Стоян Иванов Омарчевски (24.12.1885-10.03.1941)

 

 

 

 

Е роден в гр. Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора през 1908 г. Съученици са му академик Петко Стайнов и големия български художник проф. Димитър Гюдженов. Тъстът му, Дреновски е убит, а убиецът му остава неразкрит. Софийското му жилище е на ул. Цар Шишман, № 7. Негов внук е Александър Омарчевски-заместник-декан на Богословския факултет на СУ (2007 г.).

Завършва философия в СУ през 1912 г. и право 1917 г. Член е на БЗНС от 1905 г. и член от 1908 г. на първата студентска земеделска група заедно със Спас Дупаринов, Петър Янев и Александър Оббов. Учител в Белоградчик и Видин. Сътрудничи в Земеделско Знаме от 1909 г.

Избиран е за депутат от Видин и Враца: в ХVІ ОНС-1913 г., в ХVІІ ОНС-1914 г., ХVІІІ ОНС-1919 г., в ХІХ ОНС-1920 г. и в ХХ ОНС-април 1923 г. През 1917 г. е избран за секретар на парламентарната група от болшинството.

Избиран за член на Контролния съвет на Народен магазин през 1914 г., 1915 г. 1919 г., 1920 г. Обвиняван е от Д. Драгиев в нечисти афери (пипера на Омарчевски). През 1920 г. е избран за член на Контролния съвет на Кооперативна банка и на Земеделска кооперативна банка.

През април 1918 г. болшинството на парламентарната група го посочва за член на Постоянното Присъствие.

През септември 1917 започва да излиза отново "Земеделско знаме" с отговорен редактор Ц. Бакалов и редактори Сп. Дупаринов и Ст. Омарчевски.

20.05.1920 г. и все до деветоюнския преврат е Министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, който го нарича Малкият тиранин Омарчевски.

Културните и просветни реформи на земеделското правителство са по-значителната част от общата реформаторска политика на земеделското управление. Личния принос на министъра Омарчевски в тези реформи е неоспорим.

Въвежда задължително основно образование. Успява да издейства значителни средства за строеж на нови училища, техният брой за две години нараства от 561 на 1676, строени предимно в селата и малките градове. Разделя средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двугодишен с насоченост към общо или специално образование. През 1924 г. обаче отново се въвежда цялостният гимназиален курс. След допитване до малобройна комисия от изтъкнати езиковеди, предприема опростяване на правописа като го прави по- близък до говоримия език, но част от интелигенцията се противопоставя, защото вижда в това опасност от загубване на националната идентичност. За употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род се въвежда фонетично (еуфонично, т.е. благозвучно) правило: пълен член пред думи, които започват с гласна (за избягване на хиатуса, т.е. зева), а кратък член пред думи, които започват със съгласна, например "човека дойде", "ловецът уби орела", "българският език", "българския народ". Забранява политическата дейност на учениците, студентите и преподавателите, което е оценено като посегателство върху академичната автономия и се стига до университетска криза. Открити са два нови факултета-ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела-зъболекарство и аптекарство. Откритта е катедра Приложна химия. През 1921 г. е открито Висшето търговско училище във Варна. Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Търново, за създаване на достъпни народни библиотеки, за поощрение на родната литература и изкуство, за създаване на Български археологически институт. През 1922 г. по предложение на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски Първи ноември е обявен за Ден на българските народни будители. През 1945 г. празникът е отменен. Честването му се възстановява едва от началото на 90-те години на миналия век по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария". Министър Омарчевски е притиснат до стената от Стефан Македонски, с когото са лични приятели, и през септември 1920 година внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за народното просвещение, с който са създадени Художествената и Музикалната академии. Полага особени грижи за развитието на току що появилата се филмова индустрия-правителството сключва споразумение с фирмата Луна филм за съвместно изграждане на филмови съоръжения. Заснет е филмът Под старото небе по едноименната творба на Церковски.

Устройва юбилейни чествания на С. Бобчев, Иван Вазов и Цанко Церковски. Само няколко дни след смъртта на Иван Вазов, на 22 сетпември 1921 година, министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 година е официално открит първия български литературен музей.

