Нейков Слави
10.11.1903-26.12.1964

 

Слави Нейков Илчев е роден на 10.11.1903 в с. Асеновец, Новозагорско. Незавършена Търговска гимназия. Спомагателен член на БЗНС от 1921 г. Два месеца арест след 9-и юни. Участва в Септемврийското въстание в Кортенския район, в който се намира родното му село. След разгрома на въстанието емигрира в Турция, от където заминава за Одеса и Москва. Земеделската емигрантска група на която той е секретар е посрещната от Троцки. Свързва се със Задграничното р-во на БЗНС. При посещението на Коста Тодоров и Стефан Цанов в Москва през 1924 г. било им е обещано земеделците-емигранти да могат да напуснат СССР, но това обещание е останало неизпълнено. В края на ноември 1925 г. преминават нелегално в Полша. Не са посрещнати добре, няколко пъти са връщани в СССР и осъдени на 4 месеца затвор. Положението им се подобрява след наново установяване на връзка със Задграничното р-во. Ползва дадената от Ляпчев 1926 г. амнистия и се завръща в страната.

Започва да работи в БЗМС, в чието ръководство участва до 1930 г. На ІV редовен конгрес на ЗМС в Пловдив - 1927 г. - е избран за член на Управителния Съвет. 1928 г. е избран за касиер и член на ПП на ЗМС (на което д-р Г. М. Димитров е секретар) и остава в него до края на 1930 г. Участва активно във фракционните борби в ЗМС-забележени са статиите му в Младежко знаме- Вътрешни врагове и Уставна ли беше тяхната акция? V редовен конгрес на ЗМС-8/9.04.1929 г. в Плевен е открит от него. Подкрепя издаването на в. Пладне и участва в списването на в. Земеделска защита- орган на Окр. Н-во в Стара Загора. Подкрепя Народния Блок въпреки несъгласието му с водената политика на БЗНС-Врабча 1. През 1932 г. е избран в УС и организатор на БЗНС-Ал. Стамболийски. На конгреса 1933 г. се обявява против обединението с Недялко Атанасов, Христо Стоянов и Георги Йорданов. След 19 май работи в РКС и ОЗКС в чиито УС е избиран. Преследван е и въдворяван на местожителство в Родопите поради политическата му дейност. През 1938 г. е кандидат за депутат, но властта фалшифицира избора му. Уволнен е от всички заемани от него постове в кооп. движение и интерниран  в Ени Кьой до лятото на 1944 г.. През това време е кооптиран във Временното ПП на БЗНС-Ал. Стамболийски (о). През октомври 1944 г. е избран в УС и е един от главните организатори на БЗНС. Член на Народния съд в Нова Загора, той отказва да подпише смъртни присъди. Януари 1945 г., той подкрепя д-р Димитров.

Предусеща ареста си и на 08.05.1945 г. емигрира с група застрашени съюзни деятели в Турция, от там ги прехвърлят в Гърция, която пък ги връща в България, но те се връщат наново там. В Гърция остава до края на 1947 г., след това заминава за Италия и през началото на 1949 г. пристига в Париж.

        Избран е за секретар и по-късно за Председател на Вр Р-во на БЗНС в Чужбина. От 1954 г. е член на БНК. Създава си реноме на скромен и честен земеделски деятел, прям и откровен както в политиката така и в частните си отношения, загрижен и щедър спрямо младите, неразривно свързан с д-р Димитров и Ценко Барев. Организира строителна фирма, с чиито приходи подпомага организационната и издателската дейност на земеделската емиграция, ръководи и събира паричните помощи от земеделската емиграция в Европа. Умира от сърдечен удар в Пиана, Корсика на 26.12.1964 г. Погребан е на входа на скромното имение, където е починал.

        Неблагоприятните политически условия не му позволиха да разгърне напълно големите си човешки и политически качества които силно напомнят за другия строител на БЗНС Александър Димитров.

На бай Слави

                                                                                    От Н. Сърногорски.

.............

Аз знам,

                        че ти

                                    не спиш

                                                            спокоен

                                                                                    сън...

Нали ми каза:

С отворени очи

ще съм,

                                                ако умра на чуждий свят...

Не падна гръм

връз каменния град...

дори не кипнаха сълзи,

защото,

                                                като теб,

и аз съм със отворени очи,

че ти ме научи

да гледам все натам

                                                към Нея...

.....

Като се върнем

ще питат ли за теб?

                                                Не зная!

Но зная,

(вярвай ми, това не са

шаблонните клишета--)

че твойта смърт

                                    и участ

                                                            и несрета

маркират идеала искрометен

и отредяват

                                    тебе

                                                с повече от слава:

                                                                                    с незабрава.

▲▲▲