СЪДЕБЕН ПРОЦЕС

                   Извадки от разпита на подсъдимия Ценко Величков Барев
Съдебният процес започва на 30 октомври 1941 г.

Завършва на 24 декември 1941 г.

Прокурорът по обвинението иска смъртна присъда.

Защитници на подсъдимия Ц. Барев: адв. Григор Чешмеджиев адв. Йордан Керезов.
Свидетели на подсъдимия Ц. Барев по делото: проф. Кинкел г-жа Султана Петрова и др.
Представители на Гестапо следят развитието на съдебния процес.


 

София, четвъртък, 30 октомври 1941 г.

РАЗПИТ НА ПОДСЪДИМИЯ ЦЕНКО В. БАРЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /Звъни/ Вие чухте в какво ви обвиняват. Кажете, признавате ли се за виновен да сте извършили някакво престъпление?

ПОДСЪДИМИЯТ: Г-да съдии! Не се признавам за виновен в деянието, което ми е приписано в обвинителния акт, а именно, че принадлежа към някаква консниративно-терористическа организация, която има за цел да свали установената от Търновската конституция власт и да установи нова такава. Ако ми бъде позволено, бих могъл да кажа някои по-важни моменти от моя твърде млад живот, а също и ще се спра върху деянието, което ми е приписано.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Само да не ни отнемете много време.

ПОДСЪДИМИЯТ: Ще се постарая да бъда по-кратък

На шестнадесет и половина годишна възраст, през 1936 г. завърших осми клас. Същата година през есента се записах студент в Софийския държавен университет, специалност естествена история. През деятелността ми имаше и едно академическо дружество, ръководено от професор, назначен от факултетния съвет. След записването ми за студент, аз се записах веднага и в това дружество. Впоследствие в дружеството бях избран най-напред за секретар, а след това и за подпредседател. Деятелността, която съм развивал в това дружество е била изключително под контрола на академическите власти. Чел съм няколко реферата, държал съм една сказка, уреждал съм като член на настоятелството на дружеството и екскурзии с цел: опознаване природата на нашата страна.

Също като студент, втората година се записах в Общостудентската организация "Христо Ботев". Записването тогава ставаше със заявления, подавани направо чрез факултетния съвет. От всичко 400 заявления бяхме приети 93 души. Между тях бях и аз.

Особена деятелност в това дружество не съм развивал, с изключение само на едно поклонение, което се направи до историческото Оборище. Като студент също бях записан и в Природоизпитателното дружество, на което почетен председател е Негово Величество, член от управителния съвет е съветникът му, д-р Буреш, а председател е подпредседателят на Академията на науките, г-н Стоян Петков. Това дружество има и едно списание "Природознание", в което съм бил един от сътрудниците.

Като студент трета година, предполагам 1939 г., се записах и в Българо-югославянското дружество. Бях чел Толстой, Достоевски, Григорий Петров, Аксаков,Немирович-Данченко и Тургенев. Всички те бяха поотделно приятели до края на своя живот и даже след смъртта си, на българския народ. Всеки един поотделно имаше присърце българския народ и българската държава. Обаче всички заедно правеха апология на славянския дух, на славянското творчество, на славянската култура. Даже Григорий Петров в една своя книга казва, че феникса на новото възраждане на науките и изкуствата ще почне именно от една от южните славянски страни. И тоя феникс на културата, уважаеми господа съдии, аз търсех понякога в някои от нашите културни прояви в страната. Обаче това бяха моите чувства. Аз бях приобщен към тия велики мислители на славянството.

Прелиствайки страниците на историята погледът ми неволно се спираше на онези дати, на онези моменти от живота на славяните, когато те са били покорявани, кога от турци, кога от гърци, кога от татари. Така, ако се спрем върху историята на българския народ, ние виждаме, че 500 години имаме турско робство, 200 години гръцко, а имаме и татарско нашествие. Всичко това беше една жива историческа действителност. Другото беше мечтата на онези философи. Няма други народи в живота, даже и чернокожите в Африка, и жълтите в Азия, които да са търпели по-тежко робство. Но няма и по-героични народи от славяните, които да са водили епични борби за своята националност, независимост и свобода.

И ето, България след освобождението води три войни и три политически войни, катастрофални за нея. През 1919 г. покойният министър-председател на България Александър Стамболийски подписа Ньойския диктат, счупи златното перо, с което сложи подписа си и заяви на света: "Както аз счупвам този златен писец днес тук пред вас, така няма да се минат и 20 години, когато българският народ ще счупи оковите на това робство".

Ние, младите чакаме, търсим момент в политическия живот на нашата страна, когато ще могат да се смъкнат тежките окови, за които г-н прокурорът говори в своя обвинителен акт. В българо-югославянското сближение, щастливо начало на което бе поставено от взаимните посещения, които си направиха коронованите владетели на двете страни, ние виждахме това велико начало на счупване на тия тежки окови. Ние имахме присърце и друго: славянската идея, идеята да служим на славянското творчество, на славянската култура, за да служим от там пак непосредствено и на българския народ.

Последваха взаимни гостувания. Даже министър-председателите на двете страни подписаха пакт за вечно приятелство. В рамките на това приятелство следваха взаимни посещения на журналисти, на академици, на художници, на артисти, музиканти, юнаци, респективно соколи. Последваха посещения и на студенти. Образували се бяха студентски секции в България и в Югославия. Аз се записах в българската секция само с цел да служа честно и почтено на българския народ. През 1939 година, прочие, в Българо-югославянското дружество се е развивала в мое присъствие на различни заседания, събрания и пр., културна деятелност, разменяла се е литература между двете страни, изобщо една деятелност, която е из областта на литературата.

