Агов Асен (07.07.1890-01.05.1925).

 

        Е роден на 7 юли 1890 г. в с. Долна Оряховица, Търновско. Баща му, Йордан, е завършил Априловската гимназия, учител и близък с Цанко Бакалов, околийски управител на Бяла Слатина през земеделския режим. Във Военното училище се запознава с Петко Д. Петков и с Николай Петрини. Подпоручик в Балканската война, той е тежко ранен при атаката на Одрин и награден с орден Свети Александър. През 1913 г. е приет в Авиационното училище. През Световната война е авиатор и е тежко ранен. В болницата се запознава с бъдещата си съпруга-сестрата Ваня (женят се 1921 г., имат син-Йордан и дъщеря-Велка, родена 1923 г.). На фронта се среща наново с Николай Петрини, който го запознава с комуниста Петко Енчев и с Иван Миланов-наричат ги болшевиките. При примирието попадат в плен и бягат заедно. Уволнен през 1919 г. с чин майор. Участва активно в укриването от победителите на авиационна техника.

        Заедно с Иван Миланов и Петрини отварят кафене познато като кафене на групата на Асен Агов. Издейства правителствена подкрепа за заминаването на авиационния конструктор Асен Йорданов за САЩ. Препоръчан от Р. Даскалов, през пролетта на 1922 г., Стамболийски го натоварва с изпълнението на правителствената програма за възраждане на българската авиация по европейски образец и главно в посока на развитието на гражданското въздухоплаване. По тая и други причини среща съпротивата на бившите военни пилоти, които държат на скритото възобновяване на военната авиация, независимо от следвоенните забрани. Програмата е изпълнена половинчато поради юнските събития през 1923 г. и падането на земеделското правителство. Членувал е във Военния съюз, но го напуска.

        След преврата е арестуван за кратко. Подновява контактите си с Петрини. Среща се и с Коста Янков, завеждащ Военния отдел при ЦК на БКП. Организира нелегална група в летище Божурище. На 12.09.1923 г. е арестуван. Освободен е през ноември 1923 г. и се включва активно в работата на Единния фронт. В дома му са заседавали ръководителите на военния отдел на ЦК на БКП. Разпространява в-к Войнишки глас- комунистически вестник за пропаганда сред военните. Той рекрутира съселянина си Иван Паунов за работа във Военния център. Същият убива прокурорът Димчев, проф. Никола Милев и комуниста-предател Кузинчев, след които атентати намира винаги убежище в дома на Агов. Поддържа връзки с военни и особено с такива от Пловдивския гарнизон.

        14.04.1925 г.-Агов заминава, по нареждане на Военния отдел, за Пловдив.

Убит по нареждане на генерал Вълков на (или 30 април) 1 май 1925 г., в Пловдив, при опит за бягство. заради сътрудничеството му с комунистите. Дядо на сегашния политик и журналист Асен Агов.

        Мястото му в БЗНС не е очевидно. Вероятно е станал земеделец преди назначението си за директор на гражданската авиация. Свързан е с висшето ръководство на Военния отдел на ЦК на БКП, провело редица убийства и подготвило Априлския атентат.

        Убийството му се е дължало на свързаността му с комунистите и на разчистване на сметки между офицери. Убит докато е арестуван, т.е. под защитата на държавата, което доказва че деветоюнското правителство не разчита повече на правосъдието си, а предпочита прякото унищожаване на противниците си, за което Априлският атентат е добре дошъл.

        Единният фронт между БКП и БЗНС беше прославян до втръсване от апологетите на комунистическия режим. Само малък брой земеделци действително са участвали в него. Асен Агов е най-заангажираният от тях в тази не премислена и нещастна с резултатите си политика. Трагичният му край е изкупителен за нейните жертви и от двете страни на бърикадата.

▲▲▲

Борис Цветанов:Асен Агов. Биографичен очерк. С.,1983,110 с.

▲▲▲