Румянцев Сергей 1896-1925

 

 

 

 

 

Роден е на 05.09.1896 г. в с. Блъсничево (сега Румянцево), Луковитско. Истинското му име е Димитър Диловски. Баща му, Дило Митов е беден селянин. Дядо му Мито Тихолов е участник в Априлското въстание. Брат му, Петър Диловски е познат с псевдонима си Бледолик Безименски, също земеделски деятел-член на ПП на ЗМС, писал е във в-к Пладне и редактор на в-к Младежко Земеделско Знаме. Другият му брат, Васил е в Чуждестранния Легион и загива 1923 г. Ученик-храненик на 17-и Доростолски полк в Плевен, където съученик му е Г. Ив. Вълков, с когото стават много близки приятели. Участва във войните и е запасен офицер, раняван е няколко пъти. Учител по литература в Плевенската гимназия му е Николай В. - Ракитин (когото възхвалява:

...Небето тъжно плаче,

                                    сякаш пей

                                                песните меланхолни на Ракитин...).

Учител в с. Златна Панега и Блъсничево. Уволнен за участие в първомайска манифестация и социалистически идеи. Хр. Цанков-Дерижан, директор на Народния театър го назначава, 1921 г., надзирател по чистотата в Народния театър. Приет е за коректор и репортер във в-к Земледелско знаме (първата му публикация е от 13.09.1921 г.), където отначало не се разбира много добре с главния редактор Ст. Калъчев, но е покровителстван от секретаря на БЗНС Крум Попов. Дели квартира и приятелство с Г. Ив. Вълков. Кореспондент е на другия земеделски официоз в-к Победа. Секретар е на Ц. Бакалов. Записва се студент по право в Свободния Университет. Молбите си за служба пише в стихове. До Стоян Омарчевски:

...

С голяма радост научавам

че се ваканция открива

за надзирател в светлий храм

на музите-театра, та подавам

молба смирена и учтива

да бъда назначен за там...

В молбата си за репортер в Земеделско знаме:

...

Учител бивш и бивш студент по право,

бивш офицер, на три места ранен,

писател настоящ със много епиграми,

аз моля ви и моля ви по право

през тия дни да бъда назначен

за репортьор на Земеделско знаме.

 

Очарован от Ал. Стамболийски, той написва Напътствие, посветено министър-председателю, подписано с псевдонима му Сергей Румянцев. По случай юбилея на Цанко Церковски, той написва Приветствие, декламирано от Адриана Будевска на празненството в Бяла черква. Тя е кръстница на псевдонима му. След убийството на Ал. Димитров написва Некролог. В стихотворна реч иска от Ал. Стамболийски да го назначи в някоя легация, на което той му отговаря:

Вместо писар в някоя легация

остани поет на твойта нация.

Придружава Ал. Стамболийски на международната конференция в Генуа и последвалата обиколка на Европа. През 1922 г. заедно с Трифон Кунев е съосновател на хумористичното земеделско сп. Див дядо.

Също така, той вижда опасността, която дебне земеделското управление не само от декларираните му противници, но и от негови изтъкнати деятели:

Всеки нов ден

мамят твоите близки,

лази се, президенте,

пази се, Стамболийски.

В земеделските среди е приеман и като януарче, т.е. земеделец по интерес. Литературните среди не го оценяват добре или го приемат само като майстор на пародията. Най-добрата е На блокарите написана през 1922 г. по Вазовото Новото гробище на Сливница:

Разбойници, вий в черен блок се сбрахте,

де няма помен от стремеж висок

Властта да грабнемдружно си казахте,

и вълк до вълк се сдушихте и сляхте

в един банкерски блок

...

Крадци, камшик ви сплитам от коприва

(и с тоз камшик във Шуменский затвор!)

от дивий рев на злобата ви дива,

от вашия позор!

Значителен дял от творчеството му е посветен на земеделското движение: Светло знаме (подобно на Молепсаний от Церковски), Води ни напред (за оранжевото знаме), Напред (земеделски марш музициран от маестро Атанасов).

Най-доброто от творчеството му са неговите посвещения и портрети:

за Ал. Стамболийски-

Животъттуй е битка непрестайна,

а в битката е истинский живот!