През 1939 година, предполагам есента, отивам един ден за Александровската болница по един не добър случай за мене. Проверявах здравето си. Имах една бележка от брат ми до д-р Г. М. Димитров, който работи в рентгенологията. Посетих Александровската болница. Като студент, имам право на безплатно преглеждане. Записах се и отидох да ме прегледат. Дадох бележката за д-р Димитров. Беше ме свян да я поднасям. Прегледа ме един лекар, успокои ме, чукна ме по рамото и почна да приказва. Оказа се, че това е д-р Димитров. В този момент аз се запознах с тая личност, д-р Димитров. Бях слушал за него - моят брат е бивш негов политически приятел - хубави неща. Посещавах го няколко пъти след тази среща в Александровската болница.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да не би тоя преглед да е бил само един претекст, за да се запознаете?

ПОДСЪДИМИЯТ: Впрочем, аз съм боледувал от вътрешни болести. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ::  Например, какви?

ПОДСЪДИМИЯТ: Коремен тиф. Имах и предразположение към туберкулоза. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ:  Какво гледахте на рентген - тифусът ли? ПОДСЪДИМИЯТ: Не, гърдите.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Аз рекох да не би да сте искали да си гледате тифуса. ПОДСЪДИМИЯТ: Запознах се с д-р Димитров. Там му направих няколко посещения. Тогава д-р Димитров ми направи особено впечатление: млад, талантлив български общественик, живял на село, познава нуждите на българското село, идеалист; такъв поне аз го познавам. В такава светлина се беше представил. В такава светлина го виждах аз.

С д-р Димитров се сближих повече като член на настоятелството на Дружеството на студентите естественици. Бях уредил с нашия професор няколко сказки върху теми от биологията и социологията. Д-р Димитров се интересува от този въпрос, от въпросите за биосоциологията, и настоя пред мен, когато станат тия сказки, да го поканя. Поканих го. Посети тия сказки. Водил съм с него академични разговори. Довери ми, че пише нов труд върху земеделските проблеми, специално икономиката. Разговарял съм. разменял съм мисли с него по тези въпроси. Занасял съм му книги, давал ми е такива. Изобщо разговорите, които съм имал с д-р Димитров, са били предимно, изключително на академични теми. Последното посещение, което съм направил на д-р Димитров - първо и последно - е през 1941 година, на 5 или 6 февруари. Тогава занесох на д-р Димитров най-новия труд, който излезе по биология и социология, от нашия учен професор Кинкел. От тогава не съм имал среща с д-р Димитров.

Другата личност, с която пак непосредствено съм свързан чрез този процес, е Иван Костов. Иван Костов е също бивщ политически приятел на моя брат. Иван Костов го познавах от преди три-четири години. Той е гостувал в нашето село на нашето семейство. Обаче като студент в първите години не съм се виждал с него. Приблизително преди една година той ме срещна и започна да ми говори защо не му се обаждам, защо страня от него и пр. От тогава съм се срещал с него или случайно, или когато съм минавал покрай неговия магазин за яйца на "Солунска". Особени разговори, особени връзки с Иван Костов не съм имал. Чувствал съм го приятел и той мене - поне аз така мисля - като приятел на моя брат. И така се дойде до началото на деянието, за което съм повикан като подсъдим...

ДОКЛАДЧИКЪТ: Защо не предпочетохте да влезете като член в общото славянско дружество, което е зад и изразител на вашите патрони?

ПОДСЪДИМИЯТ: Там имаше една студентска група. Това беше "Славянско огнище", мисля - не помня. И в това дружество бях член.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Като участвахте в Българо-югославянското дружество, какви разговори сте водили с Ваши приятели в това дружество? Не споделяхте ли някога в разговори мисли около ония въпроси, които често вълнуваха обществото, българското обществено съзнание, право или криво? Например, че официалното участие на българската власт в едно сближение с Югославия е една външнополитическа проява, един дипломатически инструмент, само за да се отбият пристъпите на Балканското споразумение, което не един път е искало разделянето на България. За да видите дали тази малка дори част от българското обществено мнение, правилно или неправилно разглежда въпроса, преценявали ли сте тези факти? ПОДСЪДИМИЯТ: Преценявал съм тези неща. ДОКЛАДЧИКЪТ: Вашето убеждение?

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз исках следното. След като България беше оградена, както и уважаемият г-н прокурор каза в обвинителния акт, в един обръч: след като в Румъния имаше един Титулеску, който, гостувайки на нашия министър-председател г-г-н Никола Мушанов, тук беше казал на журналистите: "И все пак, г-да, ревизия значи война"; след като в Турция имаше Ружди Тефик бей, който се назова Ружди Арас, един покръстен османлия, който до последния момент остана противник на България; след като в Гърция имаше приемници на Венизелос, коварни хора, които винаги са гледали зле на България, а България има естествен стремеж за разширение в този смисъл, да може да обедини своето племе: след като и в Югославия имаше един Пера Живкович и други хора, които държаха, така да се каже, за сърбизма. аз, при тази ориентировка, която се даваше на нашата външна политика специално търсех това по пътя на прозореца, който България имаше със сближението между България и Югославия, да можем постепенно да разбием този обръч и от там постепенно да добием Западните покрайнини,

ДОКЛАДЧИКЪТ: Съвсем друг беше въпросът. Вие казахте: ето на, и българското правителство, начело с короната, е споделяло тази идея за сближение. Аз Ви попитах: въобще не сте ли разисквали в себе си или да сте разменяли мисли с другари, че това официално сближение, така както една част от общественото мнение беше за него, е било продиктувано не от сърцето, а само от разума, като едно временно явление?)