За предшественици на настоящия "Финансово-счетоводен факултет" към Университета за национално и световно стопанство най-напред могат да се приемат, обособените още през 1920 г. административно-финансов и търговско-стопански отдели към създадения тогава Свободен университет за политически и стопански науки ( СУПСН).

Той успява да прокара в Народното събрание Закон за насърчение на детската литература. Законът е само от една страничка. Благодарение на него детската книга е освободена от данъци, насърчава се родното изкуство. Министерството на народното просвещение е натоварено да издава в изящна външност отбрани произведения от по-добрите български автори, които раздава като подаръци всяка година на отличили се ученици от всички училища. Това са били библиофилски издания, не са се пускали за продан.

С това не се изчерпва списъка на културните и просветни реформи на земеделското управление и лично на министър Омарчевски. Александър Цанков си спомня: С Омарчевски се познавах много добре и може да се каже, бяхме приятели. Услужлив, винаги внимателен, но все своеобразен, понякога сприхав и нервен, понякога спокоен и уравновесен; у него имаше винаги един напор да върши нещо, делова натура, но не му спореше и не му много вървеше в работите, които беше предприел. Искаше да остави име на голям реформатор в нашата училищна система. Аз, за да бъда справедлив, трябва пак да повторя, [че] той се въодушевляваше винаги от добри желания.....

На заседанието на ВСС-08.02.1923 г.-Ал. Стамболийски разчиства сметките си с наречената от него петорка министри което е половината от Министерския съвет. Ето същността от изказването на Стоян Омарчевски:

В кабинета няма и не е имало крилатова е истината

За това имаме ние Върховен съюзен съд и Парламентарна група. А не, както Министър Председателя, който най-много уж държи за народовластието, а пък отнесъл въпроса другаде.

аз оставка пред вас няма да слагам, по простата причина, че г-н Министър-Председателя, големия народовластник, каза, че оставките на министрите вече са сложени където му е мястото.

Той не е между изключените от БЗНС дори и запазва министерския си пост.

Говори се че е предупредил заплашените с арест заговорници в навечерието на 9-и юни. След преврата Омарчевски е арестуван заедно с останалите земеделски министри и в следващите две години той не участва в обществения живот.

На 02.02.1925 г. недоволните от формираното през януари 1925 г. Постоянно Присъствие се обявяват за ПП, издават своя притурка на съюзния орган и се установяват на ул. Ивайло, в дома на Г.Марков. Разколниците са:Коста Томов, Г. Марков, Ст. Омарчевски, М. Турлаков и Хр. Манолов. Това е цялата петорка преследвана от Ал. Стамболийски. На 15/17.03.1925 г. те свикват ВСС и въпреки липсата на кворум избират ново ПП:Г. Марков-секретар, К. Томов-редактор, Ц. Бакалов, Ал. Радолов, Дельо Георгиев-членове. Те получават разрешение да издават Земеделско знаме.

След априлския терор Постоянното Присъствие се реконструира:Томов, Турлаков, Г. Марков, Радолов, Омарчевски и П. Перчемлиев.

Председател на УС на БЗКБ-Синдикална централа-1925 г.

Заседание на ВСС на 7/9.02.1926 г. ПП:Петър Перчемлиев-секретар, К.Томов-редактор, Кольо Велчев-касиер, Г. Марков и Марко Турлаков (арестуван и вкаран в затвора, заместен от Ст. Омарчевски)-членове.

УС на ЗКД-во Земеделец-1926 г.:Илия Караджов-председател, Ст. Омарчевски-член делегат, членове-Г. Марков, Ал. Радолов, Минчо Дилянов, Й. Пекарев и др.

Появяват се търкания между Томов и Г. Марков. Има брожение поради не свикване на съюзен конгрес. Това се проявява на VІІ конгрес на ЗКБ-Синдикална Централа-28/30.08.1926 г. Председателят Ст. Омарчевски е дезавуиран. Съдът не одобрява новоизбрания УС с председател Г. Марков.

