 347:

.. Същия ден срещнах господин Димитър Страшимиров. Той любезно ме спря и загрижено ми каза:

- Госпожа Петрова, позволетe ми да ви кажа, че сте много доверчива. Вий вярвате на Петър Янев, а той се среща постоянно с Петрини и Грънчаров.

- А кой е Грънчаров? запитвам аз.

- Един адвокат с крайно републикански идеи, който минава също за болшевишки агент ми отговаря господин Страшимиров.

с. 348:

На следващия ден Мара Петрини пак дойде. Съобщи ми, че мъжът Николай Петрини се криел. Описа ми своето отчаяние и ме помоли да повлияя на генерал Жеков да го приеме той и да го посъветва, понеже аз не съм успяла.

Генералът се съгласява и вечерта в 9 часа наедно с жена си дойдоха у мене. Няколко минути след тях пристигат две неузнаваеми фигури с нахлупени каскети. Те правят отвратително впечатление. Единият си маха каскета познавам Петрини.

- Защо идете така Петрини?

- Страх ме е да не ме убият- ми отговаря той и затова се крия.

Повярвах му, защото незаслуженото, гнусно убийство на Петко Петков ми бе отнело вярата в почтеността на деветоюнското правителство.

Петрини влиза. Жана Жекова и аз стоим настрана. Генерал Жеков е мрачен, неприязнен и приема студено Петрини.

- Е, накъде мислите да закарате България, господин Петрини? Със заговори работа не се върши, а с доблест и прямота. борете се честно, ако каузата ви е права говори генерал Жеков.

Петрини се оправдава:

- Господин генерал, нас ни гонят като бесни кучета, преследват ни и ни трепят без причина. Борба за самозащита е днес, а не за власт отговаря той.

- Нищо не зная по тия работи, но ви заявявам, че ако продадете България, то аз със собствената си ръка като куче ще ви пребия.Ако е да помогнем всички, за да настъпи ред и тишина в България, аз съм с вас против тия, които трепят. това добре да помните, господин Петрини продължава генерал Жеков.

Петрини има едно измъчено изражение. Разговорът става бавен, мързелив. Петрини става, сбогува се и си отива.

с. 356

Великден! Станах, приготвих се да отида в черква и тъкмо пред входа на вратата ми една бледа, треперяща жена стои. Госпожо казва тя Мара Петрини ме праща да ви кажа, че мъжът е убит тази нощ и че много говорят против вас да се пазите! Да се пазя? Преди всичко аз не вярвам, че Петрини е убит без съд

●●●