ПОДСЪДИМИЯТ: По сърце аз казах, че имам близо славянската идея, но по разум съм мислил, че това е само един дипломатически акт. от който дипломатически акт България ще трябва да извлече максимум облаги.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Вие не виждахте ли, след дългото Ви участие в Българо-югославянското дружество, което не може да не Ви заинтересува и да не Ви е довело до знанието на подробностите, че другият партньор на сближението, който цели изключително запазване на статуквото и който, въпреки даването на чести и пищни банкети, не пропуща един български вестник в Македония и пее по радиото наши български песни, манифестирайки ги пред света за свои? Този въпрос не Ви ли занимаваше?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, този въпрос ме е занимавал. ДОКЛАДЧИКЪТ: Не Ви ли смущаваше?

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз търсех това, да може по един или друг начин да се разбие обръчът около България и респективно да се разбие самото мнение в Югославия, от една страна, а от друга - да може по този път онова, което имаме като естествена цел, като естествен стремеж на българина, да го придобием...

ДОКЛАДЧИКЪТ: Следва ли един човек, непровинен в страната, негонен от властите, да напусне отечеството си и да отиде в чужда държава? Позорно нещо в тази работа няма ли?

ПОДСЪДИМИЯТ: Г-да съдии! Като младеж, който има едва 21 години, греша. Един наш професор беше казал: "Младежта с младеж, защото греши и се увлича". Ако моето увлечение не може да се опрости с младостта ми - а то има вече и един превес с престъпление - то аз съм пред вас и разчитам,че вие ще можете да прозрете в самата дейност, и онова наказание, което ми бъде отредено от вас, ще го понеса с убеждението, че наистина съм извършил известно престъпление.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Съдът, задавайки тези въпроси, има желанието да осветли, да разбере това или онова Ваше вътрешно отношение към нещата, които разглеждате, да не би бягството да сте го решили по някоя друга причина. Д-р Димитров -съобщават вестниците - е избягал, той е гонен. Арестуван е не само д-р Димитров. Арестувани са, както казват някои Ваши съподсъдими - звенари. Ваши пладненци и Бумбаров. Дали Вие, макар и неправилно, не сте се чувствали в подсъзнанието си. че и Вие имате нещо съучастие в тази работа, че може би преследването на д-р Димитров ще се насочи и срещу Вас? Дали не е тази категоричната причина, императивната причина, определителната причина?

ПОДСЪДИМИЯТ: Именно това е, че Иван Костов ми представи една картина, че в България ще се създадат концентрационни лагери, ще се затвори Университетът по подобие на това, което стана в Чехия. Той ми представи едно такова положение, без обаче, вътрешно да съм чувствал, че наистина ще трябва да замина...

ДОКЛАДЧИКЪТ: ... А с Никола Петков от къде се познавате? ПОДСЪДИМИЯТ: С Никола Петков се запознах на улицата случайно.   Един ден вървях с брат ми. Срещнахме се до паметника "Цар Освободител". Те били познати от по-рано с него. Тогава брат ми ме запозна с Никола Петков. Отстраниха се на страна, размениха няколко думи и се разделиха.

ДОКЛАДЧИКЪТ:  Пращал ли Ви е брат Ви при  него за книги?

ПОДСЪДИМИЯТ: Пращал ме е да взема една книга "Александър Стамболийски", "Д-р Анте Павелич" и друга една книга.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Ходили ли сте при доктора да носите писма от Вашия брат?

ПОДСЪДИМИЯТ: Само две и то през 1940 г. Едното изпратено по студент, което да предаде на д-р Димитров. Същият този студент остави писмото на мен да го предам, без да се обади на доктора, защото и за мене имаше писмо.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Пред полицията сте писали: "Няколко пъти съм ходил при доктора, да му нося запечатани писма, изпратени от брат ми."

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз казах и се конкретизирах пред следователя, че писмата са били две... Това признание пред полицията, което съм направил, по-скоро това показание, което съм дал беше направено при една особена обстановка. По-скоро то ми се продиктува и аз трябваше да го напиша в момент, когато съзнанието ми не вземаше никакво участие.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Воля нямахте ли да я насилите малко?                  ПОДСЪДИМИЯТ: И все пак, г-да съдии, като поставите волята на едно такова изпитание! В продължение на 32-34 часа, които престоях там, аз бях извеждан на разпит 14-15 пъти. Последният път ми донасят една написана бележка, с която ми се съобщава: "Г-н прокурорът разрешава, лицето Ценко Барев да се разстреля". Груповият началник вика двама полицаи и полицаите пълнят пушки. При това положение и при положението, че 14 пъти съм изваждан на разпит, бит и тормозен.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Защо не се опитахте да обясните пред следователя тези обстоятелства?

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз поставих даже въпрос на г-н следователя, в присъствието на г-н прокурора, че върху мен е упражнен морален и физически тормоз. Г-н следователят повдигна малко рамене и каза, че като добър българин и той е против насилието, сложи ръце на сърцето си, постави едно "Но" и започна да ми обяснява: "Да, казва, Барев, и аз съм против насилието, но ето как бият в Гестапо, как бият в ГПУ, как бият в Интелижънс Сървис". Картината, която ми представи г-н следователят в сравнение с това, което аз изпитах в продължение на 34 часа в полицията на голите дъски - всичко това ме постави в деликатно положение...

