Матов Цоно (10.08.1879-01.06.1925).

 

Е роден на 10.08.1879 г. в с. Крушовица, Плевенско. Има първоначално образование. По занаят е шивач. Драгиев посещава селото му и Цоно става председател на селската дружба през 1904 г. Стамболийски също е идвал в селото му. Инициатор е за създаването на местното кредитно кооперативно дружество Труд и е негов касиер-деловодител.

        Синът му Иван е учил в Роберт колеж, заболял е от туберкулоза, емигрира в Сърбия след Априлския атентат. Умира на 28.06.1927 г. Другият му син Георги също учи в Роберт колеж. Дъщеря му, Марийка, учи в Американския пансион в Самоков, но го напуска след ареста на баща си поради липса на средства.

        Участник е и в трите войни като подофицер. Съден е за обида на Царя и за антивоенна дейност.

Член на УС от Х конгрес 1908 г. и от ХІІІ конгрес-1911 г.

През март 1919 г. той е натоварен от УС да се срещне с Д. Драгиев и да разговарят по съставянето на комисията по разследването на дейността на съюзните дейци по време на войната. Матов е член на тази анкетна комисия. Подпредседател на бюрото на ХV конгрес-1919 г., на който той се изказва за сериозно подобрение в организацията на Съюза. Не взема позиция в двубоя между Стамболийски и Драгиев. По настояване на Ал. Стамболийски не е избран в УС. На негово място е избран Марко Турлаков.

В ХVІ конгрес-1920 г. той иска анкета в стопанските организации на Съюза за възможни злоупотреби от нейните управители и това.

        Депутат в V ВНС 1911 г., в ХVІ ОНС-1913 г., в ХVІІІ ОНС-1919 г. и в ХІХ ОНС-1920 г. Парламентарната земеделска група в ХVІІІ ОНС-1919 г. има следното бюро:Неделчо Георгиев-председател, Кальо Малев и Станьо Златев-подпредседатели, секретари-Хр. Ветовски, Иван Гетов, Цоно Матов и Георги Марков, Т. Караваневски-касиер

Стамболийски му предлага министерски пост, който Матов отказва. Той също не се разбира много с Оббов и Недялко Атанасов.

       Председател на Постоянната окръжна комисия комисия в Плевен.

        Критикува законопроекта за Столичната община.

        ХVІІ конгрес на БЗНС-28/30.05.1922 г.-Матов се изказва от името на Плевенската организация: приятелство със Съветска Русия, контрол над белогвардейците, достойно поведение спрямо Съюзническата комисия, по-малко закони и повече тяхното спазване, създаване на Съюзен съд.

        Ц. Матов е член (заедно с Т. Караваневски, Коста Илиев, Ал. Ботев) на формираната парламентарна Особена следствена комисия-1922 г. - по привличането под съдебна отговорност министрите от кабинета Малинов

        С времето, личността Оббов е оспорвана от Плевенската организация. По време на Кюстендилските събития оранжевогвардейците от три окръга - Плевенски, Врачански и Видински- са повикани в София и върнати с констатацията че опасността е минала. Бързото повишение на млади дейци като Муравиев, Хр. Стоянов, Стоян Калъчев и Петър Янев предизвиква неодобрението на старите дейци. След изключванията през февруари 1923 г. Ал. Стамболийски дава обяснения пред парламентарната група. Цоно Матов се изказва че той отдавна е казвал че Турлаков е замесен в Деклозиеровата афера, учудва се че Н. Атанасов е министър въпреки обвинения че забогатял незаконно, че изключванията не са поверени на Съюзния съд. Цоно Матов и Славчо Дреновски предлагат със случая да се занимае парламентарна анкета. Предложението е отхвърлено.

        25.02.1923 г.- Събрание на Плевенската организация по повод изключването на тримата министри. То отхвърля изключванията като противоуставни.

        09.03.1923 г.- Статия на Ал. Стамболийски - Болните окръзи, насочена предимно против Плевенския окръг. Стамболийски говори за цономатовщина в Съюза.

        12.03.1923 г. - Изключени са депутатите Ц. Матов, Захари Каменов, Славчо Дреновски и Тодор Караваневски. Уж не били гласували за закона за съдене на виновниците за войната. Той се защитава във в-к Обнова и Час. Не отива с Турлаков, нито с Драгиев. Не е посочен от организацията за кандидат в изборите за ХХ ОНС. По време на предизборната кампания е арестуван в Луковит. Назначен е за директор на районния кооперативен синдикат Сноп в Плевен.

        Преврата го заварва в село. Установява връзка с Оббов и обявява пълна мобилизация на селяните. Прогласен е за командир на Оранжевата гвардия. Ръководството се установява в чифлика Клементина. След кратко колебание комунистите обявяват неутралитет. На 11 юни той съветва селяните да се завърнат по селата си. Намира убежище при свой политически противник, а по-късно и в Плевенската болница. През август е насрочено делото срещу метежниците между които са Оббов и Матов. Прокурорът иска смърт, но получават само 15 години. През септември се укрива в къщата си. На втори процес през декември е осъден на доживотен затвор. Заловен е на 24.06.1924 г. На 16.02.1925 г. е амнистиран. В София е определен за редактор, заедно с К. Томов, на Земеделско знаме. След атентата е арестуван и откаран в Плевенската полиция. На 01.06.1925 г., конвоиран за Ловеч, е разстрелян.

        Цоно Матов е типичният селски земеделски деятел, който не се подава на изкушенията на властта. Той не се прекланя дори пред утвърждаващата се вече лидерска роля на Ал. Стамболийски и държи за подчинението на всички спрямо съюзния устав. Изключен от Съюза той продължава да бъде дисциплиниран член и не взема страна в конфликта Ал. Стамболийски - Петорката. При деветоюнския преврат той заема мястото си между защитниците на законната власт.

       Апологетите на Единния фронт упорито настояват, че Цоно Матов е бил за сътрудничество с БКП. Вярно е, че водейки селяните към Плевен той е разчитал на подкрепа и от града и от комунистите. Те останаха обаче пушки при нозе и наблюдаваха като зрители борбата между двете буржоазии. Той изобщо не участва в септемврийските бунтове, въпреки че е нелегален. През двегодишното си затворничество както и през краткия му престой в София след амнистирането му няма никаква следа в поведението му да е сътрудничел с комунистите. Напротив, той е определен от ПП като съредактор с Коста Томов на Земеделско знаме.

        Цоно Матов е бил спирачка на необоснованите апетити за власт и като такъв е изключен от БЗНС.

        За превратаджиите той е представлявал постоянна опасност и като такъв е убит.

        Можем да се запитаме кой от двата му съдници е бил по-жесток!

▲▲▲

Иван Вълов: Цоно Матов. И проехтя изстрел и отекна изстрел. Предг. от Пеко Таков. С.,1980,280 с.

▲▲▲