Бори се, пръв бъди в борбата сяйна

и ти ще имаш обичта безкрайна

на земеделския народ!;

 

за Ал. Димитров-

 

НЕКРОЛОГ

Ал.Димитрову

 

Дух мощен, трезвен и спокоен,

сърце препълнено с любов,

с достойнитеборец достоен

и в боя беззаветен войн

това бе Димитров!

 

Другари, шапките снемете

в тоя болно скръбен миг,

молитва тиха промълветe

и в няма скръб се поклонете

пред тоя дух велик!

 

                                Сергей Румянцев

                                Земледелско знаме

                                бр. 94,26.10.1921 г.

за Ц. Бакалов-На Цанко Церковски

Приветствам твойта мисъл

и твоя святъ дял,

и всичко, що си писал,и всичко, що си пял;

за Иван Вазов-

И в тоя час, когато той си заминава

за своя вечен град, где горест не цъфти,

ела, народе мойела го изпрати

и щедро му отдай последната прослава!;

за Антон Страшимиров-

Поетът днес е глас народен

глас мощен, светъл, незлобив.

Поетътистински свободен

е смел, безстрашен и правдив.;

Най-значителната му творба е Гърмиш и жигосваш, написана след като поетът е един от първите видял поваления народен трибун и публикувано на 15.06.1924 г. във в-к Народна защита на Д. Грънчаров:

Аз видех те паднал, пронизан с куршуми,

във своите алени кърви залян,

и плаках за тебе безмлъвно, без думи,

от горест безумна по тебе пиян!

 

И още не вярвам, че ти си убит,

и сякаш че още ти слушам словата,

с които зовеше ни смело в борбата,

тирадост селяшка и гордост и щит!

 

И още те виждам, превърнат на пламък,

ти ризи размахваш, червени от кръв,

проклинаш вразитеи, твърд като камък,

гърмиш и жигосваш единствен и пръв!

 

Много от творбите му са непубликувани или унищожени от полицията. Единствената му стихосбирка Селски бодили е излязла през октомври 1924 г. с помощта и настояването на Димитър Грънчаров. Първоначалното име на сбирката е Бодили, но по предложение на М. Геновски е променено в Селски бодили. Тиражът е иззет от властта, на което Румянцев махва с ръка:Нейсе, да свирят цигуларите. Спасени са само няколкостотин екземпляра.

        Пише и многобройни епиграми за партийни величия. Няколко дни преди преврата (6 юни) е гостувал, заедно с Крум Попов и Ст. Калъчев, на Ал. Стамболийски в Славовица.

        След деветоюнския преврат той е арестуван и обвинен за участието му в Търновските събития. Остава в Плевенския затвор до средата на октомври. Той е интерниран в родното си село. П. Д. Петков го повиква в София. Той участва активно в общата работа на Петков, Петрини и Грънчаров-единофронтовската тройка. През 1924 г. е полулегален, но участва в ІІІ конгрес на БЗМС и развива конспиративна дейност. Често е арестуван и изтезаван. Подкрепя и участва в левицата на БЗНС. След убийството на Петко Д. Петков наново е въдворен в Блъсничево. Грънчаров се е опитал да уреди емигрирането му в Сърбия, но безуспешно. Арестуван е в Стара Загора (за първите десет дни след атентата са арестувани 5 056 души), заедно с журналиста Георги Кузманов (с когото са работили заедно във в-к Земледелско знаме и са се опитали неуспешно да емигрират в Турция), на 17.04.1925 г. и откаран в Дирекцията на полицията. От там е изведен, също и Кузманов, Мико Петков и Динол Динков-отговорен редактор на в-к Народно знаме, Румянцев оставя на Трифон Кунев сребърния си пръстен с камея-факт непотвърден в спомените на Трифон Кунев) и повече няма никаква следа от него. Предполага се, че е убит или изгорен на 19 или 20 април 1925 г., вторият ден на Великден. На процеса срещу ген. Вълков през 1954 г. става ясно, че арестантите са разстрелвани в казармите, без да е установено нещо точно за съдбата на Румянцев.

        От тримата големи земеделски поети Сергей Румянцев най-добре е успял да обедини в едно стихове и борба. Нещо Ботевско има в пътя, който е поел след деветоюнския преврат-само две години за цял живот!