Ще ми позволите, г-да съдии, да изнеса един факт. На 18 април бях интерниран за втори път. На 18-ти, 19-ти, 20-ти и 21-ви пътувах за селото, където бях интерниран -едно турско село на 15 км. от Разград. Прекарах една нощ, по-скоро пристигнах вечерта и същата вечер ме взема полицията в 3.30 часа през нощта и ме закара в Шумен и от там ме връщат в София. На 24-ти пристигам в София - шест дена, през които събрах всичките въшки от етапните комендантства по тези линии. При положението, че не бях спал 3-4 нощи, не бях ял два дена, отивам при г-н директора на полицията. Г-н директорът ме прие в 10 ч. Започва най-напред един разпит... При разпита написах до голяма степен показанията, които бях дал и по-рано... Искам да изнеса този факт пред вас, за да можете да вземете по-правилна преценка, в смисъл да чуете онова, което беше в действителност. Аз помолих г-н директорът да ми направи очна ставка с тези лица, които ме обвиняват. Г-н директорът повдигна малко рамене, позамисли се и остана на съвет със своите чиновници. Един от инспекторите през това време ми казва: "А бе, този Антон Вълчев, който изнася тези въпроси за тебе, още се укрива, няма го, но ние ще го хванем". Щом лицето Антон Вълчев - както ми казва инспекторът - твърди за мен тези неща, аз помолих г-н директора да ме срещне и да направи очна ставка. Г-н директорът ми каза: "Не ме занимавайте с тези неща за сега".

На другия ден ме викат на разпит в една стая и ми казват така: "Кажи, пистолетът, който ти даде Антон Вълчев с две кутии патрони, къде остана и кому го предаде"? Отговорих им, че такова нещо няма. Помолих отново за очна ставка с лицето Антон Вълчев. Не ми дадоха очната ставка. Поставиха ме на дъските долу, удариха ми няколко гуми и няколко ритници по ребрата и ме изпратиха в килията. След обед ме викат и ми казват: "Къде го хвърли, в кой боклук хвърли пистолета...?" Отказах и това нещо, защото не отговаряше на действителността...

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Никъде въобще не е намиран.

ПОДСЪДИМИЯТ: Стремежът да се докаже това нещо, да ме докарат в положение да призная неверни неща, ме изправи тук. Аз молих г-н директора на полицията да ни направи очни ставки, за да излезе истината, обаче г-н директорът отказа... Отказаха ми очна ставка... с Антон Вълчев и след това с Илия Млечков и ме биха.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Боят Ви принуди да кажете една неистина за револвера. Защо същият бой не Ви принуди да кажете другата неистина?

ПОДСЪДИМИЯТ: Тук вече на лъжата лъжа се качва, г-да съдии.

ДОКЛАДЧИКЪТ:     Защо  не  се  подадохте  на  внушенията  на  полицията да признаете това, което тя иска да признаете?

ПОДСЪДИМИЯТ: Защото това пак беше най-вулгарната лъжа, която можеше да се каже...

ДОКЛАДЧИКЪТ: При следователя сте казали, че като сте били в ресторант "Първа трезвеност", тогава сте полурешили.

ПОДСЪДИМИЯТ: Казах, че има едно полурешение с оглед на това, че Иван Костов ми представи картини много по-ужасни...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: И в този кръг някой - Вие или Илия Млечков - да е казал: "Попитайте дали има револвери"... Вие да сте казали: "Ние сме една група от двадесет студенти и ни трябват пистолети".

ПОДСЪДИМИЯТ: Такъв разговор, такава среща и такива неща въобще не са ставали в мое присъствие.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: По пътя, когато бягахте с Георги Стефанов, приказвахте ли нещо?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, приказвахме.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Разбрахте ли защо е дошъл в София?

ПОДСЪДИМИЯТ: Не можах да разбера... той твърдеше, че се занимава с търговия на брашна, мелничарство.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Казали Ви, че има журналистическа карта?

ПОДСЪДИМИЯТ: Не. Разбрах за журналистическата карта, когато го арестуваха.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Тогава не приказвахте ли с него по този въпрос?

ПОДСЪДИМИЯТ: Не съм говорил.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Разбрахте ли, че Ви е лъгал?

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах след като се видяхме в полицията и началникът на Държавната сигурност ми каза: "Имал си работа Барев с един опасен комунист".

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Като не се познавахте добре с Георги Стефанов, той не те ли попита: "Ти момче, защо искаш да бягаш?"

ПОДСЪДИМИЯТ: Той не ми постави въпроса, а каза: "Иван Костов желае и ти да заминеш заедно с нас в Югославия".

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: От всичката тази работа, която стана в полицията и т. н., можа ли да разбереш какво е било всъщност, какво се е крояло?

ПОДСЪДИМИЯТ: В полицията можах да разбера само това, че д-р Димитров се е укривал в лицето Георги Стефанов, бил е гонен от полицията и се укривал там. Също разбрах в полицията, че д-р Димитров е пуснал някакъв манифест. Това нещо ми съобщи г-н началникът на Държавната сигурност. Идва в моята килия. А от г-н прокурора и следователя разбрах, че имало работа с някакви взривни материали, с някаква радиостанция и пр. И сега вече става до известна степен ясна картината защо е всичко това и защо аз съм изправен на подсъдимата скамейка.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Свърза ли ги всички тези работи?

ПОДСЪДИМИЯТ: За мене още не е ясно, защото не може човек да анализира всичко.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Ами толкова време седите в затвора, приказвате приказки, те едно приказват, вие друго приказвате. Не го ли анализирахте? Не намерихте ли време и начин да анализирате тази работа и да я разберете в какво точно се състои, какво е искал да прави докторът?

ПОДСЪДИМИЯТ: Един месец в затвора бяхме уединени и нямахме възможност да се виждаме. Един месец и половина марширувахме, ходехме на разстояние 3 - 4 м. един от друг. През останалото време ставаше разговор, имаше нещо, как да ви кажа, караници... че е ставало нещо или въобще, че има нещо, обаче, сам не можех да намеря връзката. Говорих и с господа защитниците по този въпрос и те казваха: "Тя е една забъркана, остави я. Гледай, казва, само показанията". Какво е целял д-р Димитров, какви са били неговите цели и намерения, не мога да зная.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Вие прочетохте ли манифеста?

