ДА СИ СПОМНИМ ЗА СЛАВИ НЕЙКОВ

(Из книгата  ЖИВОТ МЕЧТА )

Тончо КАРАБУЛКОВ

 

    Скоро ще се навършат четиридесет и една година от смъртта на Слави Нейков. С неговата смърт ние загубихме един скромен, честен и всеотдаен  земеделец и българин, с  високо чувство за организация и отговорност. Безкористен и прям, когото никой не смееше да обвини в материална заинтересованост или в лично облагодетелствуване.

    Познаваха го всички български политически емигранти - не само във Франция, но и в много други страни. Живееше в скромна хотелска стая, в центъра на Париж. На две крачки от известната гара Сен-Лазар. За да се прехранва и за да подпомага организацията и печатната дейност на Българския Национален Комитет работеше най-черната и неблагодарна физическа работа като бояджийски работник. А в организацията имаше едни от най-високите постове.

    И само благодарение на него, едно или две от кафенетата около гарата Сен-Лазар се бяха превърнали в български средища. Събираха се, събирахме се вечер в тези кафенета не само за да се видим, но и да видим  бай Слави . Защото той беше нещо като стожер и упование,  като надежда, че ще  има един ден връщане в България.

    Аз имах честта и щастието да работя години наред с него, да обменяме  мисли и проекти по нашата дейност. И когато създадохме Младежката секция към БНК, и когато решихме да започнем да издаваме в.  Младежка борба , и когато трябваше да кръстосваме по европейските магистрали с моята разбита  катр шьово , за да правим политически събрания, ние бяхме винаги заедно. Заедно с него и още двама-трима приятели бяхме и в края на всеки месец, когато трябваше да се търсят пари за  печатаря и  за пощенски разноски.

    Когато бай Слави почина в Корсика в края на декември 1964 година, аз току-що се бях задомил. Жена ми чакаше първото ни бебе. Ценко Барев, който беше заедно с него ми телефонира печалната новина. Можех ли да не бъда на погребението му ? Пристигнах със самолета в Корсика, за да споделим общи спомени ведно с няколко приятели българи и французи, около безжизненото му вече тяло, и да го спуснем в черната земя.

    Няколко месеца по-късно издадохме специална книга за него, която озаглавихме  Живот мечта . Предлаганите тук статии вземам именно от този сборник.

    Да, това беше животът на Слави Нейков. Един сложен и мъчителен път, който той извървя с ентусиазъм и надежда.

    Вперил поглед винаги в бъдещето.

    Защото вярваше, че бъдещето ще бъде по-добро от вчера.