Петко Ношков

 

ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ БЗНС В ГР. БУРГАС.

На 11 Януари 1990 г. в залата за събрания на казионното БЗНС се събраха четиридесет и двама Никола Петковисти, които избраха свое ръководство и обявиха учредяването на БЗНС-Никола Петков в гр.Бургас. Спомням си, че при изкачването на стълбите до третия етаж вървяхме по една червена килимена пътека захваната с железа за стъпалата. Пътеката беше чиста като нова и коментирахме, че като че ли тук хора не са влизали, за да е толкова чиста тази пътека. Само за един месец пътеката почерня от стъпките на прииждащите нови и нови членове в клуба на БЗНС Никола Петков. До месец Ноември 1990 г. БЗНС-Никола Петков наброяваше 4850 члена. Сега от дистанцията на тези шестнадесет години се питам кои бяха тези хора, които станаха наши членове и къде са те сега? Защо на едни избори не можем да съберем поне на половината от тази цифра гласове? Защо тези шестнадесет години не ни стигнаха да изведем Съюза на това място, което му се полага? Ако се върнем във времето и направим сравнение с първите шестнадесет години от основаването на БЗНС ще видим, че един от основните приоритети в агитацията за привличане на нови привърженици на Съюза и тогава и сега е било сдружаването на земеделците. В първите дни и месеци на сдружаване през 1990 г. то протече много бурно и някак емоционално и се отрази само на събирането в дружбите на много членове, които заживяха организационен политически живот. В идейно-политическо и организационно сдружаване БЗНС в Бургас стоеше на много по-високо ниво от всички други новопоявили се демократични организации. Нещо повече, въпреки разцеплението, което се получи в двете големи крила на БЗНС, в Бургас не се появи това текучество на кадри, каквото стана например в СДС в гр. Бургас. Начело на бургаските земеделци се смениха няколко имена, докато в СДС за същия период те надхвърлиха десятката. Организационното сдружаване при нас земеделците настъпи много по-бързо и много по-лесно за разлика от другите политически формации. Ние имахме съсловната основа, на която бързо стъпихме и опознавайки се бързо се организирахме в дружби - учредихме Общински и Окръжни ръководства и се превърнахме в голяма заплаха със своята масовост на много партии и най-вече на Комунистическата. Но това не е било достатъчно, за да се изведе Съюза на мястото, което той заслужава. Какво се искаше още? На пръв поглед лидерите, които оглавяваха Съюза на общинско и окръжно ниво се подбираха и избираха като най-добре подготвените в идейно отношение членове, които могат да водят организацията напред, но на местно ниво те бяха принудени да се съобразяват със своите коалиционни партньори, които често пъти ги захлупваха по простата причина, че на национално ниво БЗНС бе в коалиция с друга формация. Така по този начин ние нямахме свое лице пред избирателите, нямахме свой образ и разпознаваемост. Това е едната причина, на която противниците обикновено отговарят, че ако се явим самостоятелно на изборите ще загубим. Тук му е мястото може би да попитам тези наши лидери, които бяха против самостоятелното участие в изборите на вековната организация как така става, че броени месеци след като се учредиха Атака и ДСБ можаха да влязат в парламента, а БЗНС не можел самостоятелно да влезе. Какво ни липсва? Вероятно няма да ми се отговори на този въпрос. Успех ли е за БЗНС, ако в парламента има депутати, които говорят от името на друга организация от парламентарната трибуна? Не е успех! От Бургас ние имахме двама депутати в парламента в два различни мандата-Стоян Проданов и Георги Станилов. Нито през мандата на единия, нито през мандата на другия БЗНС не спечели нужният авторитет, не се увеличиха членовете му, не се подобри състоянието му, напротив, членовете с всяка измината година намаляваха, топяхме се под мечешката прегръдка на нашите коалиционни партньори. Защо се получаваше така вместо да вървим нагоре ние се смалявахме надолу и губехме авторитет. За мен това не беше изненада, защото на предизборно събрание в с. Черноморец областният лидер на СДС най-откровено заяви, че на България не трябва БЗНС, защото практиката показвала, че в страни като Англия, Франция, Германия, където нямало аграрни партии имало силно развито земеделие, затова не е БЗНС тази организация, която ще върне земята на селяните, а това ще бъде СДС. Този същият областен лидер на СДС Йордан Цонев след това стана депутат и управляваше парите на държавата, а сега е депутат от ДПС и верен съюзник на БСП, като по време на гласуванията в парламента проявява пълна солидарност с актива на БСП и с парламентарната група на БСП като гласува единодушно по комунистически с тях. Тези наши коалиционни партньори, с