ПОДСЪДИМИЯТ: Настоявах пред моя защитник да ми го донесе, за да го прочета, обаче, не можах.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Пред съдията-следовател не Ви ли го дадоха?

ПОДСЪДИМИЯТ: Не, поисках от г-н прокурора да ми позволи да го прочета, обаче, той не ми позволи.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ:  Вие, г-н прокуроре, имате ли повече въпроси?

ПРОКУРОРЪТ: Аз не съм давал разрешение да Ви стрелят.

ПОДСЪДИМИЯТ: Впрочем, аз не съм казал, че Вие сте дали такова разрешение.

ПРОКУРОРЪТ: Кажете какво сте казали пред следователя?

ПОДСЪДИМИЯТ: Пред следователя съм повторил онова, което съм казал пред полицията.

ПРОКУРОРЪТ: Защо отрекохте там някои работи, а този малък факт не го отрекохте? Вие имахте пълна свобода?

ПОДСЪДИМИЯТ: Не отрекох този малък факт, който се състоеше в това, да отрека едно писмо тогава, когато ме заплашваха в полицията, че ако изменя показанията, ще бъда върнат отново в Дирекцията на полицията.

ПРОКУРОРЪТ: Но Вие ги изменихте вече показанията?

ПОДСЪДИМИЯТ: Като имах предвид положението, че в продължение на един месец ме връщат три пъти в полицията, в края на краищата несъзнателно съм направил това.

ПРОКУРОРЪТ: Несъзнателно сте го направили? ПОДСЪДИМИЯТ: Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Разпитът на подсъдимия ще продължи утре в 8.30 часа сутринта.

(Отложено на 30 октомври 1941 г. в 18 ч.)

ЗАКЛЕТ СЪДЕБЕН СТЕНОЕРАФ: (подпис)


 

София, петък. 31 октомври 1941 г. (8 ч. 30 м.)

ПРОДЪЛЖАВАНЕ РАЗПИТА НА ПОДСЪДИМИЯ ЦЕНКО ВЕЛИЧКОВ

БАРЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Заседанието продължава. Г-н прокурор! Имате ли повече въпроси?

ПРОКУРОРЪТ: Ще задам още един въпрос и ще завърша. - (Към подсъдимия) Вие казвате, че сте били член на Българо-югославското дружество?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да.

ПРОКУРОРЪТ: Имаше ли някакви течения в това дружество?

ПОДСЪДИМИЯТ: На мене не ми е известно да е имало някакви течения.

ПРОКУРОРЪТ: Да е имало две течения, от които едното да има повече политически оттенък?

ПОДСЪДИМИЯТ: Не ми е известно това.

ПРОКУРОРЪТ: А другото да се е движило повече в рамките на устава?

ПОДСЪДИМИЯТ: Пред мене политически въпроси не са се разглеждали; в мое присъствие изобщо са разглеждани културни въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: Някакви недоразумения да е имало между Христо Костов Радев в едната група и Илия Млечков в другата група?

ПОДСЪДИМИЯТ: Между мене и Илия Млечков са съществували лични отношения.

ПРОКУРОРЪТ: В какъв смисъл?

ПОДСЪДИМИЯТ: В смисъл, че Илия Млечков си правеше илюзия, че е някакъв авторитет всред студентските среди, че е някакъв водач на някаква младеж и пр. - нещо което аз не виждах у него, защото не виждах някакви способности. Затова отношенията ни са изключително на лична почва.

ПРОКУРОРЪТ: Как си обясняваш, че един от колегите ти - не е важно кой -твърди, че с Христо Костов Радев сте поддържали повече политическа тенденция в дружеството в разрез с постановленията на устава му?

ПОДСЪДИМИЯТ: За мене това е лъжа и клюка и я отминавам като такава.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Знаете ли дали д-р Димитров и Иван Костов избягаха заедно или пък по отделно?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да. Знаех, че д-р Г. М. Димитров е заминал за чужбина... Иван Костов е заминал сам, защото го видях на гара Земен, когато слезе на гарата от влака.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Въпроси, г-н Геновски?

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Познава ли подсъдимият френския език?

ПОДСЪДИМИЯТ: От гимназията това което зная, повечето писмено отколкото устно.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Можете ли да говорите свободно?

ПОДСЪДИМИЯТ: Не мога.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Къде за първи път Ви разпитаха?

ПОДСЪДИМИЯТ: Първият разпит, който ми направиха, беше в гр. Радомир.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Колко време Ви разпитваха там?

ПОДСЪДИМИЯТ: 34 часа приблизително.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: От там къде Ви закараха?

ПОДСЪДИМИЯТ: В Дирекцията на полицията.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Колко време Ви задържаха в Дирекцията на полицията?

ПОДСЪДИМИЯТ: Задържаха ме в полицията предполагам от 5-ти до 18-ти март, включително.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: 18-ти март?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: А след това?

ПОДСЪДИМИЯТ: ...бях интерниран в разградското село Осенец. След това, обаче, ми беше преместено мястото. Стоях в Разград 10 дни и от там бях препратен в друго турско село. Върнаха ме на 12-ти или на 11-ти срещу 12-ти април. На тая дата през нощта в 12 часа ме върнаха в Разград и от там бях препратен отново вДирекцията на полицията.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Става вече дума за 18-ти април?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, 18-ти април.