Свиква се нов конгрес Централата, на 20/21.12.1926 г. УС наново е дезавуиран. Двойката Г. Йорданов-Д. Гичев налага ново Вр. Постоянно Присъствие:Секретари-Д. Гичев, Никола Рачев и Гр. Бояджиев, редактор Ал. Ботев, членове-Г. Йорданов, К. Муравиев и Пъшо Таков. Томов не приема решението, но е бил изгонен от седалището на Съюза. Излиза и ново Земеделско знаме редактирано от Ал. Ботев, а след него от Муравиев. През януари 1927 г. Ботев напуска Вр. ПП. Присъединяват се напустналите Томов привърженици на Г. Марков-Радолов. Съэдадено е Об. ПП:Г. Марков, Г. Йорданов, Д. Гичев и Ал. Радолов.

7/8.04.1927 г.-ХVІІІ конгрес на БЗНС Оранжевв Княжево. УС: К. Томов, Ст. Омарчевски, Дельо Георгиев, Минчо Дилянов, П. Перчемлиев, Сл. Дреновски, Хр. Манолов. ПП: Коста Томов секретар, Омарчевски-редактор, Минчо Дилянов-редактор на сп. Земеделска мисъл, П. Перчемлиев-касиер, членове: Д. Георгиев, Хр. Манолов и др..

В изборите за ХХІІ ОНС-19.05.1927 г.- БЗНС се коалира със Социалистическата партия и Занаятчийския съюз в Железен блок-42 мандата :Ал. Радолов, Г. Марков-председател на парл група, Д. Зографски,Г. Драгнев, Д. Гичев-секретар, д-р Иван Бешков, К. Муравиев,Станьо Златев, Хр. К. Баев-секретар и др.

Групата на Томов има 6 мандата, между които:Томов, Сл. Дреновски, Омарчевски и др.

Свой ХХ конгрес свикаха и марковистите-24/26.02.1929 г.-в Плевен. УС: Кальо Малев, Г. Марков-член на ПП, Недко Ботев, Тр. Кунев-касиер и редактор на Зем. мисъл, Хр. Чолаков-редактор, Омарчевски, Радолов-член на ПП, Хр. К. Баев-секретар, Димитър Стоянов-член на ПП, Станьо Златев, Д. Зографски и др.

Юбилеен (обединителен) ХХІ конгрес-21/23.11.1929 г.- в София. УС: Петко Деков-председател на УС, Г. Марков-член на ПП, Кальо Малев, Недко Ботев, Н. Захариев, Омарчевски, В. Димов, К. Муравиев, Д. Зографски, Г. Йорданов-член на ПП, Д. Гичев-редактор, Тр. Кунев, Хр. К. Баев-касиер, Радолов-секретар на ПП, Ст. Даскалов и др.

ХХІІ конгрес-21/23.11.1930 г.- УС: Радолов (член на ПП), В. Димов, Г. Марков (член на ПП), Г. Йорданов (член на ПП), Д. Гичев-секретар на ПП, Д. Илиев, Д. Зографски, Д. Долбински-редактор на Зем. мисъл, К. Муравиев, Николай Велев (член на ПП), Недко Ботев, Петко Деков-редактор, Пъшо Таков, Омарчевски, Стефан Цанов, Ст. Даскалов, Н. Захариев.

След ХХІІ конгрес и все до парламентарните избори за ХХІІІ ОНС от 1931 г. в Съюза се развихрят междуособни борби. Утвърждава се линията за коалиция с демократичните партии. Двете ПП се обединяват преди самите избори и постигат изборна победа.

Депутат в ХХІІІ ОНС-1931 г.

ХХІV конгрес-23/25.10.1932 г.-Избран за член на УС. ПП от ХХІV конгрес-1932:П. Деков-политически секретар, Ст. Стефанов-орг.секретар, Ст.Даскалов-редактор, Омарчевски-ред. ЗМ, Г. Енчев-директор на д-во Врабча 1, Г. Шонгов-директор на в-к Време, член-Г. Стоянов.

ПП-1931 г.-В. Димов-секретар, Г. Енчев-касиер, Ст- Даскалов-редактор, членове:Омарчевски като ред. на сп. Земеделска Мисъл, П. Деков, Ст. Стефанов.

18/19.10.1933 г.-Заседание на УС на Врабча: ПП е попълнено с Иван, Велчев, Петко Запрянов, Едрю Шидерски на мястото на отцепилите се Ст. Стефанов-орг. секретар, Омарчевски-редактор, Г. Стоянов, Н. Захариев-подпредседател на НС. Отцепниците създават свой БЗНС и вестник Земеделско знаме.

