инж. Мато Коритски

 

 

КРИЗАТА В БЗНС-НС

 

 

След броени дни, на 18 т.м., ще се проведат две едновременни заседания на УС-в София, свикано от неговия председател и във Велико Търново, свикано от 49 членове (от всичко 96) на УС.

Няма да се спирам на процесуалната бъркотия, с която може да се характеризира заседанието на УС от 25/2 т.г. Тя служи само за фасада на безпомощността на Управителния Съвет да се справи успешно с проблема за лидерството в БЗНС-НС.

Целта на едните е да свалят (или да ограничат властта чрез решения на УС, които тя е длъжна да изпълнява) г-жа Мозер от поста Главен секретар поддържана от все по-малка част от УС. Нейните опоненти не могат да не знаят, че само един редовен конгрес може да избере друг Главен секретар. Показваното от тях нетърпение говори само, че болшинството на УС не може повече да я търпи и е решено да иде до разцепление, но да се отърве от нея.

Защо се стига до там. Какъвто и отговор да може да се даде трябва да се върнем към последните по-значителните ходове на г-жа Мозер, подкрепяна и подтикване дори с решенията на УС. Напускането на коалицията НС и участието на БЗНС-НС в коалицията БНС беше дело колкото на г-жа Мозер толкова и на тези, които сега я критикуват. Преговорите по съставянето на кабинет също бяха общо дело. Изоставянето на инициативи за обединение на земеделските сили също е тяхно общо дело. Няма доказателства, че групата на Китов се застъпва за сътрудничество с БСП, а и да има, какво пречи те да бъдат изнесени и дискутирани вместо да се отправят голословни твърдения и обиди.

Спекулира се, че при разпадането на тройната правителствена коалиция БНС ще замести излязлото НДСВ и така не би се стигнало до предсрочни избори. Защо тогава БЗНС-НС не изясни позицията си по този въпрос, което би предизвикало и другите двама партньори в БНС да изяснят и те своята. Защо не бе анализирано отсъствието на г-жа Мозер от страната по време на правителствената криза и пълното отсъствие на договореност между нея и създадената контактна група за преговори. Значи ли това, че в България не трябва да се случва нищо сериозно до като тя отсъства от страната, пък и било по оправдателни причини.

Самия стил на упреците спрямо групата на Китов говори за един неизживян комунистически манталитет. Да отричаш качествата на опонента си е типично комунистически подход и когато това го прави г-жа Мозер, която лично е издигнала и дори наложила издигането на повечето от тях, е, поне, непростима византийщина.

На предстоящите форуми на УС на БЗНС-НС ще се разиграят вече познатите сцени на нетърпимост-мутри срещу агитки, процесуални спорове кой и колко е легитимен, имало ли е кворум при едните и при другите, сигурно ще има фигуранти, които били присъствали едновременно и в София и във Велико Търново и т.н.

Няма обаче да се покаже дух на разбирателство и търпимост. Възрастните земеделски деятели, между които е и г-жа Мозер, трябва повече да се грижат какво наследство оставят на организацията си и да приемат, че всяко лидерство е временно, а не доживотна и семейна привилегия.

Пловдив, 16.03.2006 г.

▲▲▲