АДВ.  д-р  М.   ГЕНОВСКИ:   В  Дирекцията  на   полицията   при   първото   Ви задържане, когато Ви докараха в Радомир, Вие дадохте ли показания?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, дадох показания.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Тези писмени показания дали се намират в делото?

ПОДСЪДИМИЯТ: Предполагам, че се намират, както се намират и другите ми показания.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Там, в полицията, казахте как сте тръгнали да бягате?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да...

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: При първото задържане?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, при първото задържане.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Докога участвувахте така активно в списването на "Светлоструй"?

ПОДСЪДИМИЯТ: Участвувал съм миналата година с повече статии, така по-активно. Тази година съм участвувал само с 2-3 статии. Статиите са третирали предимно научни въпроси, напр. "Прогресивна еволюция", "Социология и биология"; писал съм две статии за младежта - "Апатична младеж" и "Организиране на българската младеж". След това съм писал и по някои малки въпроси в отдела "Ехо". специално за нашето радио. След това съм писал "За българската общественост", една книга, която беше издадена от един от нашите журналисти и съм изказал с няколко думи впечатленията си. Това е било.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Писахте ли статии върху полемиката между проф. Кинкел и проф. Михалчев?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да. писах върху тоя въпрос.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Писахте ли статия, озаглавена "Апатична младеж"?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, писах.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Каза това вече.

ЛДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: А "Прогресивна еволюция"?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, писах.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Имате ли поместени няколко статии с политическо съдържание или всичките Ви статии бяха върху културно-научни въпроси?

ПОДСЪДИМИЯТ: Мене политиката ме е интересувала колкото интересува един обикновен гражданин да може да се справя с това, което съобщават ежедневниците. Интересуваха ме повече научните и културни въпроси. Специално моите статии са били върху културни въпроси. Рефератите, които съм писал са били на културни теми. Един от тях ще се постараят господата от защитата, ако господата от Дирекцията на полицията не са го взели и унищожили, да го представят.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: През време на Вашето сгудентство имали ли сте подчертани културни интереси в някоя област?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, имал съм специално в областта на био-социологическите проблеми. Също съм се интересувал малко и из областта на...

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Имахте ли често срещи, да сте търсили да общувате с професори от тая среда?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, общувал съм предимно с нашите професори от нашата специалност, с проф. Николай Стоянов, помощник уредник на Царския музей, общувал съм с друг наш професор, специално в областта по минералогията, където съм се старал да събера сбирка от минерали, която е сравнително добра; също съм имал постоянен контакт с проф. Кинкел от Юридическия факултет, с когото сме разменяли мисли из областта на биосоциологията, защото той изнесе няколко сказки по този въпрос, които на мене, като студент, ми допаднаха и в продължение на 1-2 години съм бил в постоянен контакт с него предимно по тия  въпроси.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Това казахте вчера. Вие лично споделяли ли сте и споделяте ли разбирането за терористичното действие в обществения и политически живот? Който се занимава със социология, неизбежно се занимава с политика - те не могат да се раздвоят.

ПОДСЪДИМИЯТ: По природа вътрешният ми мир не се е съгласявал никога с това да се действа с терористични действия в обществения живот, напротив, бил съм за легалната борба в смисъл за легалните взаимни отношения между хората, урегулирани чрез правните такива - това е било за мен максима и една аксиома в живота, обаче...

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: В тези статии, които сте писали, еволюционният ли път проповядвахте, възприемахте ли въобще еволюционния път на обществено-политическото развитие?

ПОДСЪДИМИЯТ: Еволюционният принцип е бил основата, базата, на която човечеството е градило своите научни познания, от една страна, и от друга, своите обществени такива и аз съм го възприемал.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Били ли сте член на Съюза "Александър Стамболийски"?

ПОДСЪДИМИЯТ: Когато дойде 19 май аз бях ученик в V клас и не съм членувал.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: На колко години бяхте? ПОДСЪДИМИЯТ: На 15 години и не зная и устава на този съюз. АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: В някои разговори при някоя среща с д-р Димитров, говорил ли Ви е той на Вас за политическото положение на България - вътрешно и международно?

ПОДСЪДИМИЯТ: С д-р Г. М. Димитров съм водил разговори, както подчертах и вчера в последно време, особено в последната година, изключително върху академични въпроси. Запитвал съм го и за международното положение. Д-р Г. М. Димитров в една среща спомена, това беше миналата година за минаването тук, мисля наскоро в посолството в Москва, на Соболев ли беше, не помня името... ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Соболев.

ПОДСЪДИМИЯТ: Д-р Димитров ми каза, че войната за сега е отложена, обаче, не е избегната.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Друг политически разговор не сте водил? ПОДСЪДИМИЯТ: Друг политически разговор не съм  водил.

АДВ. д-р М. ЕЕНОВСКИ: Някога пред Вас да е говорил или да сте чули докато Ви арестуват, д-р Димитров да е увещавал други хора да възприемат терористическата дейност?

ПОДСЪДИМИЯТ: Това не ми е известно, не съм чул.

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: В последно време, преди арестуването Ви Вие с Илия Млечков дали сте се поздравявали при среща?

ПОДСЪДИМИЯТ: Почти не сме се срещали.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Във връзка с това поздравяване и на лошите отношения, смятате ли, че само тоя факт, че Илия Млечков, без наличност на способности, претендира да бъде водач на българската младеж, отношенията ви ще бъдат развалени и няма да го обикнете Вие, ще трябва да скъсате и да стигнете до там, че да не се поздравявате? Малко ли хора срещаме в живота, които нямат способности, които не заслужават, които несъобразно със своите способности имат амбиции, неотговарящи на техните способности, но въпреки това ние ги поздравяваме. Защо само затова, защото той си въобразява, че може да бъде водач на младежта. Вие го ненавиждате?