които ние се съюзихме по време на тези шестнадесет години, които изневериха на своите си, изневериха и на нас, успяха да сринат авторитета не само на своите, но и да отблъснат от нашите редове мнозина наши членове. Ние най-наивно по време на коалицията ОДС и по време на коалицията БНС не се разграничавахме от партиите в тези коалиции и даже нещо повече ние си създадохме образ на партия бореща се за власт, а не Съюз на българските селяни борещ се за техните права и свободи, което е различно нещо от партизанстващите партийни лидери. Нашият образ на съсловен съюз такъв, какъвто селското съсловие го помни от един век се срина от апаратните и задкулисни пазарлъци, които се правеха в предизборните сдружавания за атака на властта. Нашата роля като Съюз в политическия живот на страната не е бил самоцелно сдружаване за атака на властта. Нашата история и практика сочи, че ние сме жънели успехи благодарение на организационното и стопанска икономическо сдружаване и благодарение на земеделското просвещение, което е извършвано през този един век на съществуването ни. През тези шестнадесет години в Бургаската организация се извърши едно бурно първоначално организационно сдружаване, което бе обратно пропорционално на стопанско-икономическото сдружаване. Какво имам предвид? Нашите лидери на местно и на национално ниво излязоха на политическата сцена неподготвени в стопанско-икономическата област. Ние на национално ниво нямахме агро-икономисти, които да очертаят националните приоритети на нашия Земеделски съюз. Нещо повече, в предизборните дебати нашите земеделски кандидат-депутати не се открояваха като земеделци със земеделско мислене, а се занимаваха с общите проблеми на обществото и по този начин ние не можехме да изградим свой собствен образ различен от другите. Стигна се до положение, че земеделският министър Върбанов на едно съвещание на Управителен съвет да пита Какъв модел в земеделието да проповядва и да гради БЗНС. Има право земеделският министър да пита защото по стопанско-икономическата политика на БЗНС през тези шестнадесет години не се извършваше никаква просветна дейност с която дейност да бяха създадени стопанските структури които щяха да сдружат нашите съидейници икономически, а не само политически. В същност нали политическата борба е за по-добър икономически живот. Стопанско-икономическото сдружаване беше оставено на заден план, а заедно с него и просветната дейност. И днес, ако се направи една анкета с въпроса какъв модел в земеделието проповядваме ще се получи един голям разнобой от непросветеността на политическите ни лидери. Един ще проповядва арендаторството, друг ще е привърженик на кооператизма, а трети ще сочи фермерството. На местно ниво в различни райони на страната нашите политически представители проповядват и учредяват различни форми на стопанисване, което всъщност не е никак лошо, това е според местните условия, но има ли някой във висшето ръководство на Съюза да следи, анализира, прави изводи за добро и за лошо и да пропагандира на национално ниво каква форма на земеделска дейност е икономически изгодна за собственика на земя. Ние все още сме далеч от Макроаграрикономиката. Никоя политическа организация не може да оцелее, да трупа авторитет без своя силна икономическа политика, която да грабва масите да ги завладява и те да повярват, че този е моделът на развитие на нашата икономика. Без това ние не можем да оцелеем. За това се иска към националното ръководство на БЗНС да има един силен икономически екип със силна национална програма за развитие на агро-икономиката, без която е немислимо развитието на държавата. И тъй-като в живота, в практиката няма вакуум, всичко се запълва, то на наше място се настаниха други и тези други сега ни управляват. Земеделските структури-кооперации, сдружения, районни кооперативни съюзи, потребителни кооперации, земеделски борси, земеделска камара в Бургас тотално са завладени от комунистите, а от друга страна Земеделските служби, Поземлени комисии, фонд Земеделие, Управление на горите са завладени от турците. Турците вече два мандата управляват земеделието в Бургас, макар, че Бургаският регион не е турски. Това стана така по наша причина и никак не трябва да виним другите за това. Ние се отдадохме на политико-организационното оглавяване на БЗНС като за целта го цепехме по върха, защото в Бургас няма 17 Безенесета в резултат, на което от сдружени земеделци се превърнахме за обществото в нарицателното - разединени земеделци. Днес се питам от дистанцията на тези вече шестнадесет години не е ли дошло времето да си направим верни изводи и поуки от преживяното и да не позволяваме от нашите земеделски чисти кладенчови води да пият нечистоплътни люде.

▲▲▲