ЕДИН ЕМИГРАНТ СЕ ЗАВРЪЩА В РОДНОТО СИ СЕЛО.

 

 

      Димитър Терзиев е роден в с. Иглика, Елховско, на крачка от турската граница. Подгонен от неволята, той я прекосява през 1949 г., с което започва четиридесетгодишното си изгнаничество-Турция, Италия, Франция и Германия, където служи в българската рота на Американската армия.

      Емигрира в САЩ през шестдесетте и живее в Чикаго, а след пенсионирането си - в Маями.

        След демократичните промени започва да посещава често страната. Има зет и внучка в Пазарджик, но повечето борави в родния си край.

        Тръгвайки на юг от Елхово местата са хълмисти. Малко земя е обработваема и обработвана. Селата са запустели, училищата са затворени и в разруха, не се виждат черкви. През десетилетия този край е бил строго охранявана погранична зона.

Родното село на Терзиев, Иглика е обитавано от само трима постоянни жители. Хората са се изселили главно в Елхово, Ямбол и Сливен. На два километра източно от селото се намира местността Билянка-обширна наклонена ливада обградена в ниското от гъсто обрасло дере.

      Терзиев има амбицията да превърне този кът в място за приятен отдих и веселие, където хората да могат да празнуват народните и личните си празници.

        Без ничия помощ, със собствени средства, Терзиев е насипал с чакъл черния път от селото до Билянка. Построил е заслон за два реда маси заемащи площ от около 100 кв.м. Възстановил е малкото кладенче до дерето, което сега тече в малко кръгло басейнче. В дясно, пак до дерето е построил фурна, чиято лицева страна представлява барелеф посветен на Васил Левски. Целият комплекс е подреден с вкус и добре поддържан.

        Той възнамерява да построи чешма и паметна плоча за загинали земеделци.

        Както той сам казва, желанието му е с това да отдаде почит към майка си-Яна и да изрази преклонението си пред толкова земеделци загинали в борбата срещу комунизма.

        Предложените фотографии са от тържеството организирано от Терзиев на 27.08.2006 г. в местността Билянка, на 2 км. от родното му село Иглика, Елховско. Присъстваха около 200 души-съселяни, роднини, хора от съседните села и техни кметове. Емигрантите бяха представени от Георги Ройдов-Чикаго, Петър Терзиев и Геро Нейчев-Гермерсхайм, Германия и Мато Коритски-Париж. След отслужената божествена служба беше сервиран обед и обичайния курбан чорба. Играха се без прекъсване народни хора-истинско народно веселие, пъстра картина на смесица от най-модерното до дълбоко традиционното, още живо в този край.

        Починът на Димитър Терзиев е показателен за дълбокия му патриотизъм и силната му привързаност към родния край. Десетилетията изгнание само са увеличили и поддържали тези му чувства.

        Неговият пример е достоен за подражание!

●●●