ПОДСЪДИМИЯТ: За мене въпросът стоеше така: обикновеното поздравяване между двама души, които постоянно се карат е една външна проява, която е една необходимост, обаче, никаква сърдечност в отношенията между Илия Млечков и мене не е съществувала. Даже съм давал статии в "Светлосгоуй", които понякога не са били помествани и аз тълкувах тия неща, че Млечков не желае да бъдат помествани.

ДОКЛАДЧИКЪТ: Това е единствената причина, значи, за да бъдат такива, отношенията Ви, защото г-н прокурорът не иска да Ви каже, че Илия Млечков сам твърди в обясненията си в съдебното заседание, че в Българо-югославското дружество Вие с Христо Радев сте били на друг фронт от него, на фронта, който е, така да се каже, внушаван от Иван Костов, един фронт, различаващ се от културно-просветните цели на дружеството, съдържащ в основата си политическа тенденция и т.н.? ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Тъмен характер.

ПОДСЪДИМИЯТ: Е-да съдии! Тук са и другите сьподсъдими, които са членували в Българо-югославското дружество, студентската секция респективно. Тук ще бъдат разпитани и свидетели, също така членове на студентската секция. Също в пряк контакт с нас са били и някои от по-старите членове. Всички тях аз ги моля, в името на истината, да кажат дали аз съм се интересувал и въобще съм прокарвал някакви политически тенденции или моето участие в Българо-югославското дружество е било само това, че съм се интересувал и съм се занимавал с културните въпроси, които са се повдигали и аз съм ги разглеждал така. Другото е лъжа, която даже няма логика. На мене като на подсъдим, не ми е позволено да оценявам, но уважаемата защита ще каже, че в това клеветничество има лъжа и че няма логика, защото Илия Млечков иска да представи наивен д-р Димитров или пък умишлено лъже. На мене ми е неудобно да  говоря.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Много просветен политик ли беше Иван Костов?

ПОДСЪДИМИЯТ: Всички български граждани, когато се срещнат, се запитват по въпроса: как е положението, как мислите но него, това, което е дочул от редакциите, това, което е чел от вестниците.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Не беше значи просветен политик.

ПОДСЪДИМИЯТ: Зависи кой как го преценява. Иван Костов за мен беше един обикновен български гражданин, който е странствал повече и нищо друго от един обикновен приятел.

АДВ. И. КЕРЕЗОВ: След тая очна ставка питаха ли Ви в /Дирекцията на полицията за тая среща?

ПОДСЪДИМИЯТ: На 24-ти вечерта, когато бях върнат за трети път в Дирекцията, тогава стана въпрос.

АДВ. Й. КЕРЕЗОВ: Кой 24-ти?

ПОДСЪДИМИЯТ: На 24-ти април стана въпрос за тая среща, на която аз поисках очна ставка и вчера, обясних на уважаемите г-да съдии.

АДВ. Й. КЕРЕЗОВ: На 22-ри, 23-ти, 24-ти февруари, къде бяхте?

ПОДСЪДИМИЯТ: На 22-ри, 23-ти и 24-ти февруари бях в гр. Трън. Отидох по работа в данъчното управление и Б.З.К. Банка-клон. Престоях там в неделята на гости в моите хазаи и мои роднини и на 24-ти се прибрах в София.

АДВ. Й. КЕРЕЗОВ: На 24-ти се върнахте в София? ПОДСЪДИМИЯТ: Да, на 24-ти се върнах в София.

АДВ. Й. КЕРЕЗОВ: Можете ли да кажете имената на някои от нашите видни общественици, учени, както и на съдии, които да членуват в Българо-югославското дружество?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да. Има доста много в Българо-югославското дружество като напр. подпредседателят на Народното събрание Никола Захариев, различни търговци, имената на които вече забравих - Кабакчиев; после има и други, които не си спомням сега.

АДВ. Й. КЕРЕЗОВ: Напр. Димо Казасов?

ПОДСЪДИМИЯТ: Димо Казасов - също.

АДВ. Й. КЕРЕЗОВ: Никола Георгиев, председателят на Касационния съд?

ПОДСЪДИМИЯТ: Никола Ееоргиев - също; Никола Николов - също. Имаше още лица, които не мога да си спомня.

АДВ. Й. КЕРЕЗОВ: Нямам други въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Г-н Чешмеджиев, имате ли въпроси Вие? АДВ. ГР. ЧЕШМЕДЖИЕВ: Когато тръгнахте да минете границата, помните ли кога беше?

ПОДСЪДИМИЯТ: На коя дата?

АДВ. ЕР. ЧЕШМЕДЖИЕВ: Да, на коя дата?

ПОДСЪДИМИЯТ: На 1-ви март.

АДВ. ГР. ЧЕШМЕДЖИЕВ: Чия беше инициативата? ПОДСЪДИМИЯТ: На Иван Костов... Нямаше други лица.

АДВ. ГР. ЧЕШМЕДЖИЕВ: Когато Ви съобщи това, имаше ли и други? ПОДСЪДИМИЯТ: Нямаше никой.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Г-н Вергил Димов, имате ли повече въпроси?                                          АДВ. В. ДИМОВ: Да каже подсъдимият във връзка с обвинителния акт и с неговите показания вчера, как разбираше идеята за българо-югославското сближение така, както я провеждаше правителството в официалната своя деятелност или така, както се лансира от някои интегрални югославяни и пр.?

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз разбирах сближението между Югославия и България така, както Вие го казахте вчера пред уважаемите г-да съдии, а именно официалният път, така както го провеждаше българското правителство, в смисъл, че това, което е българско трябва да принадлежи на България.

АДВ. В. ДИМОВ: Известно ли Ви е как разбираше и как казваше, ако сте чели, Вие не сте съвременник - Александър Стамболийски, този въпрос за сближението между двата народа и конкретно, известно ли Ви е Александър Стамболийски да е отправил едно писмо до Пашич - да сте чели - тогава сте били много млад, но да сте чели в някоя книга на Стамболийски негови речи, да сте чели, казвам, извадки от това писмо, което е отправено до Пашич и в което се казва: "Г-н Пашич! Защо посегнахте върху царибродско, кой безумец измисли да ви даде части от българската земя, за да изкопае още един гроб между нас". И по-нататък: "Елате да се разберем - и Стамболийски казва и аз мисля, че на югославянците не, а на българските политици ще сломим шовинизма?"

ПОДСЪДИМИЯТ: На мене ми бяха известни речите на Стамболийски, които е произнесъл в различните комисии.

АДВ. В. ДИМОВ: Тая реч е произнесена на конгреса през 1921 г. Печатана е в отделна книга. Да сте чели именно това писмо на Стамболийски до Пашич, цитирано в тази негова конгресна книга и да знаете това нещо?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, чел съм различните речи. които Стамболийски е изнасял тук и там. Чел съм и речите, които е произнесъл пред комисиите, които определяха границите на България. В тях лъхаше най-горещия патриотизъм, който можеше да даде едно честно българско сърце. Известни ми са тези гледища на Стамболийски, които българската официална власт в края на краищата сега, особено след 1933, 1934 г. и нагоре ги е провеждала.

АДВ. В. ДИМОВ: Известно ли Ви е, че Александър Стамболийски през 1921 г. при посещението си в Белград, на  въпроса на българските журналисти за Македония...

ПОДСЪДИМИЯТ: Зная.

АДВ. В. ДИМОВ: ... да е казал следната фраза: "Македонците, това са ирландците на Балканския полуостров".

ПОДСЪДИМИЯТ: Да, известно ми беше това.

АДВ. В. ДИМОВ: Къде сте го чели другаде? В българските вестници да сте го чели, напр. във в."Земеделско знаме" да сте го чели?

ПОДСЪДИМИЯТ: Във в."Земеделско знаме" не съм, защото бях малък, но в разни книги и въобще като мото тук и там се използва в някои статии. Чел съм го и това мие допадало.

АДВ. В. ДИМОВ: Известна ли Ви е една друга реч на Стамболийски пред царибродчани, на връщане след подписването на Ньойския договор, която е рецитирана и тази година, ако се не лъжа, във в. "Дневник" - да Ви е известно, че Стамболийски се обръща към царибродчани, които го посрещат с мъка и питат: "Нима ще останем под Сърбия?" и тогава той им е казал: "Почакайте, подир 20 години няма да остане нищо от този договор"?

ПОДСЪДИМИЯТ: Казах и вчера, засегнах въпроса, че Стамболийски, когато подписал договора, счупил писеца и заявил гръмогласно това, което казвате Вие сега.

АДВ. В. ДИМОВ: Конкретно кажете, понеже сте от този край?

ПОДСЪДИМИЯТ: Сега конкретно това нещо не ми е известно.

АДВ. В. ДИМОВ: Известно ли Ви е, че след 19 май управленията, които бяха и тия преди това, но специално след 19 май, при политиката за сближение с Югославия, правиха тая политика с особена енергия и така с настойчивост?

ПОДСЪДИМИЯТ: На пръв поглед като младеж...

АДВ. В. ДИМОВ: Какво впечатление Ви правеше?

ПОДСЪДИМИЯТ: Правеха ми особено впечатление взаимните посещения, гостуванията. Ние виждахме юнаците и соколите.

АДВ. В. ДИМОВ: Знаете ли минисгър-председателят д-р Кьосеиванов да посещаваше често Югославия и какво ставаше обикновено при срещите му със Стоядинович?

ПОДСЪДИМИЯТ: Обикновено се целуваха - срещаха се в Кричим, срещаха се в София, срещи в Белград, срещи в Блед.

ЛДВ. В. ДИМОВ: След като Ви арестуваха, разследваха ли Ви още същата вечер?

ПОДСЪДИМИЯТ: В Радомир почти цялата нощ.

ЛДВ. В. ДИМОВ: След това къде Ви изпратиха?

ПОДСЪДИМИЯТ: След това. казах, от гара Радомир полицейското управление ни изпрати в София.

АДВ. В. ДИМОВ: Интернираха ли Ви след това?

ПОДСЪДИМИЯТ: Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Вие, г-н Вучков?

АДВ. д-р Л. ВУЧКОВ: Христо Радев познаваше ли Иван Костов?

ПОДСЪДИМИЯТ: Това не ми е известно.

АДВ. д-р Л. ВУЧКОВ: Във в. "Светлоструй" заедно с Паун Генов и Радев поддържахте ли партийно-политическа линия в разрез на литературната насока, която даваше Илия Млечков?

ПОДСЪДИМИЯТ: Казах и преди на уважаемите г-да съдии, че работата и статиите ми във в. "Светлоструй" като сътрудник са били на културна почва.

АДВ. д-р Л. ВУЧКОВ: А на Радев?

ПОДСЪДИМИЯТ: На Христо Радев също. Той пишеше критиките там.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Вие. г-н Геновски, ще възразите ли?

АДВ. д-р М. ГЕНОВСКИ: Онова, което принципно направих като възражение, сега няма да го повтарям.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Съдът ще се оттегли за малко на почивка.

ЗАКЛЕТ СЪДЕБЕН СТЕНОГРАФ: (подпис)