Благосклонен към преврата на 19 май

След Майския преврат участва в десния кръг около в-к. Орач заедно с Н. Захариев и Стоил Стефанов. Техен представител Никола Йотов е м-р в кабинета Андрей Тошев. Поддържа лична кореспонденция с Николай и Елена Рьорих.

През март 1938 г. са насрочени законодателни избори за ХХІV ОНС по мажоритарната система. Резултатите са 60 мандата за опозицията от всичко 120, земеделците получават 46 мандата (Врабча 1-27 мандата, между които Д.Гичев, Д.Илиев, Д.Кушев и др; Пладне-10-Д. Мацанкиев,Д. Стоянов, М. Драндаревски, Къньо Славов, Н. Д. Петков, Т. Лазаров, Ради Найденов; Селски глас 1-Н. Атанасов; Орач 4-Омарчевски-Председател на правителствена парламентарна комисия.

Участва в Обединения земеделски фронт през 1936 г.-така наречената петнадесеторка като противовес на Гичевата петорка.

Съден посмъртно от народния съд и оправдан.

Паметна плоча на министър Стоян Омарчевски е поставена в с. Омарчево, Новозагорско.

Стоян Омарчевски е една изключителна личност в земеделското движение и в генерацията след тази на Ал. Стамболийски. С две висши образования, с добри журналистически дарби и с изявена трудовоспособност той заема челно място сред министрите на Ал. Стамболийски. Вторият период от живота му, след деветоюнския преврат, е отдаден на котерийни борби в земеделското движение и с подчертана еволюция на дясно без да прекрачи прага на измяната както направиха негови съподвижници.

▲▲▲

от него:

        Балканската война. Нейните причини и последствия. С.,1913,46с.

        Българските управници през Световната война. Факти и документи. Изд. БЗНС. С.,1921,294с.

        Днешния политически момент <3 речи произнесени във Варна, Видин и Ловеч.>. С.,1922,84с.

        Запитване от ломския народен представител..., към господин министъра на Народното просвещение. Надт.загл. [С.,1933],20с.

        Земледелския съюз и училището. Библ. на БЗНС,[№22]. С.,1920,164с.

        Изложение по университетския въпрос. [С.,],(1922),7с.

        Още няколко думи по университетския въпрос. Авт. посочен на последната стр. Надт. загл. С.,1922,8с.

Пет публикувани речи не са включени по-долу.

        Просветна политика на България. Реч на Министъра на нар. просв. ... по законопроекта за изменение, доп. и отменение на някои членове от законите за нар. просвещение и за Държ. Муз. у-ще. <31 заседание на ХІХ-то обикн. нар. събрание, І редовна сесия, 25.ХІІ.1920г.> С.,1921,378с.

        Реч на министъра на нар. просвещение ... по повод интерпелацията от парламентарната група на БКП. <6 заседание на XIXто обикн Нар. събрание, II извънредна сесия, 9 юни,1921г.>. С.,1921,48с.

        На позорния стълб убийците народни! Реч на м-ра на нар. просвещение ... по Законопроекта за плащане дневни пари на пленниците и заложниците, произнесена в 34 заседание на XIX-то обикн. нар. събрание, I редовна сесия, 28. XII.1921г. Библ. на БЗНС. С.,1921,92с.

        Отчет на министъра на народното просвещение ... за дейността на Министерството от 20 май 1920 до 1 юли 1922 г. С.,1922,601с.

        Реч на министъра на народното просвещение ... по предаване на съд бившите министри от кабинетите Ив.[ан ] Ев. Гешевд-р Стоян Данев през 19111913г. и Ал. МалиновСтоян Костурков през 1918 г. 65 заседание от 8.ІІІ.1923г.ІІІ редовна сесия на ХІХ-то обикн. нар. събрание. С.,1923,137с.

        Ал. Стамболийски, Стоян Омарчевски и Райко Даскалов: Речи, произнесени от министрите Ал. Стамболийски, Ст. Омарчевски и Райко Даскалов по случай 30-год. юбилей на поета и обществения деец Цанко Церковски на 16 октомври 1921 г. в с. Бяла черква и отговор на юбиляра. С.1921,50с.

▲▲▲