        Атентатът в Св. Неделя е, без съмнение, безогледен терористичен акт. Последвалата го вълна на сляп терор и също толкова безогледни и незаконни убийства не може да бъде схваната другояче освен като панически страх на превратаджийското правителство от надигащата се заплаха за възмездие. Държавата има право да съди, но не и да убива!

        Любимата му изречица е: Нейсе! Да свирят цигуларите!

        Едно от най-хубавите му стихотворения би бил сполучлив край на настоящето проучване и заслужено уважение на таланта му:

 

НОСТАЛГИЯ

На грижата несретен беден син

оставих те, о, родно село, с мъка

и в пазвата на тъжната разлъка

по те тъгувам морен и самин.

Тъгувам аз сред болка и нерадост                                    

по твоите заченати поля,

където волно мойта волна младост

на своите златни люлки ме люля.

                                                                                                      

Тъгувам аз по твойта равнина

де златна нива златен клас налива

сред люлката свещенно мълчалива

на своята свещенна тишина.

 

И все така те помня, мое село:

ти тулиш се в мълчание и сън,

и слънцето, коси над теб разплело,

целува те със своя златен звън.

И ти се къпеш в глъхналия вир

на своята предвечна самотия,

загледано в небесния ефир,

към който мудно синкав дим се вие.

 

И все така смълчано аз те помня

във своите нерадостни мечти

и в дни на скръб душата ми бездомна

към тебе се възнася и мълчи.

 

И винаги, омръкнал от печали

в студените прегръдки на града

тъгувам аз по дните отлетяли

далеч от тебв нерадост и беда!

 

И искам аз отново да се върна,

и цял живот на тебе да отдам,

нерадостната майка да прегърна

и своята нерадост да дам.

 

И аз ще дойда пак при свойте братя,

ще дойда азнесресен и самин:

стопли ме ти във своите обятия,

кат бедна майка бедния си син!

▲▲▲

БИБЛИОГРАФИЯ

        Псевдоними: Глан, Бедния Серьожа Р, Блъснич, Пелеас, Сергей, Сергей Бедний, Валери.

        Избрани произведения. Ред. и бел. Патьо Патев и Петър Диловски. Предг. Иван Бурин. С.,1964,236 с.

        Избрани стихотворения. Ред. Н. Пенчев и др. 2.изд. Луковит,1945,72 с.

   Избрани стихотворения. Предг. Лалю Ганчев. Послеслов Димитър Гундов. Подбор и уредба Дамян Дамев. Спомен от Николай Хрелков. С.,1976,144 с.; 2.изд.1978; 3.стер.изд. 1986,123 с.

        Селски бодили. Предг. Николай Татарев. Библ. Нар. защита,№3. С.,1924,104 с.

        Напред! Марш на селската младеж. Музика: маестро Г. Атанасов. С., 1945,4 с.

за него :

          Възпоминателен лист Сергей Румянцев-Брой единствен, април 1945 г.

        Безименси Бледолик-Биографични бележки за Сергей Румянцев. Сп. Земя и труд, кн.4-5,1945.

            Геновски Михаил-Дни и нощи със Сергей Румянцев. Сп. Септември, кн. 5, стр.132, 1959 г.

        Гео МИЛЕВ, Христо Ясенов, Сергей Румянцев в спомени на съвременници. Под ред. на Леда Милева, Пенка Касабова, Иван Сестримски. - Бълг. писател,С.,1965,732 с.

        Животът и творчеството на Сергей Румянцев. Изд. БЗМС, Култ.Просв. Отдел, брошура №7. С.,1947,15 с.

        Карадимов, Андрей Д.:Сергей Румянцев. В двубоя на новия свят и на стария. Предг. Камен Зидаров. Биогр. оч. С.,1981,384 с.

154_12.jpg (7230 bytes)       Каранфилов Ефрем: Трибуни и поети. Очерци за Ал. Стамболийски, Ц. Церковски, П. Д. Петков, Сергей Румянцев, Илия Бешков и др. С.,1983,238 с.

        Недков Тодор: Сергей Румянцев. Живот, творчество и смърт. Предг. Михайл Геновски. С.,1945,159 с.

        Сестримски Иван: Земя и слово. Портрети и очерци. Между които за Ц. Церковски, С. Румянцев, Марий Ягодов. С.,1986,318 с.

        Тончев Атанас: Бунтовна кръв. С.,2005,232 с.